|
Изказването на министър Божидар Димитров, че България ще обвърже подкрепата си за турското членство в ЕС с изплащане на обезщетение на имотите на тракийските българи, изправи на нокти дипломати и медии, изселническите организации и правителството в лицето на премиера, който сурово заплаши министъра без портфейл това да му е последната изцепка.
Но защо толкова гняв, боже мой!
Божидар Димитров съвсем на място се сети за Ангкорския договор, според който Анкара ще трябва да изпълни задълженията си във връзка с имотите на тракийските бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия, и то с лихвите и пропуснатите ползи от 1913 г. досега, и че България може да наложи вето за еврочленството на Турция. Стряскащото е, че става дума за суми от порядъка на 20 млрд. долара!
Не става дума и за “изхвърляне” в патриотарски дух, защото задължението за плащане е фиксирно черно на бяло в договора за установяване на отношенията между Царство България и Република Турция от 1925 г., и сумата е предвидена като обезщетение за изоставената собственост на повече от 300 000 български бежанци от Източна Тракия, прогонени насилствено през 1913 г., след първата ни национална катастрофа. Потомците на бежанците още не са видели и цент от въпросните обезщетения.
Острата реакция на премиера е съвсем в духа на изповядвания от него прагматизъм в отношенията с югоизточната ни съседка. С встъпването си на поста министър-председател той отвори широко прозорците пред споразумението за Горна Арда, което на практика изтиква чистата водта от нас към съседите, с всичките съпътстващи екстри, електроенергийни централи и т.н. След това премиерът взе и мъдрото решение да отлага (може би до края на света...) енергийните проекти за Южен поток и Бургас-Александруполис, с извинението, че е твърде опасно да попаднем в енергийна зависимост от Русия. Очевидно той не се притеснява от енергийната зависимост от Турция, защото накрая вкусната пяна от несбъднатите проекти ще се отлее в съседката ни по НАТО, а ние ще духаме лучената чорбица. Дали пък свещената крава на външната ни политика се намира на югоизток от България.
Тревогата за българския национален интерес, проявена може би не съвсем на място според дипломатическия протокол, е затрогваща, още повече че наскоро за малко да се проведе референдум по въпроса за новините на турски език в България, - фундаментален за обществото въпрос, - който така и не получи развитие, а г-н Сидеров не успя да покаже за пореден път, че неговото верую наистина е българската кауза.
От друга страна, за г-н Борисов не е новина, че Божидар Димитров не за пръв път показва, че националният интерес на България е негова истинска болка и естествен мотив за поведение... Едва ли може да виним момченцето, което “прозря”, че “царят е гол”... И едва ли ще е достоверно да предположим, че Бойко Борисов не е знаел за най-важния елемент на личността на Божидар Димитров - като учен и като обществена фигура. Дали някой може да заподозре премиера в латентен национализъм?
|