"Нова Зора" - брой 5 - 2 февруари 2010 г.

Сподели във Facebook
Не до другата, а след последната тръба
Проф. Чавдар ДОБРЕВ

Тази седмица един научен анализ на Кръстю Петков в неговия интернет блог и възпроизведен в жанра “интервю” във в. “Галерия”, и в жанра “статия” във в. “Дума”, привлече силно моето внимание. Обект на изследването е вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, който с парадоксалното си поведение и подмяна на човека, на човешкия фактор с цифри и макроикономически цели, кара всеки нормален гражданин, общувайки с образа и тезите му, да се страхува както за собственото си настояще, така и за участта на Отечеството ни.
Ще си призная, че като наблюдател на политическите процеси, извън всичко останало, ме тревожи артикулацията на думите в неговата реч – като клише от догматичен кодекс; фанатично наелектризирани слова, като у средновековните мистици; упорити и жестоки изрази под детска гримаса, сякаш насреща си имаме фундаменталист от радикалния ислям. С напрегнат и отнесен поглед, посветен на отвъдната светлина, С. Дянков се изповядва в любов и преданост на абстрактни и сурови икономически закони, които превръщат личността и обществото в опитно зайче, във възможности за експеримент, хранещ се с плътта и кръвта на човешкия живот.

Такива хора като Симеон Дянков винаги са ме държали нащрек, будели са недоверието и боязънта ми. Те са готови да изгарят жертви върху клади заради химери. Не само аз, но и повечето от моето поколение преди десетилетия се противопоставихме на сталинизма, защото в името на материалната стабилност на строя, безсъвестно упражняваше насилие над милиони руснаци, форсираше историческите процеси, подменяйки обществения договор с могъщество на привилегированата, избрана личност. Макар и обрасли с предразсъдъци, усетихме, че човекът е безсмъртен, че трябва да запретнем ръце и да създаваме, да строим сега, в този момент своето битие. Да не възлагаме суверенното си право на щастие върху щедри обещания, че утре ще получим всичките райски плодове на социалния Ханаан.
Въпреки че Симеон Дянков изхожда от съвсем различна доктрина, но в психологически, а и морален план той е рожба на икономически идеи, които постигат успехи единствено в условия на авторитарната и тоталитарната власт.
Според проф. Кр. Петков неговият “герой” представлява ултрасите в Световната банка, получава известност с “годишните класации на т.нар. “Doing business”, правене на бизнес, чрез който не само банката, но и господин Дянков се прочуха из целия свят”. Този краен израз на неолиберализма г-н Дянков вече е реализирал в Грузия, нанасяйки непоправими щети върху икономиката, науката, социалните права в тази кавказка държава. Дянков е ликвидатор на Грузинската академия на науките, с новите си рушителни занимания върши същото в България.
“Аз бях в Грузия – пише проф. Петков, - срещнах се с протестиращите от палатковите лагери в столицата Тбилиси, говорих с представителите на бизнеса, на синдикатите. От тях разбрах какво значи да разрушиш до основи една академия на науките (оттук нататък ще става дума все за действия на ръба на нормалната логика, осъществени от един страховит екземпляр на човешката природа – б.м.), да премахнеш трудовото законодателство, да забраниш Кодекса на труда, да съветваш местния частен бизнес да започне на чисто, да му дадеш всички права, без да се съобразяваш с международни норми и стандарти. Същия стил откривам и тук в България. Не мога да си обясня и до днес, вече цяла седмица ме тормози този въпрос, как е възможно да се съветва премиера да бъде упражняван държавен рекет спрямо бизнеса, защото какво друго означава това: ще ви подписвам договорите, ако отстъпите 10% от цената, след като вече е имало друга договореност.”
Ако се вгледаме по-внимателно ще открием, че понастоящем г-н Дянков внася хаос и деструкция в системата на образованието и науката у нас, унижава учените, търси икономии именно в сферите на интелектуалния труд, здравеопазването и социалната защита на хората, закрива в близка перспектива сто и петдесет или двеста болници, без да го е грижа, че една такава реформа не може да се проведе без подготвителен период, че обрича на геноцид милиони българи. Той разрушава, преди да е изградена база за реформите, обещава модерно здравеопазване в големите болници, съкращавайки рязко средствата за здравеопазване в бюджет 2010 г. 1 400 000 българи ще останат без здравна помощ при невъзможност да платят здравните си вноски. Едно цяло съсловие – на железничарите – се обезкостява. Лишават се от работа, заради политически убеждения, отлични експерти. Тютюнопроизводителите ги осъждат на безпросветна нищета. Закрива се социалноинвестиционния фонд. Растат хроничните заболявания поради социална оскъдица. Може би единственото реално постижение на прехода – разширените и по-гарантирани свободи на личността – се изпарява и на законодателно равнище.
В замяна видимо се възвръщат структурите на авторитарната власт със симптоми за възстановяване на същностни елементи от тоталитаризма.
Със съгласието на чуждестранните ни попечители, които иначе държат на демокрацията, се засилва цензурата върху печатните и електронните медии. Стига се до неловки ситуации като свалянето на Милен Цветков от ефира на “Нова телевизия” – един непоправим антикомунист, но добър професионалист, се наказва, защото си позволи да изразява собствено мнение по отношение на Бойко Борисов и ГЕРБ, да счита, преди последната оценка на премиера, че посочването на Румяна Желева за евродепутат е грешка. Гражданските организации, които защитават свободата на медиите, предпочитат– щом цензурата се осъществява от кабинета Борисов – да отминат тихомълком събитието.
Но да се върнем към оценките на проф. Петков за вицепремиера Дянков. Според проф. Петков, Дянков е участвал в редица чуждестранни мисии на Световната банка с оглед на методологията “Как се прави бизнес”. Тук критерий за най-висока оценка е съответната страна да “има най-ниско равнище на регулация”.
“Първи победител е Колумбия; в по-късните издания шампиони са страни като Маршалските острови и Грузия, прочули се с решението да се откажат от кодексите на труда и да предоставят пълна свобода на бизнеса да наема или освобождава персонала, да плаща или не социални осигуровки, да спазва или да погазва стандартите на Международната организация на труда (МОТ).” (Кр. Петков).
Българският читател би трябвало да знае, че такива “операции” се извършват под егидата на Световната банка, на която премиерът Борисов е предоставил абсолютни права да управлява и насочва българските финанси и икономика. Проф. Петков изтъква, че Дянков действа в България, така както е действал в Грузия. Макар и да щрихирах вече ситуацията с Грузия, бих искал да преповторя информацията, която ни поднася авторът. Излиза, че Дянков и съратниците му са фактическите ликвидатори на Грузинската академия на науките; че те закриват институтите й, тъй като били от “сталински тип”, че трансформират академията в миниакадемия, която “започва да работи като придворна институция и се курира... от президента на страната”, че Дянков успешно е заглушил гласа на големите грузински учени, провеждайки погромната си реформа. “Да ви напомня с нещо тази ситуация проточилия се с месеци конфликт с БАН – пита проф. Кр. Петков. - Същият почерк, сходни квалификации!
С една разлика: на родна земя мисионерът не се посвени да изрече гласно мнението си за академичните учени, наричайки ги “феодални старци”!
Това, че Грузинската академия на науките се превръща в “придворна” на президента Саакашвили, е твърде симптоматично и сравнимо с положението у нас. Интересно е, че в страните, където Световната банка си извоюва пълна власт, любимци на народа стават като по калъп мъжествени субекти, с прояви на твърда воля и с качества да властват над останалите. Те са по принцип широкоплещести, стройни като физическа конструкция, от типа “мачо” са, харесват се силно на женския пол, внушават авторитет и подчинение на народната маса, печелят битки с повелителния си, даже арогантен тон. Обикновено са минали тренировки в САЩ. Ако това не е станало, жените край тях са американски гражданки или в тесни контакти с влиятелни политически и финансови фигури на Щатите.
Случайно ли е, че подобни съвпадения във физическия ръст и облик, а и в общото излъчване, може да открием при украинеца Юшченко, грузинеца Саакашвили и българина Борисов. И тримата партийни лидери и държавници се целят в президентската институция (вероятно бъдещият ни президент след Георги Първанов ще е Бойко Борисов, но с разширени пълномощия). И тримата сугестират обществото. И тримата използват темата Европейски съюз, за да предоставят управленските пълномощия на приятелите си от задокеанската сила (включително и на Световната банка с нейните кадри). Такива държавници са с харизма, очарователни са в дадени моменти, но и жестоки, щом опре до интереси – техни или на покровителите им. Както манипулацията, така и насилието е в кръвта им. В България се случва съвпадане между стойностите на този вид политици и кариерата на полицая.
Бих искал сега да си представя, че премиерът би могъл да започне управлението си и без намесите на индивид като Симеон Дянков. Но това е илюзия. Защото Дянков е възел, част, макар и много важна, от държавна система, начертана предварително. Така че Дянков не е случайност, а закономерност на управлението такова, каквото е. И какво че аз изтръпвам пред алтернативата безсърдечни управници като Дянков свободно да извършват покушения върху националния ни организъм, да няма кой да ги спре, че сега един контингент от елитни лекари и медиатори съзнателно манипулира българския народ, предоставяйки пространства за вихрите на безумието.
Г-н Дянков непрекъснато се самоизтъква, че е европейски първенец по балансиран бюджет, че ще осигури час по-скорошно приемане на страната ни в еврозоната. Но аз питам, няма ли да бъде катастрофа за България, ако се озовем в еврозоната неподготвени като икономика и социален статус на населението? Нали сегашния валутен курс, почти два лева за евро, ще скочи на четири евро за лев (най-малко)? Нали благодарение на авантюризма на една персона, ще настъпи шоково обедняване на и без това най-бедната държава в Европа? Нали ще фалират масово фирмите? Нали безработицата ще скочи на възбог?
Толкова ли е наивен българинът, та може да вярва на социалния патолог Симеон Дянков, че при форсираното ни приемане в еврозоната еврото ще бъде въведено при сегашния курс?
Будят ирония заявленията на Дянков, че сънародникът ни за два мандата щял да е със средноевропейски доходи, че след 2015 г. ще заживеем “по европейски”, че в края на мандата България щяла да има най-ниската данъчна тежест и пр., и пр. Тези маниловски блянове са предназначени за простодушните и крайно лековерни наши сънародници. Имаше такъв руски филм “Москва на сълзи не вярва”. Би трябвало и София да не вярва на подобни щампи, окъпани в сантиментални обети. В последна сметка г-н Дянков вече каза, че в България има да изпълнява една задача. И след като я изпълни, ще си замине за въжделенната Световна банка в Щатите. А ние едва ли ще успеем да догоним опинците му!
В последния брой, от 29 януари т.г., Петя Минкова е поместила статия във в. “168 часа”: “Смърт в името на еврото”. Авторката също изказва опасения от авантюристичния курс на правителството за влизане в еврозоната при положение, че “фирмите и гражданите ни са на ръба на оцеляването”.
Ето част от текста: “Ако приемем еврото със загинала икономика, огромна безработица и масова бедност, мерси. А като го приемем, цените ще скочат още, защото това се случва във всички страни. Ако целта е да станем бананова република с разплащателна единица евро, е друг въпрос.
Бойко Борисов аргументира мерките на кабинета с факта, че нито един западен лидер няма рецепта как да се справи с кризата. Интересно защо тогава всички правителства наливат пари в икономиките си, а нашето прави точно обратното? В кой учебник по икономика нашите министри са прочели, че ще се справят с кризата по този начин? След плана “Рузвелт” и плана “Маршал” икономическата наука доказа, че това са единствените начини държавата да изплува. Само когато правителството намери начин да налее ресурс в икономиката – независимо дали с масирани обществени поръчки или като стимулира банките да го направят. У нас тече обратният процес.”
Що се отнася до екзекуцията на болниците авторката споделя следното:
“Наред с всичко това правителството реши да прави и здравна реформа. Ако министрите идат по селата и малките градове, ще се ужасят. При няколко спешни случая по едно и също време линейките няма да смогват. Въпрос на късмет е да не ти се падне късата клечка. Както казваше бабата, чиято къща бе разрушена по време на войната в Косово: “Хора, в добри ръце сме.”
Петя Минкова цитира бегло Симеон Дянков. Но и на бебето е ясно, че идеологът на тези недоразумения и геноцидни акции е вицепремиерът Симеон Дянков. Политиката, която той провежда, разстройва всички механизми и звена на държавата, сее бедност и страх за днешния ден, обрича българите на безработица, далеч по-голяма, отколкото в този момент, увеличава пагубния рекет на държавата върху бизнеса и автономните граждански сдружения, намалява социалните осигуровки на пенсионерите, трудещите се, младите семейства, инвалидите, замразява производството в името на финансовата макростабилност и балансирания бюджет. Впрочем, макростабилността на финансите и балансираният бюджет, ако не друго, гарантират лихвите, които България ще изплаща на своите външни кредитори.
Тези явления на общонационален упадък се придружават с приватизиране на последните остатъци от държавната собственост. Например отказът от държавен дял при строежа на АЕЦ “Белене” или намерението цялата водопреносна мрежа да бъде приватизирана, не е поради липсата на финансов ресурс, а защото екстремата на неолиберализма, от рода на Симеон Дянков, гледа на държавата като на “лош стопанин”. Както вече съм писал, големите приватизационни актове ще приключат с насилствена комасация на дребната частна земеделска собственост и с отнемане на апартаментите и вилите на българските граждани чрез финансов диктат.
Нека не се заблуждаваме. Кризата у нас се задълбочи неимоверно през последните шест месеца от управлението на ГЕРБ не само защото обслужването на едни олигархични кръгове се подмени с обслужването на други олигархични кръгове, не само защото корупцията не сдаде позиции, но и защото финансовата и икономическата политика на правителството – при активното участие на С. Дянков – генерално е сгрешена.
Освен това оказва се: неграмотните държавни ръководители плюс икономистите-фундаменталисти не са по-малко зло от корупционерите. Пакостите, каквито те днес сътворяват, ще бъдат изплащани десетилетия от нашите сънародници. Съмнявам се, че с такъв недостиг на съзидателен интелект и управленски опит сегашната изпълнителна власт ще подобри усвояването на еврофондовете у нас.
Тръпки ме побиват като чета диагнозата, която проф. Кръстю Петков дава на Симеон Дянков: “Специалист... по съзидание чрез разрушение”.
Проф. Кр. Петков подчертава, че С. Дянков, ще спомогне България да затъне още повече в кризата: “През втората половина на годината България ще навлезе в още по-тежка криза”. Дянков “ще разруши БАН, по негово внушение здравеопазването и редица други сфери ще се сринат”. И това е така, защото катехизиса, който следва Дянков означава всяка реформа “да започне от нулата”, “да се работи върху бял лист”. Според бившия ръководител на КНСБ, вицепремиерът Дянков не разрешава кризи, а предизвиква кризи. Мислене като Дянковото никне върху почвата на разрухата: “Затова ако няма криза, която да я предизвика (реформата – б.м.), тогава дадена страна или даден регион трябва по изкуствен начин да се натика в кризисна ситуация”.
Трудно мога да си обясня как и защо Бойко Борисов, който се отличава с нюх на прагматик и е ловък политически играч, възприема край него да шества особата Симеон Дянков, от чийто “шедьовър” – проекта “Doing business” самата Световна банка се отрече, признавайки краха му.
Според мен премиерът Бойко Борисов, след спечелване на изборите, е преценил реалистично, че финансовата и икономическата сфера в изпълнителната власт са му чужди като познание, че е неподготвен да се ориентира в тях. Ето защо се е поддал на чуждестранни съвети да привлече чиновник от Световната банка, с български произход като Симеон Дянков – експерт по “разрушаването на заварените планови държавни икономики и институции и трансформирането им на пазарна основа”. Поблазнило го е и гражданството на съпругата на Дянков – американка от влиятелна фамилия.
Въпреки че Борисов има, както може да се констатира, силна интуиция, когато му съобщават за гафовете на Дянков, вместо да потърси разумно управленско решение, с манталитета на местен владетел с ограничени права отдава финансово-икономическото направляване на България (и на останалите сектори от живота ни) изцяло на Световната банка и на нейните кадри.
Да не забравяме, че очакваният вицепремиер по европейските фондове Илиян Михов е възпитаник на шефа на Федералния резерв на САЩ и съвсем близък на олигархичния кръг “Глобална България”, който задкулисно дирижира кабинета. Еврокомисарката Кристалина Георгиева, посочена от България, също е висша чиновничка на Световната банка – вицепрезидент. Министърът на външните работи Николай Младенов е работил като програмен директор в мрежата на Световната банка. Прибавяйки към тези имена и Симеон Дянков, убеждаваме се, че Бойко Борисов за първи път в националната ни история (толкова откровено) предоставя на САЩ възловата роля в управлението на България, като Световната банка поема дирижирането на нашите финанси и икономика.

В отличие от други критици на правителствената политика, аз не смятам, че българският народ скоро ще осъзнае своите интереси, че ще се пробуди у него енергията на съпротивата, инстинктът за оцеляване. Както вече е станало навик, българите ще продължат да търпят клетата си съдба, даже в отделни мигове ще се възторгват, че стадото си има бележит овчар. Сумтенето под носа ще замени призивите на съвестта. Народът ще измисля вицове за Симеон Дянков и съдружие, иначе ще си остане все така търпелив до безкрайност, все така дебелокож спрямо униженията, на които го подлагат, все така умилително овчедушен. А и културата на Биг брадъра, масово размножавана от медиите, допълнително ще го хипнотизира. И ще продължи да вярва в чудеса, измислени от българския следовник на екстрасенса Кашпировски.
Така че не до другата, а след последната тръба!

Нагоре
Съдържание на броя