|
Христо Черняев е роден на 3 февруари 1930 г. в град Варна, в железничарско семейство, където прекарва и детството си, а юношеството – в град Борово, Русенско. Учи в гр. Бяла и в Русе.
Работил е в редица вестници и списания. Бил е завеждащ отдел „Поезия” в младежкия литературен вестник „Пулс” и в списание „Пламък”, както и отговорен редактор на редакция „Българска литература” в Националното радио. Член е на Съюза на българските писатели. Христо Черняев за пръв път печата стихотворението си „Орач” през 1946 г., в сп. „Кооперативно другарче”, редактирано от големия поет и преводач Александър Муратов.
Христо Черняев е автор на 35 книги с лирика и есеистика, между които „Животът, който не умира”, „България” – поема, „Сребърни зарани”, „Гергьовски дъжд”, „Прости радости”, „Старопланински дни”, „Далечни гари”, „Край брега на Янтра”, „Път за автобуси”, „Гладни стихове”, „По чукари и пътеки”, „Апостоли на българския дух”…
По повод 80-годишния му юбилей наскоро излезе от печат негова книга с избрана лирика „Бродник”.
За творчеството на Христо Черняев са писали академик Ефрем Каранфилов, Станислав Сивриев, Александър Муратов, Иван Бурин, Николай Стайков, Иван Цветков, Евтим Евтимов, Здравко Найденов, Иван Цанев, Димитър Танев, Матей Шопкин, доц. Константин Попов, Ивайло Христов, Николай Тодоров, Кирил Момчилов, Карол Николов, Пенчо Чернаев, Иван Вълов, Георги Гривнев и др.
Редакцията на “Нова Зора” честити юбилея на своя автор и му пожелава да остане неуморен сеяч на писателската нива.
|