|
Тази публикация е предназначена основно за хора, които са запознати със случая и произтичащите от него проблеми. Наред с това тя е своеобразно предупреждение и за всички български журналисти на прехода да не импровизират на теми, които малко познават, или изобщо не познават. Основната й цел обаче е предупреждение към съседна Турция да не използва Агджа срещу България, тъй като несъмнено тя изцяло ще контролира неговото поведение след излизането му от затвора.
"Зора"
|
Онези от нас, които не само станаха свидетели на изявите на Агджа в края на седемдесетте и началото на 80-те години на 20 век, но и поради естеството на работата си, им се наложи отблизо да следят процеса в Рим за покушението срещу папа Йоан Павел Втори (кардинал Карол Войтила), все още не могат да се разделят с усещането, че към края на възобновения процес, на който се обсъждаше т.н.ар българска следа, присъстваха не в съдебна зала, а в психиатрична клиника. И всички действащи лица се държаха като пациенти!
Преди години имах кучка на име Джа. Джафкаше неистово срещу всеки, минаващ отвън оградата, и се умилкваше и въртеше опашка на всеки, преодолял страха си и проникнал в двора. Наблюдавайки Агджа в желязната решетка в съдебната зала, често си мислех за истината, която римските магистрати се опитваха да акушират и да продадат на световните медии чрез лая, идващ от клетката.
След 29 години, прекарани в затвора, излежавайки две доживотни присъди за успешно убийство на турския журналист Абди Ипекчи и за едно неуспешно убийство на папата, Агджа е на “свобода”. И с първите си изяви извън затвора показа, че няма никакво намерение да напуска желязната решетка, която го опази от външния свят досега, нито възнамерява да се лекува от тежката маниакална обладаност, през която наблюдава и проектира собствената си роля в историята на човешката цивилизация. Нарече себе си “безсмъртния Христос”, обяви края на “човечеството” през настоящия век, яхна вълната на медийните събития като Афганистан, Бин Ладен, Дан Браун.
Пиша тези няколко реда не за да разкажа кой е Мехмед Али Агджа. Това се знае, а и няма никакво значение за никого, защото, ако човеците се оценяват по някакви критерии и в зависимост от това ги определяме като добри или лоши, Агджа не попада в нито една от тях. Той е човек с отрицателен знак, безотговорен авантюрист, унищожително оръжие в ръцете на отмъстителни, алчни и нагли властолюбци. Но тъй като Агджа е на 52 години, на “свобода”, състояние, чиито смисъл той никога не е осъзнавал и разбирал, понеже силите, които го оставиха от външната страна на затворническата врата, ще продължат да го следят и направляват до края на дните му, и те ще решат кога този край ще настъпи, на нас, българите, не ни е безразлично в какви земни, не небесни, превъплъщения би могъл да се прояви.
Въпросите, на които четиригодишният процес в Рим срещу Агджа, не даде отговор, и по които “живият Христос”, в битността му на Агджа, би могъл евентуално да каже все още нещо, са два: кой го нае да стреля срещу папата, и кой му нареди да замеси българите Сергей Антонов, Жельо Василев и Тодор Айвазов в подготовката за атентата?
Кой нае Агджа да стреля срещу папата?
На този въпрос римските магистрати не пожелаха да търсят отговор.
По време на процеса, който приключи за три дни през юли 1981 г. с доживотна присъда, те се задоволиха с неубедителното обяснение на убиеца, че е действал сам, зад него никой не стои, а мотивът е религиозна нетърпимост. Така в зародиш бе изключена версията за заговор на сили, които имат интерес от отстраняването на папата заради политиката, която се бе заклел да следва, а тя бе на неговия скоропостижно предал богу дух предшественик папа Йоан Павел Първи.
Би ли могло да се каже нещо за характеристиката на тези “сили”, без - по същество - нищо да не се знае за тях? Може би. И то е следното: че става дума за властови или религиозни кръгове, които са в състояние не само да организират убийството на папата, това е по-лесното, но и да закрият следите към поръчителите; че поръчителите разполагат с ресурс от посредници и извършители извън християнската религия, за да избегнат всякакви подозрения в съществуването на непримирими противоречия между личности или финансови кръгове в средите на католическата църква; че изборът на Рим, като място на престъплението, е единственото подходящо място, където сигурността на папата и изходът от един евентуален процес за покушение срещу личността му биха могли да се контролират от един и същи център.
Бихме могли още много да разсъждаваме на тази тема, но и това е достатъчно, защото целта е не да посочим кой поръча убийството на папата, а защо римските магистрати не потърсиха отговор на този въпрос и доволни претупаха процеса. За съжаление не проявиха подобно старание след възобновяването му. Но това е минало.
С оглед на бъдещето по важен е друг въпрос: какво знае Агджа за поръчителя на убийството? Знае ли изобщо нещо? На този въпрос и до този момент няма отговор.
Четиригодишните усилия на римското правосъдие да докаже някаква връзка с България и Съветския съюз, се оказаха безуспешни от гледна точка на правото и логиката, но изключително успешни за архитектите на сценария за оклеветяване на България и на българския народ. България продължава да плаща цената до днес.
Така стигаме до втория въпрос, по който световната общественост има някаква яснота, но по който Агджа все още нищо не е казал, а той е - кой му внуши да замеси България и срещу какво? Процесът беше приключил, съдът бе осъдил Агджа въз основа на самопризнанията и безспорните доказателства - заловен на местопрестъплението с пистолет в ръка и изстреляни два патрона, и престъпникът завинаги бе настанен в затвора Асколи Пичено. Българската следа се появи година и половина по-късно, на 25 ноември 1982 г., когато арестуват Сергей Антонов в Рим. Разкритията идват от затвора, където Агджа започва да си припомня “другата истина” за атентата. Обвинени са и други двама българи - Жельо Василев, помощник военно аташе в Рим, и Тодор Айвазов, касиер в посолството. Василев и Айвазов са в отпуск в България през ноември 1982 г. и се готвят за връщане в Рим. Организаторите на “българската следа” бързат да арестуват Антонов и по този начин да предупредят Василев и Айвазов да не тръгват за Рим. За провокацията им е достатъчен един - Антонов, най-слабото звено във веригата, който няма дипломатически имунитет и срещу ареста на който българската държава не може да отговори с реципрочна мярка.
След осъждането на Агджа вече никой в Италия не се интересува от случая. Престъпникът е в затвора, жертвата се възстановява, справедливостта възтържествува и посланията между различните властови и йерархически структури в католическата църква са изпратени и получени от адресата!
Първите сигнали, че среди, близки до ЦРУ, замислят използването на приключилия процес в противопоставянето Изток-Запад, се появяват в публикации на Пол Хенци и Клеър Стърлинг.
И тук се поставя един труден въпрос - доколко самият Агджа е повярвал на внушенията за българско участие или изцяло се е поставил в услуга на службите, изискващи от него да лъже и оклевети България срещу обещание за помилване или намаляване на наказанието. Това е възможно, ако не е бил наясно с истинските поръчители на атентата и е търсел някакъв отговор и за самия себе си. И вторият не по-малко важен въпрос - ако Агджа е знаел, че сключва сделка, за да облекчи състоянието си, съзнавал ли е с кого точно преговаря?
Това са въпроси, които не получиха еднозначен отговор досега и по които Агджа би могъл да разкрие някаква истина, ако знае, или да измисли нови версии, ако му бъде внушено и е в интерес на тези, които до края на живота му ще контролират както движението, така и поведението му.
Излизането на Агджа от затвора възбуди медийната памет от последните три десетилетия не за личността на професионалния убиец, не за папата, а за съжаление за позабравената българска следа! В тази насока са и стотиците публикации в българския печат, от хора, които малко или почти нищо не знаят за случилото се на 13 май 1981 г. на площад “Свети Петър”. С усмивка и снизхождение се посрещат параноичните му изявления, но с известно злорадство се припомнят “връзките” му с българите. Ако се съди по първите изявления на самия Агджа, той най-добре от всички други разбира, че българската връзка е изчерпан сюжет и от него нищо повече не може да се изцеди, нито да се спечели. Ако по време на първия процес, през 1981 г., Агджа наистина не е имал представа за действителните поръчители на убийството на папата и е прикривал непосредственото си обкръжение от турски престъпници и контрабандисти, предоставили му пари и оръжие за изпълнение на поставената задача, то в затвора, в периода от юли 1981 до ноември 1982 г., е имало достатъчно време и възможности, секретните служби с достъп до затворника, да му внушат и да го накарат да повярва, че действителните поръчители са българите. Дали това е така, предстои да разберем.
Към днешна дата, 29 години след атентата, след неуспеха на римското правосъдие да докаже съществуването на “българска връзка” в атентата, след четири години мъчителен процес и престъпно съдействие и престараване на Агджа да доказва несъществуващото, той е възнаграден - с две доживотни присъди е на свобода! Ако в продължение на четири години, с помощта на италианското правосъдие и със съдействието на ЦРУ, той не успя да докаже твърденията си, едва ли днес, и то сам, ще се захване да възкресява вече загубена кауза. Ако някой знае истината за поръчителите, това са самите поръчители и турските специални служби. Службите знаят всичко, което Агджа знае. И много повече! Ако не бе съобщил това, което знае и подозира, със сигурност щеше да го сполети участта на Бекир Челенк, който заспа завинаги, преди да види вратата на затвора от външната страна. Бихме искали да вярваме, че за да го пуснат на свобода, турските специални служби са се уверили, че Агджа няма да прави нищо, което би могло да навреди на турско-българските отношения в момент, когато това не е изгодно за Турция и нищо, което те предварително не одобрят. В този сценарий дали и как Агджа ще се опита да сподели това, което знае за истинските поръчители на “българската следа”, ще зависи изключително от деликатните на моменти турско-американски отношения.
Амбициите на Агджа за медийно внимание, популярност и богатство се стимулират от интереса към личността му от страна на медиите. Те очакват сензации и за да ги произведе, Агджа би трябвало да тръгне по нови писти, а не да се връща към утъпканите и изчерпани пътеки. Кой трябва да се страхува от новите разкрития на Агджа? Единствено поръчителите на атентата срещу папа Йоан Павел Втори и архитектите на пришитата към случая “българска следа”. Ако Агджа изобщо знае нещо за тях и се опита да го разкрие, вероятността изявленията му да останат недоказани, и в най-добрия случай да се озове в клиника за психично болни, е голяма. Ако нищо не знае, и започне отново да лъже и клевети, много скоро ще остане без публика, без внимание, сам, на мушката на преследващите го като вреден дивеч.
Агджа няма религия или морал, които да определят поведението му. Затова върху всичко казано от него, ще тегне съмнението. Нещо, което със сигурност знае и за което обществеността ще се опита да разбере истината, е съдържанието на разговора по време на срещата му с папата в затвора - какво си казаха и защо папата му прости. Папа Йоан Павел Втори не пожела да разкрие тайната на изповедта. С голямо закъснение, което до известна степен го направи съучастник в налагането на версията за “българската следа”, по време на посещението си в София през 2002 г., папата официално заяви, че никога не е вярвал в българското участие. Това “откровение” бе възприето от журналистите като оневиняване на България!
Папата може да опрости греховете на Агджа, но той не е съд и не може да оневини нито България, нито Антонов. Дори папската власт не е достатъчна, за да изтрие написаното срещу България през времето, когато е знаел, че България не е замесена в атентата срещу него и е можел да говори. Единственото богоугодно поведение бе да поиска прошка от българския народ, но за това не му остана време.
От задържането на Сергей Антонов през 1982 до освобождаването му през 1986 г., всяка стъпка за опровергаване на клеветите срещу България, не само на процеса в Рим, но и сред световното обществено мнение, се обсъждаше от група висши държавни ръководители, които вземаха решения за всяка стъпка, която се предприема. Повече от участниците в тази група днес не са между живите. Когато римският съд освободи Антонов поради липса на доказателства, се постави на обсъждане и въпросът за продължаване на процеса чрез иск за обезщетение на българската държава за причинените й материални и морални вреди. Адвокатът на Антонов, Джузепе Консоло, препоръчваше да ангажираме отговорността на италианската държава заради монтирания клеветнически процес срещу България. Само двама от членовете на групата подкрепиха това предложение. Умората от четиригодишната война срещу клеветата си каза думата.
Появяват се нелепи внушения за съдене на Агджа към днешна дата. За стореното на процеса в Рим той не е виновен. Защитаваше себе си с всички средства. Виновни са онези, които чрез лъжи и клевети се опитваха да прикрият истината за атентата срещу папата. Но занапред Агджа не може да се ползва от правото на обвиняемия да лъже и клевети. Вече е свободна личност и ще трябва да отговаря за действията и приказките си.
Предстоят нови интересни турски сериали!
|