"Нова Зора" - брой 2 - 20 януари 2009 г.

Балканите в координатната система на САЩ
Иван БОЕВ, д.ист.н.

Много ми се иска, като изследовател на следвоенната балканска политика на САЩ в течение на половин век, да мога да въздъхна с облекчение след избора на Барак Обама за 44-ти президент на съвременна Америка. Уви, трудно ми е да го сторя. От опит знам, че излишните надежди са крайно нездравословни. Поклонник съм на реализма. Затова не споделям диагнозата на Владимир Жириновски, че Обама е “американският Горбачов”, който щял да “разруши Америка и ще й направи перестройка”. Това са илюзии или на ексцентричен играч, или на елементарен наивник. Обама съвсем не е глупак. Още по-малко - престъпник и изменник от ранга на “непостижимите” в това мерзко дело Горби и Елцин.
Неприемливи за мен са и разпространяваните до втръсване разсъждения на един руски политолог, който наскоро предрече, че с Обама ще се “работи по-трудно”. Според него, “винаги е по-лесно да се разбереш с републиканец, защото е човек на интереса, отколкото с демократ, който си пада по принципи и ценности”. Няма такова “живогно”! Голата истина е, че и едните, и другите са от САЩ. За тях тя е бащиния на хора от една и съща порода – плутокрацията. Именно тя е в сърцевината на властта в корпоративна Америка.

Не намирам нищо смешно и в шегичката, плъзнала из просторите на братска – за преобладаващата част от българите, - Русия. Вицът гласи: при президентството на Барак Обама светът ще живее в бараки край БАМ. Тук вече има над какво да се замисли и Кремъл. Няма анекдот без “храна за размисъл”. Ами ако янките наистина обмислят и сценарий за стоварване на десант от наемници по протежение на знаменитата от съветско време Байкало-Амурска магистрала? Например за старт може да им послужат военните бази на Балканите – Косово, България, Румъния, Гърция, Турция, Босна, и пр., и пр. Наистина има над какво да се поумува. Иначе за какво са им на янките тия “съвместни военни съоръжения”?
А нима разсъжденията на Зб. Бжежински за т.нар. стратегия на войни “с нисък интензитет” са за забава на ума? Нима тайфунът от негативна енергия в очертаващата се идейна амалгама от ястреби - “неоконсерватори” в екипа на Обама, ще подмине балканската политика на Вашингтон? Особено на фона на незатварящите се рани от агресивната и варварска война на САЩ, НАТО и ЕС срещу Югославия само преди десетилетие. Прозорлив и много прав е доцент д-р Тодор Мишев, който своевременно отбеляза: при сравнение на предизборните словесни послания на Обама с тези на Буш отпреди 4-5 години, “в 70-75 % си приличат...”Пременил се Илия...”. Само дето светът, в това число – възраждаща се Русия, са вече значително по-различни от тогава.
А Балканите? Измени ли се тук обстановката? Уви –да, но към по-лошо. Регионът все повече затъва във фарватера на експанзионистичната политика на натовци, и най-вече на САЩ. Военният пакт НАТО все повече се разширява. Към “ветераните” Турция и Гърция се присъединиха България и Румъния. Само след седмици своя ред очакват Албания и Хърватия. Засега “зад борда” остава малка част от т.нар. Западни Балкани. Но и те са се запътили натам. Кои са следващите? Американците нервничат, че техните западни съюзници не пускат Скопие в пакта. Но няма как - и на Скопие ще му излезе късметът, след като го “съветва” такъв “опитен натовец” като Соломон Паси. После... После ще последват Подгорица, Сараево. Да не пропуснем “независимо” Косово. Е, накрая, може да бъде подмамен (или грубо притиснат до стената!) и оказалият се “в пълна изолация” Белград. Така се получава регионален компонент на НАТО – от Адриатика до Черноморието. Само че това не е всичко. Нали помните директивата на президента Дж. Буш-младши: да се укрепи линията “От Прибалтика до Черно море”. Сиреч – ново издание на клишето на Чърчил от Фултън (1946 г.) за т. нар. желязна завеса, спуснала се “от Балтика до Адриатика”. А за какво са на янките тия “линии”? За предизвикване на “горещи точки”, от които тръгват войните с “нисък” и друг интензитет.
За какво ли са си говорили още в средата на ноември м.г. вицепрезидентът Дик Чейни и 65-годишният му приемник Джоузеф Байдън - досегашен председател на сенатската комисия по външните отношения? Явно все “за същото”. Нали са от една “кръвна група”. Байдън тържествено се кълне, че заедно с Обама щели да сложат край на войната в Ирак. Удобно пропуска да признае, обаче, че бе сред първите, които гласуваха за нейното разпалване! Довчера – опора на президента републиканец. Сега? Дясна ръка на президента демократ. Как човек да вярва на метаморфозата на “милия” двулик “Чичо Сам”? За какво “обновление” става дума?
Твърди се, че интелектът на Обама е от висока проба. Но когато става дума за политиката на САЩ, е важно да се уточни кой, кога и как я забърква. Със своите щедри предизборни обещания Обама посипа немалко приятни за вкуса подправки. Но още щом официално встъпи в длъжност, той ще се натъкне на сурова реалност. Стоящите над него “работодатели” ще го принудят да се се “приземи”. Защо? За да се сблъска с живия живот и реалната политика. Защото курсът на Белия дом малко зависи от личната му воля и желания. Образно казано, тестото за този курс се омесва в нощвите на господата от “Уолстрийт” и прочие. Известен е и начинът, по който се изпича погачата от подобно тесто. И едното, и другото са прерогативи на други фактори. Отгледани в оранжерията на “републиканско-демократичната плутокрация”.Те стоят над Обама – на национално и глобално равнище.
И на регионално - също! Ето че отново опираме до родните нам Балкани. Къде се намират те в координатната система на политиката на Вашингтон? Дълго се твърдеше, че янките изобщо нямали “балканска политика”. Да, ама не. Подобни неща се говорят за камуфлаж. Имат – и то каква! И не от вчера. Тя също е плод на усилията на властващата в социално-икономическата област експлоататорска политическа класа в Щатите. И още отсега може да се предвиди, че и “актуализираният” курс спрямо този регион на Стария континент съществено ще се отличава от щедрите и понякога приятно звучащи обещания на Обама в хода на продължителния предизборен маратон. Той неминуемо ще носи върху себе си предишни рецидиви. Съвсем не изключвам връщането му в досегашното русло.
Ще бъда пределно откровен: не съм американофоб. Няма как да мразя Америка. Искрено се възхищавам на високите постижения на трудовия й народ. Същевременно сърце не ми дава да обичам политиката на съвременна Америка. Като гледам как буквално на всяка крачка из целия свят се разпореждат със съдбата на други народи. Поучават ги как да живеят; в това число – да обичат “правилните” и да мразят и убиват онези, които не са им по душа на тях, янките! Зад величествения образ на Америка непрестанно наднича силуетът на озъбена Янкия? Перифразрайки думите на видния руски философ Илин за “световното задкулисие”, си позволявам да добавя едно само едно малко, но важно уточнение: неговият център в съвременния свят наистина се намира отвъд океана.
През последните две десетилетия и Балканите се нагледаха, наслушаха и настрадаха от сценарии и действия на САЩ. По-малко от две седмици преди “смяната на караула” в Белия дом, както се казва, още не си е грабнал пижамата от Овалния кабинет, и Буш-младши произведе нов продукт. Той грижливо го опакова и хвърли върху купа от обилното си отровно наследство за своя приемник. И макар че в случая тексасецът се държи като “невинен” ученик-шмекер - използва “междучасието” за една цигарка, Силвио Берлускони (сик!) му пророкува, че историята ще го определи като “велик” американски президент. А всъщност съдържанието на “луксозната опаковка” за Обама представлява току-що подписано двустранно споразумение за стратегическо партньорство в сферата на “отбраната” и други области с черноморския и кавказки главорезки режим на Саакашвили. И го тури до друг един пакет – обещаната отпреди всяческа военна помощ за раковото огнище на Европа - “независимо Косово”. Извисило се върху изконно сръбска земя, насред Балканите. В Европа!
С “братската помощ” на САЩ!
Връзката със стратегията на Буш в двете подчертани по-горе думи и тактиката на “свършените факти” е повече от очевидна. Тя прави съвсем прозрачни основните цели на планираната и непрестанно осъществявана експанзия. До последния си ден тоя нещастник се стреми да натрапи Киев, Кишинев и Тбилиси на своите западноевропейски съюзници от НАТО. Да ги вкара в агресивния пакт ако не през парадния, то поне през задния вход. Зер – жизнено необходими са те на янките за везните на съотношението на силите вътре в пакта, както и по линия на съперничеството САЩ-ЕС. И най-вече като инструменти за противоборство с Руската федерация – на подстъпите към самите й граници. За каква позитивна приемственост между двете администрации във Вашингтон, за какво градивно обновление тук може да става дума? Това са опити Обама да бъде предварително обвързан с курс и ангажименти, преди още да е престъпил прага на Белия дом. Времето ще покаже доколко той е в състояние да преразгледа това милитаристично-реакционно наследство.
Знаменателното за Америка и света събитие от 20 януари 2009 г. дава повод да се съставят и някои предварителни прогнози. Как изглежда бъдещето на балканската политика на Вашингтон в близка и по-далечна перспектива? Като се огледа отвсякъде очертаващото се обкръжение на Барак Обама, още отсега не представлява кой знае каква голяма трудност да се направят подобни прогнози.
Балканите се намират пред нов мрачен период. По-точно – пред продължение на досегашния трагичен етап в историческото си развитие. Тук са и ментори от рода на Бжежински и Олбрайт. И бивш нов министър на отбраната Робърт Гейтс - по всичко личи, че екс-босът на ЦРУ и занапред ще остане шеф на Пентагона. И куп съветници и сътрудници, по-конкретно близки до фамилията Клинтън. Все добре познати от предишни правителствени гарнитури. Експертни екипи и мозъчни тръстове. Какво ново биха могли да родят?! Зад тях прозира зловещият силует на военнопрестъпника Бил Клинтън, чиято съпруга от сенаторското кресло и след прегорелия й мерак за президентския стол се настанява в една от цитаделите на агресивния курс на САЩ – Държавния департамент. Каква ли радост предизвиква този факт сред сърби и прочие европейци, сред обитателите на света изобщо?
Днес Бил Клинтън се радва на мощна фондация - т.нар. Глобална инициатива. Страхотен финансов инструмент. Тарифата на тоя военнопрестъпник е половин милион долара за реч (дали как му завижда Горби?). Бая пари за едно “парче празнословие”. В едно от тях – с посочената цена, той даде съвети на още невлезлия в Белия дом Обама как да се справи с финансовата криза!

Речта бе произнесена извън пределите на Щатите. По такъв начин фамилията Клинтън уж отпада от реалната власт, а всъщност встъпва в стратегическо партньорство с нея. Хилъри, оказала подкрепа на Буш във войната срещу Ирак, става “дясна ръка” на президента Обама, за да му помага - като дипломат № 1 в САЩ, да я прекрати! Амалгама, в която смущава и фактът, че Обама обещава на Хилъри директен достъп до него и свободата да избира собствения си екип. Някои наблюдатели дори предричат негласна договорка за разпределение на ролите между Обама и Хилъри. Наричат я “тъщата, която Обама няма да може да изгони от къщата”. Уподобяват ги на “доброто” и “лошото” ченге. И така нататък – все в този дух...
Съвсем не изключвам, че зад гърба на Обама (и на Хилъри) няма да се подредят и авторите на плана на петте бивши генерали от НАТО от януари 2008 г. Документ, подготвен за срещата на върха на пакта в Букурещ в началото на април м.г. В него се предлагат начини за преодоляване на възможно съперничество с Евросъюза (Брюксел, имаш ли уши?) и как да се осигури достъп за пакта до “немилитаристични инструменти” на въздействие. За начало видните и неслучайни “солдафони” (своеобразен ”генералски интернационал”), предлагат да се установи “директорат”. По замисъла им той трябва да обединява САЩ, ЕС и НАТО. Мисията му ще бъде “да координира всички операции в Атлантическата сфера”. Но в тази сфера вече влизат и здраво са закотвени в нея и Балканите! Ето я пряката връзка. А международното право? То отива в контейнера за боклук. Нагло и небрежно се пуска в “канализацията на историята”. Толкова е просто!
По дълбоката си същност “демократичният преход” на Балканите – в това число в България, е същинска контрареволюция и откровена реставрация на отхвърления последен експлоататорски строй. Това създава реални предпоставки за тотално надмощие, неудържима експанзия и в крайна сметка, за трайно окопаване на американския олигархичен капитализъм в Балканския регион. Крайно време е населяващите го народи да се пробудят. Да осъзнаят в каква дупка са натикани от техните управници. Да се сплотят, надигнат и излязат от състоянието си на пагубна апатия и самоунищожителна летаргия. Днес те се задъхват в стоманената прегръдка на янките. И колкото управляващата върхушка в балканските столици им се подлага, толкова по-задушаващи стават техните “братски” обятия.
И така, според мен след 20 януари 2009 г. не може да се очаква обрат към по-добро. Да се пророкува обратното – все едно да се изпада във вредна заблуда. Защото когато т.нар. демократи са на власт, те надминават другата – “републиканската”, половинка на партията на капитала по наглост, бруталност, цинизъм и агресивни напъни. Периметърът на тези им действия съвсем не изключва Балканите. Тъкмо обратното. При управлението на демократите обикновено политическият климат на нашия полуостров е понасял рикошетите от най-големите злини и изблици на реваншизъм. Включително – на урагана на социалния реваншизъм на САЩ. Ето на – разроиха се толкова държави и държавици в региона! Та дори сръбската провинция Косово вече се самопровъзгласи за “независима”, а всъщност мафиотска държавица. Дали Обама ще издаде например заповед за закриване на позорната крепост насред Европа – военната база “Бондстийл”, военните бази в България, Румъния, и другаде около тях? Едва ли. А тези огнища ракови гнезда на континента - дори за съвсем неосведомения слепец, представляват източник на откровена и неприкрита военна заплаха за утрешния ден не само на българския народ. Кога ще осъзнаят това управниците в София? Колко още по две десетилетия ще са нужни, за да го проумеят?
Изграждат се плацдарми, фронтове, цели зони. Мобилизират се колосални военни потенциали. Прибалтика–Черноморие–Балканите-Адриатика. Това не е изсмукано от пръстите. Реално се чертаят схеми, модели, парадигми всякакви за експанзия и офанзива. И все в една неизменна посока. Както би казал паметливият немец – нов “Дранг нах остен”. Днес Балканите са част от нощвите, в които се омесва тестото на подготвяната гигантска агресия. А може би – и началото на Трета световна... Където да “човъркнат” през идните четири години след 20 януари 2009 г., Пентагонът, ЦРУ, Държавният департамент и прочие в САЩ, ще оставят своите отпечатъци. Рикошетите от техните ходове – ясно, ще летят и към Балканите. Неизбежно и неумолимо. Защото регионът вече е пряка функция на американската военна машина. Първо на нея, а след това – и на Евросъюза. Защото и ЕС е под петата на диктата и контрола на Вашингтон, който не дава и най-малки признаци за отказ от претенциите си за световно господство.
И така, оттук нататък задачата е да се търсят изходи от лабиринтната координатна система на НАТО и да се тръгне по пътя на отказ от съучастие в небезобидната му политика на агресия. Неотдавна главният редактор на в. ”Нова Зора” Минчо Минчев съвсем справедливо припомни: “Оказа се, че град Цхинвали е бил обстрелван със системите за залпов огън ГРАД, продадени на Грузия от България, за другите оръжия да не говорим”. Дали тия, които се занимават с този опасен “бизнес”, съзнават, че днес Кремъл се обитава не от някакви си Горби и Елцин, а от съвсем сериозни и патриотично настроени държавници? Те съвсем нямат вид на глупци, слепци и прочие невежи. И Медведев, и Путин са наясно кой какво върши под носа им. За каква прошка ще може да става дума утре, когато русофобията разцъфтява безпрепятствено в България като гигантски татул? Та на 10 януари т.г. дори водещ спортната рубрика по националното ни радио се изцепи на тази русофобска вълна. За Паси, Агов енд Ко – какво да говорим.
Пред Балканите стои обща задача: да се освободят от менгемето на САЩ и НАТО и да тръгнат по пътя на последователна защита на националните интереси в рамките на Евросъюза. Това трябва и ще стане – рано или късно.
За целта балканските народи следва да се солидаризират. Това може да стане само с общите им усилия. Защото и теглото им е общо! Мечтите за един по-добър живот – също!
Трябва да се сложи край на “театралната” демокрация, по-конкретно – в България (по думите на националния ни омбудсман Гиньо Ганев). Замислял ли се е например истински и сериозно командващият Сухопътните войски ген.-лейтенант Иван Добрев за цената (живота на български чеда в наемнически операции в интерес на САЩ и НАТО) на разхвалвания от него “подарък” от янките – някакви си “хамъри с една година гаранция”?!
Бих се радвал, ако по-нататъшният ход на историческото развитие опровергае моите недотам оптимистични прогнози. Това би било в интерес и на Балканите, и на българския народ по-конкретно. А защо не и на дълбоко уважавания от мен талантлив и трудолюбив американски народ?

17 януари 2009 г.

Нагоре
Съдържание на броя