"Нова Зора" - брой 39 - 3 ноември 2009 г.

Сподели във Facebook
Сега е времето, утре ще бъде късно
  • Отворено писмо до Националния съвет на БСП от ЦИБ на ПП “Нова Зора”
  • Уважаеми другари,
    От името на ПП „Нова Зора” бихме искали да споделим дълбоката си тревога от развитието на обществения живот в България през последните три месеца. Налице са процеси, които не могат да не обезпокоят всеки честен българин, всеки патриот, който милее за българското бъдеще, в което, уви, все по-отчайващо става отсъствието на справедливост и увереността за благополучие.
    Вече изминават сто дни от управлението на правителството с министър-председател Бойко Борисов. Най-общо казано, това управление носи чертите и действията на една антидемократична, убого самодейна, антинационална и антисоциална политика. Още отсега можем да кажем, че то няма да отговори на очакванията на българския народ, защото е функция от интересите на мощни кръгове на българската олигархия, както и на цели и стремления с извъннационално базиране.
    Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...
    Неоосманският призрак доби плът
    В продължение на две десетилетия “Нова Зора” бие тревога относно геостратегическите планове на Турция, визиращи възкресението - макар и под нова форма, на Османската империя. Наричаха ни първоосигнални националисти, ксенофоби или в най-добрия случай Вазови чичовци, робуващи на “възрожденски предразсъдъци”. Интересно как се чувстват днес всички тези наши опоненти след изказването на турския външен министър Ахмед Давутоглу в Сараево? Там той не само възхвали зловещия кръвен данък, давайки пример с кариерата, която направил през ХVII век Мехмед Соколович, но и заяви, че Турция има правото и задължението да се меси във вътрешните работи на всички днешни държави, влизали някога в нейния състав.най-вече, разбира са на Балканите.
    Коментарите са излишни. Вълкът нравът си не мени... А и империите не умират лесно. Благодарение на наистина великия Ататюрк, който модернизира страната, и на важното й геостратегическо място по време на “студената война”, което караше САЩ да налива милиарди в Анадола, Турция днес е сред 20-те водещи икономики в света. А армията й определено е в първите 10.
    Автор: Илко ДЕБЪРЛИЕВ>> Пълния текст...
    Химни, псалми и тропари
    През подотчетната седмица май умря циганката, дето хвалеше премиера Борисов, ама няма страшно. Както си е редно у нас, възпяването на неговото правителство бе поето от близката до опозиционера Доган ефенди телевизия “7 дни”. От нейните верноподанически химни, псалми и тропари разбрахме, че в новия бюджет се предвиждат по-малко пари за здравеопазване, понеже са предвидени повече пари за здравеопазване. Като пряк резултат от тая нечувана щедрост в следващите месеци народният любимец Бойко ще поскъпне медицинските услуги и ще закрие около 80 болнични заведения. А закриването също е нещо много хубаво, понеже, както се изрази пак опозиционната “7 дни” - “По- добре да имаш една добра болница на 50 километра от дома ти, отколкото лоша болница в съседство с него”.
    Другите опозиционни челобития тоже бяха от ангелогласни, по-ангелогласни. Едно от доказателствата в тая насока е, че някаква никому неизвестна задокеанска фирма класира България на 46-то място в по света по “процъфтяване”. За сравнение ще кажем, че при Тато страната ни бе едва на 20 място по качество на живота. По официалните данни на небеизвестното ООН впрочем.
    Автор: Георги БОРИСОВ>> Пълния текст...
    Законът на беззаконието
    Когато „народните представители”, особено председателите на Народното събрание (НС), бранят институцията парламент от упреците на медиите и данъкоплатците, неизменно изтъкват броя на приетите закони и поправки в законите. Тоест, оправдават своето пребиваване в Народното събрание с чисто количествени аргументи, без да споменават по колко пъти са били ремонтирани законодателните им актове. А има защо. Само Законът за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) е претърпял над 30 ремонта. Последният му вариант бе гласуван от 40-то НС в самия край на парламентарния мандат през 2009 г., но няма шанс да просъществува и една година: в законодателната програма на 41-вото НС е предвидено приемането на нов ЗОВС. С по-голям приоритет за управляващото мнозинство обаче са Законът за МВР и Законът за ДАНС. МВР ще получи и с 500 млн. лева повече от МО. Разбираемо е: вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, както и премиерът Бойко Борисов са бивши служители с пагони на МВР.
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Двойното дъно на истината
    В първоначалните ми планове при написването на монографията “Книга за Вапцаров” (изд. “Христо Ботев”, 2008 г.) не фигурираше да се занимавам подробно с интимните отношения между Никола Вапцаров и неговата съпруга Бойка Вапцарова, нито да надничам зад ключалката на техните преживявания, за да давам отговор на една или друга разпространявана клюка. Желанието ми беше в полемика с отрицателите на поета да очертая релефно неговия образ, естетика и идеология, да разкрия дълбоките начала на Вапцаровата личност, знаците, които легитимират неповторимото му величие като творец. Просто насила се заставях да не се занимавам със сплетните, които имат нов и стар адрес, ширят се до 10 ноември 1989 г., а още по-нагло се разпространяват във времената на демократичния ни преход. Вапцаровата реалност даже обрасна с цели поколения отровни продукти на пикантериите, на жълтите новини и лъжи. Така че не исках да се набърквам в свърталището на нископробни и злобни изобретения.
    Току що появилата се книга със спомени на Бойка Вапцарова “Да се чете след смъртта ми...”, съставена и редактирана от писателя журналист Борис Данков и състояща се от ръкописи (разчетени с упорит труд от Данков), писма и документи, ме накара да преосмисля замисъла, и във второто издание на труда да надникна все пак в кладенеца на една обществена и психологическа драма, в злоезичията на публичния ни живот, в начина, по който съпругата пише за убития си съпруг и защитава смисъла на съвместното им битие, както и собственото достойнство.
    Автор: Проф. Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
    Ах, тези нобелови награди за мир
    Когато на 9 октомври т.г. председателят на петчленния норвежки комитет за Нобеловата награда за мир Торбьорн Яагланд (бивш премиер на страната, а сега генерален секретар на Съвета на Европа в Страсбург) обяви единодушното решение, че за тазгодишен лауреат е избран президентът на САЩ Барак Обама, повечето хора по света останаха изненадани, шокирани и объркани. Един от тях беше самият американски президент, който дори не знаеше, че е сред 205-те номинирани кандидати за престижното отличие. Коментарите бяха по-многобройни от обикновено, при това повечето, доста критични – Обама бил твърде кратко време президент, направеното от него било незначително и нестабилно, имало други по-достойни личности и прочее.
    В действителност нещата са доста по-дълбоки, а решението за лауреата и възможните последствия от това решение си заслужават по-внимателно обсъждане. Лично на мен ми се струва, че този път комитетът, присъдил наградата, е бил учудващо мъдър и далновиден.
    На пръв поглед е непонятно защо Нобеловата награда за мир се присъжда не от шведските институции, които определят лауреатите в другите области, а от петима норвежки активисти от различни партии, избирани периодично от парламента на своята страна. Вероятно практиката има исторически обяснения от времето, когато бе учредена тази награда – 1901 г. До 1905 г. Норвегия беше в уния с Швеция, нямаше компетенции в сферата на външната и военната политика, така че учредителите на наградата са искали да подчертаят уважението си към Норвегия, както и своята безпристрастност при даването на тази най-престижна от Нобеловите награди. Това решение отговаря на някои особености на скандинавските страни, които в областта на морала в международните отношения са отишли по-напред от останалите държави.
    Автор: Христо МАЛЕЕВ>> Пълния текст...
    Заради сигурността на държавата
  • Още един път за пакта Молотов-Рибентроп
  • Лятото на 1939 г. се оказва горещо и задушно. Целият свят очакваше началото на световната война като вцепенен. Адолф Хитлер е дошъл на власт в Германия само преди пет години (впрочем, чрез демократични избори), но вече е успял да изпълни първата си програма: „Една държава, един народ, един фюрер”. С една дума, събира всички немци в рамките на обединена Германия и под негово ръководство.
    По това време Саарската област също демократично влиза в състава на Германия със съгласието на западните държави – Англия и Франция. През 1938 г. Чехословакия е разчленена, а чешката Судетска област влиза в състава на Третия Райх. Под мълчаливото одобрение на Запада Хитлер присъединява и Австрия, без да се даде нито един изстрел. Въоръжените сили на Германия са съсредоточени по протежение на полската граница, готови да нахлуят в Полша, за да започнат установяването на „новия ред” в Европа. Закостенелите политически лидери на Англия и Франция (Чембърлейн и Даладие) треперят пред напористия фюрер, безропотно отстъпват пред всичките му искания и лелеят мечтата той да насочи агресивната си енергия на Изток, срещу Съветския съюз. Лигата на нациите, като инструмент на мира, е парализирана от същия този Запад.
    Тогава Съветският съюз бе единствената държава, която предлага конкретен план за предотвратяване на нова световна война. Ръководството на СССР предлага на западните правителства да се създаде антихитлеристка коалиция в състав СССР, Франция, Англия, Полша. Йосиф Сталин казвал, че нашата страна ще предостави повече от 100 дивизии, няколко хиляди самолети и танкове за участие в акцията, която днес е модно да се нарича „мироналагане”.
    Автор: Николай ЛЕОНОВ>> Пълния текст...
    Непостижимият Хайтов
    Към края на 2001 г. по телефона ми се обади проф. Веселин Нейков, председател на Българското држество на еколозите, и пожела да се срещнем и да разговаряме по някои въпроси. Срещнахме се в кафенето на супермаркет “Елемаг” и той ми сподели своите намерения. Ставаше дума за следното: да подготвим изложение до Нобеловия комитет за литература и да предложим нашия писател Николай Хайтов за Нобеловата награда. Аз поех задължението да подготвя един предварителен текст, в който да изтъкна високите качества на литературното му дело и да обоснова нашето предложение. Проф. Веселин Нейков имаше широки международни връзки по линия на екологичните дружества и обеща да придвижи въпроса по-нататък. Както се казва – речено-сторено. През втората половина на януари 2002 г. се събрахме в дома на Любомир Кънчев, писателя-хуморист и председател на читалище “Наука” по това време. Преди него Хайтов бе дълги години председател на същото читалище. (Сега то се казва “Николай Хайтов”). Присъстваше и самият Хайтов. Обсъдихме много внимателно моя текст и професор Нейков се зае да довърши останалото.
    Спомних си за този случай докато четях “Непубликуван дневник 1986-1992 “ на писателя. (Не вярвам да е последният!) В него се е отразил целият Хайтов, какъвто го познаваме от живота и от литературното му творчество.
    Автор: Проф. Иван ЦВЕТКОВ>> Пълния текст...
    Необикновената съдба на една средновековна българска девойка
    Въпреки петвековното османско „присъствие” в българските земи, до днес са оцелели някои сведения за това, че в живота на нашите средновековни предци също не са липсвали човешки истории, драми и трагедии, достойни за перото на Шекспир. Ето една от тях.
    На 26 септември 1396 г. турският султан Баязид нанася смазващо поражение на западните рицари при славния български град Никопол. От християнската войска на унгарския крал Сигизмунд Люксембург, съставена от маджари, немци, чехи, французи, бургундци, българи и др., оцеляват само малцина, тъй като след разгрома пленниците са поголовно изклани от османците.
    Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...