По време на Парижките преговори за мир след Първата световна война един представител на британското министерство на финансите предлага свой план за следвоенното възстановяване на европейската икономика. Той рязко възразява срещу тежките условия, които Лондон и Париж се готвят да наложат на Германия. А тъй като възраженията му не са приети, напуска демонстративно преговорите с предупреждението, че не иска да е съучастник в подготовката на следващата световна война. И черната му прокоба наистина се сбъдва.
Този далновиден англичанин е Джон Мейнърд Кейнс (1883-1946 г.), високопоставен държавен служител и преуспяващ бизнесмен, а впоследствие и световноизвестен икономист. Любопитен факт от неговата биография е, че е женен за руска балерина и посещава трикратно СССР.
Именно Кейнс е ученият, който доказва, че саморегулацията не е присъща за т.нар. пазарна икономика, поради което държавната намеса в стопанския живот е задължителна. Нейната основна задача е да се противопоставя на алчността на олигархията, на инфлацията и безработицата. Именно тази теория ляга в основите на държавите на “всеобщото благоденствие”, изградени след Втората световна война в редица западни страни.
От началото на 70-те години обаче олигархията започва постепенно разграждане на “силната”, на социалната държава. Точно в това се състои например политиката на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Този деструктивен процес се засилва още повече след разпада на конкурентния социалистически обществен строй в Източна Европа, когато олигархията вече не е принудена и от външния фактор да си играе на “всеобщо благоденствие”. Постъпателният демонтаж на социалните държави впрочем продължава и до ден-днешен както на Запад, така и на Изток, доколкото съответните народи позволяват това.
Този демонтаж се извършва под знамето на неолибералната теория на американеца Милтън Фридман (1912-2006 г.), която ратува за максимално оттегляне на държавата от икономиката, ликвидиране на нейните социални функции и пълна свобода на действие за олигархията. Тъкмо тази антихуманна практика е причината за сегашната глобална рецесия с всичките й прелести – масови фалити, срив на производството, стопяване на средната класа, астрономическа безработица и т.н., и т.н. Пак тя е в основата на множество стопански катастрофи по света през последните десетилетия – например в Чили на Пиночет, Русия на Елцин или България на СДС и Кобурга.
Но да се върнем към теоретика на регулираната пазарна икономика Кейнс – същия, който предсказва избухването на Втората световна война. За отбелязване е, че той не е единственият, който мисли така. “Когато една държава се управлява зле, панацеята е най-често инфлацията, а после – войната” – пророкува и Ърнест Хемингуей. На същото мнение в наши дни е дори Пат Бюканън, съветник на Никсън, Форд и Рейгън, както и противник на Джордж Буш-младши в президентските избори през 2000 г. Напоследък Бюканън е яростен критик на инфлационната политика на Федералния резерв (частен финансов съюз на глобалната лихварска олигархия, маскиран като централна банка на САЩ). И мишената в никакъв случай не е избрана случайно – именно този банков монструм е основният лост на неолибералния волунтаризъм, който докара света до днешното състояние. И това не е първата глобална злина, предизвикана от “федералния” резерв. Не някой друг, а тъкмо бащата на неолиберализма Фридман доказа, че Голямата световна криза (1929-1933 г.) също е резултат от дейността на въпросната частна мошия.
Ще добавим само, че от Луканов насам България се управлява предимно от либерали, като в момента най-опасната предизборна платформа е програмата на ГЕРБ.
И така - долу Фридман, неолиберализма и глобализма, да живеят Кейнс, социалната държава и човешката солидарност!
|