|
Трудно е да се забрави непоносимият пек на 30 юни 2002 г. Една дълга мълчалива и скръбна процесия бавно изпълваше бул. “Руски” в посока към Университета и Народната библиотека. Истинска тъжна, жива река от хора. Носехме кръста на Хайтов...
Едва ли тогава някой можеше да си представи, че няма да мине и година и ще започне една още по-мъчителна и неравна битка, битката между спомена за големия писател и живите му опоненти. Затихваща и разбунена, мълвата за греховете му подхващаха и колегите му по перо, и журналисти, и жълти хроникьори. Неравна битка.
На 30 юни тази година се навършват седем години от кончината на писателя, а на 15 септември, ако беше жив, Яврово щеше да празнува неговата 90-годишнина.
Като всеки човек с характер, и особено даровит писател, Хайтов няма как да отръска упоритата пепел на завистта, реванша или елементарната мижитурщина. Единственият неоспорим аргумент, мотивиращ литературните и битийните му неприятели, е, че не могат да го стигнат. Няма как. Мъжките времена са в кръвта му, древната планина е неделима част от живота му, талантът му е повече, отколкото може да понесе някой по-слаб от него.
През 1967 г. излизат „Диви разкази“, с над 10 издания в България, преведени и на 28 чужди езика, включително и китайски. Общият тираж на книгите на Хайтов, издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра. Николай Хайтов е носител на Димитровска награда за проза, на литературната награда „Йордан Йовков“ и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000 г. Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките. Той е един от Стоте велики българи на всички времена.
В едно интервю Хайтов казва, че не обича епитетите, били “тлъстини” по текста. Затлъстели мозъци обаче не пропуснаха да го корят за какво ли не. Такава е съдбата на жилавите творци в България. Като не могат да ги прескочат или да ги забравят, опашкулват ги в клевети. И пак не става, такива като Хайтов колкото по ги бодеш, толкова по-буйно пръскат аромат – талантът – ако някой не знае, - също има аромат. Неунищожим. За другото всички ни съдят на едно по-високо място...
|