"Нова Зора" - брой 2 - 20 януари 2009 г.

Януарските метежи – фарс и дубъл фарс
Оказва се, че протичането на януарските протестни митинги (14,15 и 16 януари 2009 г.) пред Народното събрание не е безобидно. За пореден път се потвърди колко присъщи са вандалщината, насилието, потрошаването на обществена и частна собственост, зловещото нарушаване на обществения ред при такива демонстрации. Целта на тези насилствени акции, разбира се, не е толкова протестът срещу лошото социално положение на българите, а намерението за директна смяна на законно избраните парламент и изпълнителна власт по подобие на антидържавния преврат от 10 януари 1997 г.
Механизмът, по който се реализират подобни “пучове”, е известен: ударна група от няколко хиляди граждани нахлува в държавните учреждения, разбива ограждения и входни врати, опожарява зданието, хвърля по депутатите различни предмети - желязо, камъни, изкъртени павета, греди - та чак до бомби и газови пистолети, както в последно време. Целта е една – да изрази “решимостта на обществото” за смяна на управляващите. Властта - за да не бъде обвинена в неправомерно използване на сила, или в нарушение на демократичните порядки, - не реагира адекватно, оставайки като парализирана. В последна сметка позволява да бъде пометена от незначителен брой активисти, които обслужват определени политици и криминални бизснесмени (такава в общи черти бе фабулата на метежа от 10 януари 1997 г.).
Мисля, че приказките за демокрация и демократизъм в подобни случаи са чисто лицемерие, тъй като предизвикването на извънредни парламентарни избори или простата смяна на властовите институции става не по пътя на нормално организирания изборен цикъл, а чрез зачеркване на волята на милиони българи. В такава ситуация тях никой за нищо не ги пита. Единственото, което успяват да внушат организаторите на преврата с предвожданата от тях неголяма група хора, е да внедрят сред населението чувството за страх и да подтикнат по-слабохарактерните да се приспособят към новите победители.
Автор: Проф. Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
Не Русия поръча кризата
Нека започнем с Украйна, причините са разбираеми. Имам два важни въпроса към Вас, и първият е кое остава неизяснено към днешния момент? Г-н Медведев, зам.-шефът на „Газпром”, каза, че газът ще тръгне може би от утре (б.р. 12 януари т.г.), с което много въпроси отпаднаха, но останаха и доста неясноти?

Първо и най-важното е, че Тимошенко заяви в неделя (б.р. 11 януари), че с наблюдатели или без наблюдатели, Украйна си оставя правото да използва т. нар. технически или „технологичен” газ за пропускането на основното количество газ – това са същите тези 21 млн. куб. м на ден, които започнаха да прибират от 1 януари, и имат намерение да ги вземат и в бъдеще, ако се следва логиката на Тимошенко. Така ще се озовем в ситуацията, когато руските наблюдатели ще фиксират един обем, влизащ в Украйна, после обемът без тези 21 млн. куб. м, който излиза от територията на Украйна, а Украйна ще твърди, че ето на, ние точно това имаме предвид, ние не крадем газ, ние го отделяме за собствени технологични нужди, защото иначе не можем да го пренасяме, драги европейци, така че нямаме никаква друга възможност... Но това е капан според мен.
Щателно изчетох практически всички договори и споразумения между Украйна и Русия. Така че смятам, че Украйна няма право да заделя този технологичен газ, и не го е правила до 1 януари т.г. Във всеки случай, докато нямаше проблеми с Украйна и доставките на руски газ за нея, ние плащахме известните 1,60 долара за всеки кубометър на всеки 100 км украинска територия. Вземете например таксиметровия шофьор – на него му плащат колкото показва апарата, а не за бензина, който купува от собствения си джоб.
Константин КОСАЧЕВ в разговор с О. Бичкова>> Пълния текст...
Студентите - по жълтите павета или в библиотеките
Студентите! Вечните прогресивни елементи! От Ленин та до Бойко Борисов. Употребяват ги периодично и при нужда. Сега вече няма прогресивна работническа класа, но има... студенти. Стачката обаче е и нещо като купон. Поне за тези, които не четат в библиотеката. А в библиотеките почти никой не чете. Протестират за убития студент пред дискотеката, но всички кръчми и дискотеки в Студентския град са пълни. Били бедни и репресирани от държавата, но дават от 20 до 100 лева за кръчма.
Всъщност защо се коментират толкова студентите? От близо 60 000 студенти в София, на митингите имаше между 800-1000. Това е процент твърде близък до нулата. Да е имало още 5 000, които са абстрактно съпричастни. Това също не дава право да се използва обобщаващото понятие „студентите”.
Автор: Доц. д-р Тодор МИШЕВ>> Пълния текст...
Балканите в координатната система на САЩ
Много ми се иска, като изследовател на следвоенната балканска политика на САЩ в течение на половин век, да мога да въздъхна с облекчение след избора на Барак Обама за 44-ти президент на съвременна Америка. Уви, трудно ми е да го сторя. От опит знам, че излишните надежди са крайно нездравословни. Поклонник съм на реализма. Затова не споделям диагнозата на Владимир Жириновски, че Обама е “американският Горбачов”, който щял да “разруши Америка и ще й направи перестройка”. Това са илюзии или на ексцентричен играч, или на елементарен наивник. Обама съвсем не е глупак. Още по-малко - престъпник и изменник от ранга на “непостижимите” в това мерзко дело Горби и Елцин.
Неприемливи за мен са и разпространяваните до втръсване разсъждения на един руски политолог, който наскоро предрече, че с Обама ще се “работи по-трудно”. Според него, “винаги е по-лесно да се разбереш с републиканец, защото е човек на интереса, отколкото с демократ, който си пада по принципи и ценности”. Няма такова “живогно”! Голата истина е, че и едните, и другите са от САЩ. За тях тя е бащиния на хора от една и съща порода – плутокрацията. Именно тя е в сърцевината на властта в корпоративна Америка.
Автор: Иван БОЕВ>> Пълния текст...
"Време разделно" в българо-турските отношения
Не така стоят нещата с Договора за приятелство, който в член 2 утвърждава принципите на международното право като основополагащи в отношенията между двете държави. Израз на желанието за решаване на натрупалите се към 1925 г. проблеми, за решаването, на които Конвенцията за установяване остава неприложима, са записаните в Протокола към Договора за приятелство, разпоредби от А до З, регламентиращи отговорностите на двете държави една към друга и към техните поданици/граждани, респективно.
Отговорността на турската държава да обезщети бежанците от Източна Тракия произтича от разпоредбата на член Б на Протокола, според която “Турското правителство признава качеството на български поданици на всички българи, родени върху територията на Турция от 1912 година, които, след като са се изселили в България до подписване на настоящия Протокол (1925), са придобили българско гражданство въз основа на вътрешното законодателство в сила в Царството (България)”. Подобни задължения поема България по отношение на всички мюсюлмани, родени в границите на България от 1912 година и изселили се в Турция в периода 1912-1925 г. Независимо от начина на изселване, лицата визирани в тази разпоредба, запазват правата на собственост върху имотите, останали в страната, от която са се изселили. Член В уточнява, че недвижимите имоти на българите, изселили се от европейската територия на Турция, и недвижимите имоти на турците, изселили се от териториите, останали в границите на България вследствие на Балканската война, остават собственост на държавата, в чиято територия те се намират. Тази разпоредба е неприложима по отношение на имотите на българските поданици, изселили се от Цариград, които според договора запазват собствеността си! Въпросите за обезщетението на загубилите собствеността български и турски поданици остава да се решава на базата на принципите, формулирани в Конвенцията за установяване. И това е естествено, като се има предвид несъразмерността в броя на лицата и обема на имотите на прогонените българи от цяла европейска Турция и изселилите се от трите погранични общини турци - Свиленградска, Малкотърновска и Царевска. Член Г на Протокола, внася едно изключително съществено уточнение - всички български граждани, изселили се от Турция, и всички турски граждани, изселили се от България, преди 5/18 октомври 1912 г., запазват правата си върху недвижимата си собственост, останала на територията на държавата, от която са се изселили.
Автор: Христо ТЕПАВИЧАРОВ>> Пълния текст...


Г-н полицай, тази тояга за престъпниците ли е, или за мене?..
карикатура: Тодор Цонев