|
|
"Нова Зора" - брой 46 - 22 декември 2009 г.
| Демагогия с новините на турски език |
|
Преди няколко дни Бойко Борисов и Волен Сидеров като коалиционни партньори си стиснаха ръцете с предложение у нас да се проведе референдум да има или да няма новини на турски език по Националната телевизия. Това предизвика бурен дебат в медиите, което бе и целта на заниманието, подготвено от екипите на ГЕРБ и “Атака”.
Според мен двете дружески партии нямат намерение да провеждат референдум по такъв въпрос: тяхното намерение беше и си остава да намерят обществен проблем, около който българските гласоподаватели да изразят подкрепа на ГЕРБ и “Атака”.
|
|
|
| Мозъчните центрове на глобализма |
|
Колкото по-близо да властта са “фабриките за мислене” (think-tank), толкова повече заприличват на политически предприятия, в които се наливат огромни пари, за да мътят нови идеологии, да овладяват партии, да съставят правителства и накрая да защитават тяхната политика в медиите. Така свръхбогаташите приватизираха и политиката.
Съвременната политика се разиграва на три равнища. Най-долу е играта на интересите. Това са тактическите ходове в подкрепа на дадени намерения, чийто залог са гласовете на електората в следващите избори. На най-горното равнище се сблъскват не само ценностните системи, но и конкретните визии за бъдещето – организация на публичния живот, обществото и икономиката. Затова ценностната система е главна тема на предизборните кампании, а визиите заемат основно място в партийните програми. Най-важната част на политиката се намира в средата, между тактиката и стратегията. Именно на това равнище се разработват решенията и мероприятията, които трябва да доведат до съответните резултати. Обект на тези, както ги наричат, “политики” са конкретните проблеми (напр. насърчаването на раждаемостта), плановете за действие при извънредни събития (напр. стопански кризи), доктрините (напр. за отбраната) и накрая реформите, сиреч комплексната промяна на системите или институциите (напр. реформата на здравеопазването).
|
|
|
| Живот на длан ...и с призвание |
|
В мигове като днешните – неочаквано тържествени и трогателни, отново се уверяваме: човекът е жив възел, в който се преплитат спомени от преживяното, мисли за настоящето, вълнения за бъдното...
Нали светлите чувства, споделени със своите, са двойно по-силни, а несгодите, изживени заедно, са по-поносими!
|
|
|
Открито писмо до Блаже Ристовски
Мрак и изстрел |
|
Статията на Борис Данков “Как Скопие приватизира Никола Вапцаров”, отпечатана в броя на в. “Дума” от 5-6 декември т.г., силно ме развълнува. Някога животът ме срещна с Блаже Ристовски и аз близо две седмици се колебах сега дали да напиша това отворено писмо до него. По принцип отминавам с великодушие злонамереността и наглостта у хората, но в името на научната и историческата истина – и тъй като след нас идват други поколения, а най-вече и заради паметта на Илия Конев, съпруга ми, който беше горещ поклонник на Никола Вапцаров, не мога да замълча. Аз обичам този поет и се прекланям пред човека и антифашиста Никола Вапцаров.
Блаже, помниш ли 1962 г.? Тогава в Белград ти се запозна с Илия Конев, който беше на специализация в Югославия. Ти не само се запозна с Илия, но и дълго си го убеждавал, че обичаш България. Това твое признание сякаш премахна условностите и вие почти се сприятелихте. Затова и се отзовахме на твоята настоятелна покана да гостуваме на вашето семейство в Любляна, където ти беше лектор по “македонски язик”. Посрещнахте ни великолепно, приятелски. Спомням си, че когато се разхождахме в парка, ти започна да тананикаш български градски песни, после запя с цял глас, като подканяше и мен да запея, за да станем дует. Съзрях нещо неестествено и подвеждащо в твоята покана и отговорих, че не ги зная песните. Ти почти се разсърди: каква си българка, каза, да не ги знаеш?! Попитах те откъде и кога си ги научил. И веднага, без да се замисляш, ти ми отговори: “Научих ги по времето на окупацията, тогаш се пеея”. Тихичко, и признавам си саркастично попитах: “Какъв беше този окупатор, щом запяхте песните му”?.. Казах го и ми стана жал за теб, а сега ми е неудобно да ти припомням как ти се почувства тогава, Блаже.
|
|
|
| Американският властелин и китайският исполин |
|
Разбира се, това заглавие е бомбастично, въпреки че в него се крие голяма доза истина. Истина за сегашния момент, която постепенно ще става или все по-очевидна, или все по-относителна. Защото времето, както знаем, не може да се спре, а с него се променяме и ние, и светът около нас. А конкретният повод е по-скромен: четиридневното посещение на американския президент Барак Обама в Китай преди месец като кулминация на безпрецедентно дългата му официална визита в Азия – първата, откакто е поел върховната власт в своята страна.
Може би днес няма по-интересна, по-сложна и потенциално по-важна тема в международната политика от отношенията между Вашингтон и Пекин. Това е обяснимо: тези две държави сумарно разполагат с 13 процента от територията на земното кълбо, с 25 процента от земното население, с 30 % от създавания на нашата планета обществен продукт и с 40 % от прираста на общото богатство на човечеството през последните 10 години. Много хора смятат, че ако 19 век е бил век на Англия, а двадесетият – век на Америка, то двадесет и първият ще бъде век на Китай. Но както се е случвало и в миналото, прогнозите нерядко могат да се окажат и прибързани, и неточни. По принцип не е здравословно да се фантазира за това, което може да стане след десет, петдесет или сто години (да си спомним прогнозите на Хрушчов отпреди половин век, че “сегашното поколение съветски хора ще живее при комунизма”).
|
|
|
| Осъществител на великия проект130 години от рождението на Йосиф Висарионович Сталин |
|
На 21 декември се навършват 130 години от раждането на Йосиф Висарионович Сталин – една от най-забележителните личности в човешката история, личност към която природно-историческият процес непрекъснато ще се обръща за по-доброто осъзнаване на собствената си същност.
Като личност Сталин е особен исторически феномен. Вече 60 години върху неговото име и върху неговото дело се изливат потоци от кал, простотии и лъжи. Срещу него се изправя добре структурираният и финансово осигурен световен капитал с една-единствена цел – да изтрие и спомена дори за тази личност от историята, за да не могат идващите поколения да се съпоставят и учат от неговото дело. Какъв ли не го изкарват недоносени философи, политици, псевдоучени, в това число и голям брой български политически лилипути, и журналистически и научни нищожества: диктатор, тиранин, престъпник, кръвопиец, политически вампир, човекомразец, сатана в човешки образ и всичко онова, което може да бъде синоним на злото. Човекът, когото Чърчил наричаше “искрен и верен военен другар”, а президентът Труман – “мой скъпи генералисимус”, се представя като звяр, по-голям от Хитлер, и по-страшен от всички нацисти, взети заедно.
|
|
|
| Клипове от евросъюзното дембелхане |
|
Ако си мислите, че само Волен и Капка са уредили Митко за депутат в Европейския парламент, грешите. Четирите милиона полски безработни са особено горди, че там е и синът на славния борец за техните правдини Лех Валенса, понастоящем милионер, който хич не обича да плаща данъци. 33-годишният Ярослав Валенса, американски стипендиант, преди това беше депутат в сейма.
Пак в Брюксел и Страсбург се подвизава и дъщерята на румънския президент Траян Бъсеску. 29-годишната бивша манекенка Елена със сигурност краси много Европарламента – най-малкото защото е толкова невежа и празноглава, че сънародниците й с намигане я наричат румънската Парис Хилтън.
|
|
|
| Глобализмът погуби Унгария |
|
За мен, като унгарски патриот, съществуват много причини за недоволство от глобализма, който с невероятна скорост деформира Унгария само за последните 20 години, след смяната на режима през 1989 г.
Най-напред първото ни свободно избрано правителство предложи на СССР, а после и на страните от ОНД, да преминем от бартер и клиринг към швейцарския франк. Правителствата на бившите съветски републики приеха предложението, но имайки в ръцете си твърда западна валута, веднага предпочетоха западните стоки вместо унгарските, което не беше учудващо... По такъв начин лекомислено ликвидирахме значителна част от изгодния за нас пазар на страните от ОНД, където по-рано изнасяхме автобуси, промишлено оборудване, вино, зърно, плодове и зеленчуци и т.н. Последицата бе закриване на хиляди фабрики и заводи, а в резултат и сега растат безработицата и престъпността. Ускори се емиграцията на нашите лекари, учени и ценни специалисти на Запад. Някога прочутите унгарски болници вече не са състояние да лекуват пациентите на предишното високо ниво, хората умират поради липса на финансови възможности, но пък процъфтява проституцията и търговията с жива стока, а в моя роден град Будапеща, някога наричан Перлата на Дунава, непрекъснато расте броят на бездомните и бедните.
|
|
|
Отчетна конференция на Софийската общинска
организация на ПП „Нова Зора” |
|
В съответствие с плана за второто шестмесечие на ПП „Нова Зора”, на 12.12.2009 г. от 10.00 часа, в зала № 3 на НТС, ул. „Г.С. Раковски” № 108, се проведе отчетна конференция на Софийската общинска организация на партията. Тя премина при следния дневен ред:
1. Отчет за работата на Софийската общинска организация за 2009 г.
Докл. доц. д-р Т. Мишев – председател
2. Доклад на Контролната комисия за извършената работа през 2009г.
Докл. инж. Г. Гюров- председател
|
|
|
|
|
|