|
Тече поредната среща на върха в Давос. Какво и как се обсъжда, не е възможно да се разбере, докато не свърши. Обаче скептицизмът на европейски наблюдатели и анализатори ясно показва, че не бива да се разчита на чудеса, още повече, ако болният е подложен на химиотерапия (световната икономика след кризата на ипотеките в САЩ), а „лекарят” (световните лидери и специалисти) предписва аспирин срещу... свински грип.
В европейската преса преобладават именно такива настроения, и понеже ние в България не трябва да дискриминираме европейското слово, предлагаме и някои наблюдения на колеги от ЕС. „В цюрихското кабаре „Дада хаус” се стреля с бойни патрони. Сигурно затова на пресконференцията дойдоха само седем журналисти, а официалният представител на бернския ежедневник извади съкратен вариант на словесния си запас...” Според официалния представител на „Публичен наблюдател” Оливие Класен, срещата на върха в Давос „не е просто санаториум, а по-скоро лечебница за икономически елити, поразени от кризата”. И настоява да се предприемат действия срещу лудостта на тези луди... Класен обяснява, че „срещата на върха се крепи на самоизма, прави се, че иска да подобри положението в света, но всъщност е част не от решението, а от проблема. Представителите на 1000 компании, най-мощните в света, имат ясни интереси и активно лобират за тях в политическата област. За да не се лишим от човешкия си разум, трябва да направим нещо”, допълва Класен.
Мероприятията на форума започват обикновено с доста безсъдържателен призив, и завършват със също толкова лишен от смисъл лозунг-комюнике, продължават саркастично колеги на Класен. Но всъщност едва ли може да се направи някакво откритие за съвременността в рамките на един-два часа, колкото продължават работните срещи, и е трудно да се достигне дълбочината на проблемите. Преди време социологът Жан Зиглер нарече тези срещи „балът на вампирите”.
|
Срещите придобиват все по-символично измерение – влиятелни хора се срещат, бъбрят си, карат ски, но настояват всичко това да има исторически смисъл на глобално събитие. Тук може да се видят Клаудия Шифър, Ал Гор, Рупърт Мърдок и много известни личности. По време на нощните партита. Нововъведението е, че от известно време на срещите се канят и топ мениджъри, които обсъждат предимно проблеми на етиката, околната среда, бедността и здравоопазването, социалните въпроси, промените в климата, водата и падането на банковите авоари. Това изглежда, е просто леката завеса пред обвиненията срещу концерните, които искат да прикрият чрез пи-ар акции користните си интереси.
След спукания балон на интернет и скандала с „Енрон” през 90-те години, тонът е смекчен, девизът дори става „Да укрепим доверието” (2003 г.). Каква ирония! На „вълшебната планина” обаче нито се разработват, нито се измислят някакви нови лекарства за световните пандемии. „Участниците в срещата признават, че не знаят чак толкова много, което само по себе си е някакъв прогрес” – резюмира събитието британският икономически наблюдател Мартин Улф.
Който говори за „духа на Давос”, има предвид най-вече духа на времето. Но това не е всичко. Ако попитате някой мениджър защо е дошъл, той най-вероятно ще ви отговори, че само тук може да се видят толкова много известни хора на едно място, и само така може да се влезе в контакт с тях... Само че топ мениджърите би трябвало да са на една маса с критиците на капитализма, но не са. Е..., това е страничен ефект, пък и... никой не е съвършен.
Все пак срещите в Давос помагат и за някои политически пробиви – например срещата Фредерик де Клерк - Нелсън Мандела през 1992 г, Шимон Перес - Ясер Арафат през 1994 г., или Давоската декларация между Гърция и Турция от 1987 г.
Поредната среща на върха в Давос – 26-31 януари 2010 г., е 40-ото издание на форума, който възниква през 1971 г. като международна неправителствено организация. Тогава в Женева се събират 450 представители на водещи европейски компании. В периода 1971 г. – 1986 г. организацията носи името „Европейски форум по мениджмънт”. На първите срещи се обсъжда конкурентната позиция на Западна Европа, по-късно темите се разширяват и с икономика, социални въпроси, влиянието на научно-техническия прогрес и т.н. За основател на форума се смята Клаус Шваб, професор по бизнесадминистрация от Женевския университет. Всеки месец излиза и печатният орган на форума „Уърлд линк”.
Традиционно срещите се организират в Давос, но през 2002 г. домакин е Ню Йорк – акт на съпричастие с трагедията от 11 септември 2001 г. В неформална обстановка се разискват проблеми от икономиката и политиката, участват и бизнесмени, държавни глави, учени и икономисти. Дефакто, дискусиите в Давос определят проблематиката на съответната икономическа година.
От 1979 г. неуморните труженици изготвят доклади за повече от 100 страни в света, с които оценяват индекса на развитие и на конкурентоспособност, а напоследък - и допълнителни рейтинги за някои региони и сектори в икономиката.
Но каква е историията на кризите, които не биха могли да получат „лечение” на срещите на върха? За около два века повечето развити промишлени страни стават жертва на икономическа криза – стремителен спад в производството, нереализирани стоки, спад на цените, замразяване на вътрешните плащания между компаниите, срив на банковата система, разоряване на промишлени и търговски фирми, повишаване на безработицата. В края на средновековието кризата идва вследствие недостиг на селскостопанска продукция, а от средата на 19 век – поради дисбаланс между промишленото производство и платежоспособното търсене. До началото на 20 в. кризите засягат държави, колкото пръстите на едната ръка, най-много, по-късно стават международни.
За около двеста години Евразия и Америка е територия на повече от 20 големи икономически кризи. През 1857 г. - първата икономическа криза, настъпва едновременно в САЩ, Германия, Англия, Франция, но започва от САЩ. Жп компании масово банкрутират, срива се и пазарът на акциите. В основата е криза на американската банкова система. Същата година и Англия е поразена, а след това и цяла Европа. Борсовите неуредици скачат дори в Латинска Америка. (В този период чугунопроизводството в САЩ спада с 20 %, потреблението на памук – с 27%, във Великобритания е ударено корабостроенето, спада с 26%. В Германия с 25% намалява потреблението на чугун, във Франция спадът е с 13 %, и със същия процент – производството на памук, в Русия спадът е със 17%, а производството на памучно-целулозни тъкани – с 14%.)
Следващата криза е през 1873 г., започва от Австрия и Германия. Твърди се, че е най-голямата дотогава. В основата е кредитирането в Латинска Америка, обвързано с Англия, както и спекулативният пазар на недвижимости в Германия и Австрия. Австро-германският възход приключва със срив на фондовите пазари във Виена през май 1873 г., рухват и пазарите в Цюрих и Амстердам. Банковата паника в САЩ започва след спад на акциите на Нюйоркската фондова борса и банкрута на Дж. Кук, президент на Обединената Тихоокеанска железница. Американската и европейската икономика изпадат в период на рецесия (намаляване на производството), намалява и експортът за страните от Латинска Америка, което води до дефицит в държавните бюджети. Това е най-продължителната криза в световната икономика – чак до 1878 г.
През 1914 г. започва криза, предизвикана от Първата световна война. В основата са тоталните разпродажби на ценни книжа от страна на емитиращите ги правителства на САЩ, Великобритания, Франция, Германия заради финансиране на военните действия. За разлика от предишните кризи, тази започва не от центъра към периферията, а едновременно в няколко страни, след което са ликвидирани чуждестранните активи (понеже държавите воюват помежду си). Засегнати са всички пазари – стокови и парични. Само че банковата паника в САЩ и Великобритания, и в някои други държави, е смекчена от намесата на държавните централни банки.
Настъпва 1920-1922 г. – поредната икономическа криза, родена от следвоенната дефлация (т.е. повишаване на покупателната възможност на националната валута), и рецесия (спад на производството). Процесът е обвързан с банковите и валутни кризи в Дания, Италия, Финландия, Холандия, Норвегия, САЩ и Великобритания.
1929-1933 г. е времото на Голямата депресия. На 24 октомври 1929 г. (Черният вторник) Нюйоркската борса отбелязва огромен спад в цените на акциите, което става начало на най-голямата в световната история икономическа криза. Стойността на ценните книжа спада с 60-70%, рязко намалява деловата активност, отменен е златният стандарт за основните валути в света. (Изд. Нова Зора планира да издаде в близко време книгата на икономическия анализатор Николай Стариков, в която се изследват подробно аспектите на последната - от 2008 г., икономическа криза, както и причините и историята на подобни кризи въобще.)
След Първата световна война икономиката на САЩ се развива динамично, собствениците на акции увеличават капитала си, бързо расте и потребителското търсене. И всичко рухва за миг. Най-солидните акции – на Американската компания за телефони и телеграфи, Универсалната електрическа компания и Универсалната компания за двигатели – за една седмица падат почти с 200 пункта. В края на същия месец собствениците на акции губят повече от 15 млрд. долара. Към края на 1929 г. спадът в курса на акциите и ценните книжа достига фантастичната сума от 40 млрд. долара. Закриват се фирми и заводи, банки хлопват врати, милиони безработни търсят работа. Кризата бушува до 1933 г., а последствията й са осезателни до края на 30-те години на 20 в. За този период промишленото производство в САЩ спада с 46 %, във Великобритания – с 24%, в Германия - с 41%, във Франция – с 32 %. Курсовете на акциите падат почти наполовина, безработицата е чудовищна. През 1933 г. по официални данни данни безработните в 32 развити държави са около 30 млн. души, само в САЩ това са 14 милиона работници.
В края на 1957 г. започва първата следвоенна икономическа криза, продължила около година. Тя обхваща САЩ, Великобритания, Канада, Белгия, Нидерландия и някои други капиталистически страни. Безработните са повече от 10 млн. души.
Следващата криза – от края на 1973 г., по своите параметри значително превъзхожда тази от 1957-1958 г., и напомня много повече тази от 1929 г. Банкрутите през 1974 г. в сравнение с 1973 г. са по-мащабни, а към средата на 1975 г. безработните са повече от 15 млн. души, като още 10 млн. работници са на непълен работен ден или временно уволнени, катастрофално падат доходите на трудещите се.
1973 г. е забележителна и с първата енергийна криза, когато страните производителки на петрол от ОПЕК намаляват добива. Това е стратегия за повишаване цените на петрола, и наистина през октомври 1973 г. цената на барел скача с 67%, т.е. от 3 на 5 щ.д. През 1974 г. барелът вече е 12 щ. д.
Черният понеделник от 1987 г. – 19 октомври 1987 г. Индексът „Дау Джонс” пада с 22,6%. След американския пазар на ценни книжа рухват и борсите в Австралия, Канада, Хонконг. Вероятната причина е отлив на инвеститори след силното намаляване на капитализацията на някои големи компании.
Мексиканската криза идва през 1994-1995 г., след като в началото на 80-те години мексиканското правителство привлича инвестиции, а чиновниците откриват фондова борса и вадят на масата повечето от държавните компании в Мексико. За периода 1989-1994 г. в Мексико се излива поток от чуждестранен капитал и първата индикация става бягството му – чужденците се изплашили от икономическа криза в страната и през 1995 г. са изнесени 10 млрд. щ.д. Банковата система изпада в колапс.
|
През 1997 г. започва Азиатската криза – най-мащабният срив на фондовия пазар от времето на Втората световна война. Чуждестранните инвеститори отново “първи напускат кораба” - района на Югоизточна Азия, причината – девалвация на националните валути в региона и висок дефицит на платежния баланс на страните от региона. Според специалисти тази криза намалява световния брутен продукт с 2 трилиона долара. (Спомняте ли си Джордж Сорос?!..)
Началото на следващата тежка икономическа криза бе прогнозирано за 2007-2008 г. За Америка това означава след ипотечната криза, срив на нефтените пазари, а за Евразия – пълно поражение на долара. Неолиберализмът, изглежда, победи и в България. Засега.
|
|