"Нова Зора" - брой 34 - 29 септември 2009 г.

Сподели във Facebook
Бойко, режат ти клона, на който седиш
  • Новите икономически министри са по-големи либерали и от Джордж Сорос
    и са на път да провалят и Бойко, и България
  • Предложението на президента Първанов за вдигане прага на необлагаемия минимум и покачване до 20 % на данък общ доход за заможните българи вбеси новоюзлюпените икономически министри. Посипаха се дори обвинения, че това едва ли не щяло да съсипе народното стопанство на България (сякаш сегашното му положение е цветущо). Хулите на тия доскорошни служители на задгранични фирми обаче не отменят факта, че макар и закъсняло не с месеци, а с години, предложението на държавния глава е както икономически правилно, така и социално справедливо. А и какво всъщност искат самозабравилите се още в първите седмици на своето министерстване парвенюта? Ами нали така действат и в любимите им Съединени щати, където данъците за богаташите стигат до 35 процента! И така е не само в САЩ.
    Във Франция при либералстващия Саркози същата цифра е 48 на сто. Във Великобритания на лъжесоциалиста Гордън Браун ДОД стига до 40 процента, в Италия на милиардера Берлускони – до 43 на сто, в Япония – до 50 на сто. Да не говорим за социалната държава Швеция, където хората с високи доходи плащат до 56, 4 процента.
    Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
    Иначе казано, за нас няма живот
  • Нетривиален поглед към перспективите на глобалната криза
  • Ако основните играчи в света се договорят и поведат световната криза според своя сценарий, с Русия е свършено. Ако не успеят, и всичко се срине в хаос, имаме шансове да оживеем. Такова е мнението на Леонид ПАЙДИЕВ, съветник в Германо-руското философско общество, кандидат на икономическите науки.
    Вън от съмнение е, че днешните заклинания за края на активната фаза на глобалната криза са хипноза, която няма нищо общо с действителността. Кризата ще продължи със сигурност. Днес нашата страна е само обект, ние не притежаваме субектност. Не се и надявам, че елитът на Руската федерация нещичко може да осъзнае и да вземе активна позиция. Нещата се определят не от хората, а от структурите и механизмите на властта. Те обаче са прицелени в едно – да се изнесе от страната всичко, което може да се изнесе. Проблемът е в това как да се променят тези структури, смята Леонид Пайдиев.
    Как да се помогне (или попречи) на световната криза? Кризата винаги се овладява за сметка на нещо, и Руската федерация в случая е идеален обект. Колкото по-управляемо и меко върви глобалната криза, колкото по-грамотно и плавно стопаните на света провеждат необходимите реформи, толкова по-лошо за нас. Толкова по-безпощадно ще „разсъблекат” страната ни. Наистина населението рязко ще намалее, работниците (тъкмо тези необходими 30 млн. души) бързо ще бъдат внесени от Китай. И всичко ще стане съвсем-съвсем бързо. Трябва ясно да го осъзнаем.
    Автор: В. “Завтра”, септември 2009>> Пълния текст...
    Митология на независимостта
    На 22.09.2009 г., без излишен шум и общонационални церемонии, отбелязахме 101 години от обявяването на независимостта на България. Неусетно се изнизаха четирите почивни дни, част от които трябва да се отработят, и животът продължи своя ход. Грижите за насъщния, за запазване на работата или намиране на източник за препитание, засенчиха гордостта и признателността към дедите, дръзнали да скъсат и последните вериги на онова „присъствие”.
    Остана неразрешен основният въпрос – за смисъла на независимостта преди 101 години и днес, в началото на 21 век, когато сме член на НАТО и Европейския съюз. И ако за всичките ни беди в миналото и за днешната мизерия и унижения са виновни Великите сили, защо при всеки исторически обрат политиците ни гледат да се хвърлят на врата на поредния Голям брат?
    Били ли сме изобщо независими след Освобождението, нали самото обявяване на независимостта бе съгласувано с императора на Австро-Унгария, който сам се готвеше да наруши Берлинския договор и да анексира Босна и Херцеговина? Фердинанд Лисицата до последно се е страхувал императорът да не оттегли своето неясно „да”, поради което на всяка гара между Будапеща и Виена се е криел в тоалетната на жп вагона.
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Новите дрехи на колониализма
    Деколонизацията е важен етап в общественото развитие на човечеството. Значителен принос в тази насока има ООН. След десетилетия остри дебати Общото събрание на Световната организация утвърди през 1960 г. - с Резолюция 1514 (ХV) - правото на колониалните народи да постигат самоопределение, независимост или да останат в рамките на метрополията на база на специални отношения. Продължаващата и след това съпротива на колониалните империи предизвика приемането през 1975 г. на Резолюция 3382 (ХХХ). С нея бе потвърдена законността на борбата на народите за независимост и освобождение от колониално и чуждо господство с всички средства на тяхно разположение – включително чрез въоръжена борба. Наред с това световната организация обяви съществуващата колониална система за престъпление срещу човечеството. Взетите политически решения обаче не бяха спазвани безусловно, а някои държави продължават да не ги изпълняват.
    В наши дни, след като повече ог сто колониални народи придобиха формално независимост, нещата се промениха към по-добро. По същество обаче колониализмът продължава да властва с нови, скрити и не по-малко драстични методи. Прилаганият с политико-икономически инструменти държавен колониализъм бе подменен с “по-хуманен” вид - анонимната власт на международни олигархични кръгове, който не се манифестира със знаме или герб. Вместо със силата на оръжието, този нов вид колониализъм се осъществява последователно и тихомълком чрез могъщата сила на парите.
    Автор: Милко БОЯДЖИЕВ>> Пълния текст...
    Раковски – Апостол и воин
    Освен всичко друго, което е изписано и изговорено, Георги Сава Раковски ни дава представата за потомственост, за изчезналата българска аристокрация. От него се излъчва расовост. Владетелност. Той има осанка на княз. Между другото имал е и намерението да се обяви за такъв. Оттук и спречкването му с един потомец на Богоридиевци – Конаки Богориди, - който също е възмечтавал за същото.
    Това става през 1862 г., когато под негово ръководство е създадена Първа българска легия в Белград. В тази легия, показала ратоборен дух в сраженията срещу турците, ще съзрем най-светли български чада. Всред тях са Васил Иванов Кунчев, наречен от самаго Раковски Левски, а също така и списователят Васил Друмев, известен по-късно като Климент Браницки, владика Търновски. И много още други, сред които и нееднозначният Димитър Общи. Там е и прочутият вехт войвода дядо Ильо, дългогодишен вардиянин на Рилския манастир. В патриаршеска вече възраст той ще предвожда дружина в братоубийствената, но победоносна за нас сръбско-българска война от 1885 г.
    Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
    Главата ми да се търкаля, пак ще викам: Да живей България!
    В Пловдивско, край хижа “Руен”, в местността “Мечи дол”, на Римския мост, ние, група родолюбци, му отдадохме почит. Едно ни е родното място с народния писател акад. Николай Хайтов – село Яврово, община Куклен. Там ни е хвърлена родилната пъпна връв, там първо мляко сме засукали. Затова носталгия ме тегли непрекъснато натам.
    Драго ми е да потегля по вододелното било на река Луковица на изток, откъм хижа “Здравец”. Някога местността там се наричаше Юрукалан. И този път слизам от автобуса и се закатерих по върлината за Копривките (Кара мандра). По тази някога скрита горска пътека през зимата на 1972 г., след стореното съзаклятие в Яврово, за Ропката, село Хвойна, минава Апостола на свободата Васил Левски. Сигурно и по тези букаци е ечала любимата му песен “откога се е мила моя майно льо, зора зазорила...”
    Автор: Димитър ПЕЙЧИНОВ>> Пълния текст...
    Великият Китай и реалната политика
    Не е лесно да се обсъжда каквато и да е тема, свързана с огромния Китай. Огромен по население, по територия, по история, по култура, по традиции, по интелект. Безкраен свят, който хвърля сянка върху всичко останало със своите мащаби и влияние. Свят сам за себе си, свят неделим от останалите, свят и на миналото, и на настоящето, и на бъдещето. Свят-вселена, чието присъствие в последно време се усеща все по-осезаемо.
    Днес всеки иска да говори за Китай. Всеки смята, че може да каже нови и важни думи за тази страна. Всеки се опитва да представи нещата по начин, който да е благоприятен и за собствената му държава, и за собствените му идеи, та дори и за собствената му личност. Не само мащабите на Китай, но и неговите невероятни постижения през последните тридесетина години карат политиците, учените, коментаторите да измерват китайската тема със своята мярка. Едни твърдят, че успехите на Китай са резултат на правилността на неговите идеи, които са и техни. Други смятат, че промените, въведени в Китай от мъдрия Дън Сяопин, са го приближили към практиките на техните държави, което потвърждавало правилността на тези практики. Трети се кахърят, че в своите страни не са успели да постъпят така, както е направил Китай, и затова са претърпели крушение. Всеки иска да се свърже по някакъв начин с “китайското чудо” и понякога не разбира, че това чудо е такова именно защото е китайско, а останалите трябва да търсят свои чудеса. Това е трудна задача и не всеки успява, но друг път към успешно развитие на която и да е страна просто няма. Ето защо разумът, инстинктът, моралът и опитът на държавните ръководители са толкова важни: лидерът може да помогне за възвишаването на страната си, но може и да я провали задълго. Примерите в това отношение през последните години са повече от красноречиви.
    Автор: Христо МАЛЕЕВ>> Пълния текст...
    Фашизмът в България
    До неотдавна в научните среди у нас преобладаваше схващането, че политическата промяна на 9 септември 1944 г. трябвало да ликвидира преди всичко фашизма в България, че тази задача била не само общонационална, а и общодемократична в глобален мащаб и произтичала от волята на Великите сили, от общата борба на Великобритания, Съветския съюз и САЩ, които през годините на Втората световна война се оказаха начело на антифашистката коалиция.
    Имало ли е обаче фашизъм в България?
    На пръв поглед въпросът би трябвало да бъде безсмислен, след като България в продължение на години е била член на фашисткия Тристранен пакт, поставила се е в услуга на фашистката Ос, обявила е война на две от водещите сили на антифашистката коалиция – Великобритания и САЩ, след като управляващата върхушка е предоставила територията на страната, всичките й природни, стопански и човешки ресурси на разположение на нацистка Германия за целите на агресивната й война срещу силите на антифашистката коалиция. Тоест, отговорът би трябвало да бъде утвърдителен: да, в политическо отношение България определено е била фашистка държава.
    Автор: Радко ХАНДЖИЕВ>> Пълния текст...
    Те пак ще се срещнат
    Защо политиците го правят? Защо се срещат на Върха? Защо ние пишем за това? Това вас интересува ли ви изобщо? В началото на април, когато течеше последната среща на Г-20, спрях в „Канари Уорф”, новия делови район на Лондон. Исках да се видя с брокери и банкери, да поговоря за срещата на върха с тях, понеже теоретично тя предвиждаше разработка на мерки за спасяване на световната финансова система. Много от предложенията трябваше пряко да повлияят на доходите на тези бивши властелини на света. Побъбрих си с двамина, които пушеха „Кабът скеуър уест”. Единият каза тогава – „Не е важно какво правят. Ние все нещо ще измислим”. Неговият приятел пушач добави – „Ние сме много по-умни от тях”.
    Тази историйка ми се въртеше в главата, когато седях самотно в пресцентъра на центъра „Ексел”, на половин миля от залата, където американският президент Обама, британският министър-председател Гордън Браун и други лидери се опитваха да сближат позициите си. Процес, който всъщност означава нещо от рода на „да направим поне минималното”. Групата съгласува решение да се въведе координирана централна банка за наливане на пари в световната икономика. Обаче критичните решения за регулиране на финансовите пазари и заплатите на банкери и спекуланти бяха оставени настрана, за да се разгледат от отделните правителства. В следващите месеци, когато големите решения тихомълком се стопяваха и бонусите в инвестиционните банки пак тръгнаха към нивата отпреди кризата, аз все си спомнях за тези двамината от „Канари Уорф”. Жалко, че не пожелаха да ми кажат имената си. Самохвалковците рядко са храбреци, и те се безпокояха какво ще каже босът, ако види в пресата имената им. И все пак ми се искаше да се бяха представили. Щях да им звънна с удоволствие, за да им кажа, че се оказаха прави. Техните думи на практика подчертаха безполезността на политиката, която разчита на срещи на държавните глави в наши дни и в наше време.
    Автор: Майкъл ГОЛДФАРБ>> Пълния текст...