|
|
"Нова Зора" - брой 16 - 28 април 2009 г.
| Лудите, лудите, те да са живи! |
|
Неотдавна православният християнски свят почете за пореден път Разпятието и Възкресението Христово и вече се настройва за другия голям празник – Гергьовден, деня на победата и храбростта. И само у нас на 2 юни се отбелязва Денят на Ботев и падналите за свободата на Отечеството. Точно в 12,00 ч на този ден ще засвирят сирени и българите ще помълчат в знак на признателност. В народната памет обаче, между тези събития е скътана още една възкресна дата. Става реч за Априлското въстание от 1876 г., при което, както пише Вазов: „в няколко дена, тайно и полека, народът порасна на няколко века”.
Да, този народ буквално възкръсна от нищото, преди да бъде разпнат отново и само две години по-късно да се нарече свободен. Свободен по Божия милост, но с решаващата помощ на Русия и с кръвта на своите опълченци.
Разбира се, кабинетните „учени” и демагогстващите русофоби (и българофоби) няма да спрат да се упражняват в „митоборчество” и „митотворчество”, само защото тази свобода не ни беше подарена от Запада. Какво ли хубаво сме получили от него, че да се надяваме на освобождение? Можем ли да споменем с добро Берлинския конгрес (1878 г.) или Ньойския мирен договор (1919 г.), които откъснаха живо месо от тялото на България? Види се, неслучайно народът е нарекъл „Черния” дори духащия от Запад вятър...
|
|
|
| Да е на помощ, свети Георги! |
|
Гергьовден е най-обичаният пролетен празник. В народните песни се възхвалява „голям Вeликден“, но забележете, и „още по-голям Гергьовден“.
Светецът-покровител на стадата и нивите „донася“ на земята лятото. Защо тъкмо той е покровител на стадата? Отговорът на Христо Вакарелски е, защото народът има „иконографска представа за великомъченика Георги, главно в хероичния му вид на конник с ризница, убиващ с копие многоглава ламя“. Логично е очакването след като Свети Георги е преборил ламята, змея или дракона, както и да се нарича злото, и е отключил изворите на реките, дъждовете и росата, които преди това опашатата напаст е заключила, да настъпят честити и благоденствени дни за земеделци и овчари. Затова заколеното агне за курбан се разнася и изяжда с пожеланието „Да е на помощ Свети Георги!“.
|
|
|
Аграрната политика:
Има ли ляво и дясно? |
|
През последните 15 години напълно бе разбита административната структура на аграрното министерство. От една страна, липсват необходимите механизми за контрол като оперативна аграрна статистика, регистър на земеделските производители, система за идентификация на животните и т.н., и т.н. и формално се изпълняват изискванията на ЕС за изграждане на адекватни административни структури. Вече повече от 10 години се изгражда система за идентификация на животните, струваща милиони, все европейски пари. На третата година от пълноправното ни членство тази система трябваше да проработи. Без нея животновъдите не могат да получат полагащите им се от 70 до 100 евро на глава добитък. Пълен хаос цари и при субсидията за декар обработваема земя. Вносът на плодове и зеленчуци, сухи млека и суроватки, сланина и други нискокачествени местни продукти е напълно безконтролень пак по същите причини.
От друга страна, аграрното министерство е едно от най-многочислените. То има огромен бюджет – над 380 млн. лв. разходи, без в тях да се включват разходите на ДФ „Земеделие”, фонд „Тютюн” и агенция САПАРД. Това е причината вече осма година ДПС да владее земеделието като ресор и да не го отстъпва на друга политическа сила.
Какво обаче прави Аграрното министрество толкова апетитно място? Тук са съсредоточени множество икономически интереси, включително и престъпни. Земеделието е отрасъл, в който както в цяла Европа, така и у нас влизат най-много пари от бюджета на ЕС. Освен това всеки ден се храним, а това са бързо оборотни стоки. Тук са съсредоточени огромни държавни активи – държавна земя, напоителни системи, огромни по стойност имоти. Огромна е и административната „машина”. Общата численост на вписаните в регистъра на административните структури служители е над 30 хиляди души – 7 изпълнителни агенции, 5 национални служби, 2 института, 2 изпитателни центъра, 1 инспекция. Тук трябва да прибавим и ДФ „Земеделие”, Селскостопанска академия и над 150 професионални училища. Май са повече от армията?! Само държавните поръчки по обслужването на тази администрация са достатъчни да захранят огромен обръч от фирми...
|
|
|
| Българският манастир “Свети Великомъченик Георги Зограф” |
|
На половин час от морето, по пътя, изсечен в скалите край бистра река, поклоникът стига до Зографския манастир, скътан в горите “Атонски високи”. Наричат го българският и повече от 1030 години в него служат български монаси, измолват “здраве же и спасение за единородния ни народ”. Манастирът е част от Света гора. Основаването и развитието му са тясно свързани с историята на държавата ни, съпроводени са със знамения, със скъпи реликви и уникално културно наследство. Сводна грамота (хрисовул) от 16 век разказва: “В царуването на Лъв Мъдрий в неговото царство живеели трима братя – Мойсей, Арон и Йоан Селима, родом от първа Юстиниана, из града Лихнидион, сега наричан от всички Охрид. Те се поселили в Светата Атонска гора, на южната й страна и тук съградили три пирга (кули), отдалечени един от друг. Събирали се заедно само веднъж седмично; даже мнозина идвали от царските чертози и оставали да живеят при тях. Тогава в една гориста долина, близо до зелен мрамор, блестящ като сняг, построили църква”.
Братята произхождали от Цар-Самуиловото коляно. Когато взели да решават на кой светец да назоват храма, възникнали различни мнения. Обърнали се към Бог и след нощ, прекарана в молитва, като влезли сутринта в църквата, видели самонарисувал се (изографисал се) Свети Великомъченик Георги. Това чудо дало името Зографски на разрасналия се по-сетне манастир.
|
|
|
| Мнимата левица си отиде, истинската дойде! |
|
Чета в. “Нова Зора” откакто излиза. Нещо повече – не по-малко от 50 са приятелите и колегите, които съм приобщил към богатото с идеи, политически анализи и прогнози издание. Убеден съм, че читателите на “Нова Зора” реално са над 25 000. Защото тези, които познавам в София, Ловешко и Казанлъшко, предават вестника на един или двама приятели и съседи.
Интересът към вестника нарасна сега, преди изборите, защото в него се води ясна и принципна полемика. Впечатлява позицията на Минчо Минчев, поднесена с публицистична дарба. Конкретният повод, който ме подтикна да взема перото, е страстната статия на колегата и приятеля Методи Георгиев, поместена в бр.14 “Ние левите и Станишев един от нас”.
И аз се питам, имат ли основания Илия Божинов и другите да отцепват и грабят “Българската левица”? Слушам ги и си мисля защо да залъгваме хората с неосъществими идеи и проекти? Да вземем становището им за безплатната медицинска помощ. И аз, и всеки беден българин е за това, но как може да се осъществи то при “остатъчна” държава? Как ще се осигурят заслужени високи заплати на лекари, професори, специалисти? Откъде ще дойдат толкова много средства за лекарства, информационно обслужване и модернизация? Онази държава, която хулят, държеше в ръцете си постоянно нарастващия национален доход.
|
|
|
| Направи си сам... президент на САЩ |
|
Тази статия в никакъв случай не казва много по темата. Точно обратното – тя само лекичко повдига завесата, зад която се крият истинските сценаристи и режисьори на най-голямото политическо шоу в “свободния свят”. За останалото читателят може да разчита на собствените си опит, знания, логика и интуиция.
Отговорник по финансите за изборната кампания на Барак Обама бе милиардерката Пени Прицкер. Благодарение на нея сегашният президент на САЩ събра рекордната сума от 750 млн. долара. Но коя е Пени Прицкер?
През 1881 г. нейният прадядо Никълъс Прицкер, тогава десетгодишен хлапак, започва трудовия си път като ваксаджийче в Чикаго. Днес неговите наследници, 11 на брой, са в списъка на най-богатите американци.
|
|
|
| Лек срещу юди |
|
По време на премиерския си мандат (1998-2001 г.) Иван Костов приватизира около 3 хиляди предприятия. Той направи това не толкова от догматична любов към частната собственост, колкото по лични съображения.
Раздавайки на свои близки и съпартизани сътвореното от поколения българи, Костов смяташе, че така ще създаде една новобогаташка класа, задължена, благодарна и предана лично и единствено на него. Пак с тази цел той натъпка централните и местните управленски структури с полкове “свои” хора, от които се очакваше същото. С тази солидна “социална база” като негов едноличен инструмент Костов се надяваше да остане във властта пожизнено. Е, да, ама не – ето че в крайна сметка сега е един от най-самотните жители на страната.
Страничният резултат от всичко това докара на България съсипана икономика, 2 млн. безработни и горе-долу толкова здравно неосигурени хора, над 2 млн. бедстващи пенсионери, над 1 млн. икономически емигранти, море от лишения и планини от страдания. А също така тежки последици, с които ще се боричкат още поколения наред. Ако, разбира се, историята благоволи да ни остави толкова време като държавност и народ.
|
|
|
| Сатанизирането на папа Бенедикт XVI - медийна тирания в действие |
|
Амалгама от неверни информации, злонамерени инсинуации, повторения на откровени лъжи и оркестриране на коментарите - тази медийна демонизация на главата на Римокатолическата църква има своето обяснение.
Първо. Кардинал Ратцингер не беше предпочитаният от информационните гуру кандидат. Брилянтният богослов, интелектуалец и традиционалист не им е по вкуса. И Ратцингер го знаеше. До голяма степен той стана папа, защото бързо взе решение за затваряне на медийния достъп до дебатите по избора. Това позволи на кардиналите да го направят, без да бъдат подлагани на външен натиск. Второ, водещата реч на папата в Регенсбург беше вторият сблъсък с медийната класа. Изтъквайки ролята на разума, той се противопостави на чисто емоционалните тълкувания, толкова характерни за нашето време и така харесвани от вестници и телевизии. В тази реч той особено наблегна на елинистките корени на християнството: “Дали е само “гръцко” мисленето, че да се върви срещу разума, е в противоречие със самата природа на Бог? Не е ли това една универсална истина? Считам, че точно тук става очевидна връзката между това, какво е “гръцко”, в най-добрия смисъл на думата, и вярата в Бог, основана на Библията.”
През септември 2006 г. в Регенсбург Бенедикт XVI подчерта без излишни отстъпки опозицията между Запада и мюсюлманския свят и между исляма и християнството. Това беше речта, спечелила му враждебността на много мюсюлмани, но също така на много “турци по професия”, противници на елинизма и откровени расисти.
|
|
|
|
Политическата класа - най-злият враг на човечеството!..
карикатура: Тодор Цонев
|
|