|
|
"Нова Зора" - брой 4 - 26 януари 2010 г.
| Генномодифицирани гербери отварят Кутията на Пандора |
|
Прогресът на човечеството е история на неговата борба с природата и земното притегляне. През 20 век човекът достигна Луната и придоби лъжливото самочувствие, че е победител. С унищожителното цунами в Индонезия от 2006 г. обаче, и земетресението в Хаити от тази година, природата само намекна, че силите все още са неравни.
По времето на Сталин в Съветския съюз се издигаше лозунгът „Ние не трябва да чакаме милости от природата, а да ги вземем от нея”. По-късно мегаломански проекти предвиждаха обръщането на течението на големите сибирски реки и вечни слънца над градовете отвъд Полярния кръг. Пак по това време биологът Мичурин правеше първите опити за кръстосване на различни сортове зеленчуци и овошки. Много от тях имаха подобрени качества (например устойчивост на студ), други бяха странни и раждаха вицове. Един от тях завършваше с отговора, че „жената на Мичурин е умряла след падане от тополата, на коята се възкачила да си набере магданоз”...
|
|
|
| Зад кулисите на новите кадрови промениИзненадите като закономерност |
|
В последно време българската общественост се занимава с промените в кабинета и разправиите около избора на българския еврокомисар. Та и ние, за да не останем назад от събитията, ще се занимаем със същия въпрос.
Крак повлече Румяна Желева. След несполучливия й избор за български еврокомисар последва кавалкада от смени в управляващото ни тяло, които медиите–оръженосци на Бойко Борисов посрещнаха с възторг и подобострастие.
Право или криво, Румяна Желева беше оплюта в чужбина и у нас. Така че в 12 без 5 Бойко Борисов беше принуден да я накара да се откаже от поста еврокомисар. Получи се и една конфузия: докато министър-председателят привидно защитаваше Румяна Желева да остане външен министър, пресцентърът му изстреля новината, че я освобождават и от тази длъжност. Което означава, че премиерът невинаги казва истината, даже когато ни гледа с чисти комсомолски очи.
Ще си позволя да споделя някои впечатления, без да ги анализирам. Не заради друго, а понеже са твърде пресни, бегли, може би повърхностни.
|
|
|
| Пак за мародерите, чужди и наши |
|
Не, това не е някаква нелепа шега, а самата истина – за последните пет години чешкото дружество ЧЕЗ, заедно с филиала му в България, е най-печелившото електроразпределително предприятие в света! Така стоят нещата според класацията на американската консултантска компания “Бостън кансълтинг груп”. Освен това ЧЕЗ е на девето място и в цялостната световна класация, която включва фирми от всички икономически отрасли – от информационните технологии до нефтодобива. За петте години след 2004-а, когато ЧЕЗ се закотви в България, цената на акциите му се е увеличила 15 (петнайсет!) пъти. По всяка вероятност с толкова са нараснали и дивидентите, които дружеството изплаща на акционерите си.
ЧЕЗ, а също така Е.ОН и ЕВН, се озоваха у нас с помощта на Кобурга и неговата клика, начело с Николайчо Василев. Работите обаче са доста по-дълбоки. Друг съучастник в престъплението е Европейската комисия и на първо място Гюнтер Ферхойген, най-отявленият лобист на глобалисткия паразитен капитал в евросъюзното правителство. Именно Брюксел и Страсбург “насърчиха” България “да отвори вътрешния си пазар на услугите”, сиреч да предаде на задгранични “инвеститори” доходите си от електропроизводството, енергоразпределението и други държавни или комунални монополи (напр. топлофикациите, летищата, пристанищата). Благодарение на тези иначе доста елементарни комбинации милиарди левове, които навремето пълнеха държавната хазна, сега се присвояват от разни чужбински свръхбогаташи, които нямат никакъв принос за създаваните в страната ни блага.
|
|
|
| Народното благосъстояние расте, десницата Воленова - също |
|
През изминалия отчетен период всенародното благоденствие направи поредня си ЛЕВски скок – бат’Бойко раздаде от личния си джоб по 25 ЛЕВчета на пенсионерите. Ама и това е само началото. Сега предстои закриването на болниците в малките градове. По-близката цел на мероприятието е болните хора от по-малогабаритните населени места да се доставят за по-комфортно в областните медицински заведения с въртолети, а по-далечната – с персонални боинги. Покрай фалиралите заради световната криза предприятия статистиката съвсем насериозно отчете и поредното намаляване на трудовите злополуки. Когато в най-скоро време ги затворим всичките, здравните параметри на нацията ще цъфнат още повече.
За масова безработица в резултат на фалитите обаче и дума не може да става – незаменимият кадър на всички режими, Меглена Плугчиева, вече почти си уреди адски топло местенце в Европейската банка за възстановяване и развитие.
|
|
|
| Световната банка – факти, статистика и политика |
|
В последно време емисари на Световната банка се появиха като водещи фигури на властта в България, което не може да не предизвика обществения интерес към тази финансова институция, създала такива „ценни кадри”. Като отговаряме на този интерес, ще се опитаме накратко да запознаем нашите читатели с ключови параметри на Световната банка.
|
|
|
| Големият европейски резил |
|
„Господи, моля ти се, пази България!” - това каза, че е написал на листче и оставил върху „Стената на плача” в Ерусалим българският премиер хаджи Бойко Борисов. Надявал се, че така Господ ще пази и него. Имал е, види се, право да се обръща към Бога. Защото малко по-късно в Европейския парламент се разрази такъв скандал около номинираната (от самия Борисов) за кандидат еврокомисар Румяна Желева, какъвто и дяволът не би могъл да измисли. Благодарение на този скандал България влезе в световните медии: не с нещо хубаво, а като страна, чиято кандидатка за еврокомисар е неподготвена. Освен това върху нея легна подозрението за укрит конфликт на интереси и дори за връзки с мафията по съпружеска линия. След такава „реклама” върви да доказваш, че нямаш сестра...
Казват, че когато Господ реши да накаже някого, първо му взема акъла. В нашия случай Творецът, изглежда, първо е лишил от чувство за мяра и реализъм премиера и кандидатката за европейски комисар (по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и управлението на кризи) г-жа Желева. А така също и българските евродепутати, издали на опонентите на Европейската народна партия (ЕНП) една голяма и неудобна тайна: това, че от 2007 г. до април 2009 г. г-жа Желева е подавала декларации с невярно съдържание за отсъствието на конфликт на интереси. Сиреч, крила е участието си в управлението на две фирми: „Глобал консулт” ЕООД и „Етко-Шнайдерс”. И чак през пролетта на 2009 г. се е отървала от първата, продавайки я за 5000 лв. Антония Първанова, евродепутат от НДСВ, заяви дори, че и тази продажба е фиктивна: фирмата само си била сменила името.
|
|
|
| Затъване в блатотоПроблеми и възможни решения пред здравеопазната система |
|
Най-важният въпрос, който трябва да се дискутира и намери решение в българското здравеопазване, е въпросът за ролята на държавата в развитието на здравната система. Години наред държавата отстъпваше от своите конституционни задължения към общественото здраве. Това създаде погрешна представа най-вече сред медицинските специалисти, че всичко в здравната система е пазар и държавата няма място в него. Това разбиране беше заложено като философия на здравната реформа и днес е необходимо ясно да се заяви, че този подход противоречи на всички европейски принципи и практики за функциониране и развитие на здравните системи. Освен в един случай: ако държавата не е решила да се освободи от своето население.
Структурната реформа на здравеопазването премина през няколко етапа: съкращаване на болнични легла и медицински персонал; дезинтеграция на различните нива на здравно обслужване - първична медицинска помощ, извънболнична специализирана медицинска помощ, болнична медицинска помощ и национални здравни структури. Твърдението, че реформата в извънболничния сектор е приключила, изисква задълбочен анализ на резултатите. Изглежда, целта е била, като първа стъпка, да се унищожат обществените поликлиники. Тази цел вече е постигната. Днес имаме раздробена извънболнична помощ, която не може да предостави комплексна медицинска услуга, каквато е целта на промените в здравните системи в развитите страни. Но постигнатите резултати на задоволяват извършителите. Те сипят обвинения за „спрялата” реформа, но зад всичко това стои оголеният интерес и апетити за приватизация на материалната база. Изглежда, това е и мечтаният финал, побиращ в себе си и идеята за „приватизация на дейности”. Впрочем това вече е реализирано в редица обществени лечебни заведения, най-вече болници. Там са настанени частни скенери, ядрено-магнитни резонанси, лаборатории, държавна апаратура е отдадена под наем. Никакво управленско обяснение за тези действия няма. Наглостта на ликвидаторите на народното здраве е безгранична.
|
|
|
| Да си българин, в Македония е присъда |
|
Да се обявиш открито за българин в днешна Македония, винаги е било сериозно изпитание за всеки, дръзнал да го направи. Репресиите, които се стоварват моментално върху главата на „бугараша” и неговото семейство, продължават да обогатяват жестоката практика. А управниците в Скопие, заповядващи извършването им, са все така с развързани ръце да малтретират всеки един, показал „нелоялност” към войнстващата им идеология. Върхът на всичко това е, че се случва на фона на почти пълното мълчание на българските политици и държавници и на съвсем залинялото чувство на съпричастност на цялото ни „гражданско” общество.
За да покажат, че в България все още има хора, които не са безразлични към съдбата на македонските граждани с българско самосъзнание, около сто членове и привърженици на ВМРО протестираха на 16 януари пред посолството на Македония в София. Те издигнаха искане за незабавно спиране на натиска срещу нашите сънародници. Повод за протеста стана невъзможността на Спаска Митрова, освободена наскоро от македонски затвор, да види детето си - вече няколко месеца.
|
|
|
| Защо гражданите казаха "не" на минаретата |
|
Мюезините на големите медии се възмутиха в един глас: гласуването на швейцарците, които избраха чрез Конституцията да забранят строителството на минарета, според тях, противоречи на международното право. То е неморално и недостойно за една страна, отворена към света. „Зюддойче Цайтунг” (ежедневник от Мюнхен) заговори за „съпътстващите щети на пряката демокрация”. „Дер Шпигел” и „Ди Велт” (респективно седмичник от Хамбург и всекидневник от Берлин), по изключение на едно и също мнение, споменаха за победа на страха. Едно смътно смущение и неуточнени страхове се били излели в този „шокиращо определен успех”, „да”-то, което получи 57,5% от подадените гласове (при 54% избирателна активност).
Казват ни, че швейцарците били прекалено глупави, за да разберат последиците от своя политически избор.
|
|
|
| Изградих “Пуева” по свой образ.... |
|
Маргарита Пуева е родена в Перник, на 20 януари 1950 г. Завършва Художествения факултет на Великотърновския университет в класа на проф. Ненко Марков. Работи в областта на скулптурата и живописта. Творческият й път започва през 70-те години на 20 век, когато започват да се проявяват и много нови насоки в развитието на изящните изкуства в България. Специално за Маргарита Пуева, това е търсене по линия на линеарната пластичност, в духа на любимия ученик на Якуб Буркхарт Хайнрих Вьолфлин.
Творбите на Маргарита Пуева са излагани в повече от 20 страни по света и са притежание на много музеи на изкуствата и частни колекции - България, Националната художествена галерия, Музеят на Пушкин в Москва, Художествената галерия в Дрезден, музеи и частни сбирки в Белгия, Германия, Китай, Франция, Великобритания, Хонконг, Италия, Израел, Япония, Кувейт, Нидерландия, Русия, Унгария, САЩ, Ватикана и Венецуела, и в много други страни.
От 1991 г. Маргарита Пуева живее и работи в Германия, а от 2003 г. поставя началото на галерията „Пуева” в Дюселдорф.
Понастоящем работи и живее в Хага, Холандия.
|
|
|
|
|
|