|
Идеята за изграждане на Единен национален ляв фронт у нас, в България, е важна и сериозна. Но ми се иска да припомня тревогата на млада майка с двегодишно момченце. Тя била силно обезпокоена от поведението на детето, което постоянно остро и категорично реагирало с несъгласие и на “да”, и на “не”. На въпроса й от каква възраст следва да полага системни грижи за възпитанието на детето си, професорът-психолог, с когото се посъветвала с болка, възкликнал: “Съжалявам, госпожо, вие сте пропуснали цели две години да възпитавате вашето дете. Затова сега ще ви бъде много трудно да постигнете желаните резултати.”
|
По аналогия, категорично мисля, че с изграждането на ЕНЛФ ние, към днешна дата, сме закъснели с цели двадесет години, два месеца и десетина дни. Затова и ще ни бъде адски трудно да наваксаме. Защото десните сили у нас, заедно с предалите и изоставилите интересите на народа леви сили, за тези двадесет години извършиха най-грозните дела в историята на България. Крайният резултат от тях с най-малко думи се свежда до следното: изградена е ускорено и може би вече окончателно, могъща пропагандна машина, със стотици средства за информация - вестници, радиа и телевизии с многобройни канали, които денонощно обработват общественото съзнание и мислене най-вече в посока към младото поколение, което е и най-засегнато от чудовищното манипулиране. Само за 2-3 години след промяната от 1989 г. буквално рухна цялата икономика, а след това и достигнатото в културата, образованието, здравеопазването, почивното дело и т.н. Сега крайната бедност и отчаянието от живота обхваща 60-70% от населението на страната. Почти престана да действа вековното неписано правило: когато един народ масово обеднява, той в идейно отношение масово олевява. Защото е изтръгнато из корен революционното му жило.
И този горд и трудолюбив народ, днес, чрез мирни шествия, демонстрации и стачки, се мъчи да омилостиви управляващите, които сам докара на власт с гласа си, да получи мизерни левчета към заплати и пенсии, за да отложи поне гладната си мъчителна смърт.
Жестока истина, но неоспорима истина!
Ето защо болезнено и с надежда трябва да отеква в душите на милиони българи призивът на печатния орган на политическата партия “Нова Зора” за изграждане на ЕНЛФ, “ако искаме да си върнем България, която загубихме и да построим България, която недостроихме!”
Силни думи, верни думи, които не може да бъдат оборени! Но как да ги реализираме в живота, при създалата се изключително сложна, неблагоприятна и в световен мащаб ситуация? Защото отдавна мина времето на феодализма и нито една държава сега не може да живее и се развива успешно, изолирана от заобикалящия я свят.
Днес демокрацията се приема едва ли не като панацея, като най-справедлив обществен строй. За него знаем, че още навремето Чърчил е казал, че има недостатъци, но по-добър строй човечеството не е измислило. Но забележете, в понятието “демокрация” сега обикновено се включва разбирането за уредбата на човешките общества, на държавите, само и единствено по каноните на капитализма. Живият живот обаче показва, че този път може и следва да бъде усъвършенстван и обогатен с прилагането и на други идейни убеждения. Според мен, основателно бихме се запитали, какви закони на икономиката се прилагат в Китай, та брутният вътрешен продукт на глава от населението расте неимоверно бързо и по този основен показател страната има реална възможност в близките десетина години да застане на челно, дори на първо място в света? Прилага ли се сега там категорично отричаната донеотдавна от нас теория на конвергенцията, която всъщност предлага използването в управлението на икономиката, в интерес на народа, най-доброто от двете наложили се обществени системи – капиталистическата и социалистическата? Нали в 16-милионния град Шанхай се строи капитализъм?
И накрая, позволявам си да изразя едно отдавна вълнуващо ме лично мнение по проблема за развитието на демокрацията. Знаем, че първият й основен принцип е за свободата на личността, в т.ч. всеки да живее и работи, където намери за добре. Реалното използване на този принцип през всичките стотина и повече години в света обаче, води до големи трудности, доста от тях неразрешими и днес за страни със силно развита икономика.
Прилагането на този принцип за последните 20 години у нас, съпроводен и с настъпилата незапомнена икономическа криза, доведоха до “великото преселение” на стотици хиляди българи в две посоки, първата, вън от страната. Днес българската диаспора в Европа и други континенти наброява милион. Втората е масовото обезлюдяване и буквално затриване в обозримо бъдеще на стотици села в цялата страна и задържане развитието на десетки малки градчета. Така само в София, Варна и Бургас се струпа около 40% от населението. И това безконтролно увеличаване на хората предизвика трудно решими и дори нерешими проблеми, свързани с най-важните социални жизнени потребности.
Засягам мимоходом тези проблеми, защото съм убеден, че и пред изградения ЕНЛФ те ще са едни от най-важните приоритети, може би най-костеливият орех.
Затова си мисля, ние, българите, по думите на известен наш белетрист и публицист, сме всякакви, както той шеговито ни нарече “диванетата му с диванета”. Мисля, че този писател е прав в оценката за силните и слабите страни на българите. Мисля, че сме в състояние да обогатим теорията на демокрацията с четвърти основен принцип – принципа на разумната достатъчност във всяка човешка дейност.
Колкото и неправдоподобно да звучи, но по телевизията станахме свидетели на публично изявление на американския президент Барак Обама в подкрепа на принципа на разумната достатъчност. (Надявам се, че го приема като изискване на демокрацията.)
Със заканителен пръст той осъди поведението и действията на банките в Съединените щати и на търговските корпорации, които заради големи и лесни печалби станали виновници и предизвикали втората по мащаб световна икономическа криза.
Поне аз за първи път в живота си чувам такова открито признание за вина на най-силната държава в света, нанесла непоправими вреди на човечеството. Кой знае, може да доживеем времето на нов “хомо сапиенс”, т.е. появата на разумния човек, но този път като очовечаване на човечеството.
Затова нека се надяваме, че с този нов основен принцип - за разумната достатъчност - може да издигнем авторитета на ЕЛНФ като гарант на успешното решаване на всички проблеми на трудовите хора.
|