|
|
"Нова Зора" - брой 27 - 14 юли 2009 г.
| Горе сърцата, приятели! Горе челата! |
|
- Господин Минчев, Коалиция за България претърпя тежка загуба на отминалите избори за 41-во народно събрание. В същото време Бойко Борисов спечели бравурна победа и получи огромно доверие от българските гласоподаватели. Как си обяснявате тези настроения сред милионите български граждани?
- Загубата на Коалиция за България наистина е тежка. Ако трябва да добавя някакво емоционално определение, може би щях да кажа изключително тежка. Причините за тази загуба са много и аз вече имах възможност да ги изтъкна веднага след eвроизборите в статията си “От сърце до сърце, от врата до врата в търсене на доверието” (в. “Нова Зора”, бр. 23, т.г). Не мисля, че съм поставил точката върху „и”-то, затова смятам, че тепърва хората на лявата политическа култура ще правят своите анализи, ще организират дискусии и кръгли маси, ще поставят на преоценка едни или други по-общи или конкретни положения на политиката. Но най-важното сега е да не се поддадем на страха, че съпреживяваме едва ли не идеологически апокалипсис и да не изпадаме в паника. Изключително важно е на базата на преживяното да съумеем да направим сериозни, трезви и честни изводи. Сега няма да обяснявам технологията за постигане на ефекта, наречен “колективно безумие”, но може да поприпомня времевите отсечки в очакване на Месията по неговия български път.
Първия път това се случи непосредствено след 10 ноември 1989 г. Тогава хиляди хора излязоха на площадите кой от стаяван дотогава страх, кой от неизразявана ненавист и чак небесата се цепеха от виковете “Да живей!”. Хората ликуваха, мечтаеха и виждаха едва ли не България още на следващия ден като Швейцария на Балканите. И може би имаха право: хладилниците бяха пълни, работните места сигурни, здравеопазването – на европейско равнище, децата можеха да учат безплатно където пожелаят, наркомания нямаше, битов терор, кражби и прочие никакви! На всеки 100 души 93 имаха собствен дом, а още 29 притежаваха и втори имот; влоговете на населението в ДСК бяха около 20 милиарда, така че защо пък още от утре България да не е Швейцария на Балканите? Спретнаха ни един Доклад за икономически растеж, известен като програмата “Ран-Ът” и социалните хитреци се видяха научно въоръжени с технология за смъкване не на ризите, а на кожата от гърба на народа. Шаечната правда на живота се оказа жестока и безока, ако трябва да си спомним поета.
Вместо Месия се появиха неговите “апостоли”: Андрей Луканов, ж.м.ж., Филип Димитров, д-р Тренчев, трудно изтрезняващият Луджев и пр. Както се вижда, цялото наемно войнство на перестройката, кандидатстваше за туземна неоколониална администрация...
|
|
|
| В Русия - с обич и омерзение |
|
Разбира се, тези думи са взети от прочутия разказ на Селинджър – американския писател-отшелник, който наскоро навърши 90 години. Надявам се, че той няма да ме съди, както направи с шведския автор на “продължението” на неговия велик роман “Спасителят в ръжта”. Целта ми е по-скромна, а и тематиката е различна – посещението на президента Обама в Москва през миналата седмица.
Обама не е Холдън Колфийлд, той не се крие в ръжта, а в президентския си “Боинг”, при това се е захванал да спасява не само малките дечица, а цялото човечество. Засега липсва само писател, който да го увековечи за поколенията. Не се съмнявам обаче, че и това ще се случи.
А колкото до посещението в Москва, то беше планирано отдавна. Сякаш Гъливер сред дребосъците, американският президент за няколкото месеца след поемането на властта обиколи доста страни, разговаря с доста лидери, произнесе доста речи пред студенти и важни персони. Така постепенно изкристализира не само нeговият образ, но и неговата политика. Политика, съобразена с новата международна обстановка, с новото съотношение на силите, както и с новите пътища, по които Америка смята да гони своята вечна цел – водещо място в света независимо от всичко останало.
Като всеки млад политик, Обама иска да удиви и хора, и държави със своята енергия, с подхода си към решаването на проблемите, с устрема си към бъдещето – както той си го представя и към което той се стреми. Може би за стила му подхождат най-добре думите, казани преди векове от Юлий Цезар: “Дойдох, видях, победих”. Но може ли да се каже, че Обама “дойде, видя и победи” Русия?
За тази визита и американският лидер, и руските му колеги се готвеха старателно. Предполагам, че Обама е смятал московското си посещение за най-важното от всички, направени досега (да си припомним, че той не е бил нито в Китай, нито в Индия, нито в Япония). Това е естествено – Русия все още си остава единствената страна, която има военните възможности да унищожи Съединените щати (и естествено, да унищожи по този начин и самата себе си).
|
|
|
| Часовникът на фабриката за илюзии: тик-так |
|
Случи се - фабриката за илюзии, намираща се в България, отново отвори врати. Този път за неин директор избирателите посочиха кмета на София Бойко Борисов. Историята на фабриката за илюзии е променлива, но устойчива. След краткотрайни затваряния, тя винаги изненадващо отново отваря врати. Предложението, издигнато през 1997 г. от тогавашния президент на страната Петър Стоянов, че фабриката за илюзии най-накрая трябва да бъде затворена, до този момент все още не е осъществено. Българите, които през 90-те години преживяха тежки времена, в момента все още са най-бедните в ЕС, обаче настойчиво искат да вярват в илюзии. Затова не могат да бъдат упреквани, макар че стана ясно това, че между Стара планина и Черно море фабриката за илюзии има непопулярен филиал, който доставя заедно с изделията си и нещо друго - производство на разочарования.
Българите имат страст към промяната. След като през 1989 г. успяха да се освободят от Тодор Живков, те експериментираха с всички възможни и невъзможни партии - както и партиите с тях. Комунисти, антикомунисти, бивши комунисти, “царското движение”, а накрая и бивши-бивши комунисти - българските избиратели опитаха почти всичко. До този момент най-чудното решение бе взето през 2001 г., когато на завърналия се след повече от половинвековна емиграция някогашен цар Симеон Сакскобургготски, бе доверено управлението с илюзията, че ще потекат реки от мляко и мед.
|
|
|
| Ендшпил в синьо? |
|
След царското движение наред май е синята легенда от началния период на прехода СДС. Мнозина все още помнят митинга на “Цариградско шосе” от 7 юни 1990 г. - още се спори дали са били един милион или - според полицията - 400 000 души. Но на 5 юли т.г. в цяла България за остатъка от разбитите авари гласуваха по-малко от 300 000. Нямаме нито време, нито място да анализираме всички национални предателства, безобразия или гафове, които сътвори СДС за тези почти две десетилетия. Но е факт, че на “Раковски” 134 вече се стягат за политически реквием. Бледият привърженик на сектата “блага вест” Мартин Димитров - ясно е, - не става за политик. Както и че Иван Костов се завърна на бял кон в СДС.
Сега предстои най-важната битка - за наследниците на фирмата. Да добавим и един особено емблематичен факт - че “обръчите” на Доган държат вече половината от медиите и си създават дори сателитни партии, от рода на ЛИДЕР, както твърдят вещи в анализите, и отдавна са хвърлили око на СДС. Цялата съдебна сага около регистрацията на председателя на сините през последните месеци имаше за цел да наложи предишния лидер, Пламен Юруков, за нов-стар шеф. А че той е гъвкава пешка в ръцете на Доган, също е медицински факт, както би казал Остап Бендер. Сега в СДС предстоят избори за лидер, тъй като според устава му тe се провеждат след всеки национален вот.
|
|
|
| НДСВ отпътува в небитието |
|
Прав е Доган, че ДПС е бацил. БСП ще има да киха и кашля доста време, докато се изцери от коалиционната болест. Но за НДСВ не остава нищо друго освен да си подготвят покрова... Преди осем години ексмонархът се появи на политическата сцена като “деус екс махина” в древногръцка трагедия. Акумулираше недоволството от антинародната политика на сините, прилепено към монархическите илюзии, съчетани с чисто възрастовата носталгия на цяло поколение, той разруши оформилата се криво-ляво партийна система и докара на власт откровена клептокрация в лицето на лондонските юпита и нашенските “панайотки”. С какво наистина, освен с далавери, ще се запомнят и Милен Велчев, и Лидия Шулева, и Николай Свинаров, и Любка Качакова, и десетките още знайни и незнайни царисти? А самият СКГ - с безцеремонното заграбване на имоти, които и преди 1944 г. не са били собственост на семейството. Единственото добро нещо, което може да кажем за него е, че ликвидира разкола в Светата ни църква, заставайки категорично зад патриарх Максим. Но основният грях на НДСВ си остава вкарването на ДПС в изпълнителната власт през 2001 г.
|
|
|
| Бойко в капана на Костов |
|
Не сгрешихме в предизборния клип, че зад каратисткия гръб на Пожарникаря наднича зловещото лице на Мавъра. Сега Бойко се чуди какво да прави - дали да игре соло, както люто се заканваше, или все пак да направи коалиция. И колкото повече Борисов умува, толкова повече и сините, и Лудото Яне, и “Атака”, които уж изразиха “принципна” подкрепа за ГЕРБ, стават все по-малко принципни. Техни хора разказват, че ако Борисов не ги пусне до гювеча на властта, няма да му играят дълго по гайдата. И не са навити да се задоволят с по едно-две зам.-министерски кресла и някоя друга агенция, а да отнесат после всички негативи на управлението.
|
|
|
| Опасен престъпник се кипри на върха на Евросъюза |
|
Мосю Жак Баро е на 72 години и има зад гърба си три министерски кресла в три френски правителства. През 2000 г. е осъден на осем месеца затвор условно – за това, че е окрал 25 млн. франка държавни пари (3,8 млн.долара) и ги е прелял в сметките на партията си. Дали е прелял нещичко и в собствения си джоб, не се съобщава. По-важното е, че твърде скоро е помилван от своя съпартиец, президента Жак Ширак, също известен гешефтар. В резултат на това помилване френските медии вече нямат право “да напомнят” на публиката си що за птица е тоя Баро.
Междувременно още в годината на осъждането си Баро става комисар (министър) по регионалното развитие в Европейската комисия на водещия се за италианец Романо Проди. Чието име впрочем също се спряга в контекста на разни афери. През 2004 г. пък Баро е вече комисар по транспорта в Еврокомисията на проваления португалски премиер Жозе Барозу.
|
|
|
| “Богатистан” погребва мъртвите си |
|
Имаме окончателно доказателство, че икономическата криза е от изключителен характер: тя не засяга само най-бедните хора, но и богатите. Бедните! Клети жертви на едновременния спад на пазара за недвижими имоти и на борсите за суровини, на злоупотребите на американския инвеститор Бърнард Мейдоф, на срива на хедж фондовете, на изпаряващите се скоростно бонуси и опции за закупуване на акции. Клети жертви на кризата във високо рисковото ипотечно кредитиране, която, както никога досега, оряза приходите им и обезцени тяхното състояние.
Във всички случаи историята е много лукава, защото тя поиска бедните американци, които теглят заеми, за да си купят къщичка, да създадат толкова дребни неприятности на всички богати на планетата. Нещо, което се е случило веднъж, не може да бъде правило - невидимата ръка на пазара стана, в случая, и ръката на правосъдието. Така, както бе и по време на Голямата депресия, когато кризата помете големите състояния със същата категоричност, с която потопи в глад милиони хора. Америка имаше 30 000 милионери през 1929 година и 11 800 десет години по-късно.
|
|
|
| Висока топка спасява Изтока от кризите на ЗападаЛитовците неслучайно избраха за свой президент Далия Грибаускайте |
|
Откакто Литва, Латвия и Естония строшиха “съветските окови”, за техни президенти, премиери и прочие VIP-ове често се назначават американски граждани. Доказателство за това са забележителните икономически кризи от задокеанска порода, в които се намират сега трите балтийски държавици. Тия кризи са толкова тежки, че от тях могат да ги извадят само хомо совиетикус. Литовците например неслучайно избраха през май т.г. за свой президент Далия Грибаускайте. И при това още на първия тур!
Далия Грибаускайте е родена преди 53 години във Вилнюс. Има седемгодишен работнически и лаборантски стаж в ленинградския кожарски завод “Рот фронт”. Завършва политикономия в Ленинград, а след това Висшата партийна школа по марксизъм и ленинизъм в Москва. Като член на КПСС натрупва солиден управленски опит в съветските научни структури. И така чак до паметното утро на независимостта, в което съветската номенклатура Далия се събужда като демократурна номенклатура (11 март 1990). Оттук нататък тя заема все по-висши постове във Вилнюс. Шлифова дарбите си в политически и делови преговори (с МВФ, Световната банка, ЕС). Била е посланик в САЩ и Брюксел (но пък сега търси разбирателство с Русия). Като министър на финансите през 2001-2004 г. именно тя извежда Литва от поредния финансов крах от капиталистически тип.
|
|
|
| Как бе създадена атомната бомба |
|
50 минути при Сталин
Това се случва на 25 януари 1946 г.
Берия и Курчатов влизат в кабинета на Сталин заедно, в 19,25 ч. Курчатов остава 50 минути. Берия – до полунощ.
Седмица преди тази среща държавният глава е получил доклад за състоянието и работата по получаването и използването на атомната енергия. Съпровожда го списък на онези, които е желателно да бъдат поканени в Кремъл. Това са 11 души, всичките учени, които са привлечени за проекта.
Сталин обаче приема само Курчатов. В разговора, с участието на Молотов и Берия, не става дума за детайлите. Сталин е чудесно информиран за състоянието на нещата – всеки ден му се налага да подписва документи, свързани с атомния проблем, пък и е изучил добре доклада.
Сталин подчертал, че „на работата по използването на вътреатомната енергия трябва да се придаде голям размах”, и той предоставя на Игор Василиевич пълна свобода на действие. Едновременно с това препоръчва на Курчатов веднага след разговора да подготви нов доклад, в който да е изложено всичко необходимо за ускоряване на работата по създаването на атомната бомба.
|
|
|
Събитията в Хондурас – много повече от
познатите ни военни преврати |
|
Някой ще каже, „че колко държава е Хондурас – с близо 3 милиона население (малко повече от София) и със 112 000 кв. км, нейде в Централна Америка, пък се вдига такъв шум около нея”. И името на столицата й – Тегусигалпа – е трудно произносимо. Но ето че след военния преврат на 28 юни, отстранил президента Селая, Венецуела, Куба, Никарагуа и ЕС отзоваха първите си дипломати, а президентът на САЩ направи следното изявление: „Каквато бе изказаната в петък (3 юли, б.а.) от Организацията на Американските държави (ОЕА) позиция, същата е и моята: призовавам всички политически обществено ангажирани водещи фигури да уважават демократичните норми, правовата държава и принципите на Междуамериканската Харта за демокрация”, добавяйки, че е „силно обезпокоен”. Посланикът на САЩ в Тегусигалпа Уго Лоренс бе категоричен: „Единственият президент на Хондурас, когото признаваме, е Мануел Селая”.
След ареста (макар за кратко) на венецуелския, кубинския и този на Никарагуа посланици, Уго Чавес отиде и по-далеч: „Хондурас е пред прага на кървава баня”. Чужди медии съобщиха, че венецуелската армия е приведена в бойна готовност.
Както е известно, законно избраният президент на Хондурас Хосе Мануел Селая Розалес бе насилствено свален от поста му и заточен в Коста Рика, оттам той отпътува за Никарагуа.
|
|
|
| Архимандрит хаджи Василий Караиванов |
|
Животът на великия българин Васил Левски повече от век е обект на изключителен интерес и преклонение сред българския народ като национален герой и общопризната икона на националната революция. С неговото име се кичат много обществени организации и институции в България, политически партии и организации също често присвояват чистото му име и идеи за свои цели, под претекст, че са последователи на безсмъртните му идеи. Към необикновената му личност вече съществува и оправдан култ, общоприет в националната ни ценностна система и обогатява родолюбивите ни чувства. Голямата популярност на историческата личност на Левски, интересният му живот, героизмът му и любовта към непомръкващата му памет винаги разпалват благородното ни любопитство и мнозина наши сънародници постоянно се изкушават, не само специалистите историци, но и любителите, да открият нови факти от живота и богатата му дейност. И това е естествено, но не малко запалени „изследователи”, при слабата си информираност, „наново” откриват или „резервират” отдавна установени от науката факти и тези. Често се лансират и неверни твърдения и заблуди. Заедно с това трябва да се отбележи, че при изследванията на родната ни история се наложи да се коригират и поставят на мястото им редица факти и оценки, наложени от не всякога верни политически идеологеми. Тази научна тема е твърде голяма, затова се спираме само на една страна, на едни ограничени по време факти от живота на Левски като част от по-голямата тема за изучаване на живота му, а именно проблема за неговата христиняска религиозност и отношението му към българската християнска църква и клир, към църковно-националния въпрос на България през Възраждането, като се има предвид неговата дълга битност на духовник-монах. И в тази връзка - отношенията му с неговия патрон и роднина, вуйчо му хаджи Василий Караиванов, както и моментите на съдбоносното му решение да се откаже от монашеството.
От биографията на Левски знаем, че той е роден на 6 юли/18 юли по нов стил/ 1837 г. в гр. Карлово, в семейството на занаятчията с добро материално положение Иван Кунчев и Гина Василева Караиванова – Кунчева. След сестра си Яна (Ана), той бил второ дете и първи син в семейството. Учил и завършил Карловското взаимно (светско) училище в родния си град, бил ученолюбиво и прилежно дете. Обедняването на семейството и ранната смърт на баща му поставили на изпитание семейството. Грижовната и обичаща майка, мечтаела да види първородния си син учен човек, свещеник. За да осъществи мечтата си, го дала да се възпитава като послушник при брата си светогорския монах, изповедник и таксидиот, водач на поклонници в Света гора, хаджи Василий. Това станало през 1852 г. в Карлово, когато х. Василий обитавал Карловския светогорски метох и събирал милостиня за Хилендарския манастир.
|
|
|
|
|
|