"Нова Зора" - брой 37 - 20 октомври 2009 г.

Сподели във Facebook
С коварство, без любов
През последно време елитът на БСП се държи странно и необяснимо по отношение на управлението на Бойко Борисов. Когато стане въпрос за онова, което свърши новото правителство за три месеца, за характера на неговата политика и за репресивните действия на неговите министри, същият елит изпада в положение на ни чул, ни видял, предпочита да мълчи като риба, или с хитри похвати да се хареса на новия баща на нацията. Единствено Сергей Станишев се осмелява да каже дума-две, но и той е подвластен, общо взето, на закона на премълчаването. Човек има чувството, че или някакъв невъобразим страх тресе тези леви кадри, или пък вече са установили трайни икономико-финансови и политически отношения със силните на деня. А може би обяснението е, че олигарсите, обединени в “Глобална България” и представляващи понастоящем тила на Бойко Борисов, са меценати и на същите леви персони. Но има и трето обяснение.
Не малко леви функционери смятат, че сега е времето за златна жътва, когато могат да си обезпечат терени за оцеляване и кариера, ако похвалят славолюбивия бивш главен секретар на МВР. Поведението на тези дейци според нас е най-жалко и недостойно, защото е плод на нравствен упадък и пазарен конформизъм. Този нагон, съюзил страха, икономическия интерес и подлостта в едно, взема невъобразими форми. В едни от случаите радикално настроени ръководители на БСП вместо да говорят за конкретни корумпирани лица от своите редици, правят от партията си център на корупцията, само и само да изпълнят подсказания им сценарий от велможите на ГЕРБ. В други случаи, личности, отговорни за управлението на БСП в тристранната коалиция, се правят на вода ненапита и стоварват всичките криви дървета върху гърба на вътрешнопартийните си опоненти не защото ги е грижа за родната им партия, а защото отново искат да са първенци във властта, явявайки се потенциални васали на Бойко Борисов. В трети случай под формата на водевилни забележки към новия кабинет и убийствени характеристики за “Позитано” 20 се правят невъзпитани комплименти на Особата, възпитана на великодържавно поведение от една друга Особа, която управляваше България преди четири години.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Социализмът е кауза на непримиримите
  • Социалдемократизирането на БСП
  • Нека най-напред напомня някои известни и позабравени неща: БСП, която е най-старата партия у нас, е основана още през 1891 г. от Димитър Благоев първоначално под названието Българска социалдемократическа партия - БСДП, и впоследствие е преименувана в Българска работническа социалдемократическа партия - БРСДП. В определението “социалдемократическа” в края на 19 в. е било влагано малко по-различно съдържание от днешното разбиране - в онези времена нуждата от социална справедливост е била неразривно свързана с необходимостта и от политическа демокрация. Въпреки тази семантична особеност много от социалдемократическите партии, включително и партията на Благоев, са били с ясно изразена марксическа, антикапиталистическа насоченост. Основното различие между социалисти и социалдемократи впоследствие се формира не от наименованието, а от отношението им към капиталистическата система: социалистите са против капитализма, а социалдемократите са за приспособяване към него и социализирането му чрез реформи.
    Автор: Инж. Любен АЛАДЖОВ>> Пълния текст...
    Още две активни разработки срещу България
    Шило в торба не стои. Соросоидите – още повече.
    Във в. “Нова Зора” вече направихме кратка рецензия на броя за март-април на българоезичното списание “Диалог”, издавано в Амстердам от някоя си Даниела Горчева, която от 1990 г. насам живее в Холандия. Въпросният брой бе посветен на най-голямото престъпление срещу човечеството след холокоста на евреите – “голямата екскурзия” на българските турци през 1989 г. И ето че сега нещата, за които писахме в бр. 24/2009 на “Нова Зора”, си имат своето не съвсем изненадващо продължение.
    Автор: Георги БОРИСОВ>> Пълния текст...
    "Ентропистът" Давид Черни и неговите български адепти
    Преди време едно произведение на чешкия художник Давид Черни, наречено „Ентропа”, разбуни духовете в България и в още няколко страни от Европейския съюз като Испания, Германия и Словакия. На него България бе изобразена като клозет-клекало. След острата реакция на властите и обществеността у нас, както и в Словакия, злополучният автор бе заставен да покрие срамотиите с черен креп, ако иска творбата му да стои пред входа на ЕС. И разбира се, да може да си получи хонорара, изплатен междувпрочем, и с пари на България. Тоест, на страната, която той бе представил като турски кенеф, воден от аргумента на император Веспасиан: „Парите не миришат”. Тогава Европа разбра, че българите си имат национално достойнство и не приемат подобни злоупотреби с изкуството, защитавани за съжаление и от някои български колеги на Черни, като „свобода на творчеството”.
    Онова, което защитниците на Давид Черни у нас не разбраха и до днес, е внушението на скандалната творба. Доколкото си спомняме, в теорията на системите „ентропия” (Черни използва игра на думи с ентропия и Ентропа / Европа) е синоним на неопределеност и неподреденост. Тоест, инсталацията на чешкия художник внушава, че ЕС е сбирщина от държави, някои от които не заслужават членството си. И ако въпреки всичко са се шмугнали в Евросъюза, трябва да им се напомня, че са там по милост, като бедни роднини. И съответно, да бъдат унижавани при всеки удобен случай. Очевидно обаче онези „културтрегери” в България, които защитават Черни, не смятат, че неговото ориенталско клекало се отнася и за тях. Затова твърдят, че реакцията срещу опозоряването на страната ни била израз на слабост. Трябвало, санким, да не обръщаме внимание на „ентропата”, която украси входа на ЕС, за да не правим реклама на художника. Има и такива, които заявяват направо, че България наистина е ориенталска тоалетна. И че Давид Черни вярно е отразил същността на нещата у нас.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Първа лястовица след безполезното нищонеправене
  • Ще се пробуди ли БСП за активен живот?
  • Проведената на 26 и 27 септември среща на Бюрото на БСП с Парламентарната група и коалиционните съюзници в Боровец е първа лястовица след безполезното нищонеправене на ръководството на БСП от последните избори до ден-днешен.
    Определям така срещата в Боровец, понеже вече от два месеца, изненадващо за мен, Бюрото и Националният съвет на БСП изпаднаха в летаргия, а председателят Сергей Станишев предпочете да не отговаря на масираната атака от страна на управляващите и лично на Бойко Борисов. За съвсем кратко време в публичното пространство се наложиха две тези в ущърб на българската левица. Първо, че социалистите и тяхното ръководство представляват център на корупцията у нас. И второ, че БСП носи цялата отговорност за политиката на бившето правителство, което според ГЕРБ е провал. Правителството на ГЕРБ предпочете да съсредоточи всичките си усилия, за да дискредитира напълно БСП в очите на нашия народ, но не и ДПС и НДСВ.
    Организирана беше поредица от проверки и ревизии, които преди произнасянето на съдебната власт и прокуратурата да обявят, че целият елит на БСП е за затвора! На прицел бяха поставени министрите на соцпартията, както и министър-председателят, но те, вместо да се защитават и излязат с контрадоводи, предварително се оттеглиха от полесражението, създавайки поразяващо впечатление за вина, за виновност. Честно да си кажа, очаквах друго поведение, и то от страна на Бюрото и НС, но изглежда, съм се лъгал.
    Автор: Проф. д-р Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
    Месиите и фашизмът
    “Хора, бдете!”
    Юлиус Фучик

    Думите на великия чех са отправени към народите от света в дните на настъплението на националсоциализма в Европа. В мен, като един от оставащите все по-малко живи съвременници на събитията от това време, те предизвикват мрачни асоциации. Заставят ме да си задам въпроса: “А възможно ли е това, което постигна човечеството, несъумяло да се противопостави на заплахата, да бъде повторено, макар и в други мащаби и форми и у нас? Възможно ли е възраждането на фашизма?”
    Отговорът е неутешителен!
    Автор: Васил ЗИКУЛОВ>> Пълния текст...
    За какво плачете, лицемери!
    Мечти парфюмни се раздухват и укрепяват от страна на медии и социологически агенции напоследък. За идилия между новата власт у нас и еврокомисариата ни заглавичкват. Ту от Турция, ту от Щатите и Израел долитат хвалби, поощрения и денкове с кураж се изпращат за премиера Бойко Борисов от високопоставени персони. Съответно Кънчовците ни уверяват, че сред българите през последните два месеца се бил повишил оптимизмът за бъдещето на България. Дори във водовъртежа на икономическата криза в нашенския й вариант, хората очаквали икономическата ситуация в близките 6-7 месеца, ако не се подобри, то поне да не се влошава.
    Раздухва се и светла радост, след като в Ирландия референдумът даде зелена светлина на Лисабонското споразумение. Ето, полският президент вече е кандисал и подписа въжделения документ, остава и чешкият Вацлав Клаус... и всеевропейското щастие вече наднича иззад хоризонта.
    Дали е така, питаме се евроскептиците, няма ли някаква шашма, каквато винаги трябва да се предполага, щом политиците ни заописват бъдещето в розови шарки?!
    Автор: Борис ДИМИТРОВ>> Пълния текст...
    Накратко
    Муамар Кадафи направи за смях президента на Швейцария Мерц. И не само него. Злопаметният либийски диктатор съвсем не е забравил, че през юли 2008 г. швейцарските власти задържаха за два дни сина му Анибал Кадафи – за физическа разправа с хотелска прислужница. Тогава Триполи на свой ред арестува двама швейцарски бизнесмени, прекрати самолетните полети между двете държави и изтегли влоговете си от швейцарските банки. През септември т.г. швейцарският държавен глава пристигна в Триполи, за да се извини лично на “ръководителя на либийската революция”. Но Кадафи даже не си направи труда да го приеме. Вместо това той предложи Швейцария да бъде поделена между Германия, Франция и Италия. Президентът Мерц призна поражението си. Един швейцарски вестник дори отпечата негова карикатура с красноречиво смъкнати до земята панталони. Швейцарците не са единствените, поставени в това унизително положение – синчето на Кадафи има подобни ексцесии и в други западни страни, които обаче не се осмелиха да го арестуват.
    Автор: Асен ГЕОРГИЕВ>> Пълния текст...
    И принц Филип не бил цвете за мирисане
    По света доста се шири мнението, че сексскандалите в английското кралско семейство започват едва ли не с престолонаследника Чарлз и жена му Даяна. Самите британци обаче никога не са вярвали в тази басня. Особено пък от 90-те години насам, когато на бял свят се появяват биографичните книги “Елизабет. Зад портите на двореца” на Никълъс Дейвис и “Монархията и истината за Уиндзърската династия” на Джон Хари.
    Особено колоритни са сексуалните лудории на принц Филип, така достолепния днес съпруг на Елизабет II, в апогея на силата му мъжка през 60-те години на миналия век. В ония славни времена принцът неведнъж вбесява младата кралица с излетите си за игра на поло, в които често му правят компания разни дашни хубавелки. Не липсват, разбира се, и забежките на прелюбодееца в самия двор, например с актрисата Мърл Оберън. Но дори те бледнеят пред онова, което разказва в книгата си Никълъс Дейвис. Според него Филип неведнъж се подвизавал и на легендарните “римски сбирки” на западния финансов елит. Сред канените на тях по 150 важни птици, разбира се, не липсвали и други представители на европейските монаршески фамилии.
    По данни на западните медии>> Пълния текст...
    Митология на белия пролетариат
    - На 29 март 1939 г. един от големите африкански вестници в САЩ – „Питсбъргски куриер”, оповестява на първа страница за наближаващата световна война, в която са изразени настроенията на повечето колониални народи.
    - „Демокрацията” и „диктатурата” се готвят за битка в близко бъдеще.
    - Рефер е империализмът, който изчаква, за да обяви победителя.
    - Залогът е правото да бъдат експлоатирани чернокожите народи.
    - Публиката е огромното мнозинство от онези, на които им се е случило да не са бели. И те нямат фаворит, защото за тях няма разлика кой ще победи във войната. Те само са заинтересовани всичко да стане възможно по-бързо.
    Публиката знае, че разрушаването на бялата цивилизация значи освобождение на тъмнокожите и това обяснява защо те с нетърпение очакват началото.
    Автор: Дж. САКАИ>> Пълния текст...
    Москва спечели Нобеловата награда на Обама
    Удостояването на американския президент Барак Обама с Нобелова награда за мир предизвика доста бурни и противоречиви реакции. И ние сме донякъде съгласни, че беше твърде прибързано - а и не съвсем политически коректно президентът на най-могъщата държава в света да получава въпросния приз едва десетина месеца, след като е встъпил в длъжност. Нали той не се дава само за това, че е първият чернокож държавен глава на САЩ.
    Всъщност за тази награда Обама е задължен изключително на Москва. Защото Кремъл му даде ясно да разбере, че времената на Горбачов и Елцин отминаха безвъзвратно. И че повече няма да допуска да се отнасят с Русия като с някаква бивша белгийска или португалска колония.
    Автор: Венцел КРАНЦ>> Пълния текст...
    Частични избори за кмет в район “Източен”, Пловдив
    На 24 октомври в Пловдив, ще се проведат частични избори за кмет в район “Източен”.
    Кандидат на БСП е СЕВДАЛИНА МАНЕВА ПЕТРОВА.
    Родена е на 14 август 1954 г., завършва ПУ „Паисий Хилендарски” със специалност „Управление на културата” и специализация „Библиотечно дело”. Започва кариерата си в МО, във военно поделение 38790 – Чешнегирово, и вече двайсет и две години работи в системата на отбраната. Личната й гордост са значката „Отличник на Министерството на отбраната” и единствената женска награда „Дамски кръст за храброст II степен”.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Прабългарски заемки в руския литературен език
    Вместо да си гледат историята, българските ИСТОРИЦИ се занимават с ЕЗИКОВЕДСКИ въпроси – гонят Михаля из Средна Азия, за да докажат недоказуемото. А именно - че прабългарският не е бил тюркски, а индоевропейски език. Вместо да се занимават с исторически въпроси, чуждестранните езиковеди обаче изобщо не гонят Михаля и отдавна-отдавна са доказали с лихвите, че прабългарският е бил тюркски език и от столетие насам непрестанно трупат нови познания за него. В резултат на което почти всичко, което знаем за прабългарската реч, дължим на къртовския, но плодотворен труд на чужди лингвисти – най-вече руснаци и германци, но също така чехи, австрийци, поляци, унгарци, чуваши, казански булгари и татари, словаци, хървати, словенци, французи, скандинавци и т.н. до еврейските емигранти в САЩ - всякакви други, но не и българи. Това е така, защото като изключим вече покойните български възпитаници на руската и немската школа, нашите езиковеди, и те като днешните ни историчари, са заети с всичко друго, но не и с родната реч омайна сладка.
    Най-богати извори за прабългарския език са съвременният чувашки и казанският татарски език, които са преки негови потомци. Освен това от изключителна важност са прабългарските заемки в литературния руски език, както и в неговите говори и диалекти. Благодарение на руския литературен език чуждите учени вече са установили десетки прабългаризми в книжовната реч на руснаците.
    Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
    Уродливата привилегированост
    Тези, които не страдат от нарочна амнезия, ще си припомнят как на първите „демократични“ митинги едни от най-често провъзгласяваните лозунги бяха за ликвидиране на привилегиите от тоталитарно време.
    Веднага се сещам за закриването на Правителствената болница, щото там се лекували само партийните номенклатурчици, а обикновеният трудов българин висял пред кабинетите в градските и окръжни болници по градове и градчета. Хуманно. Май че и аз се възторгнах от този призив. Или за образованието – ами синовете и дъщерите на членовете на ЦК и Политбюро, издънките на активните борци можели да учат, където си поискат у нас или в соцлагера, че и на Запад, и то въпреки тройките в дипломите си за средно образование. А кадърните младежи и девойки имали един-единствен път – нашите доморасли университети и институти.
    Автор: Таньо КЛИСУРОВ>> Пълния текст...


    Проект за паметник на "жертвите" на комунизма
    карикатура: Тодор Цонев