"Нова Зора" - брой 19 - 19 май 2009 г.

Седесарко, братко...
Няколко поколения ученици в началното училище израснаха с милото детско стихотворение за „минзухарко”, който си нямал татко, нито майка за него да се вайка. Имал си само сестриче - бялото кокиче... Нашите седесарски ръководители нямат и толкова, понеже след осем години в опозиция дори „братовчедите” избягаха от тях. И ако някой им даде мръвка от трапезата, това ще е Бойко Борисов. Както се казва в една реклама на ПП „Нова Зора”: „Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов!” По времето на соца така пласираха залежалата стока. Сега същото правят тежките търговски вериги “Хит”, “Кауфланд”, “Метро” и др. Рекламата, разбира се, би могла да звучи и така: „По-лоши от Костов са само Борисов и Костов, взети заедно!”. Разбирай, в следизборна коалиция между „кръстника на българската мафия” (според Георги Първанов това е Иван Костов – б.р.) и един от създателите и съдружниците на силовите групировки (например СИК), какъвто е г-н Борисов...
Друг е въпросът, че при продължаващите крамоли около „Синята коалиция” и вътре в СДС, въпреки върнатата от КС бариера от 4%, „синьото” присъствие в НС може да е толкова нищожно, че да не заслужава вниманието на ГЕРБ. Партия като СДС, която от управляваща сила се е превърнала в перманентна опозиция, креслива, но абсолютно безпомощна, не може да буди друго, освен присмех. Тя, която бе създадена с неписания девиз „Стани да седна!”, днес се раздира от вътрешни раздори. Особено след като бе обявила още през 1991 г.: „Спечелихме с малко, но завинаги!” В политиката печалбата е винаги временна, вечни са само интересите на участниците в битката срещу България.
В основата на днес преживяваната от СДС трагедия с античен привкус стоят не интригите на управляващите, а разминаването между обещанията на лидерите за „пълна и окончателна победа” на „синята идея” и жалката действителност, наречена „Синята коалиция.” Да се върнеш при Командира, който напусна СДС и създаде своя партия (ДСБ), си е чиста проба признание, че си живял напразно. Колко лидери смениха седесарите, за да преглътнат днес унизителния факт, че ще участват в изборите за Европейски парламент без абревиатурата СДС?! И със съпредседател на „Синята коалиция”, който така си и остана нелегитимен в собствената партия, след като СГС не го регистрира. Заради непочтения натиск върху съда, двама съдии по делото за регистрацията на новото ръководство на СДС си направиха отвод.
Автор: Петко ПЕТКОВ>> Пълния текст...
О, вий, кои прекрачите тоз праг
Новият световен ред - внушения и действителност
Историята на човечеството е летопис на ограбването, на войните за земя, пазари и ресурси, за поробването на хора и за присвояването на благата от техния труд. Грабежът, всъщност, е най-естественото явление в животинския свят, към който принадлежи и човекът. Там няма производство и разпределение, всичко се взема наготово от природата или се отнема със сила и хитрост от другите същества.
Изключение в това отношение прави само човешкото общество, където се извършва организирано производство и разпределение на блага. И въпреки този огромен прогрес човешката същност е запазила атавистичната си алчност да отнема чужда собственост и чужд труд.
Днес това се прави не само с употребата на сила, както в праисторически времена. Понастоящем се използват перфектно разработени и “узаконени” начини за “интелигентно” ограбване посредством употребата на финансово-икономически инструментариум в съчетание с манипулативна измама. Новите оръжия в това отношение са всемогъщите медии за промиване на човешкото съзнание в промишлени мащаби и институциите на транснационалния капитал за финансово-икономическа принуда - Международният валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация. Въоръжената сила си остава решаващ фактор за постигане на стратегически цели, но отстъпва на по-заден план, за да действа прикрито, като заплаха, в подкрепа на натиска и манипулацията, или открито, като военна агресия в по-упоритите случаи.
Автор: Инж. Любен АЛАДЖОВ>> Пълния текст...
Открито писмо
на военни разузнавачи от различни специалности и видове разузнаване
До

Генералите и адмиралите от запаса, бивши министри на отбраната, началници на Генералния щаб: Йордан Мутафчиев, Димитър Павлов, Атанас Семерджиев, Христо Добрев, Любен Петров, Цветан Тотомиров, Михо Михов, Никола Колев, а също така – вицепрезидента Ангел Марин
Всички бивши командири и началник-щабове на войскови части, съединения, обединения, видове въоръжени сили и родове войски от БНА, които са имали в свое подчинение разузнавателни поделения.

Уважаеми господа,
Ние недоумяваме от равнодушното мълчание, с което вие отминавате нашите многобройни протести и искания за отменяне на разпоредбите на т.нар. закон за досиетата, в частта им, отнасяща се до разузнавателните подразделения на БНА и техните служби. В най-пълния си вид те са изложени в петицията от 20 май 2008 г. до омбудсмана на Република България и в обръщението на инициативния комитет за защита на правата на военните разузнавачи в България (ИКЗПВРБ) от 16 март 2009 г., публикувани във вестник „Нова Зора” и други издания на периодичния печат. Те се свеждат до несъгласието ни дейността на Военното разузнаване в БНА да се отъждествява под каквато и да е форма с тази на органите и служителите на Държавна сигурност.
Това не означава, че ние одобряваме разпоредбите на закона в останалата му част. Ние просто защитаваме истината, отнасяща се до разузнавателните подразделения на БНА, която познаваме добре и не желаем да коментираме, както и да носим последиците от дейността на органи, принадлежащи към другите ведомства, която не познаваме достатъчно.
>> Пълния текст...
Татяна Дончева взе най-правилното решение
Татяна Дончева обяви, че в знак на протест срещу кадровата политика на БСП няма да вземе участие като кандидат на Коалиция за България нито на европейските, нито на националните избори.
Известно е, че Татяна Дончева е крайно емоционален политик. Нерядко тя реагира спонтанно, необмислено и афектирано, след което прави крачка назад, тоест самокоригира се.
Този път обаче повечето от лявоориентираните българи смятат, че тя постъпи правилно и точно. И тук не става въпрос за това какви са мотивите на политичката, която след 1997 г. Георги Първанов откри в адвокатския колектив на “Мултигруп”, за да я наложи като знакова фигура на собствената му партия (говореше се, че станала член на Бюрото на БСП преди дори да я приемат за обикновен член). В края на краищата Т. Дончева притежава сериозни персонални качества – тя е борбена, устата, комуникативна, фаворитка на медиите, приближена до определени кръгове на левицата, включително и до част от градското ръководство на соцпартията в София. Изказва се бойко от трибуната на Народното събрание, без да се церемони с опонентите, умее да обижда с усмивка на уста. Наистина субект, роден за публични предизвикателства.
В такъв смисъл Татяна Дончева е сътворена от Всевишния за политически конфликти.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Набуко или размисъл върху една предизвестена смърт
“Набуко” всъщност е опера на Джузепе Верди. Но не за това галещо ухото произведение на известния автор ще стане дума, а за един пациент в клинична смърт, явяващ се по някакво странно съвпадение едноименник на операта.
Спомням си, че в началото на годината един виден чешки политик беше казал, че поемането на председателството на Европейския съюз от Чехия за първите 6 месеца на 2009 г. започнало с две големи „г”: войната за газа и войната в Газа.
В този ред на мисли, опитът за реанимация на проекта “Набуко”, станал отново актуален и така обширно обсъждан на различни политически нива и в медиите напоследък, бе провокиран именно от газовата война между Русия и Украйна през студения януари на 2009 г. Една война, в която ЕС се превърна в безпомощен заложник на тези две страни и в която пострада най-вече България. Но защо все пак Набуко?
Автор: Георги ПОПОВ>> Пълния текст...
Сомалийските пирати - грабители или хора, които
се съпротивляват срещу грабежа?
Корабите на пиратите са малки, а съдовете, които те завземат, са огромни. Така например те завладяха един гигантски петролоносач, който държаха месеци наред, докато не бе платен откупът.
Кой си е представял, че през 2009 г. правителствата по света ще обявят нова война на пиратите? Когато четете тези редове, британският кралски военноморски флот, подкрепян от съдове на повече от дузина нации, от САЩ, до Китай, проправя път в сомалийските води, за да тръгне на лов за хора, които все още си представяме като еднооки бандити от някоя комедия, с папагал на рамото. Скоро той британският флот ще атакува сомалийските кораби и ще преследва пиратите до сушата, в една от най-жалките страни на планетата.
Зад фолклорната чудатост на тази ситуация има един скандал, за който никой не говори. Хората, които нашите правителства квалифицираха като „една от големите заплахи на нашата епоха”, имат чудна история за разказване и не лоши аргументи в своя полза.
Автор: Йохан ХАРИ>> Пълния текст...
Ролята на Руската православна църква
за победата в Отечествената война
Снимката на българската делегация с Негово Светейшество Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия (в. ”Нова Зора”, бр.17, т.г.) ме върна към случка отпреди 65 години. Тя се е запечатала в детската ми памет и е поставяла пред мен въпроси, чийто отговор търсех с времето. Нали все ни се изтъкваше, че “религията е опиум за народа”; после, след 1989 г., бяха изнесени цифри и данни за погромите над Руската православна църква в бившия СССР. Докъде стигаше истината?
След зачестилите американски бомбардировки над София се евакуирахме в село Панчарево. Майка ми, магистър-фармацевт, бе и служител, и управител на единствената Общинска аптека, живеехме в задната й стаичка. Един ден в аптеката нахълта група съветски войници, въоръжени, мургави, с широки лица и леко дръпнати очи. Като видяха надписите “Venena A”, “Venena B” (“Отрови I група” и “Отрови II група), както и всичките буркани и шишета по рафтовете, изписани на латински, започнаха да викат: “Фашисты, фашисты”. Майка ми нямаше как да им обясни, че така е възприето да се пише във фармацевтичната практика. Таман се чудехме какво да правим, и влезе синеок, рус, по-висш чин – офицер, представи се за “врач” (лекар) на разквартируваното близо до село Герман съветско поделение. Нарече майка ми “колега”, обясни нещо на войниците и атмосферата се успокои. Родителите ми, знаейки, че руснаците са източноправославни, намериха лекаря и го поканиха за Бъдни вечер (срещу 6 януари 1945 г.) у нас. Той прие поканата. На стената на стаичката ни бе закачена икона на Света Богородица. Като я видя, офицерът се прекръсти и за секунда сведе глава. После разбрахме, че и в дома му имало такава икона и семейството се молело пред нея. Естествено, никой не отвори дума за “безбожието”, налагано от съветската власт.
Автор: Мариана АНГЕЛОВА>> Пълния текст...
Нищо не се променя
Всички познават сцената в анимационния филм, където бягството на персонажа го отвежда до ръба на пропаст и продължава в един момент в празното пространство... Беглецът отчаяно върти педалите във въздуха, преди най-накрая да падне в бездната. Илюстрация, която достатъчно добре резюмира сегашната криза. Героят, разбира се, се изправя и има шансове и капитализмът да се оправи от своето падение, след като е размесил много вятър над пропастта. Но след колко време и на каква цена?
Оттук се налагат няколко коментара в три области.
Първо, психологията. Двигателите на либерализма са алчността и страхът. Необузданото преследване на изгодата и страхът да не загубиш онова, което си спечелил. Страсти, които няма да се променят.
Автор: Луи ДАЛМА>> Пълния текст...


Политическата класа - най-злият враг на човечеството!..
карикатура: Тодор Цонев