"Нова Зора" - брой 22 - 9 юни 2009 г.

Случайно ли улучиха народа?
За пръв път след 10 ноември 1989 г. Народът и партия “Нова Зора” са единни. И Народът, и ПП “Нова Зора” смятат, че пенсионната “реформа” на Иван Костов е орязала здравата пенсиите на третата възраст в България. На това мнение е дори БСП.
Само една шепичка хора не са единни нито с Народа, нито с “Нова Зора”, нито с БСП. Най-неединен от тях е г-н Йордан Христосков, назначенец на Иван Костов на поста управител на Националния осигурителен институт още от април 2000 г., който пост заемаше до преди седмица-две. Освен това най-неединният г-н Христосков е старши научен сътрудник (втора степен), а също така доцент в УНСС, Бургаския свободен университет и Висшето училище по застраховане и финанси. А също така е бивш социален министър и съветник на някогашния държавен глава жмж. Както се вижда, заслужил демократ.
Възмутен от народно-партийното единство, тия дни г-н Христосков публикува разобличаваща вестникарска статийка, в която оборва лъжовното мнение на Народа, “Нова Зора” и БСП. За отбелязване е също, че творбицата му в петъчния брой на “24 часа” (5 юни т.г.) е приятно украсена с щедри комбинации от цифри от 0 до 9 и обратно. От тях става ясно, че Иван Костов не само не бил намалявал пенсиите, но ги бил увеличил близо два пъти и половина (?!).
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Коментар на Иван ЦЕНОВ
дългогодишен преподавател в Техническия университет
по Математическа теория на системите и управлението
Г-н Ценов, четохте ли статията на вече бившия управител на НОИ Йордан Христосков в днешния (от 5 юни) брой на в. “24 часа”?

Не. Не чета “24 часа” от доста време.

Ще Ви я прочета, тя е кратка. Всъщност основното е, че Костов, не само не е понижил пенсиите, дори в периода 1997–2001 е повишил средната пенсия 2.5 пъти!

Е, добре, прочетете ми я!
...Виждате ли, наглостта на хората, които “извършиха реформата на пенсионната система”, сиреч хората, които разработиха, внесоха в Народното събрание и гласуваха т. нар. Кодекс за задължителното обществено осигуряване (КЗОО), е толкова голяма, че откровено казано, се чувствам омърсен всеки път, когато се докосна до тази материя.
Всъщност няма по-добре запознати в България от читателите на в. “Нова Зора” с усилията, които направих, за да обясня на българите как с приемането на КЗОО фактически бе “узаконен” геноцидът срещу милиони българи. Нека да припомня. През октомври 2000 г. публикувах статията “Десет милиона стари негърчета”. По-късно продължих с “Геноцид с маска “Пенсионно осигуряване”. Срещнах се с Христосков, ходих при Красимир Ангарски - съветник на президента Петър Стоянов по икономическите въпроси. Мултиплицирах изследванията си и в други печатни издания. Днес можете да намерите част от тези статии в сайта ми http://tsenov.bul.net. Многократно говорих навсякъде, където имах достъп до радиа и телевизии. И нищо.
Щях да забравя... След като “левият” Георги Първанов стана президент, направих пореден опит да променя нещата. Баща ми - комуто изцяло дължа работата си върху тази тема – помагаше на приятели и познати да изберат по-добри условия за пенсиониране, поиска поредната среща с Първанов. Получи отказ. Петър Стоянов поне ни прие чрез Ангарски – е, резултатът пак бе нулев...
Иван ЦЕНОВ пред "Нова Зора">> Пълния текст...
Борец за ред, законност и справедливост
Почти всеки път, когато глашатаят на реда, законноста и справедливостта Яни Янев оповестява поредната си сензация, до него премигва на ситно Митето Абаджиев от град Омуртаг.
Това Мите, набор 1965-и, е много репресирано от комунистическия режим. В младите си години то било голям китарист, та в ЦК на ДКМС едва ли не самият Росен Карадимов му дърпал комсомолските ушички заради един горе-долу такъв антирежимен текст: “Не виждаш ли, че си успял. / Тогава стискай здраво зъби. / Стискай и лети във въздух бял. / Във тоз живот, във това море от скърби.” От омраза към червените Митето дори се оженило за съветската гражданка Светлана, която сега се води за латвийка.
В борба на живот и смърт с комунизма Абаджиев, който има баба швейцарка, завършва право в Софийския университет “Климент Охридски”. При тиранията на Виденов пък специализира “Американско и международно право” в Далас, САЩ (1996 г.)
Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
Професия гербер?
“Обущарю, не по-високо от обувките!”, гласи една римска мъдрост. Сиреч, всеки човек си има таван на възможностите. И не бива да се опитва да го надхвърля.
Пример за това е сливенският кмет Йордан Лечков. Един от героите на незабравимото “американско лято” на българския футбол през 1994 г. без съмнение ще остане завинаги в спортната ни история. Но оттам насетне нещата стават не толкова лицеприятни. Като кмет на родния си град Лечков наистина направи не малко полезни неща. Но името му бе замесено също и в не малко скандали, включително и по линия на футболната ни федерация. Това както и да е - всеки човек на власт няма как да не се забърка в някакъв сблъсък на интереси или просто интриги. Но последната му изцепка вече говори за твърде странни разбирания за политика и за власт.
Автор: Венцел КРАНЦ>> Пълния текст...
“Царските имоти“
Новото начало - Цар Борис III
Борис III е разбрал много добре, че съгласно действащата ТК не може да претендира за имоти, черпейки придобивно основание на името на Фердинанд. Затова на 2 август 1924 г. той възлага на юридическия си съветник Сава Иванчев да се заеме с оформяне собствеността на “царските имоти”. Така се поставя началото на продължила повече от десетилетие сага по подмяна, фабрикуване и фалшифициране на документи с цел промяна статута на обслужващите короната имоти. Излишно е да се анализира всеки случай поотделно, тъй като се следват сходни схеми при оформянето им. Безполезно е също да се обсъждат всички имоти поотделно, управлявани от Интендантството, включени в разните списъци, изготвяни по конкретни поводи и с определена цел.
Ще се спрем обаче на списъците на онези имоти, доколкото са достъпни, изготвяни по конкретни поводи, за да проследим еволюцията, която претърпяват до прочутия списък на Кимеон Георгиев, въз основа на който се обявяват за собственост на Народната република България всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Първият е Опис на дворците Врана, Царска Бистрица, Соколец и Ситняково, изготвен през 1920 г. във връзка със Закона за съдене виновниците за националните катастрофи. В описа, без да се сочи придобивно основание или документи за собственост, се твърди, че имотите са собственост на “Негово Величество Царя”.
Автор: Христо ТЕПАВИЧАРО>> Пълния текст...
Цариградският роман на Петко Р. Славейко
Голямото изкушение на Петко Р. Славейков е Катерина Стойоглу. Тя се появява в Цариград, а и в печатницата на в. “Македония” през 1866 г. Знае се, че е била нещо като домакинка (как човек да изнамери думата) на Георги Сава Раковски. Славейков, който бил “либав” по природа, прави галантен жест и наема квартира в махалата Орта-Кьой. Там, според свидетелството на Салгънджиев, се озовава и “твърде мистериозната и загадъчна жена”. Тя превърнала бекярската квартира на Славейков в дом, където той и гостите му се чувстват “задоволно”. За това свидетелства и Светослав Миларов, душеприказчик и събутилник на поетовата трапеза: “Вторий ден на Възкресение г. 1870, бях на обед при г. Петка Рачева, списател и вестникар български. Госпожа К., която живееше при него, турна подир обед две големи чаши пред нас, напълни ги със срязани и обелени ябълки и ги заля с черно, вкусно пошлиманско вино. Ние вадехме с пръсти резени от ябълките и сърбахме по малко, че продължихме разговора си весело и задоволно”.
Тази идилия обаче не можела да продължи безконечно. Политическите противници на Славейков, твърде дълго уязвявани от неговия хаплив език, не закъснели да се възползват от укоризнената му връзка. И това сторва не кой да е, а най-първо и най-вече Иванчо хаджи Пенчович ефенди, прононсирано турско мекере, чийто подпис още не бил изсъхнал под смъртната присъда на Левски. Неговото писание си е чист донос, но обвито в благочинност. Той заплашва, че “би могъл да се обърне към царския закон, за да покаже на прочутия по цяла България с безнравствеността и безстидността си Славейков, що ще каже вестникарско възпитание и какви трябва да са качествата на онзи човек, който държи перо в ръката си, за да просвещава цял един народ”.
Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
Империалистическа политика срещу Русия е самоубийство
През всички времена е било изключително трудно да се оцени реалността на онова, което става в дадения момент в света, и да се предвиди бъдещето. Задават се все повече въпроси, свързани с интересите на противоборстващите страни, смисъла и механизъма на тяхното поведение и изречените заклинания. Все още е неразбираемо от кого и в името на какво предизвиканата глобална финансово-икономическа криза не позволява да бъдат доловени перспективите. Липсата на отговор за въпроса кой е главният враг предизвиква сблъсъци по принципа всички срещу всички. На сцената се изявяват лидери, които се ръководят от задкулисни сили. И не е ясно кой ще има последната дума.
В отговор на впечатляващата заявка на Русия за влияние върху международните събития експерти от Белия дом изказват съмнение, че федерацията би могла да се противопостави на САЩ в „студената война”. Напоследък в Америка се изповядва едно ново мислене в областта на образованието, технологията, нивото на живота и т. н., но то не отразява реалността, защото американското влияние се базира на силата.
„Студена война” няма, а са налице сериозни идеологически разногласия. Русия не приема еднополярния свят и намесата на Америка във вътрешните дела на отделните страни. Още повече че Америка не издържа на напрежението на всяка цена да установяви хегемония над света. Днес американците изразходват 14-15 пъти повече средства за въоръжените сили от Русия. Обаче опитът им да пренесат своя модел на демокрация в Ирак, се провали. 15-хилядната армия не може да спре съпротивата на иракчаните. А демокрация явно означава преди всичко сила.
Автор: О.р. полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ>> Пълния текст...
Ще засияят праведниците
Европейската култура от ранното Средновековие, та чак до наши дни, е немислима без Библията. Тя е влязла дълбоко в тъканта на литературата, изкуството и на цялото ни мислене. Всички ние, често пъти дори без да подозираме, използваме в своята повседневна реч цитати от дълбокомъдрата книга.
Последната книга в Библията – Апокалипсис, или Откровение Йоаново, написана от Апостола и Евангелиста Йоан Богослов, с философската си дълбочина, образност и многоизмеримост винаги е привличала вниманието на българските богослови и учени.
Прeведен в средновековна България още в края на 9-и началото на 10 в. Апокалипсисът не е останал единствено в своята официална версия. Вероятно още към средата на 10 в. някой от високообразованите проповедници сред българските богомоли (може да е бил и самият поп Богомил) създал богомилска версия на Апокалипсиса, известна като Йоаново Евангелие или „Тайна книга”. Този Апокалипсис, който условно може да бъде наречен и български, заема основно място в богомилската и еретическата литература на средновековната “Евангелиста Йоан на Тайната Вечеря за уредбата на света, за Владиката и за Адам”.
В Каркасонския препис един от представителите на инквизицията е отбелязал откъде е дошла тази книга: „Това е Тайната книга на еретиците от Европа”. По някаква странна случайност неговият старобългарски оригинал не е запазен. Останали са два латински преписа – Виенски (12 в.) и Каркасонски (13 в.).
Автор: Акад. Васил ГЮЗЕЛЕВ>> Пълния текст...
Открито писмо
На 5 юни 2009 г. се навършват 35 години от създаването на Съюза на преводачите в България, националната творческо-професионална организация с нестопанска цел. Учреден по инициатива на изтъкнати преводачи на художествена литература и видни писатели, свързали името си и с преводаческото изкуство, той обединява доказаните специалисти в областта на превода у нас.
През годините на съществуването си СПБ изигра изключително голяма роля за приобщаването на българската култура към световната чрез преводното дело. Днес СПБ отстоява спазването на европейски стандарти за качество и етика при упражняването на професията и защитава престижа, правата и интересите на висококвалифицирани преводачи от над 50 езика, обединени в организацията. Много наши членове са удостоени с най-високи отличия от други страни за принос в междукултурното общуване. Повечето български преводачи, работещи в институциите на ЕС, са от редиците на СПБ.
СПБ е сред авторитетните членове на Международната федерация на преводачите /ФИТ/.
Автор: Съюз на преводачите в България>> Пълния текст...
Вдъхновени творци на българския дух
Става въпрос за две изложби, които родолюбивата публика имаше възможност да види в разстояние на една седмица.
Първата, на 80 км от София, на Павел Койчев, известен през последните години с инсталациите си от екоматериали, който ни представи необичайната инвенция „Водна паша” в близост до неговия „Градеж” (2008). Тя изобразява овче стадо, водено от пастир, върху водно огледало. Нереалната композиция, противоречаща на физическите закони, подтиква към размисли. В забързаното ни време нищо не остава трайно. И все пак всяко стадо, в това число и човешкото, се нуждае от своя пастир. В случая пастирът, подобно на Христос, ходи по вълните и без да прави чудеса, изглежда окрилен и сякаш е готов да литне и да се извиси с яркото си наметало си като с делтаплан. Натрапва се съмнението, че това е непостижимо за днешните водачи на „българското стадо”, както и че българите все още чакат и търсят своя вдъхновен пастир.
Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...


Иван Костов: - Не е важно "колко можем и колко
знаем", важното е, че ви пр-р-редадохме!..
карикатура: Тодор Цонев