|
|
"Нова Зора" - брой 4 - 3 февруари 2009 г.
Умъртвяването на българската армия
Безхаберие или
национално предателство |
|
Процесът на ликвидиране на Българската армия е едно от най-отвратителните прояви на така наречения преход. Прилагателното „отвратителен” използвам не заради характера на истоурическия процес, а заради неговата субективна компонента, разбрана като крайни цели на външните му двигатели – българските политици и държавници-преходници.
Българската армия беше ликвидирана не само като въоръжена сила, но и като национална институция, т.е. на нацията и на държавата беше отнет главния стълб на тяхната резистентност, на тяхната териториална и цивилизационна идентичност.
|
|
|
| Гробарят на атлантическата идея |
|
За 20 години „преход” българските политици проявиха всички възможни човешки недостатъци и пороци, като успяха да отвратят народа и от политиката, и от демокрацията, и от западните „ценности”.
В основата на този съмнителен успех обаче, стои преди всичко липсата на морал, лакомията и реваншизмът, олицетворявани от Симеон Сакскобургготски. Затворените преждевременно блокове на единствената ни АЕЦ, превръщането на страната в база на САЩ и съучастник във военните авантюри на Пентагона, спирането на европейските фондове за България, газовата криза и изобразяването ни като турски клозет пред самия вход на ЕС са все проекции на липсата на морал и мозък у тези, които ни управляваха. А така също и тези, които се готвят да ни яхнат. Ако има някаква приемственост в българската политика, тя е именно в липсата на морал, съвест и в голяма степен на фикир, както казваше дядо ми, акъл има, фикир няма.
|
|
|
| Шенген по балкански |
|
Къде остана радостта от падането на шенегенските визи и приемането ни в Европа? Днес границата ни с Гърция изглежда така, както е изглеждала и през 1941 г. Само че вместо колони от немски танкове, откъм нашата страна, тя е задръстена от колони тирове от другата. Не за пръв път гърците ни въртят подобни номера. В случая обаче не са виновни протестиращите фермери от южната ни съседка. Наясно сме, че правителството в Атина вече втори месец се пържи в пламъка на масовите протести и едва удържа положението. Но това не означава, че трябва да се прехвърлят проблемите от болната глава на здравата.
|
|
|
Българинът трябва да елиминира ликвидаторите,
за да спаси България |
|
Колкото по-подробно се запознава човек с ликвидационния закон за унищожаване на нашето селско стопанство и този за разкриване досиетата на щатните и нещатни сътрудници на ДС и на военното разузнаване, толкова повече се убеждава, че макар и различни по съдържание, по дух и замисъл, тези закони си приличат като две капки вода. И двата закона са поръчани от враждебни на България централи и гласувани от престъпни български депутати.
Първият закон имаше за задача да ликвидира добре развитото българско селско стопанство. Ликвидаторите майсторски и бързо си свършиха работата. Земята беше раздробена, машините разграбени, напоителните системи - унищожени. България, която изнасяше в Европа селскостопанска продукция, сега за срам пред целия свят, внася от чужбина лук, картофи, пипер, фасул, леща, чесън, грах, краставици, домати, плодове и пр., и пр. В резултат на това външнотърговският дефицит за страната възлиза днес на повече от 8 милиарда долара. А това е пагубно за България.
Що се отнася до закона за разкриване на щатните и нещатни сътрудници на ДС и на Военното разузнаване, той също има ликвидационен характер, но с него вече се цели да бъде ликвидирана държавността, а по-късно и самата държава. Ликвидаторите обаче, които приеха тези два закона, си стоят по 3-4 мандата в парламента и нямат никакво намерение да го напускат. Дори наскоро някои от тях внесоха законопроект, с който поискаха след пенсиониране да получават депутатски заплати. То бива тепегьозлък, но чак бивол за мезе не бива... Те сами си гласуват законите за изборите, сами си подреждат избирателните листи – т.е. сами се преизбират, а заблуждават народа, че участва в свободни и демократични избори!
|
|
|
| “Време разделно” в българо-турските отношения |
|
Последният комплекс от открити, нерешени въпроси от тъй наречената трайна проблематика на висящи проблеми между двете държави е опазването и възстановяването на обекти, представляващи културноисторическо наследство, намиращо се на територията на двете страни. В началото на 20 век българските имоти с историческа, религиозна, здравно-хуманитарна и научно-образователна стойност по турските земи са били хиляди. Геноцидът върху българското население е придружен с унищожаване на духовното им присъствие. През втората половина на 20 век българската страна системно поставя въпросите за признаване правото на собственост и опазване на няколко вида имоти, условно наричани “Екзархийски имоти” - около 50, сред които желязната църква “Св. Георги” в Истанбул, Метоха срещу Желязната църква, болницата “Евлоги Георгиев” в Истанбул с 20 декара земя, българските гробища с църквата в Истанбул, сградата и църквата на Българската Екзархия, Българската гимназия в Одрин и училището в Истанбул, и десетки други. Всеки свещен български имот по тези земи има своята дълга и нерадостна история, защото в него са вложени усилията, трудът, надеждите на хиляди достойни българи, които турските власти превърнаха в пепелища или заграбиха и потурчиха. За илюстрация само ще споменем, че имотите на българската болница “Евлоги Георгиев” бяха брутално заграбени, а самата болница през 1991 г. се превърна в турска болница. Метохът, свидетел на Българския Великден през 60-те и 70-те години на 19 век, се руши и турските власти не позволяват да се постави на мястото му дори една паднала тухла. Целта не е тайна - сградата трябва да се остави цивилизовано, по турски, да се саморазруши и всяка следа от българското присъствие във Фенер, на брега на Босфора, да изчезне! Българската гимназия в Одрин е завзета през 1956 г., българското училище “Антим Първи” е завзето и разрушено през 1993 г. Ако не бяха финансовите помощи от България за укрепване и поддържане на Желязната църква в Истанбул, включена в световното културно наследство от ЮНЕСКО, досега църквата да е потънала в Босфора.
|
|
|
| Студен душ от Брюксел |
|
По време на газовата криза някои наивници решиха, че ЕС наистина ще вземе присърце проблемите ни в областта на енергетиката. И че ще компенсира спирането на АЕЦ “Козлодуй”, ако не с друго, поне с финансиране на новите газови връзки на страната.
Е, пихме поредната студена вода.От европейския план за възстановяване България получава само част от 20 млн. евро за изграждането на газова връзка между Хасково и Комотини. След намесата на българския еврокомисар Меглена Кунева бе включена и връзката с Румъния, но колко ще получим за това, не е ясно, защото вкарването му в последния момент означава да се преразгледа финансирането на останалите одобрени инвестиции. Не се знае и точната сума за България за проекта Хасково-Комотини, тъй като тя ще бъде поделена с Гърция. ЕК обясни решението си с факта, че България не представила готови проекти. От Министерството на икономиката и енергетиката обаче заявиха, че за финансиране са били внесени шест проекта, пет от които с конкретни суми и един идеен проект. Предложението за газовата връзка с Комотини е за 120-130 млн. евро, а за тази между Русе и Гюргево - 30 млн. евро. За терминала за втечнен газ са поискани 500 млн. евро, за модернизация на съществуващото газохранилище в Чирен - 250 млн. евро, за изграждане на
|
|
|
| Броят на милионерите расте |
|
За пръв път най-богатите в света надхвърлиха 10 милиона души. Доклад на агенция “Кейпджемини” и на банка “Мерил Линч” определя за богат онзи, който притежава един и над 1 милион долара, без да се брои стойността на основното жилище, уточнява и цифрата – 10,1 милиона души. Това е с 6% повече, отколкото в 2006 г. Общата сума в ръцете на богатите възлиза на 40, 7 милиарда. И ако 6% е ръстът на цялата група, числото на собствениците на суми над 30 милиона долара е нараснало с 8, осемте процента наброяват 103 320 души.
Има зони, истински “развъдници” на богаташи: Средният изток (ръст – 15,6%), Източна Европа (ръст – 14,3%) и Латинска Америка (ръст - 12,2%). Като причина за натрупване на парите докладът сочи поскъпването на основните суровини и на храните, разрастване на банковите институции и дейността им.
|
|
|
| Четете Монтен, господа! |
|
В нашия квартал „Дружба”, където живеят хора от средна ръка, има магазинче на чужденци. Отдалече на табелата му се чете „Всичко за 1 лев”. Приближиш ли, разбираш, че всъщност надписът е „Всичко от 1 до 50 лева”. Повечето хора хлътват в магазинчето и си избират нещо, подмамени от голямата единица. Едва когато стигнат на касата, разбират, че цената на стоката е не един, а няколко лева. Някой печели от доверчивостта точно на тези граждани, които си броят парите. Засега нито един инспектор от общината не е заявил, че това е измама и в Европейския съюз така не може. Клиентът не трябва да бъде лъган и именно затова всички Системи за управление на качеството са насочени към изискванията и нуждите на клиента.
Мисля си, че има нещо аналогично в прибързаното членство на България в Европейския съюз отпреди две години. Фанфари, сълзи, сополи и надежди, че за няколко години ще се оправим. Когато го гледахме ЕС по-отдалече, всичко ни се струваше „за по 1 лев”. Значи печелим, и край на немотията. Когато ни приеха неподготвени, се оказа, че повечето благини в него са „от 1 до 50 лева”, и то вносни, т.е. пак ще продължаваме да губим.
|
|
|
| Достойни награди |
|
На 28.01.т.г. Асоциацията на научните работници в транспорта обяви и връчи годишните награди за 2008 г. на изтъкнати научни работници и преподаватели във висши учебни заведения. Наградите бяха връчени в тържествена обстановка в сградата на Народния театър на коктейл в ресторант “Антик”.
Присъстваха научни работници, доценти и професори от ВУЗ, зам.-министърът на транспорта Красимира Мартинова, бившите министри Веселин Павлов, Стамен Стаменов и други ръководители и специалисти от системата на транспорта, както и журналисти от столични вестници.
|
|
|
|
Спасение от тигана на демокрацията
карикатура: Тодор Цонев
|
|