"Нова Зора" - брой 18 - 12 май 2009 г.

Солидарност, православие, Отечество!
Уважаеми читатели,
драги приятели,
симпатизанти и членове
на ПП “Нова Зора”,
български патриоти,
съотечественици,
граждани на Република България

В навечерието сме на съдбовен за България политически сблъсък - изборите за 41-во народно събрание. Преди тях, както добре е известно, са изборите за европейски парламент. На 14 май започва и двадесетата календарна година от излизането на брой първи на в. “Нова Зора”. Припомняме този факт, защото отдавна вървим с вас и дай боже, далече да стигнем. През всичките години е било и вяра, и надежда, и покруса, и отчаяние. Имахме обаче един азимут и той се наричаше България, имахме един вектор и той бе истината. Говорихме честно, откровено и прямо. Случвало се е и да грешим, но то е било в подробностите. В главното, уви, се оказвахме прави. Днес България е член на ЕС, член е на НАТО. Но Отечеството ни има нужда от животоспасяващи действия. Националният организъм е усмъртен от вълчата отрова на безхаберието, илюзиите и предателствата на политическия елит. След безумните трансфери на държавен суверенитет днес гордата българска държавност има остатъчни параметри. Умира българското село. След страшната загуба на кръв вегетира икономиката на страната - няма модерни производства, няма стратегически отрасли. Спомен са годините на усилена модернизация на България. Нацията не е единна: няма цел и няма идеали. Чезне националната енергия. Като при мъртво вълнение потъва в противостоенето на групи, етноси и конфесии. На повърхността е спокойно, но отдолу бучи. Избуяват плевелите на радикализма. Всичко обаче е прелюдия към най-голямата опасност - трансфера на българската собственост в чужди ръце. Удобна маша за това са т. нар. политически сили на десния проект, който няма нищо общо с интересите на народа на България. Има само един лек, има само една противоотрова - пълното единение на просветените български патриоти, единството на хората на лява България.
Автор: “Нова Зора”>> Пълния текст...
Само словото не стига
  • Единният ляв национален фронт става по-отговорен, с честно отношение към хората и държавата на българите, към бъдещето на децата ни
  • Добре дошли отново точно там, където винаги е било мястото ви, г-н Минчев. Не сте взели нито внезапно, нито непремислено, нито по порив решението си “Нова Зора” “да си дойде” при Коалиция за България, нали?

    Ние сме нов член на Коалиция за България. И правилно предполагате, че решението ни нито е непремислено, нито е внезапно, нито е поривно. В политически план за нас това е необходимата крачка за единство на левите, на национално-патриотичните, на продържавните сили в българското общество. От това обединение има огромна необходимост. Националният организъм е отровен от миязмите на неолиберализма. За илюзиите и безхаберието, да не кажа за предателството на политическия елит трябваше да заплаща и плаща вече 20 години народът на България. Всички ние знаем непосилно високата цена на това време.

    Допреди две години твърдяхте, че една от целите на “Нова Зора” е да изгради нов единен ляв национален фронт. С вашето влизане в Коалиция за България фронтът става нов, надявам се да е единен, но достатъчно ляв ли е?
    Минчо МИНЧЕВ пред в. “Нова Зора”>> Пълния текст...
    Истини, от които горчи
    На двадесетата година от началото на българския „преход” отново сме пред избори. И както обикновено, отново изборите заварват неподготвена една част от „политическия елит”. Ако запитате „обединените десни” кой е виновен, веднага ще ви посочат партиите от управляващата тройна коалиция и „предателите” в собствените редове, които обслужвали сегашните властимащи. БСП и ДПС умишлено били забавили приемането на изборното законодателство и прокарали такива промени в него, които да им осигурят служебна победа. А „предатели” като Пламен Юруков и Пламен Радонов саботирали „синята коалиция”, понеже тя държала ключа към следващото управление на България. Понякога и в ковчезите на покойници могат да се крият ключове, но те рядко са от килера на властта.
    Според новоизбрания, но не регистриран от СГС лидер на СДС Мартин Димитров, кметове на ДПС осигурявали попълването на подписката, която Юруков и Радонов представиха в ЦИК за регистрирането на СДС като самостоятелен участник в изборите. А пък бившият председател на съюза, Пламен Юруков, направо бил зависим от БСП и от ДПС, които скрили истинското му досие. Как такъв човек е бил избран за председател на „сините” и години наред е оглавявал СДС? „Тайна велика ест”.
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Изповедта на един истински вярващ
    През 1995 г. списание, издавано от консервативен вашингтонски мозъчен тръст, организира научно обсъждане на въпроса, който очевидно имаше предизвестен отговор: “Социализмът: мъртъв ли е, или е жив?” Дванадесет от участниците гласуваха за мъртъв. Само един инакомислещ участник, с риск да стане за присмех, изтъкна, че “след като мизерният спомен от съветския комунизъм отзвучи и страстта на антиправителствената истерия притихне, политиците и интелектуалците на следващото столетие, отново ще почнат да черпят от наследството на социализма“. Аз бях този самотен дисидент. През 60-те години бях член на радикалната антивоенна група “Студенти за демократично общество”(СДО). Дори след като тази организация прибегна към насилие и хаос, запазих убежденията си и започнах да издавам марксистко теоретично списание, което пропагандираше демократичен социализъм. Аз също изстрадах моя дял от разочарование спрямо Маркс и социализма, но никога не се поддадох на повърхностния възглед, че разпадането на Съветския комунизъм захвърли тези идеи на бунището на историята. И въпреки че през 1995 г. се почувствах изолиран в моята гледна точка, оказах се по-далновиден.
    Автор: Джон Б. ДЖУДИС>> Пълния текст...
    Операция “втора ръка” граждани
    През 1991 г. Съветският съюз се разпадна в резултат на предателството на президента Михаил Горбачов и отказ от поемане по „китайския път” , изразяващ се в секрета „Една страна – две системи”. Русия все пак остана единствената страна, която все още е в състояние да ликвидира САЩ в случай на пълномащабна ядрена война. 5000 ядрени бойни глави, изстреляни от шахти, стратегически бомбардировачи и подводници, не са шега работа. Ето защо НАТО заобикаля Русия с военни бази, а новият американски президент предлага нов ядрен паритет от 1000 бойни глави. Високоточните конвенционални оръжия на САЩ могат да се справят с наблюдаваните от Космоса руски ракети само ако те са малко на брой. Естествено, руският генерален щаб ще обследва възможните плюсове и минуси на „миролюбивата ” инициатива на Пентагона.
    Нови оръжия се правят с много пари. От скъпия петрол Русия натрупа около 1000 милиарда долара валутен резерв, или както вече ги пресмятат – 1 трилион. Тя трябваше да бъде обезсилена и след “стопяването” на резерва й, да замрази разработването на нови оръжия. През 2001 г. Съединените щати избегнаха кризата с цената на събарянето на двата близнака небостъргачи в Ню Йорк с две войни. Защо сега да не накарат всички държави, участващи в глобалната търговия, да заплатят за кризата, предизвикана от неконтролираната гонитба на печалби от „господарите на света”.
    Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    За хората и мишките
    Много са теориите, които обясняват коя е движещата сила на историята, какъв е моторът, който тласка човечеството да върви напред. Едни са класови, други са расови, трети са мистични, четвърти са логични. Но аз си мисля, че движещата сила на историята е вечната борба между хората и мишките.
    Изкачвайки стълбата на очовечаването, хората са достигнали до морала, до високите материи на хуманизма и идеализма. Те са родили пророците и месиите, учителите и създателите, поетите и мечтателите. Най-великите от тях – Ехнатон, Буда, Христос, Мохамед - са посели в душите на хората вяра, която ни обнадеждава и до днес. Но винаги до хората, със хората, около хората, при хората са били и мишките. Те са ги гризали, те са ги плашили, те са ги мразили, те са ги убивали. И така – до днес, до утре и до винаги. Мъчителите и жертвите, касапите и поетите, омърсените и посветените. Вечният двигател на човешкия живот.
    Когато говорим за невероятното морално падение на доскорошната американска политическа върхушка, позволила си да изтезава обвинените за терористи затворници мюсюлмани, когато цитираме различните Бушовци и Чейници, Ръмсфелдци и Тенетци, Райсовци и Йоовци - тези тлъсти мишоци и дребни мишлета, понякога забравяме за милионите честни хора в Америка. А Първият закон за хората и мишките е, че няма хора без мишки, както няма и мишки без хора.
    Автор: Христо МАЛЕЕВ, доктор по история>> Пълния текст...
    Сърбин ли е наистина чутовният Милош Обилич?
    Ще ни прощават нашите сръбски приятели, но техният национален герой Милош Обилич май не е съвсем техен. Да припомним: на Видовден 1389 г., в началото на прочутата Косовска битка, Милош Обилич, един от велможите на сръбския княз Лазар, успява да се добере до султан Мурад и да го убие. Милош незабавно е съсечен от султанските стражи. Командването на турците е поето от Мурадовия син Баязид, който спечелва сражението и с това слага край на сръбската независимост.
    Битката на Косово поле е едно от най-славните, но и най-трагични събития в историята на нашите западни съседи. Но това все пак не е отговор на въпроса каква е била народностната принадлежност на храбрия Милош.
    Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
    О, минало непоправимо!
    Имаше преди “новата ера” един почин, движение, с девиз “Никой не е забравен, нищо не е забравено!”. Отнасяше се за събития и личности от Втората световна война. През изминалите 20-ина години вече много неща се позабравиха, а някои се преиначават.
    Наскоро в Държавния архив-Пазарджик постъпиха документи и материали от и за онова време. Събирани са от т. нар. експедиционен отряд, ръководен от учителката Бистра Риндова. (Преди “новата ера” в училищата имаше и такива чудесии като извънкласна дейност. Учениците се занимаваха с кръжоци и други форми със спорт, туризъм, литература, драмсъстави, певчески и танцови състави, с изучаване на миналото...). Част от изследователската работа на този експедиционен отряд е и за съветски воени части пребивавали в Пазарджик през 1945-1946 г. Тази тема е слабо разработена и позната за цялата страна. Недостатъчната документална база е една от причините за зачестилите опити за преиначаване на картината, за подмяна на истините с полуистини и лъжи. Впечатлява не само обемът на събраните документи, но и видът и съдържанието.
    Автор: Илия СТЕФАНОВ>> Пълния текст...
    Стратегически бележки за бъдещите войни в Европа
    Възможните, и особено бъдещите войни в Европа са мрачна и непопулярна тема. За Старата Европа дори е абсолютно некоректна политически. Какви ти войни, всичко е минало при нас, в Европата без граници, с Европарламент и с единна валута!? Да, да, засега всичко е точно така. Засега.
    За „новата” Европа пък темата е просто недопустима. Думата „война” поражда суеверен ужас, въпреки че балканските войни бяха съвсем наскоро. Но не ги забелязаха, по-точно, местните медии ги скриха от младите европейци. Несъзнателно, в страните на „нова” Европа заживя исторически правилен страх – дали няма да направят от тях поредната разменна монета в „голямата политика”, новия „санитарен кордон” срещу иранските ракети, излитащи от страната на Белорусия, или нещо още по-лошо, главният театър на военните действия за нова европейска война.
    Автор: Сергей ХЕЛЕМЕНДИК>> Пълния текст...
    Да искаш, не можеш да го измислиш
    Известно е, че глупостта не ходи по горите, а по хората. По-малко се знае, че от известно време насам столици на абсолютната глупост са вече Брюксел и Страсбург. И изборът й не е никак случаен – това са градовете, в които заседава Европейският парламент.
    А ето и поредното доказателство в тази насока: секретариатът на евросъюзното законодателно тяло разпрати до всички депутати заплашителен циркуляр, с който им забранява използването на “сексистки думи”. Това означава, че европарламентаристите нямат право за изричат слова, които по един или друг начин указват половата принадлежност или гражданското състояние на депутатките. При разговор на английски например народните избраници вече не могат да употребяват обръщенията “мисис” и “мис”. И то не за друго, а защото от тях става ясно, че жената, с която разговаряте в момента, не е някакъв си там богоизбран хермафродит или друго биологически чудо, а – о, ужас! – чисто на просто най-обикновена омъжена или неомъжена жена.
    Автор: Асен ГЕОРГИЕВ>> Пълния текст...


    Политическата класа - най-злият враг на човечеството!..
    карикатура: Тодор Цонев