"Нова Зора" - брой 20 - 26 май 2009 г.

Когато истината е неудобна
Неустрашимият столичен кмет, чието мъжкарско поведение оцени дори Татяна Дончева, изгуби съня си от една политическа реклама. И направи нещо, което не посмя дори след като заподозря БСП и ДПС, че готвят атентат срещу него: сезира Прокуратурата за „черния пи-ар” на ПП „Нова Зора”. Може би защото според Руслан Йорданов („Стандарт”, 21.05.2009) тази партия има „един файтон избиратели”. Р. Йорданов изтъква със завист, че „Нова Зора” има повече пари от СДС, та започваме да се чудим той кого всъщност защитава - ГЕРБ или СДС? Или очертаващата се следизборна коалиция между Бойко Борисов и Иван Костов с неговата „Синя коалиция”, погълнала „синята партия” на Мартин Димитров? Във всеки случай, не и истината, показана на плакат с лика на Бойко Борисов, зад който наднича някогашният Командир на „разбитите авари” Иван Костов. Там присъства едно признание, направено от самия Борисов по време на визитата му в САЩ: „Ако има нещо радостно, то е, че сега с г-н Костов намерихме общ език”.
„Намирането на общ език” с човек като Иван Костов означава достигане до обща (негативна) оценка на сегашното управление и предприемане на съвместни действия за изменение на статуквото. Защо тогава Борисов говори за „черен пи-ар” срещу него? Защо го обижда внушението, че те двамата с Костов вървят в комплект? „Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов!”- твърди посланието на “Нова Зора”, и ако това обижда Борисов, значи той се гнуси от Костов.
Вярно е, че двамата не направиха предизборна коалиция, но кой ще се закълне, че няма да се коалират след изборите? При условие, че „Синята коалиция” на Костов прескочи 4-процентната бариера и вкара достатъчно депутати в 41-вото народно събрание, за да сформират с ГЕРБ управляващо мнозинство. Неформалният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов подписа публично декларация само, че няма да се коалира със Станишев и Доган. Тази декларация бе прибрана от бившия вече водещ на предаването на Нова телевизия „Здравей, България” Георги Коритаров.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
“Царските имоти“
или конспирацията на фамилията Сакскобургготски
срещу българския народ
Повече от десетилетие спекуланти, “политици” и престъпници с бели якички се гаврят с обикновения български гражданин, като го замерят от телевизионния екран и от страниците на вестниците с т.нар. царски имоти.
Самото обсъждане на въпроса за “царските имоти” в Република България, която отхвърли монархията с референдум преди повече от 60 години - 15 септември 1946 г., - е обидно, аморално, нагло, спекулативно, а всички замесени в т.нар. реституция на царските имоти са безупречни престъпници, съгласно разпоредбите на действащия в България Наказателен кодекс.
Има няколко основни правни проблема, които би трябвало да бъдат разгледани в светлината на действалите от Освобождението от турско робство до днес норми, регламентиращи материята за недвижимата собственост, от една страна, и статута на имотите, които в един или друг период от 140-годишното развитие на България след Освобождението от турско робство са били публична държавна собственост, управлявани целево от органи на държавната власт, които, поради разликата във формите на държавно управление, са променяли името си, но не и предназначението или статута си.
Автор: Христо ТЕПАВИЧАРОВ>> Пълния текст...
Моето си е мое, чуждото е общо!
В ранната утрин на 18 април Българското национално радио разпространи новината: открит е похитителят и присвоеният от него екземпляр на “Рибния буквар” на Петър Берон от Карловския исторически музей. Разказана накратко, историята е такава: някакъв собственик на антикварен магазин, получил доверието на музейните сътрудници за достъп до музейните колекции, отмъква ценната вещ, заменя я с добре направено копие и я продава на колекционер в съседен град. Не е ясно как полицията разплита тази нечиста афера, но това не е най-важното. Кражби от българските музеи са ставали не една и две, ще стават и в бъдеще. В случая обаче са характерни и показателни две неща – откраднат е експонат не от злато или сребро, нямащ също така художествена стойност, но който притежава несъмнена висока историческа цена и след това е продаден на някакъв колекционер. Най-елементарният извод, който може да се направи е, че интересът към националните паметници на културата се разширява, от една страна, и че той е свързан преди всичко с неимоверното разрастване на колекционерското внимание и активност.
Автор: Проф. Димитър ОВЧАРОВ>> Пълния текст...
Комерсиалната глобализация
През последните десетилетия на миналия 20 век глобализацията бе изкуствено комерсиализирана от водещите индустриални държави с цел придобиване на едностранни икономически изгоди. Този акт радикално промени съдбата на целия свят. Как стана това?
Накратко казано, чрез премахване на всички защити и ограничения върху вътрешните пазари на отделните страни и осигуряване на свободен обмен на стоки и капитали между тях. Последиците от тази на пръв поглед елементарна промяна се оказаха колосални за международните икономически отношения.
Кои са причините, поради които се извърши тази изключителна по значение реформа на световния икономически ред? Отговорът изисква да припомним принципите, по които работи капиталистическата икономика. Основната й движеща сила е стремежът за реализиране на максимална печалба, стоките, които капиталистът произвежда, за са само междинен продукт по веригата до финалната им трансформация в печалба, която се извършва на пазара. Ако възникне дефицит на суровини, енергия и работна ръка производството на стоки, респ. на печалба, се свива. От друга страна, свиването на пазара също затруднява превръщането на стоката в пари. И двете явления са причина за появата на стагнация или криза - недопустими състояния за капиталистическата икономика. Ето защо основна грижа на всяка развита капиталистическа държава е да осигури на своите стопански субекти достатъчно ресурси и пазари.
Автор: Инж. Любен АЛАДЖОВ>> Пълния текст...
140 години от основаването на
Българската църква и училище
“Св. св. Кирил и Методий” в Букурещ
Към средата на 19 век, след Кримската война 1853-1856 г., Букурещ се утвърждава като важен обществен и културен център на българската емиграция в Румъния. На север от Дунава българите намират братски прием и по-добри условия за живот, икономическа и обществено-културна, а и политическа родолюбива дейност. Както в цялата Влашка земя, в градовете и селата и в нейната столица, в различно време много години преди това се заселили временно или трайно хиляди българи от всички слоеве на народа, потърсили спасение от вековния османотурски гнет, от непоносимите притеснения и преследвания. В Румъния живеели и работели неуморно селскостопански работници и градинари в чифлиците и мушите на едрите румънски землевладелци, работливи занаятчии, търговци от различен калибър и български интелигенти – учители, духовници, книжовници, журналисти-вестникари и книгоиздатели. Като първи богаташи, от значение и за самата Румъния, се издигнали българите, карловските едри търговци и банкери братята Евлоги и Христо Георгиеви.
През 60-те години на 19 век българската емиграция във Влашко вече притежавала будно национално съзнание и самочувствие. Тя се вълнувала от проблемите на българската национална култура и на национално-освободителните борби. По онова време българската емиграция в Румъния имала обществено-политически и културни организации, начело с изтъкнати водачи като създателя на организираното националноосвободително движение Георги С. Раковски, основателите на БРЦК – Любен Каравелов и Васил Левски, по-късно и поетът революционер Христо Ботев, основателят на българския театър и драматургия Добри Войников, основателите на Българското книжовно дружество, предшественик на Българската академия на науките – Васил Д. Стоянов, Марин Дринов, Васил Друмев и др. Преди всичките тези оживена дейност развивала организацията на богатите българи в Букурещ “Добродетелна дружина”.
След като се превърнал в голямо българско средище на Възраждането, не само в името на успешна стопанска, културнопросветна и книжовнобудителска дейност, а и за политическа дейност, в Букурещ от края на 60-те години на 19 век вече остро се чувствала нуждата от българска църква и училище.
Автор: Проф. Христо ЙОНКОВ>> Пълния текст...
Портрет на един читател на “Нова Зора”
Откакто алчното старче от Мадрид продаде БТК, новите мениджъри периодически изхвърлят на улицата хиляди специалисти и работници. Един от тях е прехвърлилият шейсет и втората си година Христо Димитров от столичния квартал “Изток”. Стажът му в бившето българско предприятие е 38 години, 8 месеца и 10 дни. Напуска работата на живота си “добронасилно”, в резултат на противозаконната възрастова дискриминация, прилагана от новите собственици. За да не скучае сам у дома, скоро след него е принудена да напусне и съпругата му Даша, негова колежка по БТК, по образование икономистка. Сега тя работи във фирма, в която приема реклами по телефона. Междувременно Ицо смени няколко занаята и понастоящем, половин година преди да навърши пенсионна възраст, е охранител в жилищен блок.
Както повечето български семейства, и неговото плаща тежката цена на прехода от относителното благоденствие към мизерията от африкански тип.
Даша преживя изключително тежка операция, но не падна духом нито за миг. И нищо чудно. Тя е правнучка на Гълъб войвода от Калофер, прекарал пет години в цариградските зандани и две в Диарбекир. Ицо също е от сой, но за това – по-нататък.
Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
Потребителят, който излапва империите
Световната криза възникна и затова, защото едни страни имаха възможност да потребяват повече, отколкото произвеждат. Разликата се покриваше от стоки и услуги отвън, които можеха да се внасят в държавата, без дори да се заплащат. Именно такъв обмен бе осигурен от съвременната система на международната търговия, в чиято основа е знаменитата теория за сравнителното предимство (theory of comparative advantage). Само че масираното развитие на външната търговия носи сериозна заплаха за големите икономики. Първата жертва бе Британската империя. Сега е ред на САЩ.
В центъра на теорията за конкурентното предимство е потребителят, който взема решение какви стоки и на каква цена ще купи. Всички други икономически институции на свой ред реагират на това решение. Международното разделение на труда бе резултат на конкуренцията. На едни държави им е по-изгодно да произвеждат едни стоки, а на други – други стоки. „Ако чужда държава може да ни снабдява с по-евтини стоки, значи трябва да купуваме тези стоки”. Най-простият пример е, когато южна страна, където растат банани, ги разменя например за клюква (северна боровинка), която расте в изобилие в друга, безусловно северна държава. Така поставен, въпросът не поражда никакви други въпроси от рода на защо има външна търговия. И нима някой може да си помисли да отглежда банани на север, а клюква – на юг? Излишно губене на време и сили. Само че тук се сблъскваме с много частен случай от теорията на сравнителното предимство, а именно – с абсолютното преимущество на две държави. Тези предимства се определят нагледно и просто с климатичните особености.
Автор: Алексей ТИХОНОВ>> Пълния текст...
Старинните часовникови кули на България
В миналото часовниковите кули по нашите земи са били доста повече, но до наши дни са оцелели само около трийсетина (без да се броят кулите в Република Македония и в днешна Северна Гърция). Почти всички те са строени през XVIII-XIX век, но най-старите са се появили значително по-рано. Така например първото споменаване на подобно съоръжение на Сахат тепе в Пловдив е от 1623 г.
Разбира се, строителството на часовникови кули в добрата стара Европа, в това число и в България, не е случайно явление. И ето защо.
Средновековните европейци също делели денонощието на часове, но тяхното понятие за “час” било много по-различно от нашето. Часовете на прадедите ни, които в епохата на Първото българско царство, се наричали “години”, както е и до днес в Полша и Чехия, не били равни помежду си. Освен това те се местели напред-назад в рамките на денонощието според годишните сезони и църковните празници. Загрижени в най-голяма степен за вечния живот в отвъдното, някогашните европейци не ценели времето и затова не бързали за никъде. Именно това е една от причините за множеството им църковни празници, за поклонническите пътешествия до Божи гроб или кръстоносните походи.
Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...


Политическата класа - най-злият враг на човечеството!..
карикатура: Тодор Цонев