"Нова Зора" - брой 30 - 1 септември 2009 г.

Близо ли е Ватерло?
Неписано правило, водещо началото си може би от 100-те дни на Наполеон, е на всяко ново правителство да се отпускат малко повече от три месеца, през които да се организира, ориентира, структурира и да започне да върши работата, за която е избрано. След това критиците на властта започват да пресмятат, подчертават, анализират и оценяват грешките, провалите и престъпленията на управляващите, а парламентарната опозиция започва да подготвя първите вотове на недоверие. Виж, с продължителността на самото управление работата е по-друга. От всички правителства на прехода само три изкараха по един пълен мандат: на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Пълен, разбира се, не значи и успешен, както ни се внушаваше. Оценката я дават избирателите, които изпратиха и тримата в миманса на политиката.
В историята на България след 10 ноември 1989 г. имаше само един премиер, Симеон Сакскобургготски, който определи срок за „оправяне” на страната, различен от конституционно установения 4-годишен мандат. Това стана в известната шестоаприлска декларация на „Негово Величество” от моравата пред двореца „Врана”. Тогава бившият монарх обяви, че е готов да предложи система от икономически мерки и подходи, при които прословутата предприемчивост и трудолюбие на българина ще променят страната за не повече от 800 дни. Чудото, естествено, не се случи и след като за осем години реши собствените си имотни проблеми, „Н.В.” подаде оставка от председателския пост в НДСВ, оставяйки на милостта на гласоподавателите собственото си творение – партията, която се преименува на Национално движение за стабилност и възход. Сиреч, премахна от името си Симеон Втори. Реституцията на „царските имоти” се оказа много по-ценна от някакво си Национално движение, което дори не можа да влезе в парламента след изборите от 5 юли 2009 г. И то, след като в два последователни мандата беше в управлението на страната. Ако не сте забравили, сегашният премиер Бойко Борисов, яростен борец срещу злоупотребите на бившите министри, бе бодигард на „царя” и главен секретар на МВР в правителството на НДСВ-ДПС (2001-2005 г.) Това правителство включваше и двама министри от БСП – Димитър Калчев и Костадин Паскалев. Конфликтите на Б.Б. обаче не бяха нито с тях, нито с министрите от ДПС, а с „жълтите” Милен Велчев и Мирослав Севлиевски. Поводът бяха снимките, направени на яхта в Монако, където двамцата плющяха карти в компанията на Иван Тодоров-Доктора и Петър Петров Амигоса.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Най-вредният чиновник в българската история
Ако се вярва на медиитe, на 10 септември т.г. България ще се отърве от най-вредния чиновник в нейната тринайсетвековна история. Става дума за т. нар. проф. Константин Шушулов.
Назначенец на Иван Костов на върха на НЕК и софийската "Топлофикация" Шушулов разгръща още повече антибългарските си деяния, след като новият премиер Симеон Сакскобургготски го прави председател на ДКЕВР през ноември 2001 г. Тази номинация е с явната цел да се обслужват на колене най-вече чуждите фирми ЧЕЗ, Е.ОN и ЕВN, на които пак същият Кобург подари на безценица националното електроразпраделение.
Помиярското поведение на Шушулов спрямо въпросните “инвеститори” скоро потъпква всички възможни морални, а също така и законови норми. Независимо че Върховният административен съд отменя пробутваните от него цени на електричеството, той все пак ги налага през трупа на Конституцията и Закона, ощетявайки всеки месец милионите потребители с астрономически суми.
Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
Следизборната ситуация в България
Политическа декларация на ПП „Нова Зора”
След парламентарните избори от 5 юли 2009 г. в България възникна съвършено нова ситуация, непозната досега и изпълнена с опасни за развитие възможности. На първо място, вече се очерта тенденцията за пълна подмяна на управляващия елит, на тоталната приватизация, на партийното оцветяване на държавното чиновничество. Видими са признаците и за съществена корекция на провежданата досега външна и вътрешна политика; за подчиняване на държавните органи и на целокупния национален живот на изисквания и интереси с извъннационално базиране. На практика това означава, че страната в следващите четири години ще бъде управлявана дистанционно.
Второ, вече се проявиха някои характерни черти в управлението на победилата на изборите политическа сила: антикомунизъм, русофобия и все по-засилващ се авторитаризъм. Зад антикомунизма прозират чертите на маккартизма; зад русофобията – озъбеното лице на наднационалния капитал с идеята да бъде закрепостена България в групата на т. нар. поддържащи страни, което е другото име на присъдата над народа ни, осигуряваща бедност и изостаналост. Това са съвсем реални опасности, засягащи всички българи и определящи техния живот за години напред.
Автор: ЦПС на ПП „Нова Зора”>> Пълния текст...
Батальонът на новобранците
На нещо такова може да се оприличи парламентарната група на ГЕРБ. Тя тепърва трябва да бъде политически мундщрована – да се строява, да застава мирно, да се обръща кръгом и да бяга до хоризонта и обратно според една стара казармена тъпоумица.
За всичко това се изисква време. Някога единичното обучение, за да заприлича остриганият до голо момчурляк на войник, траеше три месеца. В условията на криза това си е чисто разхищение. Просто няма време. Батальонът на новобранците трябва да се учи в движение. При това - няма никакво съмнение, - старите пушки от БСП и ДПС ще въртят изпитани опозиционни номера. ДПС – защото е антидържавна формация, а БСП – защото е уязвена и се чувства несправедливо обидена от изборния резултат. И затова тя има своите основания.
Няма да е лесно. Нито за едните, нито за другите. Победата на ГЕРБ е бременна с несносни и тежки проблеми. Те тепърва ще показват таралежови бодли. А това, при липсата на управленски опит, си е едно сериозно изпитание.
Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
БСП пред Рубикон
Какво да се прави?
Това е съдбовният въпрос, на който българската левица трябва да отговори. Но без прибързаност, въпреки че времето не чака. И без истерия, въпреки че тревогата има много измерения. Сега съм смутен от няколко неща.
На първо място, периодът до извънредния партиен конгрес накъсява, а практически не се забелязва активизация в ръководството на БСП. Ако бях краен, бих сравнил това “нищонеправене” с литературната категория “обломовщина”. Очаквах след изборите поредица от инициативи, които да идват от “Позитано” 20 - напразно! Включително и реагиране на отделни заявления на новите министри, отнасящи се до енергийната политика на България или до трансформирането на закона за досиетата в нов закон за политическа лустрация - приетите от парламента лустрационни правила, според мен, не съответстват на конституцията. Това поведение на левицата обаче не се случва - безпокои ме неизработването на лява политика в този исторически момент.
На второ място, смущава ме фактът, че вътрешнопартийната опозиция на Станишев няма своя програма за промяна; верните забележки за уклон вдясно се комбинират със спекулации (сякаш не е ясно, че в коалиция, пък и без коалиция, БСП не би могла да се изолира от ефекта на “десните” мерки). Обединяват се хора, които взаимно не се търпят, някои от тях -“професионалисти” в мероприятията по снемане на собствената партия от власт. Не е случайно, че между “опозиционерите” липсват кадрите от времето на Жан Виденов, които брутално бяха изхвърлени от партийния живот. Само Красимир Премянов прие да участва, но дали емоционалният порив не е заглушил силата на рационалните аргументи?
На трето място, скрива се истината, че кризата в БСП и в българската левица е резултат от двайсетгодишния курс на соцпартията, а не е свързана единствено с личността на Сергей Станишев. Учудващо е, че персоналните критици на Жан Виденов понастоящем са персонални съдници и на С. Станишев. Случайно ли е това, или е закономерност? Защо не се надникне в непоследователната политика на БСП през периода на прехода, в ескалацията на принципиалните и тактическите грешки?
Автор: Проф. Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
За новините на турски, за омбудсмана и Яне
В разгара на лятото българите се сдобиха с нова власт. Новата власт, както подобава на балканска държава, започна да хули старата за всичко. Ако големите пожари не бяха около Атина, а в полите на Витоша, тройната коалиция щеше да се окаже виновна и за глобалното затопляне.
Най-безопасно се рита умряло куче. Доган за първи път е действително вън от властта и 5 парламентарни партии имат редкия шанс за последните 20 години преход да му връщат за гаврите и политическия рекет с тях.
“Гяурите ни научиха на някои неща - казваше той пред българските мюсюлмани през 1990 г. - Сега ще им то връщаме”.
И ДПС ни го връща вече 20 години. То не беше “възродителен процес”, то не беше геноцид (с жертви по-малко от убитите за един ден по шосетата на България), изучаване на “майчин език” от помаците, пенсии за изселниците, двойно гражданство за изселниците (по изключение гласувано от Меджлиса само за Булгаристан), ратифициране на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ) и като следствие от нея – новини на турски език по БНТ.
“Доган ни приложи някои мурафети, казват сега на всеослушание лидерите на ГЕРБ, ДСБ, “Атака” и РЗС. Сега е моментът да му го връщаме по същия византийски начин.
И като че ли почнаха.
Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
НАТО е бодлив партньор, но и ние не сме бели и пухкави
  • по въпроса как вървят отношенията между Русия и Северноатлантическия пакт и защо Брюксел реши да възобнови сътрудничеството с Москва
  • Глобалната роля на Русия обективно расте

    - Дмитрий Олегович, защо според Вас натовците тръгнаха към сближаване с Русия? Нали почти година след събитията в Южна Осетия, през август 2008 г., не ни подаваха и ръка? Може би НАТО се примири с откъсването на Абхазия и Южна Осетия от Грузия?

    - Въпреки че никога няма да бъде признато или оповестено, но първата причина е, че НАТО осъзна колко неправо е било по отношение на събитията през август 2008 г. НАТО си призна, че разривът в отношенията с Русия, започнал по инициатива на алианса, доведе до това, че той изпадна от кавказката история изобщо. Оказа се безсилен дори в очите на конкурента си - „вторият Брюксел”, т. е. Европейския съюз, който по време на френското председателство увеличи усилията си в ролята на „миротворец”.
    Втората причина е осъзнаването на ролята и значението на Русия в регионите, които представляват интерес за алианса от гледна точка на провежданите там мисии и операции. И най-вече Афганистан и всичките му съседи от север. Тези държави поддържат тесни контакти с Русия. Те участват в различни структури, действащи в региона, например ШОС или ОДКБ (Организация на Договора за колективна сигурност – ОДКС на български; силите са съставени от десет батальона – по три от Русия и Таджикистан и по два от Казахстан и Киргизия, б. пр.). Така че няма как да се заобиколи Русия. Но най-важната причина е в глобалната роля на Русия, която нараства обективно. Страната ни възстановява осезателно присъствието си в международните работи въпреки някои пропуски и сполетялата ни икономическа криза. И на Запад го осъзнават. Сега, на всяка по-голяма среща, дори и посветена на вътрешните работи на НАТО, всички слова започват и завършват с Русия и отношенията с нея.
    Дмитрий РОГОЗИН разговаря с Олга ВАНДИШЕВА>> Пълния текст...
    Болнични размисли
    Събужда ме нарастващ натиск върху мускула на ръката. Достига някакво ниво, после отпуска и чувствувам отчетливо пулса си. Това периодично се повтаря - включили са ми апарат за отчитане на кръвното налягане. Електрическа светлина показва, че е нощ, намирам се в помещение, наподобяващо космическа кабина. На стойка са провесени пластмасови пликове с течности, които се втичат на капки в мен през гъвкави връзки. Такива връзки излизат и от тялото ми. Следователно операцията е свършила, пренесли са ме в реанимационна зала. Тези мисловни усилия ме уморяват и заспивам.
    Светлината е дневна, делова шетня около мен, изнасят ме от космическата кабина. Между нея и обикновеното пространство има няколко отсека. След последния, при небезболезнено прехвърляне в болничното ми легло, ме връщат в стая 406 на хирургическото отделение.
    Преди да ме отведат за операция, в нея бяхме трима: Йордан, Никола и аз. Като най-възрастен, станах бай Иван, вторият, вече опериран – Данчо, третият – Колю. Данчо ме посреща изпитателно. Поздравявам го възможно най-бодро. Влиза в тон, но не е вчерашен, само 3 години е по-млад от мен.
    Той е агроном, над 40 години работил в кооперативно стопанство на русенско село. Поел го от първите му стъпки. Започнали с производство на зърно – пшеница и царевица. Видели, че без напояване не става, прокарали канал от Дунав, изградили напоителна мрежа, стигнали до 30% поливни площи, добивите доближили максималните в страната. Водата им позволила да минат и към зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, кооперацията им забогатявала.
    Автор: Инж. Иван ПЕХЛИВАНОВ>> Пълния текст...
    Как западните банки унищожават Сърбия
    След смяната на властта в Белград през 2000 г. националната банкова система се оказа в доста сложно положение. Ликвидирани бяха четири големи сръбски банки още към края на 2001 – началото на 2002 г. Световната банка приветства тази мярка на новите сръбски власти и заяви, че и тя, и „всички останали международни финансови институции подкрепят смелото решение” за започване на процедура по банкрут.
    Съвсем скоро след вземането на решение за унищожение на банките просто нямаше как финансовият пазар да не премине в ръцете на западни банки. Оттогава всички управители на Националната банка на Сърбия се държаха като служители на западни банки, упорито защитаваха „работодателите си” в ущърб на гражданите на страната. Същевременно в Сърбия бе забранена дейността на руските банки. Едва след осем години Московската банка можа да започне работа на сръбския финансов пазар.
    Сериозните нарушения на сръбския финансов пазар станаха неизбежно следствие на една толкова едностранчива прозападна политика. Отчетът на Сръбската национална банка за резултатите от дейността и монетарната политика за 2008 г., представен на Народната скупщина на Република Сърбия през юли 2009 г., описва доста угнетителна картина. Управителят на банката Елашич и екипът му признават, че няколко месеца след началото на икономическата криза в Сърбия, през ноември 2008 г., увеличили лихвения процент, докато на Запад, и особено в САЩ и във Великобритания, централните банки – обратно, намалили лихвите в името на подкрепата за икономиката и увеличаването на кредитирането й.
    Автор: Деян МИРОВИЧ>> Пълния текст...
    Уроците на Полтава
    Преди триста години, на 8 юли 1709 г., в битката при Полтава се предрешават задълго съдбините на Източна Европа. Именно на този ден победителката Русия става велика сила.
    Шведската армия се бие с безпримерен героизъм. Карл XII започва сражението с 19 700 войници, от които на полето на честта остават 6700 души. В редиците на пехотата и драгуните човешките загуби надхвърлят 50%. Дружините от Скания и драгуните на полковник Нилс Хилм са избити до крак. Въпреки че се бият докрай с вяра в победата.
    Само девет години преди това те са разгромили московците при Нарва и са убедени, че са унищожили военните сили на противника още тогава. А и откъде биха могли да знаят, че са настъпили други времена?
    Автор: Людвик СТОМА>> Пълния текст...
    Фиаското на една злополучна политика
    1 септември 1939 г.
    На 1 септември се навършват 70 години от началото на Втората световна война. Войната, която продължи 6 години, в която пряко и косвено участват почти всички държави, убити са над 60 милиона, ранени и осакатени над 100 милиона души. Война, в която съюзници са САЩ, Великобритания, СССР, въпреки политическите и идеологическите им различия и противопоставяния. Тези различия, но и стоящите зад тях интереси, довеждат до конфронтация веднага след края на войната. Малко по-късно започват и фалшификациите, зад които стоят и научни институции.
    И при тази годишнина ще има отдаване на почит и почест, но ще има и скрити и явни удари в изявления, предавания, статии.
    Отново ще се набляга на пакта Молотов-Рибентроп и няма да се проследява причинно-следствената верига за основната разделителна линия, а конкретиката ще се дава избирателно и замъглено.
    Автор: Илия СТЕФАНОВ>> Пълния текст...
    А Чехов не можеше ли повече?
    Студията за анимационни филми “София” беше весело и приветно място дори за директора си, какъвто бях от април 1982 до март 1992 г. Освен златна кокошчица на българското кино, защото носеше всяка година по 4-5 международни награди, заедно с престижа към тях, студията беше средоточие на присмехулници, подигравчии, мюзевири – за съжаление – много талантливи. Господ им беше изсипал дарбата, а тоталитарният режим ги беше образовал, включително и в чужбина, а след учението им осигури и достатъчно пари, за да си снимат своите смешки, хрумвания и подигравки. А има ли по-лесна и привлекателна мишена от властта. Дори низовата – все пак един директор не беше член на Политбюро...
    Грехота е да се оплаквам – в смешките си разчитаха на солидарност, конгениалност, както би я нарекъл Остап Бендер, уж че и аз имам чувство за хумор като тях. И като изтръскам торбичката, какво изпада?
    Автор: Христо ЦАЧЕВ>> Пълния текст...