"Нова Зора" - брой 6 - 9 февруари 2010 г.

Сподели във Facebook
Коловозът - това е нещо сериозно
На 2.02.2010 г. пресата разпространи изказване на Румен Овчаров пред градския съвет на БСП, посрещнато с ръкопляскания: „образът на корумпираната партия е директно свързан с образа на Станишев... В партията нищо не се е променило, подменихме промяната с приказки за промяна... Семинарът на КБ в Хисаря(30-31.01.2010 г.) беше абсолютна имитация на промяна” (в. „Дума”, 2.02.2010 г.). Едва ли подобно изказване би впечатлило някого, ако Румен Овчаров не беше забъркал семинара в Хисаря, защото именно този семинар показва някои характерни неща от вътрешнопартийните борби в БСП.
Официално проявата се именува „Семинар на парламентарната група на „Коалиция за България”. В него бяха поканени да участват народните представители от „Коалиция за България”, членове на ИБ на НС на БСП, председатели на съвети и комисии на НС на БСП, лидери на партии от „Коалиция за България” и др. Заедно с председателя на ПП „Нова Зора” – коалиционен партньор на БСП, в семинара участва и пишещият тези редове.
Румен Овчаров не само присъстваше на семинара. Още през първия ден той, заедно с г-н Петър Димитров, беше модератор на първия модул от семинара „Икономика и финансии”.
Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
Уроците на американското разузнаване
В днешния объркан и опасен свят дейността на разнообразните американски специални служби (тридесетина на брой) не може да не привлича вниманието както на колегите им от различните страни, така и на широката публика. Причината отчасти се крие в огромните възможности на тези служби.
След края на Втората световна война Съединените щати изградиха многочислена и могъща шпионска мрежа във всички краища на земното кълбо, защото разбраха, че без нея не могат да утвърдят хегемонията, която съдбата им беше подарила. И въпреки че сега влиянието на Америка е по-ограничено, именно нейните разузнавателни служби са призовани, наред с армията, да възстановят избледнялото величие на страната си, да се преборят с новите съперници на международната арена, както и да защитят територията си от всички реални или предполагаеми заплахи. Съединените щати са свикнали да бъдат неуязвими зад двата океана, които ги отделят от “стария свят”. Затова и реакцията им, дори и към ограничените удари от типа на атентатите от 11 септември, е невероятно емоционална.
Автор: Христо МАЛЕЕВ>> Пълния текст...
Смъртта на думите
Не само думите умират. Но най-напред те! И това става тогава, когато явлението, реалността, която назовават – вече не съществува. Да, вярно е, понякога думите се износват като стара дреха, но се случва да бъдат напъдени от неблагодарни и оглупели потомци. Те се препъват в класиката като жаби в угар, щото не разумявали изказите на старите списователи. То за тая работа си има речници, но за да ги ползваш, трябва да си интелектуално любопитен. Поне. И да е жива искрата на приемствеността. Няма ли я – къса се златната нишка на Ариадна между поколенията.
Гробницата на паметта е пълна с погребани думи. И нахлуват пълчищата на сквернословия и отвратителни жаргонизми. Езикът се плебеизира. Това е езикът на тържествуващия Хам.
Май скоро ще ни потрябва нов речник на Найден Геров, та да прикътаме в него обозначенията на една изгубена човещина.
Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
Вълчи капан за Б.Б.
С много фанфари бе посрещнат Б. Борисов при връщането му от посещението в Турция. Сервилните медии го изкараха едва ли не първия български държавник, който след Стефан Стамболов се държал със султана, пардон, турския премиер, като с равен. Де да беше тъй. Общо взето Б. Борисов се изказа правилно по отношение на ДПС. Просто защото знае, че бандата на Доган не се ползва с добро име сред турския бизнес заради рекета, на който е подложен от тяхна страна. Но като стана въпрос за тракийските имоти, хъката, мъката... Добре че бяха българските журналисти. Този път се държаха достойно по тази невралгична за Турция тема. И г-н Ердоган, макар и с половин уста, отрони фразата “ако трябва да платим, ще платим”. Което, разбира се, не означава още нищо. А за още по-важните неща - за проекта “Набуко” и за членството на Турция в ЕС, по първото Бойко бе направо сервилен, а по второто -повече от доброжелателен. Но се намери кой да му развали настроението.
Да сме наясно - с ВМРО сме имали и имаме принципно диаметрални възгледи както по някои тълкувания на новейшата ни история, така и по отношение на генералните вектори на българската външна политика. Но що се отнася до ДПС или до отношенията България-Турция, мненията ни съвпадат. Така че не може да не отбележим със задоволство, че “войводите” искат да реализират нашето отколешно мнение относно необходимостта от национален референдум на тема “Турция в ЕС”. И направо спретнаха вълчи капан на Борисов.
Автор: д-р Теодор БОЕВ>> Пълния текст...
Македония се дели вече по "плажен принцип"
Македония се превива от конвулсии породени от растящото както вътрешно, така и външно напрежение. Междуетническите отношения край Вардара се загряват с всеки изминал ден и има опасност от експлозия. Анализаторите се надяват, че ситуацията няма отново да отведе страната до конфликт, подобен на онзи от 2001 г., но все пак такава опасност не се изключва напълно. С редица решения и действия на правителството, които най-вероятно са предприети без предварителни консултации и анализи, отношенията между албанците и македонците допълнително се натоварват.
Сред албанската общност голямо недоволство предизвиква решението на Министерството на образованието учениците албанци да учат македонски от първи клас. Негодувание предизвика и намерението на правителството да се строи църква, но да не се позволи строеж на джамия на централния площад в Скопие. Не бива да се забравя и първата македонска енциклопедия, която албанците отхвърлиха като несправедлива и направиха своя по същия маниер. Върхът на всичко е различното отношение на македонците и албанците към спора с Гърция, като албанските партии реагират нервно заради липса на развитие в решаването му.
Автор: Евгений ЕКОВ>> Пълния текст...
Репортаж, писан със сонда в стомаха,
или размисли от болничната стая
Лежа и броя самолетите. Един, два, пет, десет, петдесет. Появяват се надвечер, в горния ляв ъгъл на прозореца. За да изсипят след минути пътниците си на международното летище “Ферихедь”. След три дена е Нова година и италианци, французи, испанци, германци идват за празниците. Да разгледат хубостите на унгарската столица. Да се насладят на оперни, вариететни или фолклорни спектакли. И най-вече – на изтънчената кухня. Унгарецът знае как да омайва гостите. Изисканите блюда се поливат обилно с прочути унгарски вина, докато циганинът-цигулар размеква душите с виртуозни изпълнения. А десертите – унгарските сладкари просто не познават граници на съвършенството. Дори префинените гастрономи-французи се задъхват от изобилието и изобретателността на унгарската кулинария. И се заричат отново и отново да дойдат!
А аз десети ден лежа и броя самолетите. Ега ти късмета. Малки тръбички, като току-що излюпени змийчета, се усукват в устата ми и в носа. Докато навън вдигат наздравици. От друга страна обаче, късмет е, че съм в Унгария. Домашният лекар веднага диагностира заболяването и след спешно направени изследвания повика линейка директно за болницата. Там повториха изследванията и ми назначиха операция за след два дни. Нищо че бяха Коледни празници. Оказа се животозастрашаващо запушване на панкреаса, при което ензимите и токсините навлизат в кръвта и увреждат сърцето, белите дробове, бъбреците. Поставиха ме на системи, назначиха ми антибиотици. Изписаха ми и хапчетата за кръвно. Нищо че си ги носех от дома. Щом съм в болницата – ми се полагали!
Автор: Д-р Радко ХАНДЖИЕВ>> Пълния текст...
Българите в Сърбия съвсем не са само в Западните покрайнини
1999 година. „Наказвайки” Слободан Милошевич, западните хуманисти бомбардират Сърбия, унищожавайки мирно население, домове, заводи, електростанции. След всяка бомбардировка външното министерство на Надежда Михайлова лъже страната ни, че сред загиналите „няма българи”.
Като пример ще дадем град Сурдулица, бомбардиран от натовските самолети на 27 април 1999-а. Убити са 12 цивилни лица, от които две деца, разрушени са напълно или частично 500 къщи.
Как така за броени минути Надка Михайлова и Костов установиха, че сред жертвите не е нито един от 196-те българи, коренни жители на града (по сръбското преброяване от 2002 г.), си остава загадка и до днес.
Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
Германската Темида хич не се впечатлява
от дипломатически имунитети
Седмица след като целуна кунката на католическия папа в Рим, богобоязливият православен екскурзиант Волен Сидеров ни прослави още повече и в самолет на „Луфтханза” на път за Франкфурт на Майн. Според говорител на германския превозвач подпилият атакист си бил позволил възмутително поведение спрямо членове на екипажа, заради което се наложило да уведомят полицията за “неадекватно поведение”. В отговор освободеният благодарение на дипломатическия си паспорт медицински турист Сидеров се закани да съди „Луфтханза” по съответните параграфи и алинеи.
Дотук – добре, дето се вика, славата на България пак е разнесена по света, пито-платено (Волен пил, народецът платил). Само дето ние изпитваме известни съмнения , че Сидеров ще удържи на думата си. И те не само заради навика му да върши точно обратното на онова, в което се е клел (например пред избирателите). Работата е там, че по-скоро „Луфтханза” може да осъди “новия Левски”. По простата причина, че немското правораздаване, което все още не е достатъчно разложено от глобализма, хич не си поплюва пред дипломатически паспорти.
Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
Сидеров - само във влак!
Има хора, дето са като шило в торба - не стоят мирно, каквото и да правят и където и да идат. И наш Воленчо Сидеров си е такъв. То и самото му име издава склонността му към всякакви волни изпълнения. Не търпи човекът никакви притеснения и забележки и това си е. Особено ако е хванал пътя за нейде. Щото за хора като него времето за път си е направо изгубено време за държане на речи и даване ни интервюта.
Автор: Венцел КРАНЦ>> Пълния текст...
Трагичната съдба на Перлата на Антилите
Раждането на Хаити - Перлата на Антилите, обещавало благоденствие за обитателите й. След два века и половина обаче, това е най-бедната страна в Американския континент. Обявяването на независимостта на черната република (1 януари 1804 г.) увенчава с успех първото в новата история въстание на роби. Водачите му решили да дадат на младата държава име от езика на таините – коренните индианци на острова, изтребени през 16 век от испанските завоеватели. Ayiti значи Земя на високите планини. Така скъпо извоюваната свобода била поднесена пред олтара на всички, загинали в нейно име.
След този светъл ден поредица от драми сполетяват страната, прекъсвани за кратко от периоди на спокойствие. Без съмнение, най-страшното бедствие се случи на 12 януари т.г. Нека добавим веднага – предшествано бе от социални напрежения, насилие, политически кризи.
Автор: Мариана АНГЕЛОВА>> Пълния текст...
Дискусия за ЕНФ
На 30 януари 2010 г. се състоя среща-дискусия на членове на ПП “Нова Зора”, избрани за делегати на предстоящия конгрес, и симпатизанти на партията от област Велико Търново, с представителите на Централното ръководство на партията – ст.н.с. Румен Воденичаров, зам.-председател, и Тодор Предов, д-р по право, член на ЦПС. Инициатор и организатор на срещата бе председателят на Областното ръководство на партията във Велико Търново г-н Йордан Николов.
Присъстваха представители на Общинската организация във Велико Търново с председател инж. Ангел Кръстев, на Общинската организация в Горна Оряховица, с председател инж. Владимир Григоров и симпатизанти от град Свищов, село Долна Липница и село Стефан Стамболово, където в най-скоро време ще се учредят първични партийни организации.
Гости на тази среща бяха председателят на Областното ръководство на ПП “Нова Зора” в Габрово г-н Иван Христов и бившият председател на областната структура на ПП “Атака” във Велико Търново г-н Косьо Косев.
Автор: Инж. Стела ГАНЕВА>> Пълния текст...
Спасителят в ръжта
Когато бях в шести клас, заместник-директорът ме заплаши с изключване от училище, ако не престана да движа наоколо с книгата на Селинджър “Спасителят в ръжта”* в ръка. Тогава реших, че причината е думата “fuck” в нея. Тъй като зам.-директорът не беше я чел (съмнявам се дали някога той изобщо е прочел каквато и да било книга), не можа да отговори защо.
Но госпожа Гордън беше човек на място. Тя ми разреши да държа книгата на чина си и да я чета в междучасията – стига да не махам кафявата обвивка, която скриваше корицата й.
Мисля, че Селинджър би харесал госпожа Гордън. Тя искаше да ме спаси от заместник-директорите в света, онези, които те тренират в покорство и вслушване в думите на идиоти – същите, които ни въвеждат в света на възрастните: свят на страх и наказания. Госпожа Гордън се опитваше да защити правото на детето да избира.
Автор: Грег ПАЛАСТ>> Пълния текст...