|
Чудно хоби е любовта към старите книги! Пренася те в отдавна отминали събития и светове, среща те с хора и съдби от миналото, потънало сякаш в здрача на забравата, но и които са оставили значима следа в историята на своята държава или на света.
Тези мисли ме осениха, докато неотдавна преглеждах едно рядко издание – плод на родолюбието и огромният събирателски труд на д-р Никола Русев. Име, сравнително неизвестно на широката аудитория.
В два твърде обемисти тома, озаглавени “По следите на една безсмъртна песен”, издадени през 1988 г. в Париж, са събрани текстовете, нотите, бележки по историята на създаването и кратки биографични бележки за авторите на всички бойни маршове на нашата войска по време на войните за национална независимост и обединение. Бях изненадан, не, потресен от огромния обем творби, създадени в твърде кратък исторически период - за около две десетилетия. Почти всеки полк или поделение, всеки випуск на военното училище, всяка победа по бойните полета са били ознаменувани със съответен марш или бойна песен, възпяващи патриотизма, жертвоготовността и беззаветната любов към Отечеството. Прочетеното веднага свързах с една непретенциозна стара книжка, издание на българските писатели от 1917 г. , под заглавие “Българска бойна лира”. Подари ми я колега от нумизматичното дружество – Родолюб Хесапчиев, внук на известния български генерал Христофор Хесапчиев (1858-1938 г.), военен деец и дипломат. Книжката е обявена като антология на най-отбраните песни из съвременната българска поезия в памет и прослава на освободителните войни през 1915-1917 г. Съдържа над 100 творби - стихотворения с военно-патриотична тематика от най-известните ни писатели като Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов, Любомир Бобевски и други поети, като например Иван Йончев, чиито имена понастоящем са малко известни. Книгата е живо свидетелство за всенародния ентусиазъм и патриотизъм на нашите предци, които с песни и маршове са тръгвали към бойните полета “като на сватба”, по мнението на редица чужди наблюдатели.
В тази антология открих и оригиналния текст на стихотворението на Иван Йончев “Заветът на дедите”, което е послужило за основа на създаването на марша “Един завет”, композиран от Георги Шагунов, тогавашен капелмайстор на 24-ти пехотен бургаски полк. Този марш се изпълнява и до днес, като е широко известен със своето емоционално въздействие. Явно е създаден в момент на силно изживяване и родолюбив подем. Авторът пише стихотворението през 1915 г., когато се обявява мобилизацията за участието на България в Първата световна война. Отправя зов към всички да изпълнят свещения завет на дедите и “на всички тез, кои загинаха в борбите за родни край…”, да пазят земите си “от подъл враг, кат зениците на очите. Бранете ги от близо и далеч !..” Призивът е да се съберат всички отново под знамената, за да изправят неправдите на предшестващите битки (Балканската и Междусъюзническата войни) и “в борба неравна с вразите, без жал да мрат за бащин край рожден!”.
Трудно бихме могли да си представим по-висок патос и вдъхновение, така сполучливо изразени в няколко строфи. Едва четири години по-късно, по друг повод, но с не по-малко вдъхновение, капелмайсторът Г. Шагунов композира марша, наречен “Един завет” по текста на Иван Йончев, който очевидно е оставил трайна следа в съзнанието му.
Историята на създаването на марша и поводът за това са твърде интересни. За тях получих допълнителна информация и от моя баща, офицер от 41-ви випуск на военното на НВ училище.
В далечната 1957 г. отбивах редовната си военна служба в бившия 30 Шейновски полк, преименуван на 49 мотомеханизиран стрелкови полк. Бях в домашен отпуск и неволно си затананиках мелодията на “Един завет”, която заедно с тази на “Велик е нашият войник”, “Булаирски марш” и др. току-що бяхме разучили и пеехме по време на марш. Баща ми ме попита откъде знам песента и тогава видях насълзените му очи. Аз на свой ред го запитах дали му харесва марша и защо го възприема така емоционално. Отговорът му беше кратък: “Защото това бе неназованият боен марш на нашия 41 випуск (1918-1921 г.). Той бе създаден от бащата на един от нашите съвипускници – Петър Шагунов. Това стана в първата година от постъпването ни във военното на НВ училище. Тя беше фатална за страната ни и година на най-голяма покруса, защото многогодишните борби и войни завършиха неуспешно и мечтите на целия народ останаха неосъществени, а надеждите прекършени с последвалия Ньойски диктат от 27. 11.1919 г.”.
Едва сега, преглеждайки внимателно сборника на д-р Николай Русев, и вече прочел историята по създаването на марша, можах да свържа нещата и да си изясня тогавашната обстановка и настроенията в душите на нашите сънародници. От състоянието на дълбоко униние и покруса след загубените войни, довели и до абдикацията на Фердинанд на 03.10.1918 г., те търсят вдъхновение в заръката към тези, които ги наследяват, и на тях възлагат да изпълнят завета на дедите си.
През зимата на 1919 г., по време на новогодишните празници, синът на Г. Шагунов – Петър, се връща вкъщи, в първи домашен отпуск. Въодушевен от стройната му фигура, виждайки в негово лице новата млада смяна на покрусените участници във войните и нова надежда за бъднините, Шагунов, в момент на силно вдъхновение, решава да предаде бащината си заръка на това ново поколение във формата на нов боен марш. Самият той, като дългогодишен капелмайстор на 24 полк, е създал множество бойни песни и маршове и това е най-естественият начин да изяви бащината си повеля. За целта едва ли би могъл да се намери по-подходящ текст от стихотворението на Иван Йончев.
Г. Шагунов композира мелодията, като спазва особената пунктоация на текста, който не е подходящ за насечения ритъм на един марш. За целта в текста са внесени някои корекции, някои строфи биват извадени, но чрез майсторски аранжимент се получава един марш амалгама, чието въздействие се оказва не по-слабо от оригиналния текст на стихотворението. Когато синът Петър отнася марша във военното училище на своите съвипускници, той заслужено се запява с вдъхновение от всички, включително и по-старшите випуски. Нещо повече, маршът бързо се разпространява сред цялата ни войска и става любим за изпълнение, та чак до наши дни.
Години по-късно след създаването на марша, полк. Иван Кръстев Стойчев пише по повод творчеството на един от най-популярните композитори на военни маршове – Георги Шагунов, че създаването дори само и единствено на този марш, би било достатъчно да бъде поставено името му в пантеона на най-значимите творци.
Топлейки със своя искрен и неподправен патриотизъм душите ни, този марш стои “на въоръжение” и до днес, като ни държи будни към свещения завет на дедите ни.
Такъв е моят прочит на тази стара книжка “Българска бойна лира”, станала библиографска рядкост.
Поетът Иван Йончев, автор на текста на марша “Един завет”, е роден на 03.04.1884 г. в гр. Самоков. Учи в Първа софийска гимназия, но поради заболяване не успява да завърши образованието си. Още като ученик пише стихове и сътрудничи на списания. Заради чудесния му теноров глас през 1906 г. е изпратен да следва в Загребската консерватория, но след завръщането си отново прегръща поезията. През 1915 г. написва прекрасното си стихотворение “Заветът на дедите”. През 1919 г. по текста на стихотворението капелмайсторът Георги Шагунов композира музиката на марша под заглавието “Един завет”. През Първата световна война Ив. Йончев е мобилизиран в допълващата дружина като “войник за специални поръчения”, но поради крехкото си здраве умира от туберкулоза на 26.05.1918 г.
Композиторът Георги Петров Шагунов – автор на музиката на марша “Един завет”, е роден на 15.03.1873 г. в гр. Пловдив и до 1889 г. учи във френския колеж “Св. Августин”, след което заминава за Лион, Франция, за да следва медицина. Там обаче се записва в курсовете на Лионската държавна музикална консерватория и завършва диригентския курс. През 1895 г. се завръща и отбива редовната си военна служба като капелмайстор в Пловдив и Лом. В Бургас пристига на 24.01.1897 г. и служи като капелмайстор в 24-ти пехотен полк до пенсионирането си на 05.11.1930 г. През 1919 г. Г. Шагунов композира върху текста на родолюбивото стихотворение на Ив. Йончев прекрасния си марш “Заветът на дедите” (”Един завет”). Огромното му творчество включва 75 марша, 114 валса, 159 танга, фокстроти, полки, мазурки и др. 46 увертюри, сюити, фантазии и др., 6 симфонии, 1 опера, 4 детски оперети и 152 аранжимента. С единия от неговите два погребални марша е изпратен във вечното му жилище на 10.11.1948 г.
|
Завета на дедите
Иван ЙОНЧЕВ
Един завет оставили са нам дедите, -
велик завет, написан с кървав меч:
- “Деца, на родний край пазете си земите
от подъл враг, като зениците на очите, -
бранете ги от близо и далеч”!..
И тоз завет на миналото грял е в дните
кат дивен фар, и вожд той бил е драг
на всички тез, кои загинаха в борбите
за род, за родна чест, презрели суетите
на грешний свет, презрели бащин праг.
И не ли той под родно знаме днес войските
събира пак? И не ли тоз свещен
завет на всички тям съгрява им душите
и вика ги в борба неравна със вразите,
без жал да мрат за бащин край рожден?
Един завет оставили са нам дедите, -
велик завет, написан с кървав меч:
- “Деца, на родний край пазете си земите
от подъл враг, кат зениците на очите,
бранете ги от близо и далеч!”
|
|