|
|
"Нова Зора" - брой 47 - 23 декември 2008 г.
| Невчесани мисли за БАН |
|
Като че ли някак неочаквано, въпросът за Българската академия на науките отново излезе на вниманието на българското общаство. В известен смисъл тази “изненада” е измамна. Академията беше сред първите цели на „новите български демократи” и соросианците, още в началните години на „прехода”. БАН бе набедена за „остатък от комунизма” и бастион на българските комунисти!!! Тогава учен от БАН (днес покойник) се обърна с писмо до ръководството и с доклад (от 12.10.1992 г.). В писмото се казваше: „Препоръчвам ускоряване на преструктурирането на институтите на БАН, и по-специално тези от техническите науки на базата на тяхното декомунизиране с оглед повдигане на техния авторитет и доверие пред научния свят”.
Вътрешното напрежение непрекъснато нарастваше, беше организирана шумна атака срещу различните „тоталитарчици” чрез стенвестници, окачвани във фоайето на сградата на Централното управление на БАН, в отделни институти започнаха стачки, намесиха се синдикатите (декларацията от 30.04.1992 г. на трите синдиката в академията: „Подкрепа”, САС, КНСБ), дори и самото преструктуриране придобиха конспиративен характер (тайнственото заседание на Управителният съвет на БАН в курорта „Паничище” през октомври 1992 г.). Особена активност прояви Академичният клуб за демокрация, политизацията достигна невиждани размери. Отвън се чуваха настоятелни гласове на депутати и политически личности за окончателно ликвидиране на БАН. Така или иначе, с прокарването на новия Закон за БАН, приемането на новия Устав и съкращаването на личен състав и на научни звена академията успя да избегне печалната участ и за дълъг период от време да концентрира своите вътрешни усилия върху физическото оцеляване на учените и запазването на научната компетентност.
|
|
|
| “Българската Коледа” и българската външна политика |
|
Не зная защо, но патетичните призиви на телевизията за дарение на левчета, с които да купим лекарства за болни деца и ковьози за недоносени бебета, ме карат да си мисля за външната политика на България. За нашите съюзници, за нашите стари и нови приятели, за чувствата и стремежите им, изграждайки отношенията си с България. А може би към тези мисли ме тласка и краят на годината, когато по традиция се оглежда изминалото време и се правят прогнози за бъдещето. Но най-вече защото опасностите пред държавата ни стават все по-осезаеми, а държавните ни ръководители се правят, че не ги забелязват.
Боя се, че нашата управляваща класа дори не се опитва да спре процеса на затриване на българската държава. Това би трябвало да е абсурдно, нали главната задача на лидерите е тъкмо обратната – да работят за утвърждаването на своята страна сред останалите държави в света. Но могат ли да изпълнят тази задача водачите на “тройната коалиция”, в които и българското тяло, и българският дух са толкова слабо представени?
Струва ми се, че те не осъзнават това, което става в нашия район, в Европа и в света, а то е колосално и по мащаби, и по последствия. Досегашният свят се троши по-бързо и от топящите се арктически ледници, а това, което се ражда от него, е непознато и опасно.
|
|
|
| 2008 г. и връщането на националната държава |
|
През 1989 г. глобалната система се промени рязко, когато Съветският съюз се изтегли от Източна Европа и се разпадна. След 11 септември 2001 г. системата отново се промени: тази дата бележи началото на един конфликт, който я определяше до 2008 г.
През 2008 г. тя се завъртя в нова посока на две дати – 7 август и 11 октомври. На 7 август грузинските войски нападнаха Южна Осетия; на 8 август руските войски реагираха с нахлуване в Грузия. Реакцията на Запада беше реторична. На 11 октомври групата на т.нар. Г-7 се срещна във Вашингтон, за да оформи решение за обща борба с глобалната финансова криза. Но вместо изработване на общ план за действие, решението на Г-7 беше всяка нация да действа самостоятелно за спасяване на собствената си национална финансова система чрез серия от действия, съгласувани само в общи линии.
|
|
|
| Тогава имаше ред, сигурност и подем |
|
Г-н Вандов, на 18 ноември присъствах на тържеството в ЦДНА по повод 80-годишнината от рождението на ген.-полковник Димитър Стоянов. Направи ми впечатление, че дойдоха много бивши политически дейци, генерали, отговорни служители на МВР, близки и приятели на Димитър Стоянов. Тук бе и сегашният министър на вътрешните работи г-н Михаил Миков. Вие изнесохте основния доклад, изслушан от присъстващите с интерес. Ще Ви помоля да отговорите на няколко въпроса, свързани с дейността на ген.-полковник Димитър Стоянов като министър на вътрешните работи и общественик. За какъв период Димитър Стоянов беше министър на вътрешните работи и защо бе освободен от тази длъжност?
Димитър Стоянов бе назначен за министър на вътрешните работи с указ на Държавния съвет от 7 април 1973 г. Този пост заемаше в продължение на 16 години и бе освободен от него на 19 декември 1988 г. поради издигането му на още по-отговорна работа - член на ПБ и секретар на БКП - първи заместник на Тодор Живков. Това показва, че държавното и партийно ръководство са дали висока оценка за работата на Димитър Стоянов като министър на вътрешните работи. Ген.-полк. Димитър Стоянов е най-дългогодишният министър на вътрешните работи на България.
Как се е стигнало до издигането на Димитър Стоянов за министър на вътрешните работи?
След 9.09.1944 г., още като студент, Димитър Стоянов е организационен работник по линия на Комсомола и секретар на ЦК на ДКМС. В периода 1961-1973 г. е секретар, а по-късно първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Велико Търново. Именно на тази длъжност развива изключително активна партийно-политическа, стопанска и културна дейност, променя облика на Велико Търново и на целия окръг. Именно тук се проявява като перспективен бъдещ държавник.
|
|
|
| Приписки за мъченичеството на Кръстогорието |
|
С дискредитирането и омаскаряването на поп Методи Драгинов се занимава най-усърдно и Махиел Кийл. Той дори назовава глава в студията си: „Краят на поп Методи Драгинов“. Все пак холандският учен свършва и малко полезна работа, тъй като обнародва извлечени от цариградските архиви промени в религиозната принадлежност на българите от седемте чепински села от вакъфа на Сюлейман I във времето от 1516 до 1865 г.
Грозданова и Андреев са благодарни на тези извадки. И ние сме благодарни, защото научаваме, че през 1516 г. в тези седем села – Баня, Дорково, Каменица, Костандово, Корова, Лъджене и Ракитово, има 603 християнски семейства и 21 - мюсюлмански. През 1712 г. семействата на българи мюсюлмани са 798, и само 96 семейства на българи християни. В интервала 1633-1641 г. от 599 български християнски домакинства остават 479 - със 120 по-малко, а през 1641-1696 г. - още 272 български християнски домакинства изчезват. Мехмед IV Ловеца царува от 1648 до 1681-ва година. Както се разбра по-горе, това е период на безкомпромисна политика и време за стабилизиране. Откъде започва „стабилизирането“ - от християните в опасната Родопска твърдина.
|
|
|
| Фараонският клиентелизъм |
|
По думите на известния литератор Лучано де Крешенцо боклукът, в който е затънал родният му град, е спуканият цирей на корупцията, загниването и погиването на Неапол. Катастрофата с битовите отпадъци е само един от елементите на всеобщото разтление.
В областта Кампания, чиято столица е Неапол, вече няма място за отпадъците, защото местните власти са превърнали района в “противозаконното сметище на индустриална Италия”. Според еколози за две десетилетия в Кампания са докарани, заровени или изгорени 40 млн. тона отпадъци. Ако всички те се наредят в едно трийсетдекарово депо, боклучената планина ще се извиси на 15 км. Околната среда е изключително замърсена. В триъгълника Нола-Арчела-Мариляно, в който има пет хиляди незаконни сметища, заболяванията от рак на стомаха са трикратно повече от средното за страната. А овцете в района измират на стада.
|
|
|
| Фундаментално постижение на българската хуманитаристика |
|
Съществено място в духовната съкровищница на човечеството принадлежи на западноевропейската художествена литература. А през последните две столетия тя играе значителна роля и в българския духовен живот.
Проф. Симеон Хаджикосев е известен университетски преподавател (студенти квалифицират всяка негова лекция като “моноспектакъл”, а нейното въздействие като “необикновено преживяване”), литературен критик и историк. Неговите монографии, студии и статии, посветени на куртоазната поезия и провансалската лирика, на европейския и българския символизъм, на творчеството на Шекспир и Молиер, Пол Елюар и Балзак, Емилиян Станев, Йордан Радичков и редица други литературни феномени и автори оставят ярка следа в родното литературознание. Венец на неговата изследователска дейност е четиритомната му “Западноевропейска литература” (Симеон Хаджикосев. Западноевропейската литература. Част 1-4, С., “Сиела” 2000-2007 г.), обхващаща времето от началото на Средновековеието до средата на 19 век, която правомерно определя като дело на своя живот...
|
|
|
| Причината е в системата, глупчо! |
|
Големите частни финансови институции се сриват ежедневно върху раменете на данъкоплатците под акомпанимента на мантрата: “Нашата система е силна и стабилна... силна и стабилна...”
Има си хас.
А Великденският заек създаде Вселената.
Освен това благосклонно ни съобщават (все пак!), че тази е най-тежката криза от Голямата депресия до днес – и в това вече няма как да не им повярваме.
Голямата депресия през 20 век беше само фаза в продължителния процес на разпадане на системата, която съществува оттогава на базата на взети назаем време и пари. Природата и политиката сега я принуждават да върне част от колосалния си дълг без странични жертви – с изключение на едно парализирано общество, готово да поеме допълнително огромно натоварване: факт, поставящ в опасност цялото човечество.
|
|
|
|
Г-н полицай, тази тояга за престъпниците ли е, или за мене?..
карикатура: Тодор Цонев
|
|