|
Известна е легендата за възникване на езиците по света. Първоначално всички хора са говорили един език, докато не решили да построят кула край древния град Вавилон, с която да достигнат до небесния рай. Когато работата напреднала, Господ се уплашил, че ще превземат Царството небесно и за да им попречи, създал различните езици. От този момент нататък работещите на кулата престанали да се разбират помежду си и начинанието им останало неосъществено. Това предание е плод на човешката фантазия, но дълбокият му смисъл важи с пълна сила и днес.
Преди повече от 90 години човечеството за първи път започна да строи социализъм, като алтернативно на капитализма общество, без частна собственост, без експлоатация на човек от човека, без разделение на класи, с управлявана в интерес на всички хора икономика. Революцията от 1917 г. в Русия за първи път посегна на “светая светих” на капитализма - на частната му собственост. Патриарсите на капитала сериозно се уплашиха и се заклеха да унищожат социализма. Историческата битка бе жестока и неравна - социалистите заложиха в нея собствения си живот, а капиталът я водеше с наемници и пари. След многобройни опити да победи със сила (интервенцията 1917-1921 г., хитлеристката агресия, студената война), най-после с помощта на предателството на Михаил Горбачов, обявено като “перестройка” на социализма, капиталът постигна целта си. За пореден път се доказа, че демагогията често пъти е по-ефективна от силата на оръжията. Затова и до днес тя продължава активно да се използва от пазителите на капитализма.
Под маската на псевдодемокрация новите хегемони на света въведоха в обществото на бившите социалистически страни политическия плурализъм, осъвременена версия на Вавилонското разноезичие и на древния принцип на Римската империя “Разделяй и владей!”. Пагубният вирус на плурализма засегна цялото ни общество.
За съжаление той порази и лявото пространство. Днес комуникацията между отделните социалисти все повече прилича на Вавилонско разноговорене, всеки изказва собствена представа за бъдещия социализъм, която или е твърде объркана, или не се одобрява и разбира от останалите.
От идеологическия хаос, колкото и да претендира за идейна научност, е заразена и БСП, столетната ни социалистическа партия, която би трябвало да обединява и да сочи правилния път на левите сили у нас. По “перестройкаджийски” в нея бе вкаран “Троянския кон” на “модерната”, немарксическа социалдемокрация и крепостта на социализма бе превзета отвътре.
Като илюзорна цел пред социалистите на България днес се издига социалдемократическият идеал за социално-пазарното (т.е. капиталистическо) общество на всеобщото благоденствие, със западен стандарт на живота (който поне по екологични причини е невъзможен). Този идеал е добре познат на всички от годините на Студената война като бляскавата витрина на Запада, която свърши своята работа по време на прехода 1989 г. Тогава, изпаднали в състояние на умствена неадекватност, ние отхвърлихме “игото на социализма” и великият цивилизационен избор бе направен, за което вече горчиво съжаляваме.
Сега примамливата витрина усилено се демонтира, но заслеплението от нея продължава да действа и все още ражда политически инфантили, които с фундаменталистка фанатичност жертват идеи и дори родина, в името на светлото бъдеще отвъд зоната на Шенген. Те просто забравят, че клубът на богатите държави от “златния милиард”, в който ни приеха, се състои от членове и от прислуга и че нас, потомците на Ганьо Балкански, едва ли ни приеха като членове в него.
Въпреки активната работа на чудовищната машина за пране на мозъци, след много заблуди и колебания, светът днес вече осъзна, че митът за прекрасните одежди на капитализма е илюзия, че цар “Капитал” е гол и на показ се видяха срамните му недъзи. И действително, човек трябва да е много сляп, за да продължава да вярва в капитализма след апокалиптичната световна криза, която той предизвика.
Какво повече трябва да се случи, за да се убедим, че това е неизлечимо болна от канцерогенна алчност, опасна за човечеството система?! Капитализмът не се нуждае от лечение и реанимация, за която неговите болногледачи пилеят милиарди долари, а от спешната му ампутация, и то колкото по-скоро, толкова по-добре. Това е жестоката истина, която трябва ясно да се повтаря на обществото, докато увреденото му съзнание не я възприеме.
Но кой да стори това? Журналистите и медиите, в манипулативното си старание да прикрият агонията на системата, прекрачиха дори границата на допустимото, достигайки до зомбиране на обществото и до самозомбиране. Властимащите пък, съсредоточени в политическото си оцеляване, продължават да имитират псевдодемократичност и свобода на словото, уверявайки ни: “Говорете, говорете, не се притеснявайте! Ние въобще не ви слушаме. Но не посягайте на системата!”. Някой би казал, че поведението им е прагматично. Вярно е, дори е суперпрагматично, но не е морално! Защото разликата между крайния прагматизъм и цинизма е изчезващо малка.
А клетото ни общество, изоставено в ръцете на самозвани знахари, продължава да агонизира в кризисна треска, очаквайки да се случи чудото да оздравее. Това очакване, обаче, е лош знак, защото чудеса са възможни само на границата между живота и смъртта.
И въпреки цялата безизходица, някой от левицата все пак трябва да се нагърби с апостолската мисия за възстановяване на ориентацията и нормалната комуникативност сред лявомислещите хора у нас. Иначе идеалът ни за общество на социалната справедливост ще си остане, както и Вавилонската кула - една неосъществена мечта, за която наши предци скъпо платиха с живота си, а наемниците на капитала щедро броиха по 50 000 лв за техните глави.
|