|
Главната цел на глобалисткото банкерство е да докара клиентите си до такова състояние, че да ги дере с лихви до края на техния живот, след което да погълне и тяхното имущество. Към това състояние, наречено “в капана на лихвите”, с все по-ударни темпове се доближава и България. В частност това се вижда от факта, че въпреки кризата – или по-точно тъкмо заради нея, общата сума на кредитите драматично нараства. Само за първите осем месеца на изтеклата година т. нар. лоши и преструктурирани кредити са се увеличили повече от двукратно – от 1,1 млрд. на 2,6 млрд. лв. Този дълг на родния бизнес и граждани расте със страховити тепмове – с по около 200 млн. лв. месечно. По същата причина за тези осем месеца делът на необслужваните кредити е скочил от 2,3 на 5,4 на сто.
Но лошите новини съвсем не свършват дотук. Такава е картината на нещата според разкрасената “статистика” на БНБ. Банкови експерти обаче твърдят, че просрочените задължения са двукратно по-големи - около 5 млрд. лв., сиреч 10,23 на сто от всички отпуснати кредити. Това вече заприличва на катастрофа и неслучайно напоследък банките слагат ръка на все повече ипотекирани имоти и други ценности на своите кредитополучатели. От друга страна, засега не само не са налице някакви признаци на подобрение, а точно обратното – отрицателната тенденция постоянно се засилва.
Всички тези факти, естествено, не означават, че чуждите банки, а у нас вече няма други освен чужди банки, са намалили печалбите си. През първите осем месеца на 2008 г. техните приходи от лихви са възлизали на 2,9 млрд., докато за същия период на 2009 г. същият показател е вече 3,2 млрд. лв. Това означава, че ограбването на България от задграничното лихварство става все по-интензивно.
Че става въпрос именно за грабеж, а не за рутинно банково обслужване на родната икономика и общество, се вижда от следното обстоятелство. Българските предприемачи вече теглят кредити не за да развиват и разширяват своята дейност, а за връзване на двата края, за покриване на загуби, свиване на приходите и изплащане на предишни задължения. Този вид финансиране се смята за изключително рисково и почти винаги води до допълнително натрупване на задължения, които не могат да се изплащат. Така българският бизнес и икономика се закотвят неспасяемо в капана на дълговете. Оттук нататък алчните лихвари само прибират все по-безбожни лихви и си присвояват имуществото на длъжниците.
За нас остава съмнителното утешение, че по този начин се ограбват почти всички народи по света. Финансовите хищници не простиха дори на американците. Точно заради това задокеанската средна класа вече години наред се топи като снега напролет.
В не по-леко положение е и трудолюбивият, съвестен и почтен германски народ. Няколко години преди настоящата криза във Федералната република вече имаше 10 млн. души, които нямаха никакъв шанс да се измъкнат от капана на дълговете без помощта на чудо или друг свръхестествен феномен...
|