"Нова Зора" - брой 1 - 5 януари 2010 г.

Сподели във Facebook
Апокалипсисът тътне пред прага на всеки български дом
  • Агонията на българската икономика се задълбочава в примката на валутния борд, МВФ и Световната банка
  • Спасението е в увеличаване на държавното участие в икономиката
  • Дайте повече пари за работниците по Коледа и Нова година – в типичния си дебелашки стил заръча на работодателите премиерът Б.Б. на официалната церемония по награждаването на най добрите големи инвеститори в България. Това прозвуча по-скоро като шега, при това мрачна, на фона на икономическата катастрофа на страната, която лъсна само след ден в отчета на Националния статистически институт (НСИ) за деветмесечието на 2009 г., както и в данните, изнесени на различни форуми, последвали този отчет.
    Автор: Л.Н. МИЛАНОВ>> Пълния текст...
    Газовият конфликт Русия-Украйна
    Явно не без внушения отвън, Киев започна отново играта на нерви под наслов “студена зима без руски газ”. Естествено, вината се стоварва върхуМосква. Руският президент Дмитрий Медведев призова Украйна да прояви отговорност. Той увери, че в Европа ще има достатъчно газ тази зима, ако Украйна спазва договореностите. “Колкото до близкото бъдеще, смятам, че като цяло, ако нашите украински партньори проявят отговорност, всичко ще бъде нормално”, заяви Медведев. По повод условията за доставки на газ за Украйна руският президент отбеляза, че миналата година Русия е направила на Украйна 20-процентно намаление, заради което Киев е запазил за Москва същата транзитна тарифа.
    Медведев определи исканията за преразглеждане на газовите споразумения между двете страни (отправяни основно от украинския президент Виктор Юшченко) като безотговорни. “Руско-украинските договори за доставка и транзит на газ действат и смятам за абсолютно безотговорни предложенията за преразглеждането на тези договори”. Какво има предвид руският президент? Украински медии съобщиха, че на официалния сайт на президента Юшченко е публикувана “Аналитична бележка относно заплахите за националните интереси в газовата сфера”, подготвена от Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. В документа се посочва за възможна подготовка на руската страна на “нова газова криза” за дискредитиране на Киев и за подготовка на условия за сключване на по-изгодно за Москва споразумение. Съветът отбелязва, че развитието на ситуацията след сключването на газови споразумения - на 19 януари 2009 г., - дава повод на експертите, в това число и чуждестранни, да се говори за “висока вероятност за изкуствено създаване на газова криза с възлагане на отговорността за нея на украинската страна”. За подобна възможност заявяват и американски експерти, чиито изводи бяха цитирани от бившия премиер на Чехия Мирек Тополанек на енергиен форум в Будапеща през ноември 2009.
    Както се казва, халваджия за бозадажия...
    Автор: Боян ЧУКОВ>> Пълния текст...
    Национализмът не означава омраза
    Продажният колониален “елит”, който управлява под външен диктат страната ни вече 20 години, с всякакви средства се стреми да очерни организациите, които отстояват българските интереси. Затова и “леви”, и “десни” хулят всяка проява на национално достойнство, като се целят в идеологическите основи на патриотизма – българският национализъм, съчетан с идеята за социална справедливост.
    Всички помним изказванията в парламента срещу национализма на “десния” лидер Иван Костов, както и на т. нар. леви от типа на Драгомир Драганов и Николай Камов. За съжаление има не малко лидери и на патриотични формации, които не са наясно с идеологията на национализма.
    Автор: Пламен ДАМЯНОВ>> Пълния текст...
    Референдумът на Сидеров: Малоумието като провокация
    След проведения на 29 ноември 2009 г. референдум за минаретата в Швейцария, на който почти 58% от участвалите в допитването граждани казаха „не”, в Европа изведнъж отвориха очи за ислямската опасност. Оказа се, че врагът отдавна е зад портите на християнската крепост Европа. В България, обаче, някои политици се захванаха да снемат с референдум новините на турски език по БНТ, без да обявят при чие управление те бяха въведени през 1999 г. Пошумяха, пошумяха и повърхността на блатото, наречено „Крокодилия”, се успокои. Всяко чудо за три дни, а у нас и за по-малко! Същественият въпрос, този за ислямската инвазия в Европа, остана да се решава от идните поколения.
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Опасни годишнини
  • А къде ще са Ахмед Доган и Иван Костов след още десет години?
  • Определяйки две 20-годишнини като опасни, имам предвид опасността им за българската държавност, която продължава да се руинира от съществуването и действията на двете тоталитарни партии ДПС и СДС.
    Не смятам да коментирам дълго годишнината на партията на прехода СДС. Длъжен съм да припомня на читателите на в. „Нова Зора”, че на 7 декември 1989 г., в мазето на Института по социология на БАН, от стари партии и граждански сдружения, беше създадена коалиция „Съюз на демократичните сили”. Едва по-късно Иван Костов „приватизира” инициалите и превърна коалицията СДС в лидерска тоталитарна партия. По такъв начин старите партии с определението „демократическа” (ДП, РДП, СДП и др.) бяха маргинализирани и така не можаха да се възродят, за да започнат самостоятелен живот. Лидерите на СДС заложиха на антикомунизъм, русофобия и реваншизъм. Бързо пролича, че стремежът за власт и обогатяване у новите лидери надделява над родолюбието и себеотрицанието „на ползу роду”. Още в първите парламентарни избори (1990 г.), без всякаква необходимост, всички граждански сдружения (с изключение на Независимото дружество за защита правата на човека) се регистрираха като политически партии. Завиден афинитет към политиката демонстрираха „независимите” експерти от Екогласност и Зелената партия. Двама от тях станаха министър-председатели (Филип Димитров и Иван Костов), един - кмет на София (Александър Каракачанов), други се завързаха на яслата на “Отворено общество” на Джордж Сорос, а най-колоритният се съгласи дори да бъде номиниран за Генерален секретар на НАТО (Соломон Паси).
    Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    Европа се спира в Лисабон
    Пътят, който пое Европейският съюз, за да стигне до Договора от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., може да бъде описан само като един кръстен път към Голгота. Официално той започва през декември 2001 г., когато Европейският съвет, събран в Лаакен (предградие на Брюксел – б.пр.), решава да свика една Конвенция, която да изготви Европейска конституция. По това време ЕС наброява само 15 страни-членки и Конституцията има за цел да осигури функционирането на съюза за деня, когато ще бъдат приети новите демокрации от Централна и Източна Европа. Перспектива, наложена от историята и която точно една година след Лаакен бива обещана на десет страни за 1 май 2004 г.
    Договорът за Европейска конституция, изработен от Конвенцията под председателството на бившия френски президент Валери Жискар д’ Естен, е готов през юли 2003 г. Това е едно блокче текст, нечетливо за широката публика, компилация, типична за консенсусната машина, каквато представлява ЕС. Признаването на официалните европейски символи и въвеждането на един президент и един министър на европейските външни работи трябва да придадат конституционна тържественост на конкретните модификации, внесени от текста.
    Автор: Гюнтер НОНЕНМАХЕР>> Пълния текст...
    2010 г.: преди "края на света"
    Представете си, че на някоя далечна планета екип от специалисти по пангалактически изследвания наблюдава нас, земляните, и се мъчи да разбере защо така упорито подготвяме собственото си унищожение.
    Какво ще видят тези инопланетяни? Най-вече това, че първото десетилетие на 21 век и на Третия милениум съвсем не завършва така, както започна. Еуфоричната атмосфера, която характеризираше 90-те години и кулминира с балона интернет, продължи до 11 септември 2001 г. Тогава атентатите срещу кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и срещу Пентагона във Вашингтон нанесоха удар на неолибералния ентусиазъм в „края на историята”, породен от разпадането на Източния блок и неговото ядро СССР.
    След това чувството за безнадеждност, подхранвано от всевъзможни катастрофи (между които и тази, провокирана от последното сътресение на капитализма, наречено световна финансова и икономическа криза от 2008 г.), стана като че ли главна съставка на идеологическия въздух, който дишаме. И който изобщо не съдейства за разсейване на безпокойствата ни за глобалния климат. Включително след конференцията на ООН в Копенхаген, завършила с една мъглява политическа декларация и с обещания за намаляване на вредните емисии, които никой не възнамерява да спазва.
    Автор: Петко ПЕТКОВ>> Пълния текст...
    Ковач в ковачницата на историята
  • Любен Каравелов – една драматична съдба
  • Лично наблюдавах Сергей Станишев при последната му визита в Москва, която формално бе посветена на отбелязването на Годината на България в Русия. В частност, той посети тържественото откриване на руско-българска конференция на историци в Института по славянознание при РАН (Руската академия на науките). Но си тръгна буквално след петнайсет минути, понеже в същия ден му предстояха изключително трудни преговори с руското ръководство по въпроси на енергетиката. И аз, и другите странични наблюдатели, видяхме колко озадачен и напрегнат бе тогава министър-председателят. Явно не му беше до тържествените мероприятия от Годината на България в Русия. Така че избори за Народно събрание, трудности с енергийните проекти, световна икономическа криза (а пък всички тържествени мероприятия струват пари, и то не малко) – Годината на България в Русия просто не би могла да мине с успех.
    Но дори и да беше станало обратното, въпреки очакванията, дори и успешно отбелязаната Година, не може да запуши двайсет и пет години равнодушие и отчуждаване. Такива мероприятия имат смисъл само като етап от последователна, с години провеждана политика на сътрудничество и сближаване. Засега между Русия и България това го няма.
    Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
    В защита на традицията и Светоотеческия календар
    Уважаема редакция,

    Молим да дадете публичност на нашата болка през светлите християнски и новогодишни празници,
    Повече от сто души православни миряни сме подписали писмо до Светия Синод на Българската православна църква за разрешаване служението по Юлианския календар. Подписите са на християни, посещавали храма “Свети Николай Чудотворец” в София, известен като Руската църква, в чиято крипта е погребан светителят архиепископ Серафим (Соболев). Канонизацията на архиепископ Серафим е предстояща. До миналата година свещениците в този храм, включително и последните двама – отец Сергий Трухачов и отец Александър Карягин, отслужваха и служби в дните по Юлианския календар, но от миналата 2008 г. посетителите на храма са оставени без служба за празниците, в които нашите събратя християни честват в Русия, Йерусалим, Света Гора - Атон, Сърбия, Грузия, Украйна, Македония Черна гора и пр. В нашето заявление се посочва, че искаме да празнуваме църковните празници по Светоотеческия православен календар, съгласно Свещеното предание на Православната църква, както ни е завещано от Светите отци, и че твърдо заставаме зад авторитета на Светителя Серафим и искаме богослужението да се извършва съгласно Светоотеческата традиция и според светоотеческия календар, а не според едно разпореждане, спазващо буквата на закона, но незачитащо духа и традициите на нашите предци.
    Автор: Инициативен комитет>> Пълния текст...
    Неудобният дисидент
    Наскоро проф. Джоузеф Стиглиц бе поканен на вечеря в Белия дом, но това не означава, че е желан и в икономическия екип на Обама. А и едва ли би могло да бъде другояче, след като нарече президентската помощ за банките “ерзац капитализъм, който спасява акционерите и кредиторите за сметка на данъкоплатците”.
    Въпреки това възгледите на нобелиста Стиглиц се цитират по света повече от който и да било друг икономист. За американската общественост той е почти непознат, докато в Европа, Азия и Латинска Америка го посрещат като суперзвезда, като истински пророк. “В Азия се отнасят към него като към бог – казва Робърт Джонсън, бивш главен икономист на американския Сенат, който неведнъж е пътувал заедно със Стиглиц. – Хората го спират даже на улицата”.
    По данни на западния печат>> Пълния текст...