|
|
"Нова Зора" - брой брой 2 - 12 януари 2010 г.
| Тайният проект Бойко Борисов |
|
Така се нарича документалният труд на журналиста Григор Лилов, автор на още няколко книги, посветени на криминалния преход в България. Григор Лилов, за разлика от други автори на сензационното четиво, се придържа към историческата истина, работи с документи, свидетелство за което са публикациите му с данни за най-обогатилите се българи през последните двайсет години. Така че Григор Лилов е една от гаранциите за достоверността на неговите публикации.
„Тайният проект Бойко Борисов” се появи от печат преди няколко месеца, през последната четвърт на 2009 г., като издание на „Кайлас” ЕООД. Книгата бързо придоби популярност не само в столицата, но и в страната. Този интерес е закономерен. Бойко Борисов е премиер, неформален лидер на управляващата партия ГЕРБ, любимец на нацията, неговата фигура е обвита с тайнственост като човек от зоната на здрача, на неосветените пространства на властта: личен охранител на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски, интимен приятел на най-богатата българка-олигарх Цветелина Бориславова, всекидневен персонаж на родните медии. Освен това Григор Лилов умее да пише интересно, остро сюжетно, да строи разказа си върху факти от близкото минало, да свързва отделния епизод с логиката на националното ни развитие.
|
|
|
| Днешната арогантност е утрешно насилие |
|
Най-честите обръщения между учениците в горната степен на българското училище са: „копеле“, „гей“, „задник“... Споделям го от личен опит и с притеснението на възпитан човек, който все още реагира на подобни думи с изчервяване или възмущение. Но истината е такава, а който се опитва да я отрича, просто ми прилича на щраус, готов да си зарови главата в пясъка.
Темата за агресията в училище е постоянно актуална през последните години. Преди известно време случката в Благоевград с побоя над петокласник, с издевателствата на неговите съученици и виковете им „Умри!“, би трявало не просто да ни разтревожат, а да ни накарат да се вгледаме сериозно и аналитично в причините, довели до тези издевателства. А те са вече поредица и от най-различен характер – от побоища и насилие до убийства, граничещи със садизъм. Справка: онзи ученик от Перник, който разпарчетоса другаря си и го скъта в хладилник. Нещо, което дори във филмите на ужасите трудно ще откриеш.
|
|
|
| БСП между 2009-а и 2010-а |
|
На първо място, БСП се разплати за съучастието си в изработването на криминалния модел на прехода от социализъм към капитализъм. Илюзията на бащите на българското преустройство, че чрез трансформация на политическата в икономическа власт и че новият имуществен слой ще отстоява принципите на свободата, равенството и братството бяха опровергани от националното развитие. Бившите номенклатурчици и обслужващият ги персонал, след като станаха притежатели на промишлена, енергийна, земеделска и информационна собственост, се превърнаха в апологети на новата буржоазна мисъл, прегърнаха идеологията на неолиберализма, заложиха на партии, които защитават автентично техния социален интерес. Разделяйки се от минали свои илюзии, предпочетоха да изберат философията и практиките на десните политически сили. В този смисъл за тях БСП все по-определено се превръщаше в исторически реквизит. Даже когато успяваха да наложат волята си над отделни лидери и ръководства на най-голямата лява партия, те усещаха, че самата идея на социализма, която така или иначе пронизва тъканта на тази политическа формация, прави от БСП непоследователен строител на неокапитализма у нас, принуждава я да не скъсва със социалния си статус.
|
|
|
| Монополи, концесионери и прочее корупционери |
|
И така, достатъчна бе само една жалка трисантиметрова покривчица от сняг, щото транспортът и функционирането на двумилионна София да изпадне пак в пълен блокаж. Причината смехотворна, последиците – гротескни. Едни напопържаха новата кметица, други – “снегопочистващите” фирми, като междувременно на бял свят цъфна и поредното, но затова пък съвсем закономерно безобразие, а именно: че частните “концесионери” вече сами решават кога и как да “чистят” града. Разбира се, както си му е редът, отново паднаха и съответните голи пожелания и закани – да се намерят други “честни частници”, които да си изпълняват задълженията както трябва.
Единственото изключение от правилото бе предаването на Велизар Енчев по телевизия “Скат”, където притиснат от настоятелния въпрос на водещия, икономистът Боян Дуранкев свенливо изрече истински правилното решение: да се създаде общинска фирма за почистване на столицата.
|
|
|
| Дипломатически лапсус или мандарина с часовников механизъм? |
|
Изказването на министър Божидар Димитров, че България ще обвърже подкрепата си за турското членство в ЕС с изплащане на обезщетение на имотите на тракийските българи, изправи на нокти дипломати и медии, изселническите организации и правителството в лицето на премиера, който сурово заплаши министъра без портфейл това да му е последната изцепка.
Но защо толкова гняв, боже мой!
Божидар Димитров съвсем на място се сети за Ангкорския договор, според който Анкара ще трябва да изпълни задълженията си във връзка с имотите на тракийските бежанци от Одринска Тракия и Мала Азия, и то с лихвите и пропуснатите ползи от 1913 г. досега, и че България може да наложи вето за еврочленството на Турция. Стряскащото е, че става дума за суми от порядъка на 20 млрд. долара!
|
|
|
| Близнаците-идиоти на американския идеализъм |
|
Бившият американски президент Джордж Буш си мислеше, че САЩ могат да превърнат Кабул в Пуерто Рико, архетипният американски градец в щата Илиноис. Днешният президент Барак Обама сериозно вярва, че днес Кабул е толкова прекрасен, колкото и Пеория.* Явно в Америка битува мощна идеалистична илюзия, че налагайки демократични реформи в Ирак или Афганистан, там се внася и реално демократично съдържание, което пък съответства на още по-странната илюзия, забраняваща „едни нации да се обявяват за по-високостоящи от други”, както каза Обама на сесията на ООН от 23 септември (2009 г.).
Наистина е безумно да се предполага, че Америка ще прекрои света по свой образ и подобие. Като имаме предвид, че половината от днес съществуващите езици в света още през това столетие ще се превърнат в мъртви езици, защото естественият интерес към тях отмира, би било още по-голямо безумие да превръщаме външната политика на САЩ в програма за подкрепяне на несъстоятелни култури. Та това са те, близнаците-идиоти на американския идеализъм.
Съвсем не искам да слагам знак за равенство между Буш и Обама.
|
|
|
| Да оцелееш сред пламъците на напалма |
|
В историята на фотографията няма друга снимка, която да е оказала такова голямо влияние върху хората по света, колкото виетнамският шедьовър на Ник Ут. Героиня на снимката е виетнамското момиче Ким Хук, по онова време деветгодишна.
И така, денят е 8 юни 1972 г.
В селцето Чангбанг (северозападно от Сайгон) се води кървав бой между части на северновиетнамската и южновиетнамската армия. Южняците са подкрепени от американски въртолети. Свидетели на сражението са няколко чуждестранни журналисти, сред които и фотографът Ник Ут. Той също е виетнамец, но е на мястото на събитията като военен кореспондент на американската агенция Асошиейтед прес. Мирните жители на Чангбанг, в това число и малката Ким Фук, се втурват да бягат от заетото от комунистите село с цел да се доберат до по-безопасните позиции на южновиетнамските войници. Един от американските пилоти обаче изсипва по погрешка върху главите им смъртоносния си напалмов товар. Почти всички селяни загиват на място. Оцеляват само няколко деца и Ник Ут запечатва на лентата точно този трагичен миг. На снимката му се виждат няколко деца, които бягат по шосето сред кълба от дим. В центъра на фотографията е Ким Фук, която е успяла да смъкне горящите си дрехи и сега тича гола с изкривено от ужас и болка лице.
|
|
|
| Гудбай, Америка! |
|
Възхищението на поляците от Америка се изпарява. Нашата сляпа любов към янките бе всеизвестна*. Харесвахме всичко американско, дори то да беше пълен боклук. Когато заслужилият скрап, наречен Ф-16, пристигна в Полша във вид на реактивни самолети, се радвахме като малки деца на Дядо Коледа. Нищо че от 11-те самолета 5 бяха извадени от експлоатация поради технологични недостатъци, а останалите излизаха от строя на всеки 7 часа**. Но това не беше важно. За нас всичко американско притежаваше доживотен атестат за върхово качество.
Но ето че тази сляпа любов към Чичо Сам се сблъска с неумолимите факти. Оказа се, че задокеанската икономика също може да се срине и да зарази като с птичи грип другите държави. По едно време курсът на долара падна до две злоти (около 1 лв., б р.). Забелязахме, че Америка се грижи само за собствения си интерес и когато й падне сгода, винаги ни хързулва. Изгавриха се с нас с противоракетния щит, а за 70-годишнината от нападението на Хитлер срещу Полша изпратиха някакъв треторазреден чиновник.
|
|
|
| Как се кладе джамал |
|
В опушената хралупка на джамала се турят сухи травки, клечорляк, а наокол тънко нацепени дръвца. По открая иде ред на цепениците и кютуците. Препоръчително е те да бъдат от меше (дъб) или бук, защото дълго държат жарава и в собата е топличко като в Христовата пазуха. Тъй казват стопаните мераклии.
Та като палне джамала и човек се хвърли по риза, може и да отъркули софрица и с благоговение по средата да тактиса чайник с греяна ракия. Тя се подслажда с шекерче, уловено с нажежен дилаф (маша). Връз танурки на тънко се резва шарена сланинка, пастърмица, трушийка, ръснато с лют червен пипер кисело зеле и каквото там Господ дал.
Навънка е зима, снегът хрущи на здраве и берекет и човек може да отпусне душа край живо огънче. След като си е ошетал работата.
Питам веднъж един бял побелял майстор, ала държелив, от ония, дето им викат стари пояси, дали пие, та да му капна едно юзче. Работил ми е по къщата човекът, трябва да го зачета. А той ме мери на око, като на кантар, демек колко ми е акъла, и юзчето изчезва в шепата му. Вика: пия, когато си свърша работата и ако си я харесам.
|
|
|
| Турците изпитват носталгия по османската епоха |
|
В обширна статия, един от най-влиятелните американски вестници “Ню Йорк таймс” прави анализ на обществените настроения в Турция по повод посещението на министър-председателя Реджеб Ердоган в САЩ. Авторите извеждат на преден план мисълта на Илбир Уртай, директор на музея “Топкапъ сарай” - бившия султански дворец в Истанбул, който твърди, че турците изпитват носталгия по славните времена и героизма, с които се отличава османската епоха. Като доказателство в подкрепа на своята теза, печатната медиа посочва, че все повече местни младежи носят фланелки, върху които е изписано: “Империята трябва да се завърне!”
Главният преговарящ с Европейския съюз Игман Бегич се опитва да открие причините за тази “неоосманска експлозия” в настроенията на турците. Пред вестника той твърди, че сред факторите са редица “славни” исторически факти. Според него един от тях е, че “въпреки управлението на Османската империя върху 2/3 от световната територия, нейното правителство никога не е допуснало нито една от националностите или народите, живеещи в състава й, да промени езика или религията си”. Според турския министър това е реалност, въпреки че на други места по света малцинствата са били подлагани на репресии и гонения. Бегич е убеден, че турците трябва да се гордеят с това свое историческо наследство. Очевидно за него националноосвободителните борби на поробените народи са химера. Подобен подход е подигравка с историята на окупираните държави, както и с паметта на милионите свидни жертви, дадени срещу турския окупатор.
|
|
|
| Българският народ в капана на дълговете |
|
Главната цел на глобалисткото банкерство е да докара клиентите си до такова състояние, че да ги дере с лихви до края на техния живот, след което да погълне и тяхното имущество. Към това състояние, наречено “в капана на лихвите”, с все по-ударни темпове се доближава и България. В частност това се вижда от факта, че въпреки кризата – или по-точно тъкмо заради нея, общата сума на кредитите драматично нараства. Само за първите осем месеца на изтеклата година т. нар. лоши и преструктурирани кредити са се увеличили повече от двукратно – от 1,1 млрд. на 2,6 млрд. лв. Този дълг на родния бизнес и граждани расте със страховити тепмове – с по около 200 млн. лв. месечно. По същата причина за тези осем месеца делът на необслужваните кредити е скочил от 2,3 на 5,4 на сто.
Но лошите новини съвсем не свършват дотук. Такава е картината на нещата според разкрасената “статистика” на БНБ. Банкови експерти обаче твърдят, че просрочените задължения са двукратно по-големи - около 5 млрд. лв., сиреч 10,23 на сто от всички отпуснати кредити. Това вече заприличва на катастрофа и неслучайно напоследък банките слагат ръка на все повече ипотекирани имоти и други ценности на своите кредитополучатели. От друга страна, засега не само не са налице някакви признаци на подобрение, а точно обратното – отрицателната тенденция постоянно се засилва.
|
|
|
| Златните грамоти на българските царе |
|
Наричат ги още хрисовули, ще рече “златопечатани слова”, защото носят златните печати на средновековните български владетели. Това са официални документи, издавани от тогавашната царска канцелария, с които се потвърждавали стари и се давали нови привилегии на български манастири или пък на чуждестранни търговци.
Такива златопечатани слова в далечното минало е имало стотици, а може би и хиляди, но до наше време са достигнали само осем документа от петима български царе: Иван Асен II, Константин Асен Тих, Иван Александър, Иван Шишман и Иван Срацимир. Тези хрисовули са изписани от дворцовите калиграфи (краснописци) с красиви букви, особено пищни накрая, при името и официалната титла на владетеля, например: “Иван, в Христа Бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци, Александър”. Датировката им обхваща времето от 1230 до 1395 година.
Запазени са също така няколко грамоти на гръцки или в превод на латински и италиански език. Традицията на хрисовулите възниква вероятно през IX-X век. По-голямата част от известните на науката екземпляри се намират извън границите на България.
|
|
|
|
Генерал Бойко Борисов: - Мутрата е мъртъв... Заснехте ли ме? Чао!..
карикатура: Тодор Цонев
|
|