"Нова Зора" - брой 7 - 16 февруари 2010 г.

Сподели във Facebook
Седмият сигнал
Милко НИКОЛОВ

На състоялата се на 12 декември м.г. VII национална конференция на Движението за права и свободи Ахмед Доган изнесе политически доклад на Централното ръководство, отразяващ както последните 8 години участие на партията във властта на българската държава, така и стриктно изпълняваните преди и през целия преходен период стратегически политически цели. Изминалото, макар и кратко време, дава възможност за по-рационален анализ на залегналата в него философска еквилибристика на авторитарния лидер, отправените към българската общественост преднамерени внушения, както и съдържащите се дискретни послания до електората, капсулиран на етническа и религиозна основа.
Стратегическият замисъл проличава ясно в заключителната част от доклада на А. Доган, където се визира “проекта за развитие на ДПС за следващите двадесет години”. Според този проект “свързаните със запазване и развитие на идентичността политики трябва да бъдат основен стратегически приоритет – независимо от време, пространство и конкретна политическа ситуация”. Защото за ДПС “Принципите на идентичност имат сила на природен закон”.
Тази догма манифестира неотразим стремеж към разграничаване, обособяване и противопоставяне на подопечни на ДПС граждани от небългарски произход, като се отхвърля всяко намерение за интегриране в българската нация. В доклада се дава указание нарасналите през последните години критики към ДПС да се считат за антитурско говорене, пораждащо “ненавист, омраза и конфронтация с всичко, което е свързано с турската идентичност, култура и история”. Има се предвид синтезът на пантюркизма с ислямския догматизъм. И по-нататък: “Това създава в младите хора устойчива нагласа предварително да доказват, че са лоялни български граждани, за да се включат в демократичните процеси в страната. Малко е да се каже, че това е грешна стратегия. Нещо повече: това е опасна нагласа, която държавата възпроизвежда и поднася на малцинствата”! Връх в следваната политика на сепаратизъм е декларац;ията на А. Доган в отчетния доклад пред седмата Национална конференция на ДПС: “Бих искал да бъда много ясен и правилно разбран. За ДПС няма такава ценност, в името на която да жертва правата и свободите на малцинствата. Идентичността на малцинствата не трябва и не може да се жертва заради интеграцията в обществото.”
Ключови в лексиката на Ахмед Доган са думите “малцинства” и “колективни права”. Те предопределят залегналите в основните устройствени документи (устави, програми, декларации и други) ръководни начала.
На международна конференция през май 1999 г. Доган потвърждава: “Още от самото си създаване движението ясно съзнаваше, че е етническа партия”. Ето защо според него е необходимо “преформулиране на разбирането за национална държава в мултиетническа държава с мултиетническа демокрация”. А в есе (януари 2000 г.) казва: “малцинствата на Балканите са употребявани и преди като инструмент за дестабилизация” и че “общото в тази стратегия е използването им за “пета колона” с усилено насърчаване амбицията да получат ограничен суверенитет в рамките на страната, в която живеят или пълната си независимост, с образуване на етнонационална държава”. Последното прозрение не е на А. Доган, а на Торгут Йозал. Още през 1991 г., поради отказ в Конституцията да бъде включен текст, предоставящ статут на национални, етнически, езикови и религиозни малцинства, както и на колективни права по общностен признак, депутатите на ДПС във ВНС отказаха да сложат подпис под нея и напуснаха пленарната зала. Българите, които симпатизират на философа, трябва да знаят, че той не признава основния закон на държавата Р България. Същевременно през 1991 г. на международна конференция в Женева е оповестена декларация, в която се казва: “Движението за права и свободи бе създадено със съвсем определена политическа цел: да защитава колективните права на човека”. В есето “Идентичност и интеграция” А. Доган твърди в присъщия му стил, че прокламираният от Великата френска революция принцип на равенство на всички граждани пред закона “изяжда принципа на свободата”. Защото според ислямската догматика правата и свободите на човека са излишни, тъй като всеки е длъжен всякъде и винаги да изпълнява волята на Всевишния. Колективната изява замества личностната идентичност, превръщайки се в единствен начин на интеграция в националната общност. Възхваляваните от А. Доган колективни права затварят свободния човек в етно-религиозна кутия, като унищожава вродения инстинкт за лична свобода и идентичност. В съзвучие с това е твърдението му, че “универсалните ценности, като правата и свободите на личността, били откритие на германо-романските етноси, които са кодирани в базовата им ценностна система”. А съвременният тип (западна) цивилизация успяла да превърне тези “императиви” в код и понятия на цивилизацията изобщо. Така приумиците на А. Доган са превърнати в израз на по-висша и непонятна за неверниците и разбираема само за изповядващите исляма цивилизационна философия.
Основна насока в диверсионната политика на ДПС е отстояване на отричаната от всички идея за преобразуване на унитарната българска нация в мултиетническа държава, съставена от обособени етнически, езикови и религиозни групи. Наличието на посочените различия не означава обезателно съществуването на малцинства! Битуването на такова примитивно схващане противоречи на действащите международни норми и конституцията. Съгласно използваната често като аргумент Рамкова конвенция за защита на националните малцинства, в страните на Стария континент е невъзможно да се предоставя на множеството групи от населението малцинствен статут и на същата основа да се уреждат специфични индивидуални права на принадлежащите към тях лица. Освен това наличието на национално малцинство се предопределя от няколко условия. За такова се счита коренното население на територия, която е присъединена към чужда държава вследствие най-вече на войни. Изисква се уреден статут на такива малцинства, при което съответната държава следва да формулира със закон същността на това понятие, да ги упомене изрично и да посочи критериите, въз основа на които едно лице да се идентифицира за принадлежащо към него. У нас няма законова разпоредба, предоставяща статут на каквото и да е национално малцинство. В сегашните граници на страната не са включени чужди територии. Ето защо залегналите в устройствените документи на ДПС твърдения за наличие на малцинства и права по общностен признак противоречат на международните норми и законите на страната. Този стремеж е заплаха за нейния суверенитет, национално единство и териториална цялост.
Признат статут на българските малцинства има в съседните нам държави (Гърция, Сърбия), който обаче десетилетия наред се погазва най-грубо.
Съветът по правата на човека и другите органи на ООН са утвърдили многократно, че правото на самоопредселение принадлежи само на народите. Принципът за запазване на националното единство и териториалната цялост на държавите означава според Устава на ООН недопускане на отделяне при прилагане правото на самоопределение. Никога и под каквато и да е форма ООН не е признавала това право на малцинствата! Такова признаване ще засили сепаратистките тенденции и би изострило противопоставянето в съответната държава.
Пораждат опасения и прокарваните от ръководството на етно-религиозната партия в лицето на А. Доган деструктивни разбирания, че щом в реалната политика се появят възможности за нещо – примерно за опредметяване ролята на малцинствата като “пета колона”, то “по правило се намира и необходимият политически субект, който да обърне тази политическа възможност в необходимост, а след това и в реалност.” Твърде лесно е да се открие заложеното в това провокационно разбиране указание за нелегални акции (справка - Косово и разпадането на Сърбия).
С подобен замисъл А. Доган твърди: “В процеса на европейска интеграция, държавата и основните й институции ще намалят суверенитета си за сметка на международната общност, а вследствие разширяване на провокирани етно-религиозни конфликти – ще го превръщат във функция на малцинствата.” Без никакво морално притеснение той твърди, че европейската идея, свързаната с нея евроидентичност и интеграция в ЕС са “митове, маркиращи комплексираността на българите и вътрешната им потребност от пореден покровител.”
В доклада пред VІІ Национална конференция обаче, с чувство за привързаност към южната ни съседка, А. Доган застъпва тъкмо противоположната теза. Според него ценностният профил, разширителната стратегия и потенциалът на ЕС се определяли от включването на Турция към съюза. Пак според него, отношението на страните-членки поставя на изпитание ценностната система и най-вече историческия фундамент на европейската идентичност и толерантност. За да не останел Европейският проект само християнски политически клуб! Условие за осъществяване пътя на ЕС към себе си, към нова европейска идентичност и към глобалния свят, той трябва, по думите на А. Доган, да минава през Дарданелите и Чанаккале! Очевидно демократичността и толерантността на европейската ценностна система трябва да се разбират като липса на имунитет, на отсъствие на обществена съпротива срещу неприкриваните домогвания на неоосманизма и на екстремния ислямски фундаментализъм. Като следваща стъпка се счита “прокарване на националните граници по разделителната линия на етническите общности”. Осъществяваната от ДПС политика, изразена в доклада на А. Доган, идва да напомни непреминалата заплаха на турския президент Т. Йозал (“Шпигел”, 28.08.1989 г.): “Към края на хилядолетието тук ще има 75 милиона народ” и тогава българите “ще си седнат на задника и ще треперят от страх пред нас!”
Седмият сигнал, отправен към правителството и обществеността, може да се окаже фатален за българската държавност. Пренебрегването на национални за сметка на тесни партийно-корпоративни интереси с предоставяне на прекомерна власт на ДПС, въпреки горчивите уроци на преходния период, може да се определи само като политически инфантилизъм.
Правителството на ГЕРБ, намиращо се под силен натиск на Държавния департамент на САЩ, допусна фатална грешка при посещението си в Турция. В този смисъл референдумът предложен от ВМРО, трябва да бъде подкрепен от всички родолюбиви партии и организации. Този референдум не може да бъде игнориран и ще покаже недвусмислено “Кой, кой е!”.

Нагоре
Съдържание на броя