|
|
"Нова Зора" - брой 5 - 2 февруари 2010 г.
| ЕНФ е тежък влак, но той трябва да бъде извозен |
| Инж. Юлиян ТИМОВ |
|
Напълно споделям усилията на ПП „Нова Зора” за намиране път за сплотяване на левите сили и съхраняване на лявата идея в Република България. Споделям напълно идеята за изграждане на ЕНЛФ. Потребност от такъв фронт има, има и сили, които са носители на лявата идея. Добре разбирам, че разработването и изграждането на ЕНЛФ е изключително труден въпрос.
По този повод споделям с вас, как се посреща и разбира идеята на най-ниско ниво в обществото, или както се казва в приказките - „долната земя”. Под понятието „долната земя” разбирам най-неорганизираната и обезверена част от обществото. Най-общо, идеята се посреща с разбиране и надежда за намиране на сила, която да спре разрухата, обхванала целия живот в страната. В този смисъл ЕНФ е тежък влак, но той трябва да бъде извозен. Казвам го като железничар, който години наред е бил началник на едно от най-големите локомотивни депа в България, по време, когато машинистите нямаха време за сън, а за производството на България не достигаха вагони. Обстановката, в която обсъждаме усилията на ПП „Нова Зора” за изграждане на ЕНЛФ, ни връща към дните в началото на 1990 г. , когато ни връхлетя разрухата. В потвърждение на казаното ще се опитам да предам картината на разрухата в едно българско село, както я видяха тамошните селяни. В покрайнините на селото се бяха събрали около 40 души от всякаква възраст, носеха колчета, чукове и брадви. Аз бях случаен свидетел. Бай Илия стоеше до оградата на къщата си. Повика ме и просълзен каза: „Виждаш ли тези хора, това са наследници на земята на бабите и дядовците си, отиват да им получат нивите. Никой от тях не е обработвал земя, не може да я обработва и няма с какво. Хляб от нивите, които днес ще получат, няма да ядат. Тук има всякакви: от БСП, СДС, „Н. Петков”, „Мозер”, „Стамболийски”, има хора с образование, има и без образование, има и нови безработни. На какво се надяват? Това е разруха. Разбираш ли, тя няма да прости на никого!” Групата потегли след двама земемери. Към нас се приближи кака Севда и попита: „Сине, като връщат нивите, ще върнат ли и децата?” Дядо Атанас пък заяви малко философски: „Не зная какво ще стане с живота, когато и той започне да се купува и продава”.
Според видяното и чутото разрухата не е буря, пожар, война или друго бедствие. Това е вътрешно състояние на духа, равно на самоунищожение. Тя руши съзиданието, обхваща цялото общество, засяга всички, млади и стари, бедни и богати, учени и недоучили.
Днес, след 20 години земята се обработва от арендатори, другата част не се обработва, добивите са ниски. В селото има съборени и събарящи се къщи, сринати огради, стопански сгради, дворове, обрасли с храсти и бурени, къщи без хора, къщи с по един човек, рядко по двама, по улиците свободно се разхождат кучета, лисици и чакали.
Виждаме, че разрухата е всесилна и се питаме каква сила може да я спре. Тя е самоунищожение, селото умира така, както умира стар човек. Това ни кара да попитаме дали ЕНЛФ може да спре тази разруха.
Ние, които живеем в селата, сме отречени от управляващи, партии и държави. Ние сме тези, които другаде не можем да оцелеем. Тук оцеляваме, независимо че селото е обречено на бавна смърт. Тук всичко беше приватизирано бързо, земята, животните, машините, инвентарът. Задачата, поставена от програмата Ран-Ът, беше изпълнена. Днес, 20 години след като се появи тази програма, тя продължава да работи, като постоянно усъвършенства средствата си. Вече всичко е разрушено и унищожено. Програмата Ран-Ът ни върна във времето на родовата задруга, само че вече няма родове, няма и кой с какво да я обработва.
Този, който проведе и изпълни програмата, не знаеше ли какво следва от нея? Знаеше, че това е смърт за българското село. Правителство, парламент и партии се втурнаха да я изпълняват, а ние, които живеехме в селото, гледахме безучастно как всичко се руши и разграбва като неми свидетели и не разбирахме, че сме участници в този процес на разруха. Процесът продължава и днес, само се сменят средствата и обектите.
Реформата за селото приключи за партиите и държавата. Глава „Земеделие”, условие за влизане в ЕС, отдавна е затворена. Досега законът за ЗСПЗЗ е променян около 40 пъти, но не с цел спиране на разрухата, а за заобикаляне на конституцията. За нас всичко това означава, че основната причина да няма аграрна програма и политика, е, че трябва да се застане срещу програмата Ран-Ът.
Доживяхме 2007 г., Република България стана равноправен член на Европейския съюз. Появи се надежда, в политическия договор за присъединяване бе записано, че до 2013 г. за земеделие и селски райони се предвиждат 4,7 милиарда евро. Програми и планове на общини (2007-2013 г.) се появиха, появиха се и общи устройствени планове, появи се и национална референтна рамка. Всичко това се оказа празна надежда, оказа се механизъм за усвояване на еврофондове.
На отправените обвинения, че правителството не може да управлява усвояването на еврофондовете, се чуха изявления от най-високо ниво, че ще се учим. Добре, ще се учим, но кой ще ни учи и на какво: на усвояване, или на присвояване на европари? Появиха се оперативни програми, мерки, оси, дейности, методически указания и др. Същите се разпространяваха избирателно, до тях се домогваха лица и фирми с възможности. Това означава, че се изгради паралелна власт за управление на еврофондовете. Това означава корупция от най-висша класа, корупция и сделки за много пари.
Ние питаме, господа управляващи, независимо от кой цвят сте: имате ли очи да погледнете следната картина: финансирани обекти, които физически липсват, масиви с трайни насаждения, които също ги няма, ферми и фермери без животни, необработена земя или полуобработена? За всичко това са платени субсидии.
Широко се приема мнението, че медиите популяризират формите на присвояване на еврофондове, на ДДС, както рекета и всички форми на насилие. Това са оръжията на разрухата, оръжия срещу лявата идея и ЕНЛФ. Ние не можем да намерим отговор, срещу каква сила ще се изправи ЕНЛФ. Считаме, че този въпрос трябва да бъде разработен от специалисти.
Какво мислим за името ЕНЛФ?
Разсъжденията се свързват с БКП, БСП, ОФ, тоталитарно общество и т.н. Изказват се мнения, че името би трябвало да съдържа понятието „демокрация”, тъй като съдържанието на лявата идея и бъдещото развитие на обществото ще бъде устроено на основата на демокрацията. Името да обединява възможно най-широки слоеве на обществото, тъй като е под въздействие на предубежденията, формирани от разрушителните сили. На преден план излиза въпросът може ли да има пълно идейно единомислие между лидерите на левите партии и формации? Считаме, че без пълно съгласие по основните проблеми не може да се мисли за никакъв ляв фронт. Ако има единомислие и помирение между тях, може да има национално помирение. Обясним е въпросът могат ли сегашните лидери на левите формации да преодолеят вождизма и да разговарят по съществуващите проблеми. Най-честият отговор на този етап е, че това е невъзможно. Между запознатите с идеята за изграждане на ЕНЛФ преобладава мнението, че ПП „Нова Зора” е политическата сила, която може и има право да обяви изграждането му. Идеите на ПП „Нова Зора” отговарят на интересите на хората от лявото пространство и цялото общество. Присъединяването на различни партии и организации ще стане по различно време, тъй като са налице идейни и други различия.
Обект на разсъждения е каква би могла, или би трябвало да бъде ролята на БСП в утвърждаването на лявата идея и изграждането на ЕНЛФ.
Тези въпроси ни връщат към 1990 г., когато се обсъждаше каква партия трябва да бъде БКП в новата обстановка и какво име да приеме. Основно разговорите се водеха дали новото лице на партията ще съхрани лявата идея, или ще допусне да бъде опорочена. Предложена бе идеята, че БКП трябва да приеме новото име БСП, като значително намали членския си състав и поеме курс към превръщането й в елитарна партия с членска маса 5000-6000 души. Тази елитарна партия да работи в плуралистична среда, като се активизира и привлича електорат по време на избори. Тази идея не беше споделена, прие се идеята БСП да се преустройва в модерна лява партия, но животът показа, че зад модерната лява партия се изгражда елитарна партия. Днес всички сме свидетели на процес на употреба на лявата идея за целите на управляващия я ръководен елит. За 20 години БСП успя единствено да изгради и формира ръководни кадри по всичките си нива с елитарно разбиране за функционирането й като партия. През този период ръководството разчиташе на наследената дисциплина на членския състав, на убежденията на отпадналите по организационни причини, на идейно разочарованите и всички останали, споделящи ценностите на лявата идея.
В тази обстановка наблюдаваме как борбата за оцеляване се трансформира в борба за власт, която борба не е само за власт в държавните структури, а навсякъде, във всички видове организации, партии, формални и неформали структури. Този процес най-ясно е изразен в борбата за кметски места. В населени места, намиращи се на границата между кметство и наместничество кандидатстват повече от 5-6 кандидати! Властта стана притегателна сила за постигане на просперитет. Разрухата въоръжи личността с богат арсенал от средства за достигане на властови позиции.
Логично е да си поставим въпроса какво е състоянието на лявата идея днес:
• Категорично отречена, оплюта и компрометирана от противниците.
• Загубила голяма част от своите носители.
• Неизпълнени обещания и изоставени идеи
• Носители с употребена вяра и убеждения.
При така стеклите се обстоятелства се питаме, ще приеме ли ръководният елит на БСП идеята за изграждане на ЕЛНФ, като партия с най-големи потенциални възможности. Убедени сме, че ако се предложи на ръководството на БСП да бъде водач, то ще приеме. Голямата част от хората, с които е разговаряно обаче, не споделят тази идея.
Надделява мнението, че идеята за обединяване на левите сили и формации в ЕЛНФ може да има успех при строго спазване на правилата за консенсус, консенсус по целите и задачите и различия само в средствата и методите за постигане на целите.
ЕНЛФ да бъде изграден като самостоятелна структура на национално ниво, чиито членове са равноправни партньори. БСП би могла да бъде гръбнакът на ЕЛНФ със своите структури, материална база и членска маса. Необходимо е да се преодолее противоречието между членската маса и ръководния елит, тъй като ролята на елита и членската маса за състоянието на обществото днес съществено се разминават. Членската маса не подкрепя елита, налице са идейни различия. Това пролича ясно при последните парламентарни избори, когато членовете на БСП не подкрепиха елита, като не гласуваха или гласуваха, но за ГЕРБ, и го заявяваха явно.
След парламентарните избори БСП още по-дълбоко скъса връзката с низовите организации, няма организационен живот, няма идеен живот, няма участие в граждански неправителствени организации, формации и др. Това означава, че БСП е пред преодоляване на трудности, свързани с нейното съществуване като партия на лявата идея.
Наблюдават се демонстрации на превъзходство и пренебрежение при изключително редките срещи на обикновените хора с представители на ръководните нива. Последните не се интересуват какви хора стоят срещу тях, диалози и разговори въобще трудно се водят. Обикновено се чувства, че за стоящия пред нас ние сме хора, които нищо не разбираме и не знаем. Такова поведение не е ново, виждали сме го и преди 1989 г. Подобен е диалогът елит – членска маса и в другите партии в България. Така че имаме право да кажем, че са от едно люпило. Всички казват „ние” и „вие”. Вие само трябва да слушате и изпълнявате.
На предизборните срещи се задаваше въпросът: „Вие, които сте дошли при нас, сте дошли за властта, ако ви я дадем, какво ще дадете насреща?” Отговорът беше: „Като дойдем на власт, ще видим.”
Разочарованието и неверието настъпи в избирателите още при гласуването за евродепутати. Кампанията бе проведена по-скоро като „шоу” програма. Обявен бе час и ден, в който ще има среща с кандидат за евродепутат на една малка бележка, залепена на една врата. Това бе цялата подготовка за срещата с местния актив! В посочения час кандидатът дойде. Не го познавахме. Представи се и започна да говори. Погледна часовника си и каза, че вече го очакват на друга среща. Опитахме се да проведем някакъв разговор, но не се получи. Всички почувствахме дистанция, с нищо незаслужената показност, превъзходството без покритие, да не кажа отчужденост. Замина си, а хората се попитаха: „Този ли ще избираме?”
По подобен начин протече и подготовката за парламентарните избори, с тази разлика, че вече не бяхме изненадани. Очаквахме ново „шоу”.
Господа от елита, днес, шест месеца след изборите, ви питаме: това ли е връзката на партията БСП с народа и партийните организации по места?
Картината, която описвам е автентична, без каквато и да е украса, ирония или злоба. Резултатите от изборите показаха какво означава елитарна партия.
Лично се обръщам към Иизпълнителното бюро на ПП „Нова Зора”. Ако по подобен начин се подходи към обявяването и организирането на ЕНЛФ, по-добре не го правете. Това би било удар върху лявата идея в полза на разрухата.
Ако в казаното има някакво съмнение, попитайте някой активист на БСП кои са партньорите в Коалиция за България, кои са партньорите в предизборната кампания и чуйте отговора сами.
Това е истинското положение и не се чудете защо сме безучастни свидетели и като такива – съучастници в самоунищожението. Пасивни сме, но още не сме станали напълно равнодушни.
Добре разбираме, че сегашният живот е обхванат от тотална разруха. Ценностите на лявата идея се отричат, нови ценности не се прокламират и утвърждават. Разрухата смила ценности, които другите народи съхраняват и утвърждават.
Днес се питаме на какви „ценности” разчиства пътя разрухата? Налице е застой, спиране на развитието и изчерпване на идеите.
При това състояние на обществения живот в страната, като най-близка задача на ЕНЛФ, виждаме обединяването на силите, които могат да се сплотят около лявата идея и да се почувства тяхното организирано присъствие в живота. Вярваме, ЕНЛФ ще покаже, че съзидание с външна намеса не може да има. Това е вътрешен проблем, това България може да реши сама.
На страниците на в. „Нова Зора” бихме искали да видим мненията за ролята и мястото на ЕНЛФ в бъдещето на България, съдържанието на лявата идея днес и основния конфликт в обществото. Вярваме, че ЕНЛФ е източник на обществена енергия, енергия на съзиданието. Вярваме, че ЕНЛФ може да намери и определи вярната посока за развитието на обществото животът да стане по-добър.
Г-н Минчев,
ЕНЛФ е тежък влак, но трябва да се извози. Свидетел и участник съм в събитията през 1989-1990 г., а и след това. През цялото това време лявата идея не ме е напускала нито за момент. Винаги съм вярвал и вярвам, че тя е силата, която може да обедини прогресивните сили и цялото общество, че тя е силата, която може да генерира енергия, която да поддържа и развива. Съзидание за придвижване на общественото развитие в бъдещето.
ПП „Нова Зора” подготвя конгрес, с това което излагам, се включвам в обявената дискусия с единствената мисъл, че бих могъл с нещо да бъда полезен. Зная, че проблемите, които излагам, са ви познати. Аз ги представям така, както ги виждат и оценяват хората, които никой не пита как живеят и какво мислят за своето бъдеще.
|
|
Нагоре
Съдържание на броя |
|
|