|
Политическата партия ГЕРБ е извънредно интересен феномен сред всичките феномени, с които ни нагостиха годините на „прехода”. Но докато за други, в това число и за такъв наистина необикновен феномен, като партията НДСВ, някакви логични обяснения са възможни, то възникването и възходът на ГЕРБ продължават да остават загадка.
Полицай-огнеборец, частен охранител на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски успя за 10 години да се издигне до върховете на държавната власт, увличайки след себе си и само за своя сметка голяма част от българските граждани, без да им предлага нищо конкретно освен своята личност. Единствената историческа аналогия, която ми хрумва, е кариерата на Адолф в годините преди 1933 г. Ако продължим аналогията, дали ситуацията в България в периода 2000-2009 г. прилича на положението във Ваймарската република?
В моменти на кризи обвиненията се хвърлят върху продажните политици и държавници, върху корумпирани чиновници, магистрати и полицаи, и много рядко върху негодността на гражданите. Но е факт – състоянието и перспективите на България не могат да се обяснят по никакъв логически начин и не могат да бъдат подкрепени с никакви разумни доводи. Това си е чиста проба мистика – мистика генетична, нравствена и поведенческа. Няма друго обяснение.
Всичко в нашата мила страна е преобърнато, деформирано и загадъчно - най-голям обществен рейтинг има бивш полицай, лява партия провежда дясна политика, дясна партия издига леви лозунги, бивши комунисти станаха капиталисти, бивши „демократи” – върли националисти, националистите заприличаха на нацисти, циганите се превърнаха в роми, нов народен защитник иска да реже главите на корумпираните, партийни вождове влязоха в ролята на „Биг брадър”.
Трябва да признаем, че неформалният лидер на ГЕРБ усети и разбра още в битността си на главен секретар на МВР, че народът не е имунизиран срещу лъжата и манипулацията в най-грубите им форми и в трудни моменти ще предпочете „един като тях” пред умуващите и говорещи със заоблени фрази псевдополитици. Наивните интелигентски надежди, че хората четат партийните програми и по тях правят своя избор, изглежда са разбити на пух и прах. Идва мачото, посочва врага, свъсва вежди размахва пръст и вече му вярват...
Ето няколко въпроса като за “Стани богат”: какво постигна Бойко Борисов при своето кметуване в София - оправи улиците; оправи движението и паркирането; изчисти боклука; справи се с бездомните кучета; осигури на майките ясли и детски градини; редовно мие улиците; реши въпроса с ромските гета; реши въпроса с градските тоалетни; оправи градския транспорт; направи нови градинки и паркове; построи нови училища, библиотеки, музеи и театри?
Какво точно направи?!
Бившият президент на Франция Жак Ширак беше 18 години кмет на Париж, преди да стане президент. А на наш Бойко, виждате ли, му омръзнало да се занимава с боклука на София (в. ”Дума” от 18.06.2009 г.).
Откъде се пръкна този „аристократ”? Да не би да иска да се занимава с боклука на България, т.е. с „лошия човешки материал”?
|
Не се съмнявам – за нови гробища Б. Б. ще намери място, време и пари.
Ако някой си направи труда да прочете един от одобрените варианти на програмата на ПП ГЕРБ (подбрани характерни части от нея са публикувани като приложение на в. „Нова Зора” от 23.06.2009 г.), ще се ужаси от перспективата тя да бъде реализирана, дори и ограничено.
Това е олигархичен либерализъм, доведен до крайност, на фона на който Милен Велчев изглежда направо социалист. Възприет е съмнителният американски принцип, че щом животът на човека си е негов, държавата нищо не му дължи. Едва ли някой вече си спомня за такава персона като Юлия Берберян, която и депутат беше. Та тази Берберян, майка на най-известните ни тенисистки, провъзгласи преди години: „Да си клошар, е право на избор на живот!” (в. „168 часа”, 7-13.04.2000 г.). С други думи, всичко е просто въпрос на избор: ако искаш, стани клошар, ако искаш - бандит, ако пък толкова го искаш - бъди нормален, почетен човек.
Много удобна философия.
Хора с такава философия са гръбнакът на герберската партия. Аз не зная пример от историята, когато полицай е оправил държава. Впрочем спомням си за един, който се помъчи, но нищо не се получи и остана с позорната си слава - Жозеф Фуше. Който не вярва, да прочете Стефан Цвайг. Май имаше и друг кандидат-спасител – Хайнрих Химлер, но той завърши още по-трагично - беше принуден да сдъвче ампулата с цианкалий след като бе заловен и получи заповед да се се съблече гол.
В България е още по-трагично. Полицаите са двама – единият формален, другият е неформален. В резултат - полицай и половина... Да е жив и здрав този странен хибрид и да ни води от победа към победа.
Спомням си заявление на „разкаял се социалист” и новопръкнал се „гербер” Божидар Димитров, че няма такова нещо като „ляв” и „десен” кмет. Това е една от многото изцепки на популярния историко-политик. Изцепка, защото не е вярно. Има още много хора, които помнят за Дупнишката комуна, за Софийската комуна, за Шуменската комуна, за Варненската комуна и за много други „леви” кметства Има и цял набор от дейности, които определят една кметска управа като „лява” и ако някой не ги знае, може да му бъдат напомнени. Това, че днес в България няма разлика между „десния” Плевен и „левия” Благоевград, говори лошо преди всичко за кметовете, избрани с листата на БСП. И аз много се съмнявам, че ако „желязната дама” на БСП Татяна Дончева не беше загубила позорно извънредните кметски избори в София през 2005 г., щеше да бъде „ляв” кмет. Още се помни крилатата й фраза: „Който не иска да строи капитализъм, няма място в БСП”. Може пък г-жа Дончева и да е права. Бойко Борисов очевадно иска да строи капитализъм. Значи ли това, че той има място в БСП или поне редом с БСП? Ще поживеем, ще видим.
„Дясната” вълна залива Европа и това, в условия на системна криза на капитализма, е много лошо. Няма съмнение, че „дясната” парадигма ще бъде привнесена в България от „ловното куче” на Европейската народна партия и българския народ го очакват тежки дни. “Дясна” Европа вече се готви – ще съкращават европейските субсидии за страни като България, ще ограничават движението и престоя на българи в „стара Европа”, ще ни натискат да се приватизира всичко неприватизирано, ще ограничават нашите стоки с безсмислени директиви и стандарти, ще притискат дребния и среден бизнес, ще орязват социалните плащания. Холандците вече дадоха пример, в Англия вършат физическо насилие срещу емигрантите от Югоизточна Европа (в. „Дума” от 18.06.2009 г.).
Европейската социалдемокрация за пореден път се провали, и то точно в момент, когато можеше да използва всички тъпотии на „десния проект”, станал причината за кризисния тайфун. Нещо подобно се случи през 20-те и 30-те години на миналия век в Германия... Социалдемокрацията още един път демонстрира своята пълна безпомощност да работи в кризисна ситуация, а ако работи, то е в услуга на консервативните „десни” партии.
Няма съмнение, че „герберите” ще се опитат да се възползват от всички социални грешки на тройната коалиция, от непремереното говорене и постъпки на отделни представители на БСП. Беше допусната сериозна тактическа грешка, че обществато не можа да разбере цената на тройната коалиция и отговорността на всеки един от участниците за общата политика. Сега тази цена ще трябва да се плати. Тук всякакво позоваване на тезата, че винаги с управляващите в края на мандата такова нещо се случва, не върши работа - то не е вярно. Едва ли привържениците на ДПС и на НДСВ смятат, че управлението на тройната коалиция е било вредно за тях.
От изборите БСП трябва да излезе с „обица на ухото си” – нейните изборни листи трябваше да бъдат чисти от всякакви партократи и съмнителни личности, които с каквото и да било са увредили образа и политиката на партията или пребивават в парламента и във власта по 20 години, и да се обърне към широките възможности на „лявото” пространство, там, където все още са съхранени идеалите и надеждите на мнозинството българи. На този фон поведението на някои забележими личности от БСП, които водени от емоции или от други подбуди, направиха непремерени изказвания и постъпки, не прави добро впечатление и обслужва враждебни на коалицията интереси. Те са проява или на малодушие, или на стремеж за оправдание пост фактум. Това е жалко.
Фактите говорят недвусмислено: през тези 20 години БСП напусна бойното поле на историята и капитулира пред своя мирогледен противник. И в тази тъжна история вината не е само на партийното ръководство. Ето, аз признавам пред вас - поемам моята нравствена едномилионна отговорност, че като офицер от БНА не изпълних военната клетва, а като член на БКП –уставните си задължения и не направих всичко, зависещо от мен, да предпазя моя народ и моята страна от поругаване. За всичко това аз се извинявам. Не ме интересува какво правят другите. Намирам извинението като мое нравствено задължение. Мога само да поздравя Румен Петков за извиненията, които поднесе от името на БСП за негативите, понесени от страната и хората от нейното четиригодишно управление. Председателят на партията Сергей Станишев също не крие стореното лошо. Това все пак е нещо и слага оптимистично начало.
ПП „Нова Зора” честно и почтено изпълнява своите коалиционни задължения в предизборната борба. Според възможностите си тя прави повече, отколкото се очаква от нея, и го прави добре. Доказателство е истеричното отношение на някои опозиционни партии към нас и опитите на определени журналистически среди и личности да я осмеят с плосък хумор, който те така много обичат. Стигна се до парадоксите да се използват държавни институции като помощници в кампанията и с тях да се сплашва партията – подход, който опозицията така гневно заклейми преди известно време, че даже и в Европа се оплака.
Ако трябва да се преценява работата на „Коалиция за България” по относителната активност спрямо реалните възможности на партньорите, ПП „Нова Зора” е без конкуренция. Без нито един от нейните представители да е на избираемо място в листите на коалицията, те активно работят за общата кауза. Именно специфичните възможности на партията не бяха оценени по достойнство и цялата кампания се подчини на странни, неясни и личностни сметки. Не може да се каже, че такъв подход е изненада, той се прилага от всички партии, но за БСП е доказано неефикасен и губещ.
Само преди няколко дни президентът Първанов публично се оплака, че 90 % от мажоритарните кандидати са партийни апаратчици. Това е само една от многото причини на евроизборите „дясното” политическо пространство да получи внушителните 1 362 851 гласа, срещу повече от скромните 476 618 гласа от „ляво”. На парламентарните избори, от участващите 20 политически субекта, почти над 80 % са „дясно” ориентирани. Дори да извадим от тези сметки ДПС и да присъеденим неговите гласове към БСП, се получава пак не особено оптимистична картина - 840 815 срещу 998 654. Даже след жестоко заклейменото правителство на Жан Виденов и терористичният натиск на СДС през 1997 г. БСП получи на извънредните парламентарни избори 939 308 гласа. С този резултат днес БСП щеше да отнесе ГЕРБ и да го изпрати в историята заедно с цялата скапана десница. Изводът е само един – БСП и „Коалиция за България” не представляват и не владеят цялото лявото пространство. Точно това беше поводът преди пет години ПП „Нова Зора” да предложи проекта за Единен ляв фронт и целенасочено и последователно да работи за неговата реализация. През цялото това време ПП “Нова Зора” се стремеше да достигне, мобилизира и активизира онези слоеве на „лявото”, до които БСП и Коалиция за България няма как да стигнат. По този път имаше провали и неуспехи, но отварянето на формата на Коалиция за България, въпреки открито демонстрираното нежелание на коалиционните партньори от стария формат, е несъмнена крачка напред и е перспективно.
Ще го кажа открито: днес БСП не отговаря напълно на мислите и надеждите на повечето от нейните членове и симпатизанти. Да, нейната политика и в опозиция, и като управляваща сила е непоследователна и понякога срамна. Да, много от нейния ръководен слой е с дребнобуржоазен манталитет, формиран от над 30-годишно търкане на жълтите павета. Да, много личности от този слой са предизвикателно презиращи членската маса. Да, всичко това е така. Но именно съществуването на БСП спаси България от развихрянето на „белия” терор и от отмъщението на жалките и оскубани „жертви на комунизма”.
БСП и сега все още пречи и проектът за нейното пълно маргинализиране и изтласкване от политическото пространство съществува и се реализира. Това също трябва да се знае. Ако нещо подобно стане, ще пострадат не само членовете и симпатизантите на БСП, но и всички „леви” хора, без значение дали псуват или тайно обичат БСП.
Скандалът в Банкя и постоянното говорене на Б.Б. за възмездие са показатели за мисленето на юнаците от ГЕРБ и за опитите да се създадат реваншистки нагласи в обществото. Срещу подобни примитивни реакции политкоректният тон и възпитаният диалог са безполезни (опитът на Румен Овчаров да “засрами” Б.Б. и вялата реакция на в. “Дума”).
В последното десетилетие „политкоректността” се превърна в агресивна идеологическа доктрина, систематично и диктаторски подтискаща свободата на научната, обществена, философска и религиозна мисъл. Нямам никакво намерение да показвам към тази мракобесна доктрина ни най-малко уважение.
ПП „Нова Зора” си дава ясна сметка за отговорността, която пое с влизането си в Коалиция за България, както и за негативните последици, които ще понесе. Но съдбата на Отечеството е над всичко и жертвите си струват. Сега целта е една - всички истински българи заедно! За да се прегради пътят към властта на восъчните остатъци от миналото и на наглите дечица от загнилата перестроечно-номенклатурна социалистическа „пяна”.
В моменти на изпитания е важна само победата. Победа, колкото тя и да струва. Останалото може да почака.
|