|
|
"Нова Зора" - брой 5 - 2 февруари 2010 г.
| Кой трябва да се страхува от Мехмед Али Агджа |
|
Онези от нас, които не само станаха свидетели на изявите на Агджа в края на седемдесетте и началото на 80-те години на 20 век, но и поради естеството на работата си, им се наложи отблизо да следят процеса в Рим за покушението срещу папа Йоан Павел Втори (кардинал Карол Войтила), все още не могат да се разделят с усещането, че към края на възобновения процес, на който се обсъждаше т.н.ар българска следа, присъстваха не в съдебна зала, а в психиатрична клиника. И всички действащи лица се държаха като пациенти!
Преди години имах кучка на име Джа. Джафкаше неистово срещу всеки, минаващ отвън оградата, и се умилкваше и въртеше опашка на всеки, преодолял страха си и проникнал в двора. Наблюдавайки Агджа в желязната решетка в съдебната зала, често си мислех за истината, която римските магистрати се опитваха да акушират и да продадат на световните медии чрез лая, идващ от клетката.
|
|
|
| Защо СССР се разпадна точно в началото на 90–те? |
|
Обикновено сред причините за разпада на СССР като основни се отделят три: работата на външните врагове, икономическата неефективност на социализма и ударът в гръб, нанесен от тайни врагове вътре в страната. Да разгледаме тези причини, като се постараем да не опростяваме ситуацията, но и да не я усложняваме прекомерно.
Работата на външни сили
Разсъждавайки за борбата на Запада срещу СССР може дълго да се говори за Алън Дълес, за ЦРУ, за Мосад, да се изчисляват милиардите долари, похарчени за антисъветска пропаганда и т.н. Но главното е, че борбата със СССР има два отчетливи етапа – от 1917 до 1945 г., и от 1945 до 1991 г. Кога Западът загуби повече сили и ресурси, включително и най-главните от тях – човешки ресурси?
От 1917 до 1945 г. в борбата със СССР отдадоха живота си повече от 10 милиона европейци и не се справиха.
|
|
|
| Позицията на специалистите |
|
Ръководството на РС на химиците при НТС, на разширено заседание на 28.12.2009 г., обсъди проблема с поредното обгазяване на атмосферния въздух над Стара Загора.
Първоначално, в хронологически ред, бяха маркирани множеството случаи на обгазяване за периода 2002-2009 г. Отбелязани бяха и различни химически съединения, с които е бил замърсен въздухът при всеки един от тях. Това са веществата серен диоксид, хлороводород, сероводород, азотни оксиди. Маркирани бяха и регистрираните замърсители на почвите - множество метали - желязо, мед, хром, кадмий, кобалт, стронций, торий, уран и др. (над 10 вида), както и специфични органични съединения. Наличието на същите замърсители е установено при анализ на плодове, зеленчуци и някои хранителни продукти. Анализите са извършени от Умвелт институт – Щутгарт, Германия.
|
|
|
| Мъка, мъка... |
|
Винаги сме подчертавали, че е важно човек да си знае капацитета. Припомняме древната мъдрост “обущарю, не по-високо от обущата”, защото едно е да четеш написано от експерти слово, друго е да парадираш със стил на говорене, който ужасява, и много по-малко забавлява обитателите на дипломатическите салони. Особено на международно равнище. Този път манталитетът на Борисов му изигра лоша шега. Реши, че и в Берлин може да се държи като в София. И да сипе “шедьоври”, които в най-добрия случай предизвикаха криви усмивки по лицата на слушателите на лекцията му “Свобода и демокрация. Българският европейски път след 1989 година”, изнесена в централата на фондация “Конрад Аденауер”. Ето например как Борисов обясни успехите си в борбата с престъпността: ”За първи път сега се пропукаха организираните групи и пропяха в арестите. Отидоха и посочиха труповете. Ние сега разкриваме поръчкови убийства. Отива и посочват - в тая ливада има труп. Колегата Цветанов с багер ходи и копае трупове”. Направо сцена от филма на ужасите... Кабинетът “Станишев” пък бе определен като “няма такива шменти-капели”, което вероятно също е затруднило преводача за немските слушатели. ”Всичко щеше да си върви мазно и бавно, ако сега на власт бяха социалистите. Сега е в пъти по-трудно”, каза още ББ.
|
|
|
| Не до другата, а след последната тръба |
|
Тази седмица един научен анализ на Кръстю Петков в неговия интернет блог и възпроизведен в жанра “интервю” във в. “Галерия”, и в жанра “статия” във в. “Дума”, привлече силно моето внимание. Обект на изследването е вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, който с парадоксалното си поведение и подмяна на човека, на човешкия фактор с цифри и макроикономически цели, кара всеки нормален гражданин, общувайки с образа и тезите му, да се страхува както за собственото си настояще, така и за участта на Отечеството ни.
Ще си призная, че като наблюдател на политическите процеси, извън всичко останало, ме тревожи артикулацията на думите в неговата реч – като клише от догматичен кодекс; фанатично наелектризирани слова, като у средновековните мистици; упорити и жестоки изрази под детска гримаса, сякаш насреща си имаме фундаменталист от радикалния ислям. С напрегнат и отнесен поглед, посветен на отвъдната светлина, С. Дянков се изповядва в любов и преданост на абстрактни и сурови икономически закони, които превръщат личността и обществото в опитно зайче, във възможности за експеримент, хранещ се с плътта и кръвта на човешкия живот.
|
|
|
| Лобистите от Давос |
|
Тече поредната среща на върха в Давос. Какво и как се обсъжда, не е възможно да се разбере, докато не свърши. Обаче скептицизмът на европейски наблюдатели и анализатори ясно показва, че не бива да се разчита на чудеса, още повече, ако болният е подложен на химиотерапия (световната икономика след кризата на ипотеките в САЩ), а „лекарят” (световните лидери и специалисти) предписва аспирин срещу... свински грип.
В европейската преса преобладават именно такива настроения, и понеже ние в България не трябва да дискриминираме европейското слово, предлагаме и някои наблюдения на колеги от ЕС. „В цюрихското кабаре „Дада хаус” се стреля с бойни патрони. Сигурно затова на пресконференцията дойдоха само седем журналисти, а официалният представител на бернския ежедневник извади съкратен вариант на словесния си запас...” Според официалния представител на „Публичен наблюдател” Оливие Класен, срещата на върха в Давос „не е просто санаториум, а по-скоро лечебница за икономически елити, поразени от кризата”. И настоява да се предприемат действия срещу лудостта на тези луди... Класен обяснява, че „срещата на върха се крепи на самоизма, прави се, че иска да подобри положението в света, но всъщност е част не от решението, а от проблема. Представителите на 1000 компании, най-мощните в света, имат ясни интереси и активно лобират за тях в политическата област. За да не се лишим от човешкия си разум, трябва да направим нещо”, допълва Класен.
Мероприятията на форума започват обикновено с доста безсъдържателен призив, и завършват със също толкова лишен от смисъл лозунг-комюнике, продължават саркастично колеги на Класен. Но всъщност едва ли може да се направи някакво откритие за съвременността в рамките на един-два часа, колкото продължават работните срещи, и е трудно да се достигне дълбочината на проблемите. Преди време социологът Жан Зиглер нарече тези срещи „балът на вампирите”.
|
|
|
Честит юбилей
Христо Черняев - на 80 години |
|
Христо Черняев е роден на 3 февруари 1930 г. в град Варна, в железничарско семейство, където прекарва и детството си, а юношеството – в град Борово, Русенско. Учи в гр. Бяла и в Русе.
Работил е в редица вестници и списания. Бил е завеждащ отдел „Поезия” в младежкия литературен вестник „Пулс” и в списание „Пламък”, както и отговорен редактор на редакция „Българска литература” в Националното радио. Член е на Съюза на българските писатели. Христо Черняев за пръв път печата стихотворението си „Орач” през 1946 г., в сп. „Кооперативно другарче”, редактирано от големия поет и преводач Александър Муратов.
|
|
|
| Аман от византийски номера |
|
Дойде ли зимата, птиците отлитат на юг, а гръцките фермери - на север, гласи най-пресният виц. За съжаление, в него има голяма доза истина. Защото втора зима гръцките земеделци спретват блокада на границата с България. С една дума, взе да им става навик. “Бой се от даровете на данайците”, този афоризъм неслучайно е надживял вековете. Винаги сме гледали да се държим по европейски с южните си съседи и уви, хилядолетни недружелюбни съседи. С едно изключение по времето на студената война, когато стояхме от двете страни на барикадата, имахме по-особени отношения с Атина. “С господин Караманлис влязохме в историята на добросъседските отношения между нашите две държави и никога повече няма да излезем от нея!”, не без основание отбелязваше Тодор Живков.
|
|
|
| Обирането на бостана |
|
“За какво ми е обран бостан?” Този риторичен въпрос зададе Б. Борисов още преди две години, когато се готвеше да атакува властта.
Тази фраза трябваше да звучи като алиби за евентуален управленски провал. Но прозвуча по-скоро като разочарование в аванс, че вече няма какво да се краде, пардон, приватизира в опосканата ни държава. Е, все нещичко остана и за ГЕРБ. Като например ВиК секторът.
|
|
|
| ВАВИЛОН на разноезичието |
|
Известна е легендата за възникване на езиците по света. Първоначално всички хора са говорили един език, докато не решили да построят кула край древния град Вавилон, с която да достигнат до небесния рай. Когато работата напреднала, Господ се уплашил, че ще превземат Царството небесно и за да им попречи, създал различните езици. От този момент нататък работещите на кулата престанали да се разбират помежду си и начинанието им останало неосъществено. Това предание е плод на човешката фантазия, но дълбокият му смисъл важи с пълна сила и днес.
Преди повече от 90 години човечеството за първи път започна да строи социализъм, като алтернативно на капитализма общество, без частна собственост, без експлоатация на човек от човека, без разделение на класи, с управлявана в интерес на всички хора икономика. Революцията от 1917 г. в Русия за първи път посегна на “светая светих” на капитализма - на частната му собственост. Патриарсите на капитала сериозно се уплашиха и се заклеха да унищожат социализма. Историческата битка бе жестока и неравна - социалистите заложиха в нея собствения си живот, а капиталът я водеше с наемници и пари. След многобройни опити да победи със сила (интервенцията 1917-1921 г., хитлеристката агресия, студената война), най-после с помощта на предателството на Михаил Горбачов, обявено като “перестройка” на социализма, капиталът постигна целта си. За пореден път се доказа, че демагогията често пъти е по-ефективна от силата на оръжията. Затова и до днес тя продължава активно да се използва от пазителите на капитализма.
|
|
|
| ЕНФ е тежък влак, но той трябва да бъде извозен |
|
Напълно споделям усилията на ПП „Нова Зора” за намиране път за сплотяване на левите сили и съхраняване на лявата идея в Република България. Споделям напълно идеята за изграждане на ЕНЛФ. Потребност от такъв фронт има, има и сили, които са носители на лявата идея. Добре разбирам, че разработването и изграждането на ЕНЛФ е изключително труден въпрос.
По този повод споделям с вас, как се посреща и разбира идеята на най-ниско ниво в обществото, или както се казва в приказките - „долната земя”. Под понятието „долната земя” разбирам най-неорганизираната и обезверена част от обществото. Най-общо, идеята се посреща с разбиране и надежда за намиране на сила, която да спре разрухата, обхванала целия живот в страната. В този смисъл ЕНФ е тежък влак, но той трябва да бъде извозен. Казвам го като железничар, който години наред е бил началник на едно от най-големите локомотивни депа в България, по време, когато машинистите нямаха време за сън, а за производството на България не достигаха вагони. Обстановката, в която обсъждаме усилията на ПП „Нова Зора” за изграждане на ЕНЛФ, ни връща към дните в началото на 1990 г. , когато ни връхлетя разрухата. В потвърждение на казаното ще се опитам да предам картината на разрухата в едно българско село, както я видяха тамошните селяни. В покрайнините на селото се бяха събрали около 40 души от всякаква възраст, носеха колчета, чукове и брадви. Аз бях случаен свидетел. Бай Илия стоеше до оградата на къщата си. Повика ме и просълзен каза: „Виждаш ли тези хора, това са наследници на земята на бабите и дядовците си, отиват да им получат нивите. Никой от тях не е обработвал земя, не може да я обработва и няма с какво. Хляб от нивите, които днес ще получат, няма да ядат. Тук има всякакви: от БСП, СДС, „Н. Петков”, „Мозер”, „Стамболийски”, има хора с образование, има и без образование, има и нови безработни. На какво се надяват? Това е разруха. Разбираш ли, тя няма да прости на никого!” Групата потегли след двама земемери. Към нас се приближи кака Севда и попита: „Сине, като връщат нивите, ще върнат ли и децата?” Дядо Атанас пък заяви малко философски: „Не зная какво ще стане с живота, когато и той започне да се купува и продава”.
|
|
|
| ПП “Нова Зора” събра левите сили в Ямбол |
|
На 23 януари 2010 г. в Ямбол бе проведена среща на членове и симпатизанти на ПП “Нова Зора”. В нея взеха участие и представители на областни и общински ръководства на леви и патриотични партии и съюзи: Земеделски съюз “Ал.Стамболийски”, БАС, Съюз на пенсионерите и др.
Обсъдена бе идеята на ПП “Нова Зора”, издигната още преди парламентарните избори, за създаване на политически съюз на левите и патриотични сили в България.
|
|
|
| За Единен национален ляв фронт |
|
Идеята за изграждане на Единен национален ляв фронт у нас, в България, е важна и сериозна. Но ми се иска да припомня тревогата на млада майка с двегодишно момченце. Тя била силно обезпокоена от поведението на детето, което постоянно остро и категорично реагирало с несъгласие и на “да”, и на “не”. На въпроса й от каква възраст следва да полага системни грижи за възпитанието на детето си, професорът-психолог, с когото се посъветвала с болка, възкликнал: “Съжалявам, госпожо, вие сте пропуснали цели две години да възпитавате вашето дете. Затова сега ще ви бъде много трудно да постигнете желаните резултати.”
По аналогия, категорично мисля, че с изграждането на ЕНЛФ ние, към днешна дата, сме закъснели с цели двадесет години, два месеца и десетина дни. Затова и ще ни бъде адски трудно да наваксаме. Защото десните сили у нас, заедно с предалите и изоставилите интересите на народа леви сили, за тези двадесет години извършиха най-грозните дела в историята на България. Крайният резултат от тях с най-малко думи се свежда до следното: изградена е ускорено и може би вече окончателно, могъща пропагандна машина, със стотици средства за информация - вестници, радиа и телевизии с многобройни канали, които денонощно обработват общественото съзнание и мислене най-вече в посока към младото поколение, което е и най-засегнато от чудовищното манипулиране. Само за 2-3 години след промяната от 1989 г. буквално рухна цялата икономика, а след това и достигнатото в културата, образованието, здравеопазването, почивното дело и т.н. Сега крайната бедност и отчаянието от живота обхваща 60-70% от населението на страната. Почти престана да действа вековното неписано правило: когато един народ масово обеднява, той в идейно отношение масово олевява. Защото е изтръгнато из корен революционното му жило.
|
|
|
| Честит рожден ден, бай Григоре! |
|
Смисленият житейски път на Григор Стоичков, път на строител и ръководител в най-съзидателния, в най-грандиозния модернизационен проект в новата ни история, отдавна е превърнал неговото име в позив за всеотдайност, съпричастност и любов към хората и България. Министър на транспорта, министър на строежите и архитектурата, министър на земеделието и зам.-председател на Министерския съвет на НР България, в двадесетилетието от 1969 г. до 1989 г., Григор Стоичков премина като неизменен победител на волята над трудностите и сраженията на битието. Кален в огъня на Съпротивата, облъхнат от вярата за един нов живот и път на Отечеството, Григор Стоичков заслужи и простата човешка признателност, и “наградите”, които животът побира в своята изстрадана мъдрост - Не остава добро ненаказано... Грижата за това, за съжаление, тук се падна на демокрацията и нейните бастарди.
Всуе.
|
|
|
| Златен порой се изля върху българското племе |
|
Ако сте се подплашили, че по планетата върлува голяма криза, хич да не ви пука. Волен Сидеров вече работи по въпроса и като православен номер 1 в нашата страна вече получи в Рим личната благословия на католическия папа Бенедикт номер 16. Вдъхновен от всичко това семейният вестник „Атака”, и той като папата, обяви urbi et orbi (на Града и света), че „завършваме 2010 на плюс”, „борим високата безработица с европари”, правителството отпуска „20 милиона за безплатни закуски в училище”.
И други приятно гъделичкащи събития се случиха по страниците на „Атака”. Именно от тях върху България се изля поредният златен порой. Сидеровият свръхдепутат Николайчо Пехливанов обеща да ремонтира родните панелки „с европейски пари”, което ще разкраси още повече живота на обитаващите ги 1,7 млн. души. А това, трябва да признаем, е съвсем навременна мярка, тъй като 70 процента от сградите в България се нуждаят от спешно саниране. Но и това е, дето се вика, само началото. Защото „Европейският парламент ни дава още 300 млн. лв. за АЕЦ „Козлодуй“. Да се чуди българинът какво ще прави с толкова много пари, още повече пък че и „Вдигат пенсиите с поне 5% от 1 юли”.
|
|
|
|
|
|