|
На първо място, БСП се разплати за съучастието си в изработването на криминалния модел на прехода от социализъм към капитализъм. Илюзията на бащите на българското преустройство, че чрез трансформация на политическата в икономическа власт и че новият имуществен слой ще отстоява принципите на свободата, равенството и братството бяха опровергани от националното развитие. Бившите номенклатурчици и обслужващият ги персонал, след като станаха притежатели на промишлена, енергийна, земеделска и информационна собственост, се превърнаха в апологети на новата буржоазна мисъл, прегърнаха идеологията на неолиберализма, заложиха на партии, които защитават автентично техния социален интерес. Разделяйки се от минали свои илюзии, предпочетоха да изберат философията и практиките на десните политически сили. В този смисъл за тях БСП все по-определено се превръщаше в исторически реквизит. Даже когато успяваха да наложат волята си над отделни лидери и ръководства на най-голямата лява партия, те усещаха, че самата идея на социализма, която така или иначе пронизва тъканта на тази политическа формация, прави от БСП непоследователен строител на неокапитализма у нас, принуждава я да не скъсва със социалния си статус.
Колебанията и
приспособяванията към
“новия ред”
непрекъснатите салтоморталета между хората, претърпели катастрофа през прехода, и между победителите в битката за обогатяване; прилагането на двойните стандарти; отказът да се назовава истината (с използване на евфемизми), създадоха реален конфликт между народната маса и социалистическата партия, активизираха напрежение на интересите вътре в нея, предизвикаха раздалечаване на партийните върхове от партийните членове. Става въпрос както за вътрешната и външната политика, така и за оценката на човешкото съществуване.
На парламентарните избори през юли 2009 г. тези процеси, отразили се и върху вътрешнопартийния живот (БСП от масова и парламентарна партия се придвижи към парламентарна партия), закономерно се отразиха на изборните резултати. Гласоподавателите предпочетоха популистка партия като ГЕРБ с корен в епицентъра на криминалното минало на прехода, вместо да дадат гласа си за партия, която обещава едно, а върши друго, кълне се в едни ценности, а когато е на власт, изплувва друга нейна същност. Какво да се прави,
цената беше платена
от Сергей Станишев
и неговия екип, който нерядко сключваше сделки със съвременния неолиберализъм.
На второ място, БСП понесе отговорности заради грешки, допуснати по време на тристранната коалиция. Повечето от грешките са от тактическо естество, но се допуснаха и такива, които се отнасят до стратегията на лявата партия.
Ще посоча няколко примера. Те не са системно подредени, но в замяна на това олицетворяват изопачаванията в политиката през последните четири години.
БСП влезе във властта, според мен, без да е наясно с отговорностите, които я очакват. С основание партията и нейното ръководство поставиха акцент върху приемането на България в Европейския съюз. Но те вложиха едва ли не магически и сантиментален смисъл в такова участие в Европейската общност. Очевидно е, че ситуацията и международната конюнктура трябваше да бъдат използвани по целесъобразност: в това отношение постижението с новия европейски ангажимент на нашата държава е видимо. Явно беше обаче, че кабинетът на тристранната коалиция трябваше да предоговори редица антинационални по своя характер клаузи, подписани от кабинета Сакскобургготски. Европейският съюз, както днес се вижда, е провеждал последователно политиката на собственото си разширяване. В този аспект България тогава е представлявала ценност като източна граница на съюза, като предмостие към Украйна и Русия, като опит да бъде обсебена акваторията на Черно море. Така че тук целите са били геополитически, военни, а и икономически. Както България беше заинтересована да я приемат в ЕС, така и ЕС форсираше членуването на нашата страна в общността. Това обстоятелство даваше възможност за лавиране, която бе проспана от българските политици - и леви, и десни, и центристи.
През изминалите три години от акта на приемането ни в ЕС България не се опита да отстоява националните си интереси, по подобие на Чехия или Полша, не заяви открито ролята си като мост между Запада и Изтока.
БСП обещаваше преди изборите, че ще изтегли военния ни контингент от Ирак, вместо това го задържа под нова форма. Думица не продума относно статута на американските военни бази. Министър на правителството се обиди на САЩ, че не разполагат елементи от противоракетния си щит на наша територия - даде заявка от името на отечеството ни, без да е подканен дори от задокеанския повелител (по-късно стана ясно, че не е имал пълномощия от правителството за такова изявление).
Изолация и парадокси
По същия начин липсата на становище за порочната приватизация, за функционирането на трите вида собственост в новата историческа реалност, както и нежеланието да се защитят на дело социалните интереси на различните категории трудови хора, почти липсващата координация със синдикатите и гражданските организации, предпоставиха изолирането на БСП от онова, което става в битието на българина. Парадоксално е БСП да е социално активна и отговорна по документи, а да не подава ръка на всеки работник и служащ, който е уволнен, който е останал без работа, който е подложен на груба експлоатация и унижения от новите собственици.
Странно е, че цели четири години БСП не успя да завоюва истински позиции в медиите - електронни и печатни. Укрепва впечатлението, че това е стил в работа на ръководството, което сякаш съзнателно иска БСП да бъде подлагана на удари, да се свива безпомощно като шагренова кожа, останала без публична защита. Невъзможно е лидерите на лявата политическа сила да не са наясно каква е определящата роля и мисия на новите информационни средства, как, по какъв начин през 21 в. те въздействат безотказно и върху изборните резултати. Защо тогава същите тези лидери са толкова безучастни? Защо изпускат шансовете за контакти на лявото мислене поне чрез отделни медии? Откъде идва сънното настроение, тази обломовщина, за която неведнъж съм писал. Каквото и да си говорим, но изградената “Берлинска стена” между БСП и медиите затваря партията в ъгъла като боксьор, изпаднал в гроги. Всекидневно и всекичасно това положение дава хляб за иронии, за подиграване и оклеветяване на левите дейци, на самата социалистическа партия, на социалната идея.
През периода на тристранната коалиция ръководството на БСП с нито един свой акт не успя да опровергае няколко елементарни идеологеми на Бойко Борисов, подсказани му вероятно от неговите баварски наставници: че БСП била докарала икономическата и финансовата ситуация у нас до провал; че БСП била отговорна за всички недостатъци и вини на тройната коалиция; че Бойко Борисов, собственикът на охранителната фирма “Ипон”, се явява единственият спасител на нацията от катастрофата, причинена от социалистите; че кабинетът на Бойко Борисов, зад който се реализират интересите на български и чужди олигарси и централи (самият Бойко Борисов в качеството си на “народен син” никак не е беден български гражданин), ще преобрази внезапно българската действителност. Ръководството на БСП остана безпомощен свидетел пред такова настъпление на ГЕРБ и Бойко Борисов. Редовият българин започва да си въобразява, че едни от лидерите на БСП продължават да мълчат поради гузна съвест, други, защото са корумпирани, а трети, защото са се съюзили със социалните диригенти на партия ГЕРБ.
Факт е, че през последните шест месеца след парламентарните избори едва пет или шест членове на Изпълнителното бюро (в това число и председателят Станишев) набраха смелост да се ангажират по-пряко с обективни по своя характер негативни оценки на управлението на кабинета. Останалите като че ли се поддават на конформистки настроения, смятайки, че новият ляв проект (подготвян от функционери на БСП) би им осигурил скорошно участие във властта под крилото на всемогъщия Бойко Борисов.
Сега се сещам, че по време на предишното управление не малко от действията на БСП бяха изцяло насочени срещу нейната история и ценности, срещу качествата й на политическа формация. Само със самоубийствен инстинкт или с чуждестранна зависимост може да бъде обяснено приемането на уродливия антибългарски закон за досиетата по инициатива на парламентарната група на Коалиция за България. Извън умишленото опозоряване на миналото на собствената партия, нейните лидери изгубиха над триста хиляди привърженици от твърдия си електорат (бившите сътрудници и агентурният апарат на бившата ДС и военното разузнаване и техните семейства). Да си представим, че тези триста хиляди не се бяха кръвно обидили на БСП заради тяхното опозоряване и заради поквареното й лицемерие. В такъв случай днес БСП, с помощта на тези триста хиляди гласове, би била далеч по-солидно представена в новия парламент, а може би и управленците на ГЕРБ не биха се държали толкова самодоволно и арогантно, притежавайки властови монопол.
През септември 2009 г. БСП проведе извънреден конгрес, на който беше преизбран Сергей Станишев за председател на БСП.
Основните проблеми
обаче за съжаление, все още очакват отговор: за ценностите на БСП; за оценката на българската история от втората половина на 20 в. (социалистическия етап); за българското преустройство; за функцията на лявата партия като фактор на модернизацията; за социалната политика, за преодоляването на масовото обедняване; за новата политика по отношение на синдикатите и гражданските организации; за посочването на действително корумпираните ръководни кадри и разграничаването от тях.
Не съм сигурен дали в БСП ще се намерят сили, подготвени да прочистят ръководното й ядро от корумпираните дейци, още повече че Бюрото и Националният съвет на БСП, при очевидните минуси в работата на Комисията за досиетата, отказват и до ден-днешен да се разграничат от председателя на тази комисия Евтим Костадинов, добрал се до този пост като номенклатурен кадър на БСП. Солидаризирането с Е. Костадинов продължава дори и след негови изказвания, направени с угодничеството на висш чиновник от квотата на ГЕРБ.
БСП се нуждае и от дълбоко организационно реформиране, при което основна форма на съществуването й да станат организациите по интереси, а не тези по местоживеене. Но както вече е станало обичай, лидерите на БСП не се тревожат от стопяването и изчезването на партийните структури, на тях сякаш им харесва да се изживяват като ликвидационен съвет. Те едва ли ще се решат на смела реформаторска политика, защото провеждането й предполага много работа. Нека обаче не хвърляме всички грехове върху инертността и застиналия поглед на ръководителите. Нека се съгласим, че тук се намесват и късогледството, и неподготвеността, и оскъдният потенциал на посредствени личности, издигани по чисто апаратен и субективен път.
Нещата, които изброявам, неведнъж са подлагани на дискусия на партийни събрания и в печата. Значим отклик обаче няма. Въпреки това аз искрено се надявам, че новата 2010 г. ще пробуди инстинктите за оцеляване и обновяване на БСП, че част от въпросите, които поставям (поради съпричастност, а не поради конфронтация), ще бъдат подложени на обсъждане, и дай Боже, решени умно, експедитивно и в духа на новото време.
Понастоящем, така ми се струва, най-вече правителството на ГЕРБ - чрез некомпетентност и авантюрни действия - работи за “реабилитация” на БСП и възстановяването й от кризата, в която тя е изпаднала. Остава и самата партия на социалистите да се включи в този целебен за нацията и нейното осъзнаване исторически процес!
Не искам да бъда несправедлив и краен в обобщенията, които правя. Наясно съм, че след проведения през септември конгрес БСП активизира своята дейност, сравнително повече внимание се отделя на изработването на действена политика, подобрява се работата на ръководните органи. И парламентарната група на Коалиция за България вече не е така пасивна в заседателната зала на Народното събрание, а излиза пред обществеността с инициативи и с по-определено опозиционно поведение. В международен план се разширяват връзките с ПЕС и Социалистическия интернационал, а Сергей Станишев взе участие в конгреса на партия “Единна Русия”. БСП излиза от стресовата ситуация, от клопката на отлично организирания политически шантаж.
Но тези позитивни тенденции са по-скоро предзнаменование за пробуждане и реализация на нова политика, отколкото нов стил и нов подход при решаването на възникващите проблеми. В този аспект тревогите, които споделям, отразяват кризисни моменти в битието на БСП, разкриват слабости, плод на минали и днешни разминавания с живота, с интересите на трудова България.
Както древните, а след тях и Маркс повтаря: “Тук е Родос, тук скачай!”
|