"Нова Зора" - брой 26 - 7 юли 2009 г.

Джоб дъно няма
Все по-скъпият алъш-вериш на гласоподаватели, търговията с “електорални гласове” прие на въоръжение различни философии, и то за съвсем късо време. Мина през технологията на “корпоративен вот”, мешаната скара и стигна до дрогата... Обяснението е просто и според правилото музиката поръчва онзи, който плаща... Една седмица преди 5 юли гръмна за пореден път името на един такъв „разпределител”. Най-директният и в никакъв случай не единственият, бе същият този, който от благоевградското село Кочан оповести, че не депутатите, а той държал ключовете от килера в тази страна. Острата реакция на Догановото “откровение” бе израз на възмущение, безсилие и малко завист. Как иначе, след като българските политици всъщност са все бивши, настоящи или бъдещи ортаци на господина в изпълнителната и законодателната власт. Много от тях, като например Костов, Борисов и Сидеров, се държат в своите партии също като Доган в ДПС. Но явно само “обръчи от фирми” не са достатъчни и затова ги напускат и собствените им съпартийци, да си спомним за Йордан Цонев и Христо Бисеров само, които от седесари станаха депесари.
Джоб срам няма!
В своето безсилие десните борци срещу „доганизацията” често отъждествяват ДПС с българските мюсюлмани, с Република Турция и дори с турските филми по „Нова” и Би Ти Ви... „1001 нощ”, „Мелодията на сърцето”, „Перла” или „Сълзи над Босфора... От “Скат” ги обявиха за турска пропаганда с цел присъединяване на Анкара към ЕС... Но нима Турция трябва да спре да прави филми, за да се хареса на нашите закъснели евро- и българолюбци? Да бяха реагирали така и на глуповатите холивудски екшъни и трилъри, дето се прескачат психопати, серийни убийци или терористи... Според вожда на болшевиките В. И. Ленин „от всички изкуства, най-важно е киното”. От руския опит, както признават и някои съвременни турски историци, се е ползвал и самият Мустафа Кемал Ататюрк. Ползвал се е и от помощта на Съветска Русия и България в борбата за прогонване от Анадола на някои от днешните турски съюзници в НАТО. И въпреки членството в различни военно-политически съюзи, от края на Първата световна война до наши дни републиката на Ататюрк не е воювала пряко нито с Русия, нито с България. Което не значи, че в Турция не са наблюдавани реваншистки намерения, особено по време на студената война.
Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
„Ербъс” в небето над Джокондата
„Те всички бяха велики художници като Джото, Тициан, Рембранд и Гоя. Аз съм само един публичен смешник, който схвана своето време и черпеше по най-добрия възможен начин от тъпотата, суетността и алчността на своите съвременници” – писа Пикасо през 1952 г. Той не само бе голям художник, не само прояви изключителна скромност, но като много интелигентен, схвана ползата, която може да извлече от „глупостта” на своите съвременници и революционизира изцяло рисуването. Нуждаеше ли се то от това? Несъмнено. И по редица причини, повечето от които са добре известни, но споменавам само за целите на изложението:
Появата на фотографията и нейното широко разпространение. Найсфор Нийпс направи успешно първата снимка през 1827 г. Единадесет години по-късно Дагер завърши дагеротипа, което му костваше подкрепата на Академията на науките. Едва през 1908 г. обаче бе реализирана първата полихромна снимка, а половин век по-късно способът започна да се употребява широко с търговска цел. По време на това дълго раждане и в една начална фаза фотографията се вдъхновяваше от живописта. Впрочем Надар (1820-1910) бе художник, дизайнер, писател и страстен любител на аеростата.
Автор: Пиер-Мари ГАЛОА>> Пълния текст...
Държавата като подарък за рожден ден
Тъй нареченият демократичен преход у нас с основание може да се характеризира като време за раздаване на подаръци. За дребни стотинки бяха харизани материални активи, предприятия, гори и земи на новоизлюпени „безнесмени“ с политически заслуги за „разграждане на системата“. Подарен беше общонароден капитал за милиарди, създаден и спастрен от всички нас през 45-те години след 9 септември 1944 г. Новоизлюпени демократи, довчера никому неизвестни мижитурки и клакьори на стария режим изведнъж придобиха самочувствие на крепители на новото, от които зависим ние, обикновените техни сънародници.
Още помня изявленията на един мой съгражданин, представител точно на тази „нова класа“, който с гордост изричаше: „Аз давам хляб на сто човека, кой ще отрече това!“. Той забравяше, че в същото това предприятие, което си присвои по време на масовата приватизация, преди 10 ноември работеха 500 души. На голяма част от тях той прибра т.нар. приватизационни бонове и съвсем забрави да им заплаща поне дължимите дивиденти в края на всяка година.
Автор: Таньо КЛИСУРОВ>> Пълния текст...
Местан и Вълчев пак си показаха рогата
През мандата на отиващия си 40-и парламент в българското образование и наука вилняха двама от най-заклетите им врагове, ресорният министър Даниел Вълчев и Лютви Местан, председател на съответната парламентарна комисия. Сега, като за изпроводяк, тия двамцата пак не пропуснаха да се изявят в българофобското направление.
Както се изясни миналата седмица, за учениците от осми клас есента предстои здраво орязване на програмите по литература. От творчеството на Смирненски вече няма да се изучават “Приказка за стълбата”, “Гаврош” и “Цветарка”. Не по-малко престъпно е ампутиран и Вапцаров (“Прощално” и “Борбата е безмилостно жестока”). Отпадат също така “Кръгозори надвесени” на Николай Лилиев, “Нежната спирала” на Йордан Радичков, “Японският филм” на Валери Петров и “В един есенен ден по шосето” на Павел Вежинов. Драстично се орязват часовете по история (ясно защо), като са взети и всички мерки, щото сегашният изкуствено създаден училищен хаос да стане още по-непредсказуем.
Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
Китайците направиха “голям шлем” в кризата
Играта на водещите китайски банкери в развихрилата се световна финансова криза остана почти незабелязана. Те излязоха от дискретността си едва през последните месеци на 2008 г., когато стана известно, че държавната “China Investment Corporation” преговаря с “Моргън Стенли” за покупката на допълнителни дялове от нея.
Китай - лешояд на фалирали банки? Подобно мнение подценява един израстващ гигант. Китайската централна банка още от самото начало бе най-решаващият играч във финансовата криза на САЩ. Действаше тихо, но с желязна хватка. Водещите личности на китайската финансова система избягват да говорят открито по този въпрос. Но незабелязано подават указания как могат да се получат доказателства за това и след като бъдат открити, разкриват нови елементи от своя пъзел.
Историята започна с две скъпи грешки. Китайците посегнаха не само на финансовия инвеститор на САЩ „Блекстоун”, който скоро след това бе сполетян от кризата, но и на „Моргън Стенли”. Втората по големина инвестиционна банка в САЩ изпитваше остра нужда от капитал, след като претърпя първите загуби от порядъка на милиарди долари и китайците се оказаха добре дошли инвеститори (през декември м. г. те вложиха 5,5 милиарда долара за 10% от нейната стойност). Това скоро се оказа грешна инвестиция. “Ние подценихме слабостта на Съединените щати, иначе нямаше да се включим в институция като “Моргън Стенли” - споделя китайски банкер. “Станалото е неприятно, но в никакъв случай не и драматично”.
Подбор и превод от “Ди Цайт”:
Иван Аладжов, Любен Аладжов
>> Пълния текст...
И на американските протежета в Кабул
им домъчня за "съветските окупатори"
Неотдавна в Москва се състоя руско-афганистански икономически форум. Ръководител на представителната делегация от Кабул бе вицепрезидентът Карим Халим. Три десетилетия след изтеглянето на съветските войски от Афганистан той се обърна към руските си домакини с молба да се върнат в родината му, за да я възстановят от разрухата след управлението на талибаните и интервенцията на НАТО, начело със САЩ.
Както е известно, англо-американските военни са тесни специалисти в бомбардировките на важни стопански и граждански обекти, както и изтреблението на цивилно население, в това число на старци, жени и деца. Сегашното натовско “присъствие” също не е изключение. Освен това в резултат на създадената от Запада обстановка производството на опиум в страната надскочи всички предишни рекорди, а производството на наркотици в Афганистан изпотроши всички досегашни показатели (при сваления от западните войски талибански режим добивът на наркотици бе абсолютно забранен). Именно благодарение на това сега в света процъфтява търговията и наркотизирането на младежта с всички произхождащи от това феномени, например бум на престъпността.
Автор: Георги БОРИСОВ>> Пълния текст...
Отци на Отечеството
Софроний – епископ български
270 години от рождението на Софроний Врачански
Той, освен всичко друго, е сварил да си измайстори и цветен автопортрет. Графика. Оригиналът се съхранява в Русия. Та от него самия научаваме като как е изглеждал светиня му. Ами добре е изглеждал. Строг, достолепен, с владишки жезъл в ръка. Възрастта може да се определи като почтена. Изглежда се е пресътворил, когато се е видял малце слободен. Пък и охолен. Е, и разбира се, със съзнанието за своята значимост. По отношение на последното – значимостта – той не се е никога съмнявал, че е бил в притежание на добродетели. И умения.
Най-вероятно Софроний е уловил тънката четчица на тщеславието, когато е бил в Букурещ и вече е жънал плодовете на своите усърдия. И не кога да е, а по време на поредната руско-турска война от 1806-1812 г.
Той тогава е във водовъртежа на събитията, ухажван от силните мира сего.
Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
За истините и неистините,
за вълчите нокти и кадифените ръкавички
Изборите за Европарламент у нас показаха каква огромна част от българите са заблудени и до умопобъркване прехласнати от медийната “кукла на конци”, супермена Бойко Борисов. Че е “кукла на конци”, би трябвало всеки да го е разбрал. В качеството си на “световноевропейски” кмет, без всякакво неудобство за несъизмеримост на ранг и място в държавата, надмина дори и бай Ганя. Срещаше се и се прегръщаше с държавни глави, президенти, премиери и други високостоящи в управленската йерархия лица на Америка, Германия, ЕС, Англия и къде ли още не... И защо ли тъй охотно го приемаха? Узнахме вече къде как се е хвалил с българския нискокачествен “материал”, който му предстои да управлява – пенсионери, цигани, престъпници. Не можехме обаче, и нямаше как да узнаем коя от тези височайши персони какво е получила като обещание или договаряне с Б.Б., срещу прегръдките и снимките с тях. И най-важното – подкрепата им, за да Бъде!
Бедни, бедни български народе! Беше толкова високо образован и толкова глупаво доверчив, а допусна политически нечистоплътници като човека от Мадрид да те управляват и скубят като новогодишна пуйка, че дори го нарече “Н.В. Царя”. Сега горчиво се оплакваш от “грешката” си, но след като 20 години вече упорито и многопосочно те опростачваха, дори не се досещаш че герберите (уви, красиви, но без аромат, както и политиците им – ярки, но без свян и съвест, отново те подмамват към дълбоката яма на бъдещото ти небитие).
С цялото си сърце и същност съм на твоя хал и на твоя страна, народе мой, с истинска преданост и всеотдайност искам да те браня от злата участ, горещо бих желала и аз, като много други, да кажа “народът не е виновен”.
Искам, но не мога!
Автор: Тодорка ЖЕКОВА>> Пълния текст...
Чеку унизи България и Интерпол
Скандалът с ареста на Агим Чеку завърши логично. Прокуратурата не протестира пред Софийския апелативен съд решението на Окръжния съд в Кюстендил, с което бившият косовски премиер бе освободен окончателно от ареста. Така на практика той има правото на свободно придвижване из България и напускането й, когато пожелае. Припомняме, че Чеку бе задържан на ГКПП Гюешево на влизане в страната ни. Задържането стана, защото той е пуснат за издирване от Интерпол по искане на Сърбия, която го обвинява във военни престъпления по време на войната в Косово през 1998-1999 година. Окръжният съд в Кюстендил обаче го освободи поради “недостатъчни доводи” на сръбската страна за предаването му. Наистина, той даде тридневен срок, ако прокуратурата поиска да протестира решението му пред по-горна инстанция.
Е, прокуратурата не протестира. Има си хас, след като и от Брюксел, и от Вашингтон бе недвусмислено заявено, че палачът на косовските сърби е вече поданик на друга държава, и като такъв не може да бъде предаван на Сърбия...
Автор: Илко ДЕБЪРЛИЕВ>> Пълния текст...