|
|
"Нова Зора" - брой 44 - 8 декември 2009 г.
| Позор или слава |
|
До г-н Георги Първанов
президент на Република България
Уважаеми г-н Президент,
Бюджетът на агресивното невежество вече е факт. Той е венецът на една удушваческа политика спрямо българската икономика и общество. Инструментът на палача се нарича съкращаване на бюджетните разходи. Рецептата е известна и проверена.
В резултат “малката пица” ще става все по-малка; потреблението – все по-ограничено; бедността – все по-трайна и повсеместна. Паралелно с бедността ще креят и вехнат здравеопазването, образованието и науката, а това за българския народ е равносилно на лишаване от бъдеще.
|
|
|
| Вече няма накъде |
|
Мислителят Карл Маркс, по повод защита на своя теза, напомня на опонента си, че „Силата се мери с борба, а борбата с победа”. Ние сме свидетели и знаем как завърши борбата между двете враждуващи системи, защото и сами участвахме в сражението. Знае се, че борбата между политическите врагове няма правила. Там на особена почит са предателите, интригантите, подлеците. Понякога те струват скъпо на господарите си, но вършат повече работа от оръжията. По-силният и коварен враг победи, без да използва оръжие, защото плати предоволно за по-сигурния заместител – предателството. Партийни изпечени лицемери от центъра, от върха на партията–държава, отдавна, скришно са готвели преврата у нас, без народът да подозира, че котилото на подлеците са негови най-скъпо платени хрантутници, че те могат да извършат такава подлост срещу своите родители. Цената, която днес плаща измаменият народ, е много висока и болезнена. Със страшна сила стои въпросът: какво са целели превратаджиите? Добруването в някакво неопределено бъдеще на една капиталистическа България, или разграбването на колосалните й богатства сега, в настоящето?
Организираната престъпна камарила вече 20 години безнаказано присвоява и наследява трупаното от поколенията с робски труд общо имане. И това е толкова очевидно, но защо повечето политици се страхуват от категоричен отговор на въпроса: бандити или благодетели са превратаджиите? А може би си траят, защото по някакъв начин са техни ортаци и помагачи.
|
|
|
| Лисабонският договор и перспективите пред Европа |
|
Лисабонският договор вече е приет. Пристъпва се към формиране на ръководните структури на ЕС, влизат в действие основните положения на договора. За мен особено важно е по-нататъшното придвижване на ЕС към обединение на държави с общи икономически, финансови и политически интереси, към кристализирането на структури, които подчертават общодържавния характер на Европейския съюз. Лисабонският договор притежава реални черти на конституция на Съюза, по-органична става връзката между държавите-членки.
Същевременно – поне сега засега – се съхранява принципът Европейският съюз да представлява асоцииране на независими държавни субекти и техните култури. Опасността от доминиране на интересите на големите страни-членки над по-малките, от появата на откровен наддържавен протекционизъм, остава налице. Но при всички случаи ЕС все по-ясно дефинира мястото си като велика сила на международното поле, с която ще трябва да се съобразяват в нарастваща степен останалите велики сили. Така европейските държави стават по-конкурентоспособни и по-адаптирани към глобализиращия се свят.
Според мен обаче остават да съществуват и опасности пред бъдещото развитие на Европейския съюз.
|
|
|
| Дистанцията първи април |
|
Странен чешит с очилца подадоха на Бойко Борисов американските му приятели за ключовата позиция на вицепремиер и финансов министър в правителството. Симеон Дянков обаче се оказа мигренозно главоболие, с което премиерът трябва да се справя наред с многобройните си други проблеми.
Дянков наскоро окуражи народа, че финансово-икономическата криза се е изтощила подобно наближил материка ураган и към 1 април напролет щяла да заглъхне на наша територия. Според финансисти и журналисти това ще излезе първоаприлска шега.
Няма да е никаква изненада. Имиджмейкърите от антуража на ГЕРБ побързаха да обявят Дянков за голям шегобиец, който обаче оставал неразбран със специфичния му за коридорите на Световната банка хумор. Тук се напъваме добронамерено да доловим есенцията на шегите му, но те очевидно не се родеят нито с хумора на Марк Твен, нито с иронията на Джером К. Джером. Нищо общо няма и с нашенските майтапи и бъзици. Извънземен ще да е хуморът на този странен екземпляр, и дори тези, които твърдят, че го има, не се смеят.
|
|
|
| Еничари ходят, мамо, „тиха лустрация” стягат |
|
Повод да напиша тези редове, е интервюто във в. „Труд” от 23 ноември т.г. на г-н Евтим Костадинов – председател на антинародната комисия за разкриване на досиетата на българските граждани, свързани с Държавна сигурност и военното разузнаване.
Това интервю ме провокира да се обърна чрез печата и към г-н Бойко Борисов, защото г-н Костадинов във въпросното интервю няколко пъти споменава името на г-н Борисов, за да му се подмазва, и то по един несръчен начин.
Г-н Борисов, лично аз съм доволен, че Вие и първият ви заместник в правителството сте от старите кадри на МВР. Това означава, че българските граждани имат доверие на нашите, старите кадри.
|
|
|
| Двойното дъно на истината |
|
За мен тук са от значение обясненията, които Бойка Вапцарова дава – за първи път толкова разностранно – на интимния свят на поета, на вътрешносемейните влияния и конфликти.
Наред с усещането за дълбоки чувства и непостижима нежност на взаимните контакти, наред с прекрасните гласове на любовта, се открояват безпощадно и противоречията във фамилния кръг. Ясно се очертават образите на Райна като нещастно и унижено същество, на зетя полицай Коцаков, убит като садист след Девети септември, на етървата Венера, която според Бойка – поради завист и ревност – непрекъснато подклажда огъня на семейните сблъсъци. Но най-печално е, че редица от тезите, формулирани от новите вапцароведи, в името на дискредитацията на гражданина и твореца Никола Вапцаров, имат произход, посято е семето им, породили са се, измислени са от хора, близки на поета. Роднини и познати сътворяват лъжата, че Вапцаров е потърсил довереник непосредствено преди екзекуцията в своя палач капитан Радев. Оформят образа на Бойка като пълна еснафка, провинциална глупачка, жена със свободно държане, отказала се от фамилията Вапцаров, погаврила се с паметта на мъжа си. Негов другар - Михаил Сматраклевq подхваща темата за обидчивия, слабия, пълен с болни амбиции поет, което по-сетне ще се превърне в основа на идеологизираните „постмодерни” писания. Роднините и приятелите, които би трябвало да му съчувстват, да се солидаризират с трагедията на Вапцаров първи започват да натякват, че той е „виновен за някакви разкрития”.
|
|
|
| Хубава и проклета си... |
|
Знам, че да издадеш книга с любовни стихове в наше време е като да тръгнеш гол по улицата, но ако това е срамно за един цар, то не е толкова срамно за един поет.
|
|
|
| Пресътворени оригинали |
|
Антологията “Руски поети” на Петър Велчев, която неотдавна излезе от печат в издателство “Захарий Стоянов”, заслужава вниманието на всички любители на руската лирика. В нея съставителят-преводач е подбрал по свой вкус 158 стихотворения на 20 автори: от Лермонтов и Пушкин до Пастернак и Есенин (от 19 до средата на 20 век). Включването в антологията на Ломоносов – “един значителен стихотворец” от 18 век, според Велчев, се оправдава с казаното от Гогол за него: “Той стои пред нашите поети, както встъплението пред книгата”.
Освен най-значителните творци на словото в тази уникална антология са намерили място и двама-трима автори, които имат определено историческо значение – за представянето на славянската идеология (Алексей Хомяков), за разработването на сонетната форма в руската поезия (Пьотр Бутурлин) и т. н.
|
|
|
| Защо силните на деня не обичаха Джон Ленън? |
|
След поредната ежегодна среща на членовете на Билдербергския клуб, състояла се през май 2009 г., изработването на системата от институции за глобално управление започна да се развива с ускорено темпо, възпроизвеждайки сюжетите на американските апокалиптични блокбастъри. Веднага след като финансовата върхушка направи, най-накрая, своя избор в полза на затегнатата, поетапно проходяща криза, на бойците на глобалния мениджмънт бяха спуснати указания по провеждането на две основни сюжетни линии от един сценарий: развъртане на мита от опасността от епидемия от свински грип за установяване на контрол над националните системи за здравеопазване (с преобразуването на Световната здравна организация в глобално министерство на здравеопазването) и усилено нагнетяване на опасността от глобално затопляне за установяването на международен контрол над природните ресурси и въвеждането на единен световен „зелен” данък (със създаването на нов орган за наднационално управление – международно министерство на екологията). Една от важните цели на двете операции е насаждането на страх у населението, позволяващо да се обосноват особените пълномощия на международните организации, за което, в частност, заяви председателят на съвета на директорите на „Бритиш петролиум” Питър Съдърланo, откровено признавайки, че той иска да използва нагнетяването на страх от глобалното затопляне за повишаването на данъците и контрол върху начина на живот на хората.
|
|
|
| 100 години от рождението на Никола Вапцаров |
|
Облечен съвсем скромно, с изпито, бледо лице, усмихнат миловидно, Кольо се покачи на една малка височинка, отмахна с дясната си ръка косата, която винаги падаше на челото му, и заговори. Казвам заговори, защото Кольо никога не декламираше, т.е. не позираше, а говореше - разказваше, и то с такъв тон, с такава простота и дълбочина на чувствата, че слушателите неволно се прехласваха и заживяваха с мъката на неговия герой. Този път той декламира “Другар” (“Спомен” - “Аз имах другар, добър другар”). След като свърши, слушателите забравиха екстаза, с който го извикаха да декламира, и всички мълчаха. Минута може би по-късно се сетиха, че трябва да ръкопляскат и избухнаха изведнъж...
|
|
|
|
Никола Вапцаров
Джон Ленън
|
|