Собствено Търсене

"Нова Зора" - брой 15 - 21 април 2009 г.

Де, метла, де!
Два месеца преди европейските избори у нас, пред очите на цяла България се разиграва жалка комедия с твърде балкански привкус. Тя сякаш цели да отблъсне от политиката и урните и най-политизираните избиратели. И да речеш, че така наречените десни политически сили обсъждат жизнените проблеми на страната, че предлагат за тях решения, кое от кое по-примамливи? Не, в основата на спора е нещо, което мирише от години. И въпреки това изобщо не вълнува бай Иван от село горно нанадолнище. Става дума за софийския боклук. Съмнителна „ценност”, за която се боричкат кмет и премиер, сякаш се боят някой да не им открадне смрадливото имане.
София, макар и „европейска столица”, съвсем не е България, ако и в нея да живее 1/3 от населението на страната. Освен това пришълците от провинцията не са дошли тук да се любуват на Витоша, а защото са подгонени от безработицата и сиромашията в своя роден край. На свой ред, безработицата и сиромашията в провинцията са следствие от лошото управление на всички правителства на прехода, чието седалище е София. Така кръгът се затваря.
Ако слушаш обаче, какви ги говори напоследък софийският кмет Бойко Борисов, неформален лидер на опозиционната партия ГЕРБ и кандидат за бъдещ премиер, сегашното правителство на Сергей Станишев е единствено виновно за бедността, корупцията и престъпността в България, както и за „кризата” с боклука на София. Според кмета такава криза „нема”, Станишев просто си я измислял или дори се опитва да я провокира, за да си прави пи-ар на гърба на Борисов. Понеже идват избори, пък видите ли, ГЕРБ води на БСП в сондажите на общественото мнение, а правителството се опитва да отвлече вниманието на хората от откраднатите или спрените еврофондове. Няма защо да казваме, че е съшито с бели конци. На фона на предвеликденските неприбрани боклуци в по-крайните квартали на София, пък дори и из по-малките улици в центъра на столицата, лъсва още по-ярко кметският тепегьозлук.
Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
Стратегията „Анаконда” и нейните пръстени
На конференцията в края на март - “Политиката на САЩ спрямо Русия”, професорът по политически науки от Колумбийския университет Робърт Лекууд отбеляза, че желанието на администрацията на Барак Обама да подобри отношенията с Русия е абсолютно искрено въпреки че трудно ще се осъществи. “Сега американската администрация несъмнено изпраща позитивен импулс. Руснаците искат да вярват, че това е възможно. Но успоредно с това имат и своите съмнения. Противоречията от последните 6 години трудно ще бъдат преодолени”.
В руските военни среди все повече се разпространява схващането, че зад отвлечената реторика за подобряване на отношенията с Русия Америка и почти целият Запад прикриват непрекъснато преследваната антируска стратегия. Говори се, че всички ще се съобразяват с Москва, а в същото време нито едно нейно предложение за уреждане на взаимоотношенията не се приема.
Ето какво заяви неотдавна генерал-полковник Леонид Ивашов, вице-президент на Академията на геополитическите проблеми: „Около Русия САЩ активно реализират стратегическия план „Анаконда”. По границата ни военни сили стягат примка, в която засега са останали „прозорците” Украйна, Белорусия и Казахстан. Но с Казахстан, изглежда, въпросът вече се решава, през ноември Астана все пак предостави на Пентагона две летища – за дозареждане и приземяване на военни самолети в екстрени случаи. Но ако погледнем на картата, ще се убедим, че от Алма-Ата (там се намира едно от летищата) до руската и китайската граница е много по-близо, отколкото до Кабул”.
Автор: О.р. полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ>> Пълния текст...
Медийната тирания на актуалното
А също така – и една от тайните на електронните медии, бихме добавили днес, почти 80 години по-късно. В най-голяма степен това важи за телевизията, за която наистина “съществува само това, което съществува днес”.
В тази диктатура на настоящето нямаше да има нищо лошо, ако то не присъстваше по твърде специфичен начин. Защото времето е нещо необозримо, в него има всичко – плява и зърно, повърхност и дълбочина, маловажно и значимо.
Проблемът е там, че – по причини, които изискват повече обяснения – настоящето в телевизията се представлява най-често от три неща: клюка, скандал и сензация. Или най-малкото – се стреми да сведе всичко до тях. И трите са занимателни, привличат масовия интерес (следователно са пазарно полезни) и успешно отклоняват общественото внимание от неудобни и парливи въпроси (следователно са политически полезни).
Колкото и да са взаимосвързани и преплетени, клюката, скандалът и сензацията имат и своята специфика, която се експлоатира конкретно (без авторите да си дават винаги сметка коя от трите би трябвало да използват). Понеже клюката е човешка интрига, тя е удобна за (псевдо)разкриване на истината за човешките взаимоотношения на битово равнище. Понеже сензацията е нещо горещо и шумно, тя е най-удобният маркер (заместител) на значими обществени събития. най-често, разбира се, е псевдосензация. Скандалът е най-гъвкав, но и най-нетраен, той може да клони и към клюката, и към сензацията, важното е да бъде такъв сблъсък, който за момента провокира нормалния ред или поне привидността му.
Автор: Огнян САПАРЕВ>> Пълния текст...
Ново начало на лявото обединение
На 14 април т.г. в София, в партийната централа на БСП на ул. “Позитано” 20, бе подписан договорът на Коалиция за България за участие в изборите на Европейски парламент, насрочени за 7 юни 2009 г.
На базата на общото съгласие по основните ценности, принципи и приоритети за националноотговорна политика, социална чувствителност, държавност и загриженост за бъдещето на българския народ, в името на едно ново начало на ляв български проект, се съюзиха Българската социалистическа партия, ПП “Нова Зора”, ПП “Български социалдемократи”, Движение за социален хуманизъм, Земеделски съюз “Александър Стамболийски”, партия “Рома” и Комунистическа партия на България. Седемте партии чрез подписите на своите лидери потвърдиха подкрепата си и за десетте принципа на Партията на европейските социалисти и нейния проект за “Нова социална Европа”. Коалицията се представлява от преседател – председателя на ВС на БСП, или в отделни случаи - от упълномощен от него представител.
Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...
Всеки своя пътека си има...
“...Човек се ражда, за да даде другиму любов. Оня, който никому, даже и на куче, не е дал капка любов, той напразно е дошъл на този свят... Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на хората. Те няма да го запомнят с добро.”
Тези мисли са на поета Пеньо Пенев. Поставил ги е за мото на стихотворението “Пътека”. Това стихотворение е от добруджанския цикъл, писан през 1957 г. Стихотворенията от този цикъл се харесват на много читатели и почитатели на поезията на Пеньо Пенев – и тогава, и сега. На дрги хора и критици не се харесват – тогава, и сега, по различни причини. Дори един голям български поет, който е подкрепял П. Пенев в онези години, ще каже тогава: “...Аз не харесвам тези пози, тези кръчмарски настроения, тези чужди интонации, които личат в добруджанския цикъл... това е толкова очевидно, че се чудя защо тъкмо тях някои хора въздигат до небесата.”
Навършват се 50 години, откакто вечерта на 26 срещу 27 април, поетът отива в отвъдното.
Автор: Илия СТЕФАНОВ>> Пълния текст...
Изгубените ценности на съветската цивилизация
Мащабите на разпространението и дълбочината на проникване на англосаксонските ценности в културата, бита, политическата и стопанската организация на съвременната цивилизация са безпрецедентни. Глобализацията не само възпроизвежда англосаксонския модел на капитализъм в планетарни мащаби, но и налага на световната общност поведенчески стереотип, който всъщност е призван да изглади, да нивелира съществуващите уникални разлики в обичаите, традициите, мотивацията за дейностите при отделните нации и народи.
В рамките на съзнателното (безсъзнателно) подчинение на императивите на тоталната икономическа ефективност представителите на различни раси и етноси все по-охотно са готови да удовлетворяват някакъв си универсален (унифициран) набор от потребности. Този набор от потребности изтласква тотално ценностните ориентири, проверени през поколенията, и неотменно присъщи за дадена раса или етнос. Сякаш под въздействието на колективна хипноза, следвайки определен алгоритъм, човечеството „доброволно” се съгласява да се откаже от реализирането на задачата за творческо развитие на личността, превръща се в безропотен придатък на пазарния механизъм за саморегулиране.
Автор: Алексей КУЗНЕЦОВ>> Пълния текст...
Социализмът се провали. Сега капитализмът банкрутира.
Какъвто и идеологически етикет да поставим, преминаването от свободен пазар към публична намеса ще се наложи да бъде по-съществено, отколкото смятат политиците.
20-и век отдавна е зад нас, но все още не сме се научили да живеем в 21-вия, или поне да мислим по начин, който да му съответства. Не би трябвало да бъде толкова трудно, след като основната идея, която доминираше в икономиката и политиката през изминалия век, изтече пo каналите на историята. А тя беше начинът на мислене, отношението към съвременните икономики и на двете взаимно изключващи се противоположности: капитализма и социализма.
Преживяхме два практически опита за материализирането им в чиста форма: централизираното държавно планиране от съветски тип и напълно неограничения и неконтролиран свободен пазар на капиталистическата икономика. Първият се срина през 80-те години заедно с европейската комунистическа политическа система. Вторият се срива пред очите ни в резултат на най-голямата криза на глобалния капитализъм. В известен смисъл тази криза е по-дълбока, отколкото през 30-те години, защото тогава глобализацията на икономиката не беше толкова напреднала, колкото е днес, както и защото тогава кризата не засегна плановата икономика на Съветския съюз. Все още не знаем колко тежки и дълготрайни ще са последиците от сегашната криза, но със сигурност знаем, че това е краят на капитализма на свободния пазар, който облада света и правителствата от времето на Маргарет Тачър и президента Рейгън насам.
Автор: Ерик ХОБСБАУМ>> Пълния текст...
Защо се страхувате от Христа?
В текст, който би трябвало да е рецензия за книгата на Васил Колевски, Чавдар Добрев акцентира върху един странен и свят човек с мисия, свещеника на Яврово поп Борис (“Апотеоз за Яврово, Николай Хайтов и поп Борис”...). Портретът на този чист и мъдър Божи служител може да се допълни със собствените му думи - словата на поп Борис Харалампиев, които Васил Колевски е съхранил и за историята. През 2007 г. църквата в Яврово – “Света Богородица”, отбеляза 150 години от издигането й, преди 35 години е обявена за паметник на архитектурата.
Словото на отец Борис Харалампиев е произнесено на Велики четвъртък, в църквата “Успение Света Богородица” в Пазарджик през 1970 г.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
IN MEMORIAM
Димитър Сотиров ни напусна на 15 април. Не можа да излъже коварната болест, въпреки че всички му стискахме палци и често си пожелавахме да удържи. Не стана. Отвори се голямата празнина. Защото присъствието му беше като бяла магия, талантът струеше като светлина около него, украсен с трогателна и неподправена скромност и деликатност, и особено с излъчването на мъдрия човек, за когото протяжното време не е синоним на опит... Димитър Сотиров очерта своята вселена с керамика и метал, едновременно тайнствена и митологична, но и топла. Като човешко тяло.
Димитър Сотиров е роден на 23 мapт 1948 г. в сeло Mустpaк, Cвилeнгpaдско. През 1977 г. зaвъpшвa НXA “Н. Пaвлович”, спeциaлност скулптуpa пpи пpоф. Илия Илиeв. Paботи пpeдимно в облaсттa нa мaлкaтa плaстикa. Нeгови твоpби сa пpитeжaниe нa Нaционaлнaтa xудожeствeнa гaлepия, Cофийскaтa гpaдскa гaлepия, почти всички дъpжaвни гaлepии в стpaнaтa и в чaстни колeкции във Фpaнция, Бeлгия, Япония, CAЩ, Tуpция, Гъpция, Xолaндия, Mосквa и в Гaлepия зa чуждо изкуство - Пpaгa. Пpофeсоp е по скулптуpa в ЮЗУ “Нeофит Pилски” и CУ “Cв. Климeнт Оxpидски”.
Автор: "Зора">> Пълния текст...


Спасение от тигана на демокрацията
карикатура: Тодор Цонев