|
"Една снимка казва повече от хиляда свидетели"
|
В историята на фотографията няма друга снимка, която да е оказала такова голямо влияние върху хората по света, колкото виетнамският шедьовър на Ник Ут. Героиня на снимката е виетнамското момиче Ким Хук, по онова време деветгодишна.
И така, денят е 8 юни 1972 г.
В селцето Чангбанг (северозападно от Сайгон) се води кървав бой между части на северновиетнамската и южновиетнамската армия. Южняците са подкрепени от американски въртолети. Свидетели на сражението са няколко чуждестранни журналисти, сред които и фотографът Ник Ут. Той също е виетнамец, но е на мястото на събитията като военен кореспондент на американската агенция Асошиейтед прес. Мирните жители на Чангбанг, в това число и малката Ким Фук, се втурват да бягат от заетото от комунистите село с цел да се доберат до по-безопасните позиции на южновиетнамските войници. Един от американските пилоти обаче изсипва по погрешка върху главите им смъртоносния си напалмов товар. Почти всички селяни загиват на място. Оцеляват само няколко деца и Ник Ут запечатва на лентата точно този трагичен миг. На снимката му се виждат няколко деца, които бягат по шосето сред кълба от дим. В центъра на фотографията е Ким Фук, която е успяла да смъкне горящите си дрехи и сега тича гола с изкривено от ужас и болка лице.
Журналистите и южновиетнамските войници се спускат да помогнат на пострадалите деца. Те заливат с вода техните поразени от напалма телца. От гърба на Ким се свличат парчета изгоряла кожа. После Ник закарва децата до болницата в близкия град и се отправя към местното бюро на Асошиейтед прес.
Снимката му е потресаваща, но редакторите си имат “проблем” – вътрешният правилник на агенцията забранява да се разпространяват снимки на “чисто голи хора”. В крайна сметка обаче здравият разум надделява над страха от началствата и тъпото буквоедство. Фотографията е публикувана в почти всички американски вестници и списания. Цялата планета негодува.
След време Ник Ут е удостоен с американския “Пулицър”, както и с голямата награда на “Уърлд прес фото”.
Ким Хук тогава...
...и сега
От тогава под мостовете изтече много вода. В наши дни лауреатът живее в Лос Анджелис, където продължава да работи в Асошиейтед прес. През всички тия десетилетия той поддържа постоянна връзка с виетнамката Ким, понастоящем канадска гражданка. Сега тя е на 48 години, има две деца и се занимава с благотворителна дейност.
Нейната история е следната. Когато Ник я закарва в болницата, лекарите не й дават никакъв шанс. Но въпреки това тя оцелява и след 17 пластични операции се връща в родното си село. След края на войната официален Ханой с право я използва като антивоенен символ. През 1992 г. Ким получава възможност да следва в Хавана, където и среща бъдещия съпруг, също виетнамец. През 1992 г., по време на сватбеното си пътешествие, двамата бягат от кубинския самолет, който е кацнал за междинно зареждане с гориво край канадския град Гандер в Нюфаундленд. Канадските власти незабавно им дават политическо убежище. В наши дни Ким и семейството й живеят в град Аякс, провинция Онтарио. През 1996 г. тя е поканена във Вашингон, където говори от трибуната на традиционния митинг пред Мемориала на ветераните от Виетнам. Сред присъстващите е и запаснякът Джон Пламър, който й признава, че е един от преките виновници за трагедията в Чангбанг и се извинява за сторената злина. Официална Америка обаче е на друго мнение. Още навремето президентът Никсън твърди, че снимката на Ник е фалшификат. През последните години пък американските свободни медии съвсем свободно приписват бомбардирането на Чангбанг на южновиетнамските военни.
На Ким всичко това не се харесва особено, но все пак успява да гледа на нещата с обективността на истински изстрадалия човек:
- По всички закони на физиката и логиката, аз трябваше да съм мъртва – казва тя. - От тялото ми се бяха свлекли цели ивици кожа. Но оцелях и дори съм красива. Когато гледате тази снимка, не виждайте в мен малкото момиченце, което стене от болка и ужас, а детето, което със своя вик моли за мир...
|