"Нова Зора" - брой 33 - 22 септември 2009 г.

Сподели във Facebook
Малоумие в приемствеността?
Или приемственост в малоумието?
„Едно само господ сбърка, че даде адвокатите” – казва Вазовият герой хаджи Ахил, след като зет му, адвокат по професия, го излъгва и обира. Ако можеше да види големия грабеж, наречен „преход към демокрация”, както и този, оправдаван със световната финансова и икономическа криза, хаджи Ахил щеше да благодари на бога, че не му е дал зет банкер. Защото последната криза избухна заради греховете на американските банкери и ръководители на инвестиционните компании. По тази причина за всички, ужилени от банковите измамници, както на Запад, така и в България, понятията „банкер” и „финансов експерт” са синоним на „престъпник” и „спекулант”. Когато в Швейцария потъна Обединената банка на Швейцария, гневни швейцарци издигнаха плакат: „Обединени бандити на Швейцария”. Така че недоверието към банкерите не е проява на балкански или български скептицизъм, а е универсална присъда за алчните и нагли служители на Мамона. Тя не се променя, когато някой представител на банкерското съсловие стане министър на финансите и започва да поучава с назидателен тон.
Не е тайна, че приемствеността в българската политика е най-вече в запазването на лошото и порочното. Как иначе да си обясним факта, че след шумните ревизии и обвинения в лошо управление на министрите от тройната коалиция, точно финансовият министър на ГЕРБ, Симеон Дянков, започна да брани най-порочното им нововъведение – плоският данък. Ако не сте забравили, главният аргумент за неговото въвеждане бе, че така ще се изкара на светло сивата икономика. Прогресивният данък, и по-специално необлагаемият минимум карал работодателите да осигуряват своите работници на минималната заплата, раздавайки под масата пари, за които никой не плащал данъци. Плоският данък, видите ли, щял да доведе до нарастване на бюджетните приходи.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Девети септември – датата, която разделя и носи памет
Както всяка година, но сега повече, в предаванията си за и на 9 септември, медиите – телевизии, радио и печат, се надпреварваха да убеждават своята публика какво варварско, насилническо и отвратително събитие се е случило на този ден. И с какъв молитвен жест праведниците от параклиса в градинката на НДК отбелязват несправедливото отшествие на техния роднина, дядо и прадядо. Поднесен с ирония и превъзходство, само за миг проблясваше кадър с хора, които отиват на някаква братска могила, придружен с една-единствена реплика, че това са стари носталгици, тоест, второ качество българи.
Свикнахме и на друго явление - внуците и внучките на активни борци, чиито дядовци са били партизани или политзатворници, да плачат съчувствено по медиите за убиеца или инквизитора на патриарха на техния род. Какво да се прави – кариера, оцеляване, нагаждане, толкова любими качества на новата ни демокрация.
Автор: Проф. Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
Суперменът изкупи сините
В миналия брой коментирахме опитите на Иван Костов да опонира - и дори да заплашва Бойко Борисов. Обаче в крайна сметка излезе обратното - Суперменът сви сърмите на Командиря. Или по точно буквално изкупи градските организации и на СДС, и на ДСБ. Защото за пръв път от 1991 г. насам сините, в лицето на двете партии, няма да издигат свой кандидат за кмет на София. Ръководствата на двете градски организации получиха мандат да водят преговори с ГЕРБ за излъчване на обща кандидатура, но в крайна сметка решиха да подкрепят кандидата на ГЕРБ - министъра на образованието Йорданка Фандъкова.
Как се стигна до това? Отначало СДС решиха да водят преговори с ДСБ и други десни партийки за издигане на общ кандидат-кмет на партиите от ЕНП. Но не излезе нищо. И за да не се поставя под съмнение синьото единство, ДСБ-София също се съгласи да преговарят за “общ кандидат” с ГЕРБ. Правилно - бойкоманията все още владее столицата. Не случайно лидерите на двете партии - Мартин Димитров и Иван Костов, се дистанцираха от темата и оставиха решението на градските си организации, които въпреки че не могат да се гледат, в крайна сметка единодушно капитулираха пред ГЕРБ.
Автор: д-р Теодор БОЕВ>> Пълния текст...
Кабинетът отряза ЕС за бежанците
Никога не сме били тотални отрицатели на което и да е правителство, стига действията му да са в унисон с националните интерес. Ето защо не може да не кажем добри думи за становището на кабинета след заседанието на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет през миналата седмица. Темата на консултативния орган бе посветена на опитите на Европейската комисия да изгради обща мрежа между 27-те страни членки за координирано решаване на бежанските въпроси.
Автор: Венцел КРАНЦ>> Пълния текст...
22 септември 1908 г. - Ден на независимостта
Денят на независимостта все още някак трудно се вмества в празничния календар. Може би защото последен - едва през 1998 г., намери място в списъка на официалните празници. Или може би защото съвпада със златната нега на последните слънчеви септемврийски дни, когато българинът май мисли повече за грозде и вино...
Разбира се, причината не е само в това. Датата 22 септември цели 45 години бе не само забранена, но и съзнателно заличавана от историческата памет на нацията. Просто защото бе свързана прекалено много с омразната личност на цар Фердинанд и с правителството на Демократическата партия, начело с Александър Малинов. А един цар, докарал две национални катастрофи, и един буржоазен политик нямаше как да бъдат запомнени с добро. Както и да е, покрай злините, казват, и нещо добро ще е било направено.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Невинаги мълчанието е злато
Започнал преди 18 години, спорът между Атина и Скопие за името на новата държава, регистрирана в ООН като бивша Югославска република Македония (БЮРМ), прерасна в политически конфликт, който очевидно се задълбочава. Може да се говори дори за неговата ескалация с възможни обезпокоителни последици както за двустранните отношения между Гърция и Р Македония, така и за цялостния климат на региона.
Още от самото начало за всички, които познават същността и развитието на „македонския въпрос”, бе ясно, че спорът за името на новата държава не е „ирационален” и „анахроничен”, или пък „абсурден”, както го определяха редица европейски политици, а засяга дълбоко интересите от политико-идеологически и етнонационален характер както на Гърция и Р Македония, така и на други държави в региона. Нещо повече, спорът не може да бъде разрешен, ако двете страни дезавуират историческите и днешните реалности, свързани с географската област Македония и населявалото я от векове население.
Автор: Киро АЛЕКСАНДРОВ>> Пълния текст...
Социалдарвинистът Иван Нейков
Докато милиони българи проклинат “реформата на пенсионната система” при Костов, нейният инициатор и изпълнител си живее живота в сладка полуанонимност като столичен общински съветник. Думата ни е за Иванча Нейков, роден през 1955 г. в Хасково, вероятно неосъждан и правист по образование - по времето на непрежалимия Тато правен инспектор в Главна инспекция по труда.
През бурните месеци на 1990 г. инспекторът спешно става върл борец за работнически права в профсъюзната организация на име КНСБ, в която достига до поста заместник-председател. В Англия, както е известно, подкупват синдикалните лидери с място в Камарата на лордовете. А по липса на такава в България, но в абсолютно същия стил, синдикалният трибун Нейков се продава на Стефча Софиянски, който го удостоява с министерско кресло в служебния си кабинет (1997 г.). Пак през същата година Иванчо от Хасково запазва креслото си на социален министър и в правителството на Костов.
Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
Простакът – герой на нашето време
В периоди на кризи и разлюляност се забелязва динамично разместване на социалните пластове, преоценка на нравствени категории или казано направо, извършва се нов прочит на скалата на ценностите, на морала. Това, което някога е било немислимо като деяние и се е осъждало сурово както от обществения морал, така и от обичайното право и закона, като например кражбата, в периоди на криза може да се случи така (и се случва!), че крадецът, вагабонтинът, измамникът добиват санкция едва ли не на положителност, защото на въпросните започва да се гледа като на хора оправни, практични, динамични, несъобразяващи се с правилата на овехтелия морал. Нещо повече – тям им и завиждат с мрачната възхита на завистта, която е в състояние да легитимира дори престъпление. Мнозина дори тайно се уподобяват на преуспелия мошеник и по този начин нравствената развала добива, така да се каже, гражданственост.
Държавата в подобна ситуация доброволно се разделя с някои свои функции, като се изхожда от презумпцията, че колкото по-малко присъства държавата в живота на обществото, толкова е то по-свободно, а съответно и личността.
Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
Ледовете се топят
Предполага се, че най-малко 25% от неразработените ресурси на нефт и природен газ в света се намират в Арктика. След няколко години през лятото там няма да има ледове. А това подхранва териториални апетити. Една руска миниподводница достигна до морското дъно на Северния полюс, като остави там руски флаг. Снимките от този акт обиколиха света. Най-вече в столиците на държавите, граничещи с Арктика, се шири тревога поради агресивното, хегемониално поведение на Москва.
“През 21 век не може да се действа, както в Дивия запад. Не става дума за това кой пръв предявява претенции за региона. Тези въпроси ще се решават от съответните институции на ООН, поради което трябва да предотвратим евентуална надпревара във въоръжаването на Северния полюс”, заяви датският външен министър Пер Стиг Мьолер, който реагира пръв. По негова покана през май миналата година се състоя среща на петте държави, граничещи с Арктика. Русия, Норвегия и домакинът Дания бяха представени от външните си министри, а САЩ и Канада изпратиха заместниците. Особено руският външен министър Лавров прояви голяма дипломатичност. Той се опита да релативира претенциите на своята страна в Северния полюс. “Акцията с подводницата бе демонстрация на сила в технологически, научен и хуманитарен аспект. Тя е сравнима с американското знаме на Луната или с германските алпинисти, които забиха флаг на връх Еверест. Само за това става дума и самият аз съм подчертавал това хиляди пъти. Ако една страна има териториални претенции, тя трябва да ги внесе в съответната комисия към ООН, която след това да вземе решение”, заяви руският външен министър. Дали в такъв случай изобщо няма повод за паника?
Автор: Дойче веле>> Пълния текст...
Свобода за петимата кубински патриоти – затворници в САЩ!
На 12 септември 1998 г. в САЩ са арестувани петима кубински граждани - Херардо Ернандес, Рене Гонсалес, Рамон Лабаниньо, Антонио Гереро, Фернандо Гонсалес. Вече единадесет години те изтърпяват присъда, постановена въпреки липсата на неоспорими доказателства за тяхната вина, а именно, че по време на пребиваването си в Маями, САЩ, докато събират информация за намеренията на кубинско-американска терористична организация, възнамеряваща да действа против Куба, са “заплашили националната сигурност на САЩ”.
В послание до народа на САЩ петимата кубинци заявяват, че не са нарушили или застрашили националната сигурност на САЩ, а всъщност са допринесли за разкриване на терористични актове срещу кубинския народ и така са спомогнали за спасяване от смърт на невинни кубинци и на граждани на САЩ. На 2 септември 2008 г. 11-и окръжен съд в Атланта, Джорджия, в САЩ, отхвърля преразглеждането на делото и потвърждава обвинителните присъди за петимата кубинци. На 15 юни 2009 г. Върховният съд на САЩ отхвърля и преразглеждането на техния казус.
Автор: Мариана АНГЕЛОВA>> Пълния текст...
Зад кулисите на преговорите в Москва
Главен резултат от визитата на американския президент Обама в Русия е подписаното на 6 юли 2009 г. между Москва и Вашингтон рамково споразумение „Съвместно разбиране по въпроса за по-нататъшните съкращения и ограничения на стратегическите настъпателни въоръжения”.
Страните се договориха почти два пъти да съкратят своите ядрени боезаряди до 1500-1670 единици и техните носители – до 500-1100 единици. Дали и двете страни печелят от споразумението?
Автор: О.р. полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ>> Пълния текст...
Ултралибералният капитализъм
Ако трябва да се потърси символ на съвременния ултралиберален капитализъм, най-подходящ за целта ни се струва Бърнард Мадоф, осъден в САЩ на 150 години затвор.
Богат, елегантно облечен, с невероятни връзки по целия свят, в крайна сметка Мадоф излезе най-обикновен мошеник, само че в глобален мащаб.
Той успя да окраде и прахоса 65 милиарда долара – което стана възможно благодарение на свръхсложните банкови и борсови “продукти”, при които парите се възпроизвеждат сами.
Автор: Анджей ТАЛЯГА>> Пълния текст...
Български шедьоври извън границите на родината
Стенописите в Люблин
принос в европейското културно наследство
В полския град Люблин има уникални православни фрески. Те се намират в параклиса на тамошния замък. След дълга забрава и продължителна реставрация стенописите отново блестят в цялото си великолепие и радват очите на вярващи, туристи и ценители.
Тези фрески превръщат католическия параклис “Св. Троица” във феномен от европейски мащаб. Работата е там, че самият той е съграден в западен, готически стил, но е изписан по всички канони на родното православие.
Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...