"Нова Зора" - брой 7 - 16 февруари 2010 г.

Сподели във Facebook
България е привилегирован партньор на Русия
в пълния смисъл на думата
Нeгово Превъзходителство Юрий ИСАКОВ,
извънреден и пълномощен посланик на Русия в България

- Ваше Превъзходителство, вече година и половина сте посланик на Русия в България, какво се промени за този период в руско-българските отношения?

- Преди всичко бих отделил сферата на енергетиката. Навлязоха в стадий на практическа реализация подписаните по-рано споразумения за “Южен поток” и АЕЦ “Белене”. Важно е това, че въпреки световната финансова криза, нашите страни не само не са се отказали от тези стратегически проекти, но и възнамеряват да активизират работата по тях. Второ, съвместно с българските партньори успяхме да получим осезаеми резултати в области като транспорта, туризма и инвестиционното сътрудничество. Миналата година бе стартиран и започна редовни търговски рейсове по маршрута Кавказ-Варна руският ферибот “Авангард”. Открити са редовна въздушна връзка Москва-Варна-Москва и Москва-Пловдив-Москва, осъществявана от авиокомпанията “S-7”. Успешно продължава работата над проекта за строителство на санаторно-оздравителния център “Камчия”, реализиращ се със средства на московското правителство. Общият обем на инвестиции в този обект е около 150 млн. евро. През лятото на 2009 г. беше завършен вторият комплекс на проекта.
Приятно е да се отбележи, че въпреки кризата, която засегна практически всички сфери на икономиката, не отслабнаха нашите връзки в областта на туризма. Броят на руските туристи в България през 2009 г. не е намалял в сравнение с предишната година и е близо 300 хил. души. В сферата на културата през 2008-2009 г. бе успешно реализиран безпрецедентен по мащаб проект в историята на нашите двустранни отношения - обмен на Национални години между Русия и България. Проведените в техните рамки многочислени мероприятия придадоха мощен импулс на хуманитарните контакти между народите на нашите страни, оживиха и възобновиха непосредственото общуване между хората, особено сред творческата интелигенция.
През юли миналата година в резултат на парламентарните избори имаше смяна на българското правителство. Смятам, че успяхме да създадем добро взаимно разбирателство и с новия премиер г-н Бойко Борисов, и с колегите от кабинета. Това без съмнение спомага за ефективното реализиране на мисията ми на посланик на Русия - за обезпечаване на интересите на нашите страни с помощта на развитие на тесните и взаимноизгодни отношения с България. Затова основната насока на моите усилия е бъдещо засилване и укрепване на традиционно стабилните връзки между нашите страни във всички сфери, представляващи взаимен интерес.

- За последните години руско-българските отношения, без да са твърде енергични, станаха излишно “енергийни”. Какво е Вашето мнение, има ли в близко бъдеще перспектива за развитие на проектите “Южен поток”, АЕЦ “Белене” и “Бургас-Александруполис”?

- Важен етап от сътрудничеството между нашите страни бе състоялото се през декември 2009 г. в София 13-о заседание на двустранната Междуправителствена комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество, в хода на която българската страна официално потвърди своята заинтересованост от продължаването реализацията на споменатите съвместни енергийни проекти. За всеки от тях бе набелязан конкретен график за работа. Убеден съм, че приетото от София по този въпрос политическо решение ще бъде позитивен стимул за увеличаване на усилията на всички участници в енергийните проекти за тяхната реализация.

- Съществува ли възможност Русия да изгуби интерес към строителството на “Белене”, а маршрутът на “Южен поток” да заобиколи България?

- На политическо ниво позицията на руската страна остава неизменна - заинтересовани сме от осъществяването и на трите съвместни енергийни проекта, изгодни както за България, така и за Русия. Заедно с това, необходимо е да се отчете, че приемането на конкретни инвестиционни решения зависи от компаниите-участници в дадените проекти, разчитащи, предимно на икономическа възвръщаемост. Руските корпоративни участници са твърдо настроени за реализацията на тези енергийни проекти на основата на договорките, постигнати с българските партньори.
Освен това значителна част от разходите на българската страна, например по проекта “Белене”, с оглед на сложната икономическа ситуация в България, те дори са готови да поемат на първоначалния етап върху себе си.
Поради това в момента съдбата и на трите проекта зависи от желанието, специално подчертавам, от политическата воля на българското правителство да продължи съвместната работа.

- Как трябва да се тълкува обединението компаниите за тръбопроводите “Бургас-Александруполис” и “Самсун-Джейхан”?

- Ще отбележа, че обединението на компаниите, работещи по различни тръбопроводни проекти в един консорциум, за който става въпрос в дадения случай, не е обединение на самите тръбопроводи. Действително, ръководството на руската компания “Транснефт” неотдавна обяви подобни планове, но никаква дискриминация по отношение на ТБП “Бургас-Александруполис” не трябва да се вижда в това. Международната руско-българско-гръцка компания по полагане на ТБН продължава работа. С тази стъпка, според мен, руската страна още веднъж демонстрира на българските партньори добра воля. Като го прави, въпреки продължителния период на колебание на новото българско правителство по отношение на дадения проект и неразрешаването на някои финансови въпроси около участието на българската страна в проектната компания. Отново ще подчертая, че този проект остава в пълна степен открит за България.

- Отношенията между Русия и България винаги са били особено важни, дори са били определящи за политическата ситуация в България в продължение на 130 години - от нашето освобождаване от турско робство - освобождение, за което сме задължени към подвига и пролятата кръв на руските воини. Как се развиват днес тези отношения - как работите с президента Първанов, с премиера Борисов, с депутати и с отделните министерства?

- Действително от момента на възраждането на българската държавност след освобождаването от османско владичество отношенията между нашите страни са белязани не само от духовна и културна близост, което само по себе си не е малко, но и винаги са били ознаменувани от съвместния подвиг на руския и българския народ, бих казал от истинско “кръвно” родство. И ние дълбоко ценим как българите почитат тази памет, пренасяйки я през 130 години от най-различни исторически перипетии, колко внимателно са я пазили и продължават да я пазят.
Това се проявява във всичко и на всяка стъпка: в имената на улиците в българските градове, в паметниците, в топлото гостоприемно отношение към руснаците Взаимодействието с българското ръководство - с президента Георги Първанов, с премиера Бойко Борисов - от самото начало се изграждаше във взаимно доброжелателна насока. Основното е настройката и взаимният стремеж към засилване на равноправното взаимноизгодно сътрудничество, към неговото динамично развитие във всички сфери и насоки.
При този огромен потенциал на взаимодействие, с който разполагат Русия и България, не може да бъде по друг начин. Смятам, че при този “запас” от възможности за развитие на сътрудничеството, да се намаляват неговите обороти, би било най-малкото недалновидно. И тук е важно никога да не се забравя това, което ни свързва. В нашите отношения наред със задължителната прагматична компонента, присъства и мощен духовен заряд, взаимно уважение и многовековните приятелски отношения на нашите народи. А това е огромно богатство и за Русия, и за България.
Искам още веднъж да подчертая: не съм любител на протоколните срещи и в това определено си съвпадаме с българското ръководство. На първо място нашите беседи са изпълнени с практическо съдържание, обсъждане на конкретни задачи за развитието на руско-българско партньорство. Това, на първо място, са въпросните енергийни проекти.
Но съвсем не са само те. Да вземем например нашето сътрудничество в аграрно-промишлената сфера. Според договореностите с министъра на земеделието и храните на България Мирослав Найденов, се осъществява активна подготовка за откриването на български павилион в изложбения комплекс ВВЦ в Москва. Разработваме партньорски инициативи в областта на образованието и науката с фокус, в частност, над реализирането на съвместни образователни програми и създаване на съвместна ВУЗ-ова структура.
След като правителството на България в края на юли 2009 г. пристъпи към изпълнение на своите задължения, проведох срещи с всички министри, с много от тях съм се виждал неведнъж. Бих искал да отбележа, че нашите партньори знаят, че извън зависимостта от нюансите от политическата конюнктура те могат да разчитат не само на одобрение от руска страна на взаимноизгодните инициативи, но и на най-енергично откликване от наша страна. И това е напълно закономерно с оглед, че България е привилегирован партньор на Русия в пълния смисъл на думата. Колкото до депутатите от Народното събрание, то достатъчно е да се отбележи, че групата за дружба с Русия в Българския парламент наброява над 100 души - почти два пъти повече от следващата по големина. При това мнозинството от тях са представители на управляващата партия, включително председателят на групата г-н Красимир Велчев.
В момента се работи по въпроса за визита в Русия на председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева. Има всички основания да се разчита, че междупарламентарното сътрудничество ще се засилва и в бъдеще.

- На 10 февруари Вие отбелязвате своя професионален празник - Деня на дипломатическия работник. В тази връзка, как оценявате дейността на руското външно министерство за изминалата 2009 г.?

- За руската дипломация 2009 г. безспорно не беше лека. От всички събития, които особено силно повлияха на международния живот през миналата година, на първо място бих поставил глобалната финансова криза. И даже не самата криза като такава, колкото усилията на международната общност за отстраняване на негативните последствия от нея. Руските ръководители не една година са говорили за нуждата от колективно лидерство. Изглежда, че в нас се вслушваха внимателно, но явно липсваха достатъчно насрещни действия. А в това време Г8 започна да се разширява с “оutreach” - “8+5” или други формати, които осигуряват по-устойчива структура и представителен формат именно на подобно колективно лидерство, по-точно, на неговите формиращи се базови елементи. И тук голямо събитие стана утвърждаването на качествено нова Г-20. Това, че тази структура започна да дава тон на глобалната политика е реална проява на утвърждаващата се многополюсност. Убедени сме, че укрепването на ролята на този формат има съществено значение не само за икономическата, но и за глобалната политическа архитектура. Явно се увеличава разбирането за това, че в условията на глобализацията всякакви сътресения ще засягат всеки един, че всички ние сме в една лодка. Така че дипломатическото съпровождане на Г-20 заемаше през 2009 г. значително място в работата на руското министерство на външните работи.
Безусловно, по-голямо значение придавахме и на проблемите с военнополитическата сигурност. И тук основно внимание се отделяше на придвижването на инициативата на президента на Русия Дмитрий Медведев за разработването на Договор за европейска сигурност. Резултат на работата през 2009 г. стана проектодоговорът, който президентът изпрати на всички държавни ръководители и на всички международни организации от евроатлантическото пространство заедно със своето послание. Ние виждаме увеличаващ се интерес към дискусии на тази тема. Нашите партньори признават, че има проблеми в архитектурата на сигурността на Евроатлантическия регион. Въпреки това мнозинството от членовете на НАТО засега продължават да настояват за усъвършенстване на статуквото. На нас ни казват, че НАТО се променя и ни призовават да създадем нещо “около” Алианса. А какво да правят останалите - тези, които не смятат да влизат в НАТО? Сериозен отговор засега не не се дава. Ние чуваме само “старата песен на нов глас” - НАТО се промени, студената война вече е приключила, че ние вече не сме противници и т.н. Но не се дава отговор на основния въпрос - как да се осигури еднаква сигурност за всички в Евроатлантическия регион, като бъдат закрепени съответните принципи и договорености в международноправна форма с положението, че никой не трябва да гарантира своята сигурност за сметка на сигурността на другите.
Нека припомня, че политически декларации относно последното бяха правени от страните от НАТО още през 90-те години на миналия век, а днес ние само предлагаме на партньорите да трансформират тези декларации в международноправен документ.

- Какво място заема по своето значение България във външната политика на Русия, имайки предвид винаги битувалото в България мнение, че Русия заради Адриатика винаги е предпочитала Сърбия, независимо от стремежа на България да бъде по-близо до Русия?

- В България, а и не само в нея, може да бъдат чути немалко версии и митове за външнополитическите приоритети на Русия на Балканите. Истината е в това, че както казах по-рано, ние смятаме България за свой специален традиционен партньор. Това не ни пречи по никакъв начин да изграждаме добри отношения и с вашите съседи. Ние изхождаме от това, че всяка от страните в региона, дали България, Сърбия или друга страна, изисква грижливо и внимателно отношение. Навярно не по-зле от мен знаете, че исторически на Балканите се е създала репутация на регион с повишена опасност от конфликти. Иска ми се да вярваме, че всичко това вече е в миналото.
От своя страна, ние не само сме готови да подкрепим позитивните регионални принципи. Ние сме готови да генерираме, в това число при взаимодействие с балканските страни, нови идеи, насочени към развитието на добросъседските отношения на Балканите. Убедени сме, че това ще се отрази положително на стабилността в Югоизточна Европа и в континента като цяло, ще допринесе за прогреса и процъфтяването на народите на тези страни.

- Как Русия оценява отношението на България към конфликтите в Абхазия и Южна Осетия, и към военните действия с Грузия? Преди повече от две години в. “Московский комсомолец” съобщи, че България доставя оръжие на Грузия. Имат ли място подобни съмнения в последно време?

- Като ключов момент през миналата година бих отделил това, че международната общност осмисли последствията от кавказката криза. Първата реакция беше рефлекторна, инстинктивна, в духа на логиката на студената война - има Саакашвили, който с цялото си “сърце и душа” е открит за Запада, и има тези, които са го обидили. Но тази теза рухна под натиска на фактите. Ще започна с това, че много членове на НАТО ни казваха - ние прекрасно разбираме какво направихте, че не сте имали друг изход. Но публично имаха друга позиция, ръководейки се от логиката на блоковата солидарност.
Сега подобна постановка на проблема вече е в миналото. Появява се разбиране, че отговорността за случилото се е изцяло на съвестта на Саакашвили. Независимият доклад на Талявини, изготвен по инициатива на ЕС, е едно от изчерпателните доказателство. Едновременно с това вече има общо разбиране за това колко важна в стратегически план е стабилността на Кавказ. Нашите партньори, преди всичко от ЕС, чрез своята мисия в региона се опитват да удържат Саакашвили от рецидивите на силовите рефлекси, като внимателно наблюдават грузинските силови структури. Ние също извършваме подобен мониторинг. И отбелязваме достатъчно тревожни факти. В такава ситуация доставката на въоръжения в Грузия от отделни страни, в това число и България, както вие разбирате, по никакъв начин не допринасят за намаляване на напрежението в региона. Нещо повече - значително го увеличават. И обратно - действията за прекратяване на доставките на въоръжения за режима на Саакашвили намаляват изкушението у потенциалния агресор да повтори военната авантюра. Разбира се, в Москва внимателно следят подобни действия, в едното или в другото направление.

- Завърши Годината на България в Русия, а преди това Годината на Русия в България. Как заедно да търсим общото в славянската култура, в православните ценности?

- Проектът за размяна на националните години освен своя безусловно важен опознавателен елемент, цели да бъдат открити и изпробвани иновационни идеи, допринасящи за взаимното духовно и културно обогатяване. И резултатите не ни караха дълго да ги чакаме.
Като развитие на една от проявите по време на Годината на България в Русия - издаването на книгата “Руските паметници от Освободителната война 1877-1878”, в момента се разработва нейната електронна интерактивна версия с база данни за разположените тук паметници от времената на Руско-турската война (1877-1878 г.). Надявам се сайтът да бъде готов до националния празник на България - Денят на Освобождението.
За отбелязването на 65-годишнината от победата над фашизма се подготвя сайт, посветен на могилите на съветските воини на територията на България. Със съдействието на посолството бяха намерени средства за началото на още една съвместна инициатива - руско-български интернет вестник, в който ще публикуват журналисти и от двете страни, учредили свой професионален клуб “Волга” по време на круиз по маршрута Москва-Самара.
Напомням, че и тази идея са роди в рамките на проекта за размяна на национални години. Безусловната близост на културите на нашите славянски народи, тяхното духовно и езиково родство, определи повишения интерес на руската театрална общественост към българското театрално изкуство. Доказателство за това са успешните представления в рамките на Годината на България в Русия на Народен театър “Иван Вазов”, театър “Зад канала”, “Сфумато” и др. Създалото се през последните години многообразие на формите на сътрудничество между театрите на нашите страни, включително и успешният опит за тяхното участие в програмата за обмен на национални години, поставят задачата този обмен да стане непрекъснат. Тук се открива широко поле за действие и за обмен между конкретни трупи, между продуценти, и разбира се, между министерствата на културата на нашите страни.

- Как трябва да бъде формулирана перспективата в отношенията между Русия и България, за да може те да бъдат достатъчно действени, партньорски и ефективни и за двете страни?

- Оценявам перспективата за развитие на руско-българските отношения доста оптимистично. Според мен в София се основават на здравия прагматизъм в многовековните традиции на сътрудничество, взаимна симпатия между народите на двете страни, които по-добре от много други европейци осъзнават тясната взаимовръзка и взаимозависимост между дългосрочните перспективи за развитие на континента и задълбочаването на партньорството с Русия. В този контекст бих желал да подчертая значението на нашите съвместни енергийни проекти на стойност няколко милиарда евро като най-важен антикризисен фактор. Тяхната реализация вече помага и ще продължи да помага все повече на България да съхрани и увеличи заетостта, ще допринасят за устойчивото развитие на националната икономика и за стабилни постъпления в държавния бюджет.
Бих желал да цитирам един афоризъм от мой добър български приятел с хубаво чувство за хумор: “Оптимистът е човек, който учи английски език, а реалистът - руски език”.

Пред агенция”Фокус”

Нагоре
Съдържание на броя