Две трети от предприятията не работят. Голямата част от тях са обявени в ликвидация. Основната част от приватизираните обекти преминаха в стадий на вторична разпродажба. Изобретена бе приватизационна форма “продажба с опрощаване на дълговете”, с което става двойно ограбване на гражданите. Замря обновителният процес. След 10 години и физически съхранената техника вече остаря морално. След още десет - разрухата бе пълна. Повсеместно бе разпродадено уникално оборудване. Изчезнаха стратегически отрасли. България вече няма машиностроене и електроника. Днес не могат да се произведат елементарни машини, които не бяха проблем за производство още през 1950-1951 г.
До 1955 г. България обзаведе със свои машини Пектиновия завод, Циментовия завод в Димитровград, Заводът за трас, бирени фабрики, ВЕЦ-овете “Студена”, “Батошево” и “Бързия”. Днес това е невъзможно.
Можеше да се приложи много по-рационален модел за приватизация. Трябваше да се приватизират с чуждестранно участие още в 1990 г. 15-20 големи индустриални обекти. С постъпленията да се изплати основната част от външния дълг. Това можеше да бъде реално, ако не бяха трансформирани в държавен дълг задълженията на търговските ни банки към чуждестранните частни банки. Ето това тежи на съвестта на всички управници след 1989 г. За да приберат вземанията си, банките щяха да участват в тази приватизация. Приватизационният процес трябваше да се предостави на банките, имащи вземания от съответните предприятия, а не на изкуствено сътворени агенции и комисии от чиновници. Това е световна практика - собственик на предприятието-длъжник става банката-кредитор и тя може да го обяви за продажба, за да си прибере вземанията. Така нямаше да се развихри корупцията, защото скритата приватизационна сделка би била за сметка на самата банка. Държавата нямаше да бъде активен участник в процеса, а контрольор на неговата акуратност и чистота.
Тези и ред други подходи можеха да ускорят приватизацията и да я направят наистина ефективна за българската икономика.
Реформата, включваща
приватизация на
банковата система
Тази мъглява препоръка на проекта “Ран-Ът” роди пълен банков хаос:
• Унищожени бяха стабилни банки;
• Изникнаха и умряха още в пелените си стотици банки-фантоми;
• В кратковременния си живот те ограбиха милиони граждани и стотици хиляди новосъздадени частни фирми;
• От това безумие останаха само стотици банкови офиси с безсмислен лукс, и милиардни дългове, обогатили неколкостотин кредитни милионери.
Банковият взрив съсипа друга част от българската икономика не само с изброените щети, но и с нарушаване на задължителната ритмика между банки, производители и потребители.
Не може “съставителите” на
проекта да не знаят, че:
• Фирмите - производители и потребители, частни и държавни, имат не дневна, а часова връзка със своите банки;
• Само седмица-две са достатъчни да замре стопанският живот, ако се наруши тази връзка;
• Изчезването на обслужващата банка и появата на нова автоматично предизвиква паника в чуждестранния партньор на нашата фирма и прекратява за месеци, а често и завинаги, договорени сделки, затваря трасирани пазари.
Паричната реформа по
проекта “Ран-Ът” включва:
• Незабавно осигуряване свободното обръщение на чужди валути на вътрешния пазар;
• Либерализиране на валутните търгове.
Това беше гибелно за нашия вътрешен валутен пазар, затворен половин век в парникови условия за такива операции; за бедния ни стоков пазар и за нестабилната ни парична единица. Предизвикана бе смъртоносна ситуация от внезапна свръхдопустима кислородна доза, подадена уж за здраве. И този обратен ефект не е възможно да не е бил познат на експертите, съставители на проекта.
Вместо реформа се получи паричен взрив в икономиката. Това доведе до:
• Стихийна инфлация на лева над 1000 пъти;
• Ограбване на средства от населението в размер над 10 млрд.щ.долара;
• Нахлуване на чужди стоки и изгонване на нашите производители от собствените ни пазари;
• Невиждан разцвет на спекула, корупция, престъпност до разбойничество.
Цели десетилетия наши съседни страни не си позволяваха, а и никой не ги принуждаваше, да извършат подобна авантюра. Въпреки че принадлежаха към западната пазарна система и имаха много по-ефективен имунитет, те знаеха сложността на такъв процес и съпровождащите го опасности. Даже и днес те поддържат много по-строг паричен режим отколкото нашия “либерализиран подход”.
Знаеха ли съставителите на проекта какво ще последва? И как след всичко, което се случи, настояват за невинност?
Г. Социалните реформи
Проектът “Ран и Ът” съветва:
• Да се приложи принципът на непризнаване на позитивни права: жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, почивка и отдих;
• При прехода да се осигури само достатъчна храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, и то така, че да не се пречи на икономическите реформи;
• Да се премахне понятието “кооперативна собственост, принадлежаща на колектив от трудещи се”;
• Да се изключи държавата от участие в икономиката на страната - следователно и в голяма степен от социалната сфера.
Тези съвети бяха приети, а много от тях се изпълняват предсрочно и в излишък. Това естествено доведе до огромен социален взрив.
• Безработните в определени периоди надхвърлиха 700 хиляди души;
• Образователната система изпадна в колапс;
• Медицинското обслужване рухна;
• Чистата околна среда е мираж;
• Почивките и отдихът са в забранената зона на носталгията по миналото;
• Жилищното строителство стана висша привилегия на 5% нови милионери;
• Кофите за отпадъци станаха елемент на социалната сфера;
• Върнаха се отдавна забравени болести: туберкулоза, сифилис. В добавка са новите: СПИН, наркомания.
• Случи се и непредвиденото в проекта - смаляване на нацията с над 1 млн. души и непознат досега отрицателен прираст, надхвърлящ -10 % на 1000.
Тези четири взрива, заложени от проекта “Ран и Ът” в основите на България, бяха достатъчни за нейното сриване за по-малко от 10 години.
Доколко това е бил благонамерен или добре маскиран унищожителен проект, всеки може да направи своята си преценка. Но не трябва да се забравя, че:
• “Посредственото здравеопазване” до 1990 г. беше безплатно за цялата нация.
Населението на Народна република България разполагаше с 5300 болници, поликлиники, санитарно-курортни и детски заведения, с 1580 почивни домове и 357 000 легла!
• Фармацията изцяло задоволяваше нуждите с евтини лекарства, половината от които по лиценз, или с вносни субстанции от световноизвестни фирми.
• “Мизерните жилища” са собственост по едно на всяко семейство. Това е непознато явление - в европейските страни свои жилища имат 40-60% от семействата; в САЩ те са още по-малко. Жилищата в панелни сгради са под една четвърт от общия градски жилищен фонд. Трябва да се припомни, че те са американско изобретение.
Има ли нужда да се търси кой е учителят на Желю Желев, съсипал селското стопанство с прословутите “реални граници”? Не става ли ясно защо трябваше светкавично да се изграждат “ликвидационните съвети? Кой е учителят на Иван Костов, разгромил българските банки и промишлеността?
Тези извадки от проекта “Ран-Ът” са достатъчни да се види, че през 1990 г. е разработена технологията на разрухата на българската икономика.
Поръчката, както е казано в доклада по проекта, е била на правителството на Андрей Луканов. Съучастници на което са и екип от 29 български икономисти.
Луканов чертае преход, гарниран с глад и болести
Андрей Луканов в края на конгреса ръководи последното заседание. Председателят на комисията по избора чете имената на току-що избраните членове на Висшия партиен съвет. Неочаквано Андрей Луканов внася предложение да се увеличи ръководният състав на партията с още 22 души... “Във висшия партиен съвет трябва да влязат повече интелектуалци, известни на цялата нация” – мотивира се той и споменава имената на проф. Кирил Василев, Копринка Червенкова, Цветана Манева и др.
Усещам, че интелектуалците са само за параван. Защото между тях се промъкват и хора от старата номенклатура – Пантелей Пачов, Стефан Нинов, Чудомир Александров, Минчо Йовчев, Румен Сербезов и др.
Предложението на Андрей Луканов взривява конгреса. В залата избухват гневни викове. Упреците се сипят срещу него: “Това е пълзящ преврат! Мутант на преустройството! Ууу! Долууу!” Почти всички предложени интелектуалци се отказват от лицемерната загриженост. Но номенклатурчиците не се заразяват от примера им.
Андрей Луканов полага усилия да мотивира предложението си с пропорционалното участие в ръководството на представители от различните слоеве на населението. Но никой вече не го слуша. Тогава той хитро оттегля офертата си.
Но разискванията ожесточено продължават. Накрая се стига до гласуване. И тъй като повечето от делегатите са “от стара коза яре”, гласуват за “изпитаните” кадри. По този начин съставът на Висшия партиен съвет скача от 131 на 153 човека! По-нататък двойнственото държание на Андрей Луканов започва да ме сърди. От една страна, на конгреса той е за демократичен капитализъм. Пресметливо, за да се хареса на всички, пресича линиите на двете системи и хвърля в тъч голямата част от привържениците на БСП.
Андрей Луканов кани екип от 34 специалисти от Фондацията на Националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът, за да разработят проект за прехода към капитализма. Към тях присъединява и екип от 29 български съветници. Те запретват ръкави и подготвят “всестранен план за насочване на България към демократичния капитализъм”, както се признава във въведението. Програмата на второто правителство на Андрей Луканов се родее с плана на Ран и Ът. Ако човек си направи труда да ги съпостави, ще установи, че единият документ е оригинален, а другият – копие. Както повелява Правилникът на ВНС, програмата на правителството се обсъжда на съвместно заседание на икономическата и законодателната комисия. Почетен гост там е изпълнителният директор на Международния валутен фонд Мишел Камдесю. При представянето й в пленарната зала Андрей Луканов заявява: “Трябва да подчертая, че програмата съдържа рационални елементи от двете платформи (на БСП и СДС), както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите.” Това заявление идва да потвърди факта, че и сини, и червени са работили заедно с екипа на Националната камара на САЩ.
На шефа на фирмата “Програмни продукти и системи” Рашко Ангелинов е възложено бързо да организира превода на български език и да издаде доклада по проекта на Ричард Ран и Роналд Ът. От него научавам, че проектът на Ричард Ран и Роналд Ът има и поверителна част. Това е разделът за цената на прехода. В най-общи линии знаем, че цената е твърде висока. Но не съм запознат с подробностите. “През този период не може да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище – пише в явната част на доклада. – То неминуемо ще спада, каквито и мерки да се взимат.”
А какво ли пише в поверителната част?
Искам от Андрей Луканов да се запозная с нея. Той не възразява. И по време на едно пленарно заседание ме кани да отскочим до жилището му. Шофьорът – едно средно на ръст, набито момче – изглежда, е постоянното му присъствие и като охрана, и като секретар. Защото то отключва вратата на апартамента, то ни съпровожда до хола, то прави и ни поднася кафе, то първо вдига слушалката на телефона. Държи се като човек от семейството.
Андрей Луканов ми дава папката с поверителната част от доклада. Дава ми и едно свое изказване на някакво национално съвещание, където според него открито се е противопоставил на налудничавите идеи на Тодор Живков в областта на икономиката. Казва ми, че мога да ползвам изказването му, както намеря за добре, мога да го публикувам изцяло или на части. А за поверителната част от доклада иска, след като се запозная с нея, да му я върна. Имал ми пълно доверие, че няма да вадя копия.
Нямам търпение да се запозная с поверителната част. Чета я и косите ми настръхват. Все едно че чета откровението на Йоан или предсказанието на Нострадамус за апокалипсиса. Не, тези редове не могат да бъдат написани от хора, които милеят за народа и държавата ни. Те са написани вероятно от някакви мрачни ангели на бездната (като Авадон например).
Цялостният прочит внушава предусещането, че народът ще си тури сам въжето на шията. Очаква го невиждан глад. Все по-трудно ще намира храна. На пазара ще се появят ментета от всякакъв калибър. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните – ще получават тежки хипертрофични увреждания от системното недохранване.
Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите. Цените ще гонят европейските стандарти, а заплатите ще кретат подир тях с патериците на жалките увеличения. Покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигне до нивото, нужно само за биологичното оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести. Особено силно ще избуят социално значимите – сърдечно-съдовите, раковите, мозъчните, психиатричните.
Демографските особености на населението ще усложнят още повече нещата. Българският народ, вместо да се увеличава, ще продължи да намалява и не е изключено за няколко десетилетия да се впише в Червената книга на изчезващите видове. Всички тези “благинки” могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа.
Мизерия, глад, болести, нищета – това прокобява поверителната част от плана на Ран и Ът. Да работиш за осъществяването на този план в името на някакво илюзорно светло бъдеще, значи да станеш палач на собствения си народ!
Признавам, че ако ме беше блъснала кола, нямаше така да ме разтърси, както ужасяващата социална картина на прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака. А ние, вместо да скочим срещу това жестоко погробване и да предложим някаква свястна алтернатива за спасението на България, блажено примигваме, сякаш ни ръси манна небесна.
От този момент Андрей Луканов става за мен политически демон на разрухата. Вече не изпитвам разочарования, нито гняв, а открита ненавист.
Из книгата на Георги Тамбуев “Особено мнение”, Книгоиздателска къща “Труд“, София, 2004 г.
|