"Нова Зора" - брой 32 - 15 септември 2009 г.

Сподели във Facebook
90 години от рождението на Николай Хайтов
Народен писател, горд и борбен човек
На 15 септември Николай Хайтов трябваше да навърши 90 години. Достолепна възраст за един горд и борбен човек, когото днес вече започват да наричат и народен писател. Заслужено признание! Защото е трудно се намери днес творец с толкова хъс, с толкова бликащ талант на белетрист, народовед, краевед, мемоарист, публицист .
На страниците на в. “Нова Зора” многократно сме имали поводи да показваме различни страни от творчеството и живота на Николай Хайтов, той е не само дългогодишен приятел и радетел за вестника, но и част от творческия екип, дори и когато не пишеше директно. Защото идеите му за България, за българското, за Родината, за езика и социалните колизии дълбоко са залегнали във философията и насоките на вестника.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Атаките срещу АЕЦ “Белене” са изключително остри,
но несъстоятелни
- Г-н Манчев, според Вас кой всъщност стои зад атаките срещу „зелената полянка”, както напоследък популярно наричат проекта за АЕЦ „Белене”? Бихте ли посочили конкретни имена, конкретни индустрии...

- Става въпрос за сериозни корпоративни интереси, насочени срещу строежа на АЕЦ „Белене”. Атаките вътре в страната срещу проекта са много остри и същевременно изключително несъстоятелни. Налице е само някакво люто плюене.
Нито една от разпространяваните тези за икономическа или техническа несъстоятелност на проекта не се доказва на практика. Както и твърдението за неправомерно изхарчените средства.

- Веднъж обяснихте, че реакторите на “Белене” и на бъдещата централа в Южна Флорида (“Уестингхаус”) са от един и същи тип като поколение и мощност.

- И двата реактора са идентични – от трето поколение. Единият е АР 1000, а другият – ВВЕР В 466. Има такива, които вече са в строителство в Кудан Кулан, Индия. Реакторите в “Козлодуй” например са от второ поколение – В 320. Първи и втори блок в Тян Ван, Китай, са междинно поколение тип В 426. Реакторите от трето поколение като тези в “Белене” - тип В 466, имат разполагаемост 90% и повече коефициент на полезно действие. Техният експлоатационен срок е от 60 години и безопасността им е много висока - от порядъка на 10 на минус 7-ма степен случващи се аварии на година.
Някой обясняваше, че реактор 2006 е третото поколение, а ВВЕР В 466 бил поколение 2-ро.
Това не е вярно: реактор 2006 е разработен на база В 466. Предимството му е, че е по-мощен. Но и по-скъп. Той наистина дава възможност за максимално „изстискване” на енергия от него. Такива ще са реакторите в Турция. Но и нашите реактори в Белене дават подобна възможност. След подобряване на съответните характеристики тяхната мощност също може да нарасне.
Богомил МАНЧЕВ пред “Нова Зора”>> Пълния текст...
Как мизерстващият българин спонсорира чуждите милиардери
В края на май т. г. българският външен дълг надхвърли 73 млрд. лв. Това прави по над 10 хил. лв. на човек от населението. Като се вземат предвид и съответните лихви, в обозримото бъдеще този дълг ще се удвои. Ако държите да добиете представа каква горе-долу сума ще ви бъде одрана от гърбовете, умножете броя на членовете на семейството си по 20 хил. лв. Такава е статистиката, разхвърляна на глава от жителите на родината. Но големият грабеж съвсем не е статистически. За всеки българин без изключение той има съвсем реални измерения.
73 млрд. долара външен дълг само по главниците – това е повече от всички стоки, които се произвеждат, и от всички услуги, които се извършват в България за една година. С други думи, само номиналният външен дълг надхвърля целия ни брутен вътрешен продукт (БВП), който се изчислява на 66,75 млрд. лв. За сравнение ще кажем, че когато през 70-те години на миналия век външният дълг на социалистическа Полша достигна 50 на сто от нейния износ (от износа, от експорта, а не от БВП), цял свят обяви това за икономическа катастрофа.
Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
Съдбата на България: вместо радости - трагедии
В събота, 5 септември 2009 г. , се случи поредната трагедия преди поредния почернен национален празник – Денят на Съединението. Вместо очакваната макар и малка радост, получихме национален траур! Така правителството на Бойко Борисов свърза името си с покруса. Не е утеха това, че трагедията се случи преди да е изтекла половината от традиционните 100 дни на обществено снизхождение и толерантност към ново овластените. Изглежда, трагедиите, които ни сполетяват при всички правителства, са най-сигурното доказателство за приемствеността в българската политика след 10 ноември 1989 г. На думи правителствата провеждат уж различна политика, а на практика резултатите са едни и същи: за едни шампанско, за други – сълзи!
При правителството на проф. Любен Беров, в хода на „ювелирна операция”, се изпозастреляха антимафиоти в жк „Белите брези”. Пристигнаха и шест ковчега от мисията ни в Камбоджа. При Жан Виденов изгоряха 14 български войници от войските на Министерството на транспорта. При Иван Костов в затвора в Либия бяха хвърлени българските медици и палестинският доктор Ашраф. При Симеон Сакскобургготски загинаха 13 българи в Ирак, а в река Лим се удавиха 12 български деца. При Сергей Станишев изгоряха 9 души във влака София–Кардам, а по-късно неизправен автобус помете десетина души край пътя за Бакаджиците. А на 5 септември 2009 г., при правителството на ГЕРБ, 87-годишен македонски катер удави в Охридското езеро 15 български туристи. Сякаш над България тегне някакво проклятие! Или това е нейната съдба - да плаче, когато трябва да празнува?
Автор: Петко ПЕТКОВ>> Пълния текст...
Върховно усилие за национално спасение
В последните дни живея под влиянието на мислите, изложени от ген. Зикулов в публикацията му във в. „Нова Зора” от 8 септември „Да се върнат на България героите, а на младежта – идеалите”, и категоричната му позиция по проблемите на вътрешнополитическото развитие на страната и състоянието на БСП, изразени и в интервюто му във в. „Дума”.
Моята младежка съдба е напълно сходна с неговата и със съдбата на другарите му, участвали в зачеването и разгръщането на антифашистката въоръжена борба първоначално в Стидовската планина, а скоро след това в Югоизточна България. Напълно споделям неговите сдържани, но достатъчно категорични критични преценки за българските политици и лично към президента Георги Първанов и ръководството на БСП по повод проявяваната до последните парламентарни избори резервирана позиция към антифашистката съпротива.
Безспорен факт е, че Втората световна война, в която бяхме въвлечени от престъпното правителство на Богдан Филов и двореца, и в края на която отново се озовахме сред победените, бе единствената от Балканската война 1912 г. насетне, от която страната ни можа да излезе без загуби както на територия, така и на население, сиреч без нов унизителен Ньойски договор. Това е повече от достатъчно, за да се признае, че въоръжената антифашистка съпротива и Деветосептемврийското въстание бяха върховно усилие за националното ни спасение. За щастие - успешно. Допуснатите по-късно извращения и отстъпления от неговите светли идеали не са и не могат да бъдат основание за тяхното очерняне, както и ценностите на Великата френска революция не бяха и не можеше да бъдат отречени и заличени заради крайните действия на якобинската левица, макар че за да бъдат осъзнати и превърнати в част от историческата традиция на Франция, трябваше да минат сто години.
Автор: Ген. Атанас СЕМЕРДЖИЕВ>> Пълния текст...
Кои са и какви са талибаните?
Талибаните са възпитаници на т. нар. медресета (религиозни училища, които действат към джамиите). Самото название “талибани” означава “ученици”. В медресетата те се учат, че християнският свят, предвождан от глобалния империализъм, унищожава културата на мюсюлманските народи и че всеки правоверен трябва да даде своя принос в свещената война срещу гяурите. Преди всичко пущуни по племенна принадлежност и сунити по вяра, талибаните се стремят към държавно устройство, което съответства на най-крайните тълкувания на шериата (ислямското право, произтичащо от Корана). В пущунските райони на Пакистан съществуват стотици такива училища. Освен пущуни, чеченци, йеменци, саудитци и т.н. в тях се обучават дори британски граждани с пакистанско потекло. В медресетата “учениците” получават дрехи, обувки, храна и... автомати “Калашников”. След съответното обучение “випускниците” биват изпращани в Афганистан, за да се бият срещу войските на сателитната империя САЩ и нейните натовски “съюзници” - в индийския Кашмир, руската Чечня и други държави. Твърди се също, че най-интелигентните измежду тях изпълняват специални задачи на “Ал Кайда”.
Автор: Иво БРАТОЕВ>> Пълния текст...
Пуснаха ги под одъра, а те им се качиха на главите
  • Босненските помаци се чудят как да се отърват от “воините на Аллаха”
  • Муджахидините се появиха в Босна и Херцеговина, за да помогнат на местните мюсюлмани в боевете им срещу сърбите и хърватите при разпада на Югославия. Тези брадати мъже с тюрбани на главите се различаваха от босненците не само по външния си вид. Повечето от тях бяха уахабити – следовници на най-фанатичния вариант на сунитския ислям.
    Забраните да се пие алкохол, да се слуша музика или гледа телевизия може и да са на мястото си в Йордания, Сирия или Мароко, откъдето прииждаха бойците на Аллаха. Но не и в славянската Босна, в която мюсюлманската традиция е сравнително либерална. Въпреки това туземното население посрещна муджахидините с отворени обятия – освен че воюваха рамо до рамо с тях, пришълците осигуряваха оръжие и пари от саудитските си покровители.
    По полското издание на “Нюзуик”>> Пълния текст...
    Цунами в страната на самураите
    Вероятно сте забелязали, че нашите медии постепенно превръщат българина в примитивно същество, информирано само за клюките и мърсотиите от съседните къщи и съседните махали.
    Тази съзнателно насаждана животинска първичност има жестока цел – да ни ликвидира като разумни същества, да ограничи мислите и чувствата ни до паницата с боба, до чалгата и футбола, до малките порции стерилизирана информация, която да ни манипулира така, както искат собствениците на тези медии. По-далечната цел е очевидна – да погълнат земята ни, да ликвидират нацията ни, да я обезличат и превърнат в стадо безмълвни ратаи на богатите хора от богатите държави. По същество целта е същата, която някога имаше немският фюрер, тръгвайки на поход срещу световното славянство и най-вече срещу великата Русия. В новото време старата цел се преследва по нов, по-хитър и перфиден начин, но това не я прави по-малко отвратителна или по-малко опасна.
    Ние трябва постоянно да доказваме и утвърждаваме с дела и думи, че България е неделима част от света, че тя има какво да даде на човечеството, че нейното запазване, усъвършенстване и процъфтяване е необходимо на всички останали нации. Част от това утвърждаване е и нашето пълноценно влизане по всякакъв възможен начин в глобалното семейство – не само на Балканите, не само в Европейския съюз, не само сред славянските държави, а в целия красив с разнообразието си земен свят. А това значи, че трябва да знаем какво става във всеки кът на земята, особено в по-големите, по-развитите, по-самобитните държави. В държавите, от които има какво да научим и на които има какво да дадем. В държавите, които утре ще имат интерес да попречат на плановете за размиване, обезличаване и унищожаване на нашата собствена държава.
    Автор: Христо МАЛЕЕВ>> Пълния текст...
    “План Колумбия” може и да не сполучи
    Явното и тайно присъствие на САЩ в Централна и Южна Америка е отдавна известен факт. Но за пръв път твърд отпор му дава не отделна държава, а група държави. Преди 9 години Богота и Вашингтон подписаха “План Колумбия”, според който САЩ ще оказват съдействие на латиноамериканската държава в борбата й срещу наркотрафика. Тогава Организацията на държавите от Латинска Америка (ОЕА) се усъмни в същинската цел на плана, но гласовете на членките прозвучаха някак разпокъсано. Днес три от тях - Венецуела, Боливия и Еквадор, бият обща тревога. Куба не остана “самотна скала в морето”, както я нарече Фидел Кастро в своя книга от началото на 90-те години. Волята на мнозинството доведе на власт социално ориентирани правителства и в други държави. “Олевяване” или стремеж към един “социализъм на 21 век” – без значение как ще назовем протичащите в онзи регион процеси, доста от 25-те латиноамерикански и островно карибски държави разбраха на собствен гръб думите: “Нещастието на Латинска Америка е в това, че е твърде далеч от Бога и твърде близо до САЩ”.
    Автор: Мариана АНГЕЛОВА>> Пълния текст...
    Трудно е да си руснак
    Доживяхме. Съветският районен съд на град Иваново взе потресаващо решение - писател е обвинен в това, че брошурите му имали “ярко изразен проруски характер” и поради това са признати за екстремистки. “Проруската насоченост” на творчеството на писателя А. Н. Севастиянов е квалифицирана като криминална от експерта Фарахутдинова, прокурора Кабалоев и съдия Рошчин! Ето за какво съдят днес в Русия! В открито писмо на Съюза на руските писатели по повод обвинението се казва: “В Съюза на руските писатели няма нито един писател, към който да не може да се приложи подобна квалификация. И това се отнася не само за известни писатели. Какво ли не забраниха усърдните прокурори по аналогични мотиви. Та нали с ярко проруски характер се отличава и “Полтава” на Пушкин, и Бородино” на Лермонтов, и “Тарас Булба” на Гогол, и “Война и мир” на Толстой, и “Тихият Дон” на Шолохов, и “Василий Тьоркин” на Твардовски. Каква ли неприязън към руснаците са натрупали експертът Фарахутдинова и прокурорът Кабалоев, та да се сетят за такова обвинение!”
    Нека помислим все пак защо това е възможно? Фактът, че руският народ създава своя руска държава не изисква доказателства, свидетелство за това е цялата ни история.
    Автор: Александър КРУТОВ>> Пълния текст...
    Винаги да се помни, да не се забравя
    Наближава 21-ви септември, денят, в който ще отбележим поредната годишнина от освобождението на Южна Добруджа от румънска окупация. По други поводи вече бе споменато, че през последните години е налице определен обществен интерес към този период и преди всичко към кралица Мария, пребивавала в Балчик през двадесетте и тридесетте години на миналия 20 век. В появили се неотдавна книги и публикации в местната преса чуждата владетелка бе обект къде по-малко, къде повече на възторжени възхвали, бе обрисувана като изтъкнат благодетел и хуманист. От известно време, по повод на различни инициативи, се мяркат красиво изработени плакати, на които виждаме в едър план бившата кралска резиденция, а на някои от тях и самата кралица. Вече е ставало дума, че безспорно Дворецът е един от най-известните символи на Балчик, както е исторически факт обстоятелството, че той е твърде тъжен символ, документиращ едно наше национално унижение - загубата на Южна Добруджа след блестящите военни победи на Трета българска армия през Първата световна война.
    Междувпрочем почти никой не обръща внимание на други важни символи на Балчик, като торсът на Дионис - символизиращ древното минало на града, и най-важния му символ - мелницата на Анонимното индустриално дружество, впечетляващ паметник на европейската индустриална култура, олицетворяващ българското чудо, на който всеки балчиклия и наш сънародник трябва да свали шапка. Това обаче е друга тема.
    Автор: Дарин КАНАВРОВ>> Пълния текст...