"Нова Зора" - брой 11 - 24 март 2009 г.

България ще пребъде въпреки всичко!
Уважаема редакция,
Прочетох уводната статия от бр. 10, от 17 март, озаглавена „В момент на върхови изпитания единствено важна е победата”. Веднага ще кажа, че по същество тя е продължение на идеите на вашия главен редактор и лидер на ПП „Нова Зора”, г-н Минчо Минчев, излагани многократно. Темата обаче е повече от актуална. Накъде върви България, или което е по-важно, какво да се направи, за да не стигне държавата ни там, накъдето се е подхлъзнала? Сложен въпрос. И няма съмнение, изискващ още по-сложен отговор.
Изглежда обаче, че вие, в ПП „Нова Зора”, отдавна знаете отговора на този въпрос. Решението наистина е в създаването на Единен ляв национален фронт. Разбирам и тревогата ви, че тъй като става дума за фронт, тая работа само със силите на ПП „Нова Зора” няма да стане, колкото и силен да е интелектуалният ви потенциал. Необходими са и други политически субекти, които също споделят идеята. С две думи, необходими са хора на каузата. И понеже е крещяща нуждата фронтът да бъде „ляв”, съвсем естествено би било първият, който трябва да се заинтересува от идеята, да е най-големият политически субект вляво, тоест БСП. Нещо повече, ако БСП беше истинска лява партия, досега вече да беше иззела инициативата от вас, в „Нова Зора”, и да се беше превърнала в гръбнак на бъдещия ляв фронт. Изглежда обаче, че на това сте се надявали и вие. Надявали сте се това да се случи, за да бъде пълноценен и завършен бъдещият политически проект, тъй като нито сте онаследявали партийни структури, нито пък организационни и всякакви други ресурси, необходими за политическата битка.
Автор: Енчо ЕНЕВ>> Пълния текст...
Глобалната геополитика и България
Народ, нация и държава са велики не толкова с големината на населението и мащабите на икономическата, технологична и военна мощ, а преди всичко с геогенетичния и социокултурен рефлекс да оцеляват и побеждават в критични и дисонантни периоди. Българският народ в хилядолетната си история многократно е показвал завиден геоимунитет и духовна сила, оцелявал е в критични моменти, преживявал е падения и периоди на възход. Българската нация, без да има реална държава в определени исторически периоди, по силата на своя древен духовен имунитет, е превъзмогвала падението, докато империи и цивилизации направо изчезват от човешката история. Благодарение на своите дълбоки духовни и етнически традиции, вяра и език, възсъздадени в „държава на духа“ според Лихачов, българската нация неведнъж е възкръсвала - като „феникс от пепелта”, след упорити опити да бъде поругана и изличена от историческото битие.
Автор: Доц. Георги МАРИНОВ>> Пълния текст...
Изчезва чувството за държавност
Въпроси, предизвикани от един скучен отчет на една безсмислена комисия
Становище на Асоциацията на разузнавачите от запаса (АРЗ)
Съвсем наскоро КРДОПБГДСРСБНА, което ще рече Комисията за досиетата, внесе поредния си, четвърти отчет за своята дейност в съответната комисия на НС. В него се отчита, че досега Комисията е проверила 2876 български граждани, а тече проверката на още 8779 лица. Със своите последни 11 решения тя е установила и обявила принадлежността на 233 лица към органите на ДС и военното разузнаване. Освен това се проверяват 610 лица от ДА по метрология и технически надзор, от съобщенията – 136, от хазарта – 46 и забележете, от индустриалния капитал – 3 лица. Разбира се, прокурори – 1914 лица, и следователи – 3947 лица, а най-важното, от електронните медии – 2123 лица. В организационен план се прехвърлят стотици архивни единици от архивите на специалните служби в новоизграждащ се Централизиран архив в Банкя, провеждат се обществени поръчки за строежи и ремонти, за нов софтуер на централизирания архив, избрана е фирма да внедри програма за документооборота и т.н., и т.н. Разбира се, има и задгранични командировки, участие в конференции и друга “отговорна” международна дейност на ръководството на комисията. Видно от отчета от практическата дейност на комисията са се възползвали 1525 лица, от които 943 са кандидати в местните избори, а останалите едва ли ще ползват повече от 1-2 пъти този архив.
Автор: Управителен съвет на АРЗ>> Пълния текст...
И като писател Георги Карауланов удари неизменните 300 процента!
Георги Карауланов е един от героите на България. Когато говоря за него, изчиствам баналните съществителни в случая като бронз, лаврови клонки, гранит и пиедестал. Защото Карауланов бе един от героите на нашия живот, които олицетворяваха порива на социалистическата епоха: непрестанно учение, непрестанно образование, градеж, творчество и величие.
Книгата “Зърно и плява” е монолог, макар че авторът – познат с открития си, човешки, общителен характер, казва: “Много бих искал тази книжка да се прочете от повече хора...”. Защо ли? Съвсем не от авторско самолюбие, а защото разрушителната стихия на двете десетилетия след 89-а година са на път да затрият стореното и – повтарям – величието на стореното.
Автор: Методи ГЕОРГИЕВ>> Пълния текст...
Герой на живия живот
На 19 март в салона на СБЖ в София Клубът за литература, изкуство и наука при Съюза на българските журналисти организира среща с прославения строител, с героя на социалистическия труд Георги Карауланов. Поводът бе новата му книга “Зърно и плява” издадена от издателство “Зора”. Сред гостите на срещата, ръководена от Атанас Тончев, в препълнената с почитатели и приятели на Георги Карауланов зала, присъстваше и главният секретар на СБЖ г-жа Снежана Тодорова.
Слово за литературните достойнства на “Зърно и плява”, за сложния жизнен път на автора и времето, отразено в неговите сгъстени и правдиви разкази, произнесе Цанко Живков. Топли думи към автора отправиха Георги Йорданов, Крум Василев, доц. Павел Боршуков, Александър Бешков, Владимир Арденски, Георги Тодоров, Методи Георгиев, Богдан Толев, проф. Георги Фотев, Тодор Тонев и Христо Дрънкаров, съученик на Георги Карауланов от Бургаското техническо заводско училище.
Автор: "Зора">> Пълния текст...
Еничарите на новия световен ред
  • Политическият вип брадър: от боклучава София до Милано и назад
  • Като малко чудо бе оценено подписаното преди две седмици споразумение за предизборно коалиране между СДС и ДСБ. След като „сините” и „тъмносините” си стиснаха ръце „с отвращение”, ненавижданият дори в собствената му партия Иван Костов бетонира своето присъствие в общата изборна листа на „демократично мислещите”. Между другото, Командира осигури и съответния брой избираеми места в листата за своите съпартийци, което поне до изборите ще приглуши критиките към неговия опортюнизъм и конформизъм. След изборите обаче, пак ще има “късане на глави”. Всичко зависи от изборните резултати, а те не е трудно да се опишат с една дума: катастрофа.
    Приказките за отстояване на някакви принципи и демократични европейски ценности могат да минат само пред безнадеждни наивници. Главната цел и на седесари, и на костовисти е влизане в следващото Народно събрание и участие в бъдещото управление на страната. С кого, това няма голямо значение. Важното е да се сложи край на продължилите осем години управленски пости. Партиите трябва да се „понахранят”, иначе ще останат без „дясно мислещи” симпатизанти. Що се отнася до членовете, партийните централи отдавна не разчитат на такива. Нужни са им богати и щедри дарители, защото изповядват максимата, че “парите не миришат”, дори когато са от източен ДДС или от контрабанда с акцизни стоки. Точно паричните вноски в общата предизборна лепта на новата дясна коалиция СДС – ДСБ определиха и броя на местата в общата предизборна листа, които всяка една от тези партии трябваше да получи. След уточняването на някои подробности, десните потеглиха за вила „Ла Колина” (Каденабия, Италия). Там, под зоркия поглед на Европейската народна партия и нейната фондация „Конрад Аденауер”, продължиха да се надлъгват. За цвят, на срещата присъства и Мария Капон, лидер на Единната народна партия. Госпожа Капон представи пред участниците меморандум за политики „Чисти ръце” и поиска той да бъде подкрепен от всички. В него се предлагат мерки срещу корупцията като въвеждане на мандатност за магистратите, разширяване на дейността на комисията „Кушлев” и предоставяне на права на разследващи за служителите в НАП.
    Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
    Чехия даде заден ход за ПРО
    Разглеждането на чешко-американските споразумения за ПРО от парламента в Прага замря. Правителството изтегли съответните документи от Камарата на депутатите, но обеща да се върне към въпроса отново след априлската среща на върха на НАТО. Не е изключено обаче кабинетът на премиера Мирек Тополанек да падне след вот на недоверие още на 24 март.
    Във вторник правителството на Чехия изтегли от долната камара на парламента внесените по-рано за ратифициране споразумения, които предвиждат в страната да бъдат разположени радар за ПРО на САЩ и американски военнослужещи. Чешките депутати неведнъж вече бяха отлагали разискванията по двата документа. Единият регламентира разполагането на радиолокационна станция за ПРО в страната, а другият (SOFA) определя условията за пребиваване на нейна територия на военни от САЩ. Сенатът ги одобри още през ноември миналата година. Решението на правителството бе наложено от действия на опозицията. Подкрепени от комунистите и от двама депутати, изключени наскоро от Партията на зелените, чешките социалдемократи настояха гласуването по споразуменията със САЩ в долната камара да бъде насрочено за сряда. Управляващата коалиция обаче се възпротиви с довода, че новата администрация на САЩ все още не е заела ясна позиция по проекта.
    Автор: Андрей ТЕРЕХОВ>> Пълния текст...
    С какво ще завърши „световната финансова криза”?
    За Федералната резервна система на САЩ (ФРС)
    Основната и единствена причина за кризата на световната икономика е свръхпроизводството на основната световна валута – щатския долар. От 1971 г., когато бе отменено обвързването на долара със златно покритие, осигурявано от запасите на злато на САЩ, доларите започнаха да се печатат в неограничени количества. Покупателната сила на долара бе осигурена не само от БВП на САЩ (както е във всяка нормална страна), но и от БВП на страните по целия свят. Нищо лошо дотук, обаче държавите, чиито икономики обезпечаваха силата на долара, нямаха и нямат контрол върху обема на доларовите емисии. Такъв контрол, реално, няма и правителството на САЩ. Това е право единствено на ФРС на САЩ.
    Федералната резервна система на САЩ (т.е. Централната банка на САЩ) е частна организация, принадлежаща на двадесет частни банки в САЩ. Основният им бизнес е именно този – да печатат световните пари. За да го постигнат, днешните собственици на ФРС загубиха много време – десетилетия, а по-точно – столетие, и усилия – това са Първата и Втората световна война, както и Бретън-Уудските споразумения от 1944 (когато се създава МВФ и Световната банка, б. пр.), и т.н., и разбира се, самото създаване на ФРС през 1907 г. По такъв начин група частни лица окончателно получи правото да пуска в обращение долари, да определя обема и срока на емисиите и т.н. От 1971 до 2008 г.обемът на доларовата маса в света нарасна десетки пъти, надхвърли многократно реалния обем на стоки в света.
    Автор: Артур МАХНИКИН>> Пълния текст...
    Литият на Боливия
    Ево Моралес брани богатството на своята страна: Боливия има най-големите залежи на света от рудата, необходима за батериите на бъдещите електромобили. По време на провеждания в Детройт ежегоден автосалон, през януари 2009 г., възбудата, предизвикана от оповестяването, че тримата грандове на автомобилната индустрия са започнали преход от гориво към електричество, бе смекчена от една констатация: най-голямата част от лития, необходим за производството на батерии, идва от Боливия, чийто президент не обича много Съединените щати. Близо половината от световния литий, рудата, която осигурява енергията на моторните превозни средства, се намира в тази страна.
    Търсенето на литий, използван отдавна в малки количества в транквилантите и термоядрените оръжия, нарасна заедно с потребностите на производителите на „Блекберис” и други електронни устройства. Но автомобилната индустрия представлява неговият най-голям потенциален пазар. Той е по-лек от никела, също използван в производството на батерии, и би позволил на електромобилите да натрупват повече мощност и да изминават по-дълги разстояния.
    Автор: Луис МАГНИН>> Пълния текст...
    Истинското лице на окупатора
    Нашият добруджански край има богато минало. С новата му история са свързани значими събития и личности, представляващи важен дял от историческото му наследство, вписващи се дълбоко в народната памет. През последните години е налице явен интерес към личността на румънската кралица Мария. Появиха се книги, които я представяха в “розова светлина”, а в. “Балчишки телеграф” отпечата публикации, които славословеха чуждата владетелка. В града вече има заведение “Реджина Мария”. Миналото лято плъзна слухът, че ще бъде възстановен паметникът на кралицата, съществувал до оттеглянето на окупационните власти. Тази идея все пак остана нереализирана. Поне засега. Общественото мнение обаче, продължава да бъде сюрпризирано с поредните хвалебствия за чуждата владетелка.
    Пореден пример за това е публикацията на Елена Цанева под надслов “Приказното лице на кралица Мария”, появила се във в. “Балчишки телеграф”, бр.4 от т.г. От нея узнаваме, че въпросната коронована особа “идва тук в разцвета на живота си, за да подари на града ни един малък, но чудесен дворец, да придаде аристократичен дух на Балчик”, както и че “за разлика от другите български селища по нейно време той процъфтява”. Публикацията ни осведомява още, че с появата на книгата “Приказките на кралица Мария” (чието представяне стои в нейния фокус) “пред нас се показва една непозната, много романтична и мъдра, изящна и човечна Мария, че нейният стил е изискан, аристократичен, изказът поетичен” и т.н. Между тази и предишните публикации, възхваляващи кралицата, има една съществена разлика. Докато те я словословят безапелационно, сега към розовите щрихи на словесния й портрет, съвсем мимоходом, някак стеснително, свенливо и срамежливо се добавя, “че по същото време Добруджа изнемогва под своеволията на завоевателя” (една политическа страница от историята ни), както и че Мария се намира “в деликатна роля на узурпатор”.
    Автор: Дарин КАНАВРОВ>> Пълния текст...
    Това ли било, о, дядо Фройд!
    Признавам, че горното заглавие е силно повлияно от нашумялата напоследък “инсталация” на някакъв чешки занаятчия, монтирал в брюкселския офис на Европейския съюз нещо като пъзел с картите на страните-членки. Та българската територия – както бе показана по телевизията - бе запълнена плътно с клозети. Целомъдрените наши дипомати се възмутиха и решиха да предизвикат държавна намеса. Те не допуснаха, че може пък човекът да е идвал в България и лично да е посещавал обществени тоалетни в столицата или провинцията - все тая. Но защо не се възмутиха от родни “инсталации”, които описват българина ето така: “Животът на един мъж неочаквано се проваля. Той се опитва да разкаже битието си, но то все му се изплъзва и се прелива в естествена история на клозета, на мухата, на пчелите”. Това е анотация за “Естествен роман” от Георги Господинов, преведен, доколкото знам, на доста европейски езици, и представян в страни, където имаме склонни към протест по естетически поводи посолства. “Естествен роман” разказва не само за клозетната фауна, но и за „миризмата на гаджето, което сере пред тебе”. Цитат, драги ми читателю. А всъщност, не съм сигурен дали чехът не е получил именно от този роман представата си за нашето мило Отечество, но съм сигурен, че у нас, и то не къде да е, а в университетски кръгове, действат прочути автори и им съдействат още по-прочути анализатори на литературните опити в европейския клозет.
    В случая, разбира се, ме интересува нещо много по-значително от “инсталацията” и споменатия роман. При прочита на творби, обявени за образци на “новата българска литература”, се губи вярата, че заниманията с поезия водят към висока нравственост. Това е впечатление от морално-етичен характер, поради което разбирам, че е недоказуемо, но аз го споделям, защото съществува в субективните възприятия на читателя. Обективното обаче е, че подобието на литературен език се използва просто за прикритие на малодарието - по израза на Владимир Василев. Още по негово време, а се знае, че и преди, малодарието е изпъквало единствено в могъщите сенки на Яворов, Дебелянов, Лилиев, Гео Милев – да посочим само тях като строители на българския поетичен език. Отделно приносите на Йовков на същото поприще, на Елин Пелин, на Радичков. Днес малодарието има неизмеримо повече възможности за разпространение – един интернет е достатъчен за изтъпанчване пред целия свят с гордия вик “Булгар! Булгар!” и тупане по гърдите. Днес малодарието е агресивно, негова вътрешна потребност е отрицанието на класиката и традицията. Но тази вътрешна потребност е превърната в обществена мисия, подрепяна главно от чуждестранни фондации и от кандидати за чуждестранни стипендии.
    Автор: Никола ИНДЖОВ>> Пълния текст...


    Политическата класа - най-злият враг на човечеството!..
    карикатура: Тодор Цонев