|
|
"Нова Зора" - брой брой 3 - 19 януари 2010 г.
| За сърцето на една истина |
|
Животът не се уморява да ни изненадва: ту Румяна Желева пропада на изпит за комисар, ту министър-председателят се прави на политкомисар в нейна защита, ту комисарят на Световната банка Симеон Дянков се обявява за най-добрия и седми в Европа финансист, икономист и тути кванти. Това, както се казва са изненади, които не изненадват. Но ето, 9 септември 1944 г. е обявен от всенародното гласуване за българското събитие на 20 век! А е казано: “Глас народен, глас Божи!”
Едва ли и най-възторжените почитатели на тази дата предполагаха, че зрителите на БНТ ще дадат гласа си за толкова отричания, оплюван, зачеркван, низвергван и обиждан през последните 20 години Ден на Свободата!
Но жив е той! Сбъдна се тържеството на истината. Не помогнаха нито социалните антрополози, нито журналистите-манипулатори, на които бе възложено да лъжат и мажат, да правят и струват, но почитаемата публика да гласува срещу Ненавистния ден.
|
|
|
| „Климатгейт” или как изпуши „Глобалното затопляне“ |
|
На 17 ноември 2009 г. в резултат на хакерска атака срещу сървъра на Отдела за климатични изследвания към Университета на Източна Англия в гр. Норич е изтеглено огромно количество информация (около 160 мегабайта), пазена до този момент в най-дълбока тайна – общо около 4000 документа. От тях 1079 са писма в електронната поща (имейли). От останалите близо 3000 документа значителна част са компютърни програми в оригинален („сорс“) код, написани на езика FORTRAN. Данните са източени от компютър в Турция.
Много скоро след това в сайта на „Real Climat“ – блог на учени-климатолози, поддържащи теорията за антропогенното затопляне, се появява линк към файла „FOIA.ZIP“, съдържащ „хакнатата“ информация с коментар „Чудото се случи!“.
Администраторът е в паника, незабавно изтрива линка и изключва сървъра. Британските климатолози от Норич веднага са уведомени за изтичането на информацията. Още същия ден обаче въпросният линк се появява и в блога „Climate Audit“. Той е поддържан от Стив Мак’Интайр – канадски изследовател, който от няколко години върви по следите на фактите, свързани с „антропогенното глобално затопляне“ и се съмнява в тяхната достоверност. Главният удар започва два дни по-късно от сървър в гр.Томск (Русия, Сибир). Оттам хакнатата информация е изпратена на стотици адреси по целия Интернет. Така започва „Климатгейт“, който е със сигурност един от най-големите скандали в историята на науката.
|
|
|
| Закриването на българската държава |
|
Новата година поднесе елементи на политическо отрезвяване в голяма част от българското население. За съжаление те са свързани с продължаващата слаба, грешна и антибългарска политика на управляващата партия ГЕРБ.
Във вътрешната политика тон задава Симеон Дянков, лидер на българските геноциди, прислужван от група странни личности, наречени министри. Във външната политика, ако такава изобщо може да се забележи, няма нищо друго освен открита русофобия с явни наченки на махленска самоувереност и наглост. Таково некомпетентно и инвалидно правителство България не е имала 1300 години. Стигна се дотам, отново да се сочи „външният враг”, срещу който метод така скачаха по площадите позабравените „демократи”, чиито омършавели сенки отново се наместиха по страниците на вестниците и на екраните на телевизиите (виж статията на Борислав Зюмбюлев, които нарича брюкселците „фашизирани евродепутати и хрантутници” (в. „24часа”, 15.01.2010 г.). Но има и нещо друго, което учудващо мина почти незабелязано в общественото пространство – беше разпуснат в гладно парична ваканция Националният военен университет във Велико Търново. Излиза, че българската държава и българският народ не могат да изхранват флагмана на българсаката армия.
|
|
|
Спомените не горят.
И не изтляват |
|
“Иван Башев. Държавник, политик, дипломат”. Под това заглавие излезе от печат мемоарна книга за големия български интелектуалец и дипломат Иван Башев (1916-1971 г.). В нея са събрани спомени на повече от 50 автори, политици, дипломати, поети, писатели, художници, музиканти, театрали, журналисти. Една широка палитра от съвременници на Башев, свидетели на неговата многостранна дейност, обрисуващи неповторимата му личност като политик, дипломат и културен деецна Народна република България.
|
|
|
| Последният шансЗа кризата, за перспективите и за възможните развръзки |
|
С края на 2009 г. хорът от прогнози, заклинания и прочие мантри за наближаващия край на кризата стана направо оглушителен. Към общата фалшива какофония присъедини своя фалцет и българският министър на финансите Симеон Дянков, който в началото на януари провъзгласи, че, видите ли, през ноември сме достигнали дъното и в началото на пролетта икономиката ни ще тръгне нагоре - една абсолютно необоснована и с никакви факти неподкрепена прогноза.
Най-силни са тези крясъци там, където кризата възникна – първоначално като финансова, прераснала в комплексна и системна – в бастиона на съвременния „турбокапитализъм” – Съединените северноамерикански щати. И докато не бъде преодоляна там, целият свят ще се тресе и огъва под вихрите на „турбулентните явления”, както картинно ги оприличи руският премиер Владимир Путин, отговаряйки на въпрос на зрител за перспективите Русия да излезе от кризата, по време на ежегодната му телевизионна дискусия с народа.
|
|
|
| Европейският съюз не е мехлем за всяка рана |
|
Открито писмо до г-жа Искра Фидосова,
председател на правната комисия в 41-во ОНС и участниците в дискусията, относно наложителни промени в изборното законодателство
Уважаема госпожо Фидосова,
По повод прекъснатото от Вас мое изказване, по време на дискусията относно подготвянето на промени в изборното законодателство, и във връзка с любезната Ви покана да представя съображенията си писмено, имам честта да заявя следното:
Не поради лична корист или частен интерес, а като експерт от сдружение „Хелзинкски наблюдател” аз присъствах на въпросната дискусия с намерение да заостря вниманието на участниците към някои много важни въпроси от политиката на България и породените мисли в хода на дискусията.
|
|
|
Иван Вандов на 90 години:
Последователен, панорамен и разнолик |
|
“Отминало?..” се нарича поредната книга на Иван Вандов, журналист - ветеран в областта на културата, изкуството, литературата. Под неговото перо са излезли биографичен очерк и повест, посветени на Цветан Спасов, “Песни недопети” - очерци за загинали поети антифашисти (Цветан Спасов, Христо Козлев, Христо Кърпачев, Атанас Манчев, Иван Нивянин), изследване за “Антифашисткото литературно движение 1923-1944”, както и том със спомени и публицистика “С Плевен в сърцето”.
На страниците на “Отминало?..”, съвсем наскоро издаден том, подготвен по повод 90-годишнината на Иван Вандов (която се навършва на 21 януари т.г.) са събрани интересни сведения за литературния живот в България за периода от въоръжената антифашистка борба до наши дни. Статии, спомени за писатели и отзиви за книги са жанровите характеристики на текстовете в “Отминало?..”, и освен че обхващат дълъг период като време, очертават ярко и профила на своя автор.
|
|
|
| Възхвала на пазарната демокрация |
|
Демокрацията е политическа система, разпространена в Западна Европа и Северна Америка. Официалните й атрибути са многопартийност, периодични избори, плурализъм, свобода, граждански права...
Неофициалните са бюрокрация, корупция, престъпност, наркомания и други постижения на западната цивилизация.
Единствено правилната икономическа система е свободният пазар, т.е. капитализмът. Обединена със западната демокрация, тя дава пазарна демокрация. Днес това се смята за най-висшето постижение на човешката история.
В основата на демокрацията лежат честните и демократични избори. За да бъдат те правилни, необходимо е да се отстранят от участие в тях всички неправилни партии, без да се нарушават демократичните процедури. Това става, като се направят изборите „скъпи”. Тогава всички участващи партии се оказват финансирани от националните елити. Могат да се прилагат и тайни техники.
|
|
|
| Да разплачеш овошка |
|
Овошката на българското житие-битие е страдалница.
Померват я с камъни – да брусят плодовце, пердашат я с пръти, отчекват клони, дерат й кората – от излишък на злоба и зъл кеф.
И въпреки всичките золуми, тя пак връзва завръзи, та човек да разкваси уста в горещо пладне. Че и сянка хвърля – да се приюти под нея морен труженик, ако и тружениците силно да умаляха. Навъдиха се синковци и келемета, които предпочитат сянката на плажния чадър. Те никога морни вода не са пили, никога не са привеждали кръст над бразда и фиданка.
Това са плужеците на прехода, които със своята лепкава слуз оцапаха лика на някога красното ни отечество.
|
|
|
| Руски съвет за Афганистан |
|
Продължителността на операцията на НАТО в Афганистан скоро ще може да се сравни с тази на съветската намеса в страната. Но военните действия, които ние водихме преди 20 години, фундаментално се отличават от сегашните.
Ние воювахме срещу бащите на днешните талибани лице в лице, докато западните армии предпочитат да водят боеве от въздуха. Това им позволява да запазят живота на войниците, но не предотвратява трагични грешки, които убиват и раняват мирното население.
Променила се е не само природата на войната и средствата, с които се води; променил се е целият свят. Затова не е правилно да се сравняват тези две операции от гледна точка на броя на загиналите или материалните и морални щети. Много по-актуален въпрос е разбирането на политическите последствия от този конфликт за НАТО, сигурността на западния свят и бъдещето на Централна Азия. Поради всичко това е необходимо НАТО да държи на ангажимента си в Афганистан.
|
|
|
| Да си помогнем сами, за да помогне и господ!Българският съд е длъжен да защити Конституцията
Къде е заровено кучето на братя Юзеирови |
|
Напоследък все по-ясно се очертават замислените стратегически и тактически провокации, реализирани от глобална мрежа на ислямски политико–религиозни структури, насочени срещу устоите на европейската цивилизационна общност, част от която е България. В основата на тази мрежа се разпознава регистрираното в Египет през 1928 г., с благотворителни цели, движение “Мюсюлмански братя”, което на дело провежда салафито-сунитските идеологии за следване на ранния ислям. С подкрепата на саудитски, судански и други сходни режими, членовете на движението създават от 1939 г. ударни бойни групи на “муджахидините”. По този начин обвързаните като братя по вяра мюсюлмани се превръщат в мощна социално-политическа, идеологическа и терористична система, целяща налагане правата вяра по цялата планета. Прилаганите похвати се изразяват в разграничаване, обособяване и борба в духа на религиозно превъзходство и недотам прикрита ксенофобия.
Практическите стремежи на движението се свеждат днес до няколко главни задачи. На първо място е постигане на теологично управление над цялото население на земята. На второ - възраждане на халифата в лицето на организацията “Ислямска конференция”. На трето - замяна на създадните от човека закони с божествените повели на шариата. Не на последно място е ликвидирането на плурализма и изграждане на единната мюсюлманска нация, в която етническата принадлежност е без значение.
В своята практическа дейност движението “Мюсюлмански братя” прокарва две ясно разграничени линии на поведение. Едната е насочена към привличане на колаборационисти, щедро финансирани клиентелисти и корумпирани политици. Използвайки под фереджето на благородни амбиции откровено манипулативни похвати, те се стремят да промиват мозъците на лесно поддаващи се на внушения и на външно влияние люде. За разлика от другите монотеистични вероизповедания, ислямът е не само религия, а каноничен начин на живот и най-вече политика във всички сфери на живота.
|
|
|
| Никой не е забравен и нищо не е забравено |
|
Похвална е инициативата на Българската национална телевизия (ако все още е наистина национална), по-скоро на Канал 1, да се посочат и оценяват от зрителската аудитория крупните събития, станали през 20 век и изменили нашето всекидневие. Би било още по-полезно, ако предаването се допълни със сериозна обществено-политическа оценка на фона на отминалите исторически събития, за да се познават и запомнят те от следващите поколения. Такива, каквито са били! За жалост, това не става. Вероятно една истински справедлива оценка на събитията няма да се понрави на колониалната ни администрация, нито на силните мира сего. Най-вече поради това, че в такава оценка биха отсъствали злостният антикомунизъм и безпределната русофобия, които са основни изисквания на Биг Брадър за правилна политика.
На мен ми се иска подобен подход да се приложи към едно значително българско събитие от 20 век – криминалния преврат от 10 ноември 1989 г. и последвалото българско развитие, начертано от програмата “Ран-Ът”. Да се каже ясно и точно кои сили и личности стоят зад този преврат и зад тази програма. Не бива да се отминава Възродителният процес и Голямата екскурзия. Аз лично мисля, че Възродителният процес е бил необходим и оправдан, въпреки че провеждането му е станало по неподходящ начин. Ако господа демократите надникнат в разсекретените данни на ДС и архива на Политбюро на БКП, ще се види ясно, че към средата на 80-те години България е била изправена пред опасността от военно нахлуване и отцепване на Родопската област по кипърски модел, към което Турция е проявявала пълна готовност.
|
|
|
| Министър-пресдедателите на Третата българска държава |
|
Книгата е Албумен справочник с биографични данни и потрети на министър-председателите на България от 1878 до 2008 г., подготвена в издателство „Рал Колобър” и издадена по случай 130 години от Освобождението на България от османско робство. Съставител и художник е Костадин Иванов Събев, роден на 1.ХІ.1930 г. в гр. Чирпан, утвърден художник с десетки публични изяви и изложби, най-ярки от които са тези на „Министър-председателите на България” и „Горяните”. Редактори на книгата са Петко Огойски и Ангел Колев, които са дали своя съществен принос както за издирването на архивни материали, така и за редактирането, полиграфическото оформление и за отпечатването.
В резултат на многогодишен изследователски труд авторът е издирил образите и биографични данни за всичките министър-председатели от посочения период. В изследователската си дейност той е подпомогнат от съгражданина си Стефан Шицов.
|
|
|
| Абсолютно независима държава |
|
Абе, квото щете си разправяйте, ама при социализЪма и комунизЪма хич не бяхме независима държава. Каквото Москва кажеше, това ставаше. За наш късмет обаче, откакто си избрахме бат’ Бойко за премиер, вече изобщо не е така. Джордж Сорос и Световната банка ни назначават министрите, от Анадола ги уволняват, от Израел ни определят колко да ни е ДДС-то. Както и да го погледне човек, пълна диверсификация на властовите източници, абсолютна и безапелационна държавна независимост.
Нещо повече – вместо ние да сме зависими от другите, сега те са зависими от нас, вместо нас да ни експлоатират, ние експлоатираме тях. Чехи, австрийци и германци ни слугуват в енергетиката, пак шваби ни пресмятат сметките за парното, англичани опъват каиша в софийското водоснабдяване. Словенци, французи и американци ни топлоснабдяват, канадци копат в златните ни мини, турци ни строят магистралите, всякакви раси и вери ни обслужват пристанищата и летищата, джиесемите и интернета, а Чичо Сам лично и еднолично бди над националната ни сигурност, дислоциран храбро из т. нар. съоръжения за съвместно ползване. И това ако не е абсолютна и безапелационна национална независимост, какво тогава е национална независимост, а?
|
|
|
| Сара на търновския престол |
|
Как мислите: възможно ли е християнски монарх да се ожени за еврейка, при това не кога да е, а в епохата на “тъмното средновековие”?
Ако сте отговорили на този абсурден въпрос по най-абсурдния начин, тоест утвърдително, вие сте прави. Християнският владетел е българският цар Иван Александър (1331-1371), а царицата – еврейката Сара, приела при покръстването си името Теодора.
Според едни сведения Иван Александър видял за пръв път юдейката, когато тя се къпела в Янтра. Според други – по време на един съдебен процес. Така или иначе след продължителна връзка между двамата най-накрая царят предложил на инородката брак. Венчавката станала през 1349 г., след като владетелят изпратил първата си жена, една влашка княгиня, в манастир. Сватбата, естествено, не предизвикала особен възторг сред тогавашното общество, което също недолюбвало евреите. Но за разлика от фанатизираната Западна Европа, за доста веротърпимата България дори този абсурд се оказал възможен. А и какво да се направи срещу любовта на един застаряващ, около 45-годишен мъж, какъвто бил тогава царят? От миниатюрния й портрет в прочутото Евангелие на цар Иван Александър, се вижда, че Сара е може би хубава, но не и красавица – кръглолика, с бяла кожа и зачервени бузи.
|
|
|
|
Цар Иван Александър с еврейката Сара и синовете им Иван Шишман и Иван Асен.
Старобългарска миниатюра
|
|