"Нова Зора" - брой 7 - 24 февруари 2009 г.

Или те, или народът
  • Геополитически аспекти на българската предизборна ситуация
  • Българската предизборна ситуация се развива на фона на глобалната капиталистическа криза, поради което притежава геополитически и геостратегически черти. Както трябва да се очаква, те са непосредствено свързани и с цивилизационната компонента и следователно носят в себе си планетарни компоненти и планетарни последици. От тях ще отбележим:
    1. Кризата на либерализма, на англосаксонския глобализъм и на протестантската нравственост, т.е. кризата на основните ценности, които се проповядват като общочовешки и които по един недопустим начин се насаждат в България.
    2. Институционалната криза на наднационалната власт, оказала се негодна нито да предвиди, нито да овладее бързо и ефикасно кризата.
    3. Капитулацията на движещите парадигми и лозунги на западната философия („спестявай, като работиш усилено и спазваш закона”, „всеки за себе си, Бог за всички”, „краят на историята”) като интелектуална база на неограничената агресивност на „златния милиард”.
    4. Възникналите дълбоки и обосновани съмнения в съдържателността и полезността на регулируемия еволюционен исторически процес към планетарно свръхобщество.
    Тези компоненти стимулираха както материални (антикризисни финасови програми), така и идеални (различни идеологически и стратегически проекти от типа на „Хватката на анакондата”) усилия за преодоляване на кризата колкото се може по-бързо, за сметка, разбира се, на обикновенните хора. Но колкото и да изглежда нелогично, макар че е логично, основна тежест се придава на идеалната сфера, на консолидиране на усилията за ликвидиране на алтернативните пътища не само за излизане от кризата, но и за тяхното окончателно погребване. Това без заобиколки го каза бившият български цар и бивш министър-председател Симеон Сакскобургготски: „Важното е да не слагаме нещата под общ знаменател: негативен е не капитализмът, а зле разбраният капитализъм. Не системата изобщо е поставена под съмнение. Между другото, защото няма алтернатива – комунизмът и колективизът се провалиха” (в. „Стандарт”, 9.02.2009 г.).
    Автор: Проф. дтн Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
    Пазарно-виртуалният балон и бъдещето на България
    Г-н Николов, бихте ли представили вашата организация. Каква е основната дейност на Националната асоциация на българският бизнес? Кои са нейните цели и задачи?

    НАББ е национално обединение на българските малки и средни предприятия, които с дейността си са доказали своята коректност, честност и професионализъм и са осъзнали принципите на обединението и взаимопомощ.
    НАББ представлява работодателска организация, която защитава интересите на малкия и средния бизнес в България, неговите служители и работници. Многопосочни са целите ни, но на първо място бих посочил постигането на равнопоставеност и конкурентоспособност на пазара, генериране на идеи, които да обусловят една националноотговорна политика, а тя от своя страна, да стимулира иновационното развитие на малките и средни предприятия.
    Проектираме ефектите от вътрешна система, чрез която ще създадем финансово-инвестиционни структури и същевременно ще осъществим нови форми за взаимопомощ.
    Поставили сме си задачата НАББ да бъде една ефективна организация, която може да защити интересите и на собственика, и на неговите работници.

    Не навлизате ли в синдикални територии?

    Не мисля, пък и да го правим, нима не би било от полза на членовете ни... Имаме високи критерии за членството в НАББ. То трябва да стане атестат за коректност, честност и професионализъм, което от само себе си е своеобразна гаранция за моралните ни отговорности пред хората, а още повече пред нашите членове. Но и това не е всичко: създаването и действието на една вътрешна система за по-ефективен подбор на персонала, за изолирането на нелоялни служители, за недопускането на морални вреди и материални загуби, обединяването на интересите на НАББ с интересите на учебните заведения, за една качествена и своевременна подготовка на новите управленски и научно-инженерни кадри, мисля, че също добавя щрих, който изяснява образа ни на организацията ни.
    Светлозар НИКОЛОВ пред в. “Нова Зора”>> Пълния текст...
    До главния редактор на в. „Нова Зора”
    Уважаеми господин Минчев,
    Позволете ми чрез в. „Нова Зора”, на който съм дългогодишен абонат, и който отразява истината, подкрепена с факти както за миналото, така и за настоящето в нашата страна, да изразя моето задоволство и възхищение от статията на о.з. д-р Димитър Вандов, озаглавена „Българинът да елиминира ликвидаторите, за да спаси България”, публикувана в бр. 4 от 3 февруари т.г. Не един път в мои статии чрез вестниците „Нова Зора” и „Земя”, в писма и в личен разговор съм призовавал мои колеги от ДС (ПГУ, ВГУ) ВКР, както и РУ-МНО да използват средствата за масова информация, да опровергаят лъжите и обвиненията, които ликвидаторите на тези органи ни отправят. Тези, като д-р Вандов, които имат възможност, да използват богатата архива на тези органи, за да покажат самоотвержеността и героизма на нашите колеги за защита на националната сигурност. Позволете ми да се спра на някои моменти от статията на автора.
    Много ясно е подчертано в статията, че без агентура е невъзможно да бъдат разкривани престъпленията. Искам да допълня, че в теорията на разузнаването и контраразузнаването по цял свят е подчертано, че тези органи не могат да съществуват без агентура. Това ясно бе потвърдено в нашата страна след 10 ноември 1989 г.
    Автор: О.з. полк. Любен НАТОВ>> Пълния текст...
    Без аналог в българската история
    Тази година се навършват 1200 лета от присъединяването на нашия край Вакарел към пределите на България от хан Крум. По това време Аспарухова България е вече 128 години здраво стъпила на Балканския полуостров и се е утвърдила като една от трите водещи европейски държави. След завземането на София и софийския район хан Крум създава условия за обединяване на двете Българии, съществуващи по това време на Балканите – Дунавска България, на Аспарух, и България, на брат му Кубер, създадена в Македония. Вакарелският край остава в територията на България до падането й под византийска власт при Василий Втори.
    Автор: Румен ДАМЯНОВ>> Пълния текст...
    Гениалните “луди”
    Неоспорим факт е, че благодарение на еволюцията човечеството е стигнало немислимо далеч! Още по-неоспорим факт е, че въпреки еволюцията не са малко представителите на т. нар. хомо сапиенс, за които техническият прогрес обикновено е работа на „луди”, които сутрин излизат от дома си с две различни обувки, витаят из облаците и в главите им, вместо да се нароят ред „полезни” мисли, има... бръмбари! И тъй като новото е добре забравено старо, ще предложа на любезния читател една прелюбопитна и уви, не дотам популярна информация. Далеч съм от мисълта да оспорвам предимствата, които интернет има, но нека видим какво премълчават книгите...
    „На 5.05.1913г. австрийската патентна служба във Виена издава патентите № 59872 и №59880 за ВЪЛНОМОТОРА на Михаил Михов Зидаров” (впоследствие наричан „българският Едисон”). Още през 1911 г. варненският вестник „Свободен глас” съобщава, че М. Зидаров получава белгийски патент №237026 за „своя апарат за използване силата на морските вълни”. Изобретението предизвиква широк отзвук и повишен интерес от страна на “заинтересовани личности от различни столици”. За съжаление избухва Първата световна война и първият опит за международно икономическо и техническо сътрудничество в областта на океанската енергетика на България пропада. Изключително интересен е и фактът, че през 1918 г. (по време на войната) неоценима помощ за финансиране на изобретението оказва един от най-видните поети символисти Теодор Траянов, който тогава е секретар в българското посолство в Австрия.
    Автор: Веселина ДАСКАЛОВА>> Пълния текст...
    Политическата кръстопътица
    От прозореца на кварталното магазинче в мен се е вторачил Той, и каточе ли ми кимва да прочета двете изписани думи, подпрели брадата му. Не ги поглеждам, тъй като ги знам отпреди много предизборни пролети: “Полковник на промяната”. Хладният поглед, вторачен някъде зад мен, заповеднически допълва написаното: аз съм самото обновление; когато се вгледате в мен, мислете за мен като за промяна. И никакво колебание по въпроса. Защото аз и моята партия сме нещото в политическия двор; останалите ли? – останалите са нищото.
    Мил и трогателен детайл от политическия пейзаж от политическата екзалтация в скъпото ни отечество. Някъдето и да се обърнеш, все едни и същи лица; все едни и същи думи и все едни и същи любимци на народа. Те са, други няма, а на нас е оставена благородната възможност да им повярваме и на всичко отгоре да им се радваме. И ако пътешественик пресече земите на юг от Дунава и му се доще да научи с какво се занимават българите, ще дочуе многогласното: играят си на промяна и на обновление. Още – играят си на леваци и десничари, на атакуващи и атакувани, на избиратели и на избрани преди изборите, на истински демократи и демократи наужким. От доста време насам българският политически мъж го сърби на едно и също място – как да бъде съживена десницата, и вече десницата като опозиция да подритне тройната коалиция. Вайканията са и солови, и хорови. В движение са всички чалъми, оръжия и хватки. Не липсват и хазартни надцаквания чрез ротативката на социологическите проучвания. Често-често сегашната опозиция се сепне, че не я забелязват и спретне сто и първия сериозен вот на недоверие с предизвестен резултат. Отзвукът от подобна заешка тупурдия много прилича на възгласите на някогашната комсомолска номенклатура: “Шумим, брат, шумим”.
    Автор: Димитър КРАЛЕВ>> Пълния текст...
    Най-могъщият възпев
    Със смъртта на постмодернизма (ако у нас вече са чули за тази смърт) някои омразни за адептите му понятия като гений, творба, канон не само възвръщат предишния си смисъл, но изглеждат неочаквано по-привлекателни и интригуващи откогато и да било. Впрочем доста преди постмодернизмът да дойде в България, четенето на Ботевата поезия бе започнало да губи от оная сила на почти религиозно съпричестяване на душите, каквато са изпитвали неговите съвременници и поколенията, близки до тях.
    Че думите остаряват по-бързо от хората, е тъжна истина, която никой век не отмени, и че това, което харесват бащите, рядко се харесва на синовете, е жестока неотменност, в която всички поколения, само на свой гръб, се уверяват - на тия всеобщи закони е подвластно всичко словесно и всичко човешко и от тях не прави изключение и поезията.
    Автор: Проф. Симеон ЯНЕВ>> Пълния текст...
    Цивилизационният код на Русия
    Асиметрията
    Кой знае защо никой не обръща внимание на засилващата се асиметрия в отношенията между Русия и Европа в областта на взаимното опознаване и разбиране. Русия познава и изучава Европа от столетия. Познава я по своему, но както изглежда, тези познания са били и са достатъчни. По принцип Европа не познава Русия и не я изучава – изключение прави епохата на световните войни, когато Европа изучава Русия като заплаха и враг. Това изключение не се отнася до студената война. В последните десетилетия американците изучаваха и изучават Русия, правят го планомерно и ефективно и хич не бързат да споделят с Европа заветните си познания. В резултат се получава асиметрия.
    Ако днес сравним познанията за Европа на висшите слоеве от руското общество със знанията на европейския „елит” за Русия, все едно сравняваме жп вагон с кибритена кутийка. Руските „елити” и дори милионите обикновени хора, които се причисляват към средната класа, бодро и с ентусиазъм шетаха нагоре-надолу из Европа, без особени усилия усвояваха лежерния, комфортен европейски начин на живот. И не само го усвояваха и бяха пропити от него, но се просълзяват, когато си спомнят прелестите на лавандулата в полята на Прованс, неповторимата атмосфера на Виена, елегичните гледки от Женева, която на езика на съветските разузнавачи получи псевдонима „Червеноезерово” (Красноозерск). Хитър псевдоним, езерата в Женева не са червени, значи и врагът няма да се сети и ще търси Червеноезерово някъде в околностите на Красноярск или Краснодар. От страна на Европа всичко е по-различно. Европейските „елити” са дълбоко равнодушни към очарователните пейзажи на руското Нечерноземие, не ги вълнува „Золотое кольцо” *, нито дори величественият Петербург. Европа е интересна най-вече на Европа, и не цялата, а по-конкретно някоя родна мъничка Белгия, където в големия Брюксел се „готви” европейската политика. От европейска гледна точка това е правилно, въпреки че предизвиква много въпроси у руснаците, както и неразбиране от сорта „Нима на вас в Белгия не ви е интересна съседна Холандия? - Ами Холандия също не се интересува много-много от нас!” – раздразнено отговарят белгийците и потъват в привичната рефлексия на тема френските и холандските ни корени.
    Автор: Сергей ХЕЛЕМЕНДИК>> Пълния текст...
    Простотията ходи по хората...
    Така обичаше да казва моята баба в детството ми и допълваше: “Чували ли сте някой да говори за животните, че са прости? Не, те само са безсловесни!” Тези нейни думи си спомних преди няколко дни, когато научих от вестниците, че се подготвя нов закон за науката и по-специално за научните степени и звания.
    Обществото беше уведомено, че група от лектори, учени и експерти на образователното министерство (не се спирам на въпроса дали ректорите и експертите не са също учени!) са създали работен проект, който подлежи на “обществено обсъждане”, за да влезе в Народното събрание. Качествата на този проект веднага бяха подложени на остри критики в медиите (в. “Дума”, 31 януари т.г.). По-слабо внимание беше обърнато на хрумването за промяна на имената на някои научни звания. Може би защото този въпрос се възприе като формален, но всъщност той има съществено значение за структурата и цялостното развитие на науката. Предвижда се например премахването на званието “доцент” и обединяването му с досегашното “професор” и това е определено от работната група като “преквалификация” на тези, които го заемат. Но щом това е така, значи и техните научни функции трябва да се изменят и да се изпълнят с друго съдържание. Не се сочи в какво ще се състои тази промяна, а само се определя, че ще се появят два вида професори – обикновени и национални. Следователно въпросът е до терминологията, но тя в случая е подложена на грешни и неуместни промени. Защото такова деление в науката е направо порочно. Всеки що-годе запознат с нейните закони знае добре, че няма необикновени и обикновени учени, както няма такива с национално и регионално значение. В науката може да се говори само за научни постижения или за научни провали, които могат да бъдат осъществявани от всеки, занимаващ се с научна дейност, дори и когато е хабилитиран.
    Автор: Проф. Димитър ОВЧАРОВ>> Пълния текст...
    Интимност за продан и манипулация
    Ако някой не е чел романа на Оруел “1984”, то най-малкото – благодарение на телевизионния “Big Brother” - е чувал за него. А именно, че в някакъв тоталитарен свят хората са подложени на денонощен аудиовизуален контрол и агресивно промиване на мозъците. Най-мъчителното в тази ситуация е като че ли съзнанието за непрекъснатото присъствие на Големия Брат: посегателството върху човешката интимност.
    В романа (и филма) това изглеждаше впечатляващо, да не кажем – потресаващо. Но дали подобна възможност чак толкова ужасява днешното човечество? Защото житейско-медийната практика – по света и у нас – показва по-скоро обратното.
    Автор: Проф. Огнян САПАРЕВ>> Пълния текст...
    Дискусията за България не е завършила
    Логично - след „Казано и предсказано” (2007), - в началото на годината, на книжния пазар у нас се появи вторият поред сборник със спомени и публицистика на редовния анализатор на страниците на „Нова Зора” инж. Енчо Енев.
    В четвъртък, 19 февруари, повече от 200 почитатели уважиха официалното представяне на сборника, онасловен „Мозъчна атака”. Премиерата бе в старозагорската Регионална библиотека „Захарий Княжески”, а събитието се превърна в своеобразен дискусионен форум, на който бяха засегнати както въпроси от геополитическо естество (ролята на САЩ, Китай и Русия в съвременния свят), така и проблеми на актуалното българско битие (противоречията на прехода, проиграните национални шансове, взаимоотношенията България-Русия и др.). Със свои въпроси, мнения, анализи, оценки и спомени в диалога се включиха десетки присъстващи, сред които проф. Евгений Гиндев, астрофизикът ст. н. с. д-р Борис Комитов, художникът Христо Танев, д-р Богдана Димитрова, журналистите Стоянка Цачева, Венелина Попова и Сава Савов.
    Автор: Атанас СТОЙЧЕВ>> Пълния текст...


    Политическата класа - най-злият враг на човечеството!..
    карикатура: Тодор Цонев