|
|
"Нова Зора" - брой брой 2 - 12 януари 2010 г.
| Монополи, концесионери и прочее корупционери |
| Георги АСЬОВ |
|
И така, достатъчна бе само една жалка трисантиметрова покривчица от сняг, щото транспортът и функционирането на двумилионна София да изпадне пак в пълен блокаж. Причината смехотворна, последиците – гротескни. Едни напопържаха новата кметица, други – “снегопочистващите” фирми, като междувременно на бял свят цъфна и поредното, но затова пък съвсем закономерно безобразие, а именно: че частните “концесионери” вече сами решават кога и как да “чистят” града. Разбира се, както си му е редът, отново паднаха и съответните голи пожелания и закани – да се намерят други “честни частници”, които да си изпълняват задълженията както трябва.
Единственото изключение от правилото бе предаването на Велизар Енчев по телевизия “Скат”, където притиснат от настоятелния въпрос на водещия, икономистът Боян Дуранкев свенливо изрече истински правилното решение: да се създаде общинска фирма за почистване на столицата.
Тази плахост на доц. Дуранкев, преподавател в Софийския университет по национално и световно стопанство, който е работил дълги години в САЩ и е изпитал на собствен гръб прелестите на либералния капитализъм, си има своето логично оправдание. У нас съществуването на публичен и държавен сектор в икономиката е така тежко анатемосано, че всеки, който дръзне дори само да ги спомене, е обречен ако не на гонения като еретик, то поне жестоко осмян като екземпляр, комуто здравата хлопа дъската.
Най-голямото бедствие на съвременна България обаче не са пролетта, лятото, есента и зимата с техните “природни бедствия” и прочие “аномалии”, а тъкмо неоправданото с никакви аргументи пълно и безпределно господство на частните монополи, “концесии”, “лицензи” и прочие хищнически структури в стопанския живот. Въпреки гробното мълчание на политическото стадо, всичко това вече се разбира чудесно от стотици хиляди обикновени българи. И неслучайно от няколко години насам сред народа се върти новопоговорката, че по-лош от държавния монопол е само частният монопол. Затова и всички напъни да се решават генетично присъщите недъзи на буржоазния строй само и единствено чрез “честни частници”, напомнят безсмислените усилия на паникьосана муха, която се опитва да излети през стъклото на прозореца, вместо през отвореното му крило. А това отворено крило си има ред простички названия, като например – възстановяване на държавния и публичния сектор, включително чрез национализация, държавна и публична конкуренция, а също така административен, съдебен и политически натиск срещу самозабравилите се частни картели.
Специално трябва да се изтъкне, че изключително убийствено за България е присъствието на чужди монополи и други задгранични “инвеститори” – от “електроразпределителните” дружества до световноизвестни с корупцията си монструми като “Сименс” и от всевъзможните “концесионери” и “лицензионери” на топлофикации, златни мини, летища и пристанища до водещия се за германски медиен концерн “ВАЦ”. Работата е там, че при мошии с български собственици все пак има известен шанс поне част от рекетьорските им “печалби” да се влагат в страната.
|
|
Нагоре
Съдържание на броя |
|
|