"Нова Зора" - брой 46 - 16 декември 2008 г.

За Румен Воденичаров:
преживяното и помисленото
Когато гледах снимките от европейските и азиатските маршрути на алпиниста Румен Воденичаров си помислих, че може би оттук, от тези изкачвания на върхове, от този допир до естествени и неосакатени планини, от това вдишване на кристално чистия въздух, от това илюзорно сливане с небето, и самият наш другар и приятел се е учил да се преборва с трудностите, да не пада на колене пред сляпата сила, да напряга волята си, когато тялото изнемогва, да съхранява копнежа си за височина и да бъде щастлив от завладяването на всяка нейна отделна отсечка.
Но Румен Воденичаров според мен, сред този суров, оголен, гонен от вихри и снежни страшилища край, се е учил и на качества, които характеризират вътрешната конституция на човека. Там се е налагало да помага на изпаднали в беда алпинисти, там е трябвало да дели с другия алпинист хляба и солта, там е бил принуден да се отказва от грандомания, суета и съблазни на днешната цивилизация, там е било задължително да се надява на себе си, там е усещал необходимост да се отрича от себелюбието, защото то извежда до колективната смърт, там е трябвало да напредва към възкръсналата красота не самичък, а заедно с останалите смели мъже и жени. Най-общо, възроденото чувство, постигнато чрез дълъг низ от нечовешки изпитания, можем да го определим като вик за взаимопомощ, като солидарност в най-първичното й значение, когато все още е била изравнена с оцеляването.
Автор: Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
Историята има зъби...
Бурният вятър, дъждът и студът вероятно станаха причина Огледалната зала на изд. “Захари Стоянов” да не бъде препълнена, както обикновено. На 8 декември обаче пространството тук сякаш се взриви.
Поредната, както си мислеха може би повечето присъстващи, премиера не бе обикновена. Представена бе току-що излязлата книга на проф. Чавдар Добрев “Време разделно” - Българската Голгота”. Един полемичен, изпълнен с фактология и дълбоко аналитичен труд, посветен на големия спор за това дали Османската империя насила е обърнала в мохамеданската вяра българите от поробената за пет века държава и за това как либералната днешна критика интерпретира историята. Спор за истината, отбелязал във времето повече от десетилетие - във времето след “промените” от 10 ноември, естествено, - спор, подхванат с новоизкования либерален (или евроатлантически) термин “османско присъствие”, развит по-късно в полу- или тотално отричане на историческата истина. Термин, повишил градуса на нетърпимостта към манипулацията със скандала около проекта “Митът Батак”, заклеймил художественото отразяване на мъченическата съдба на батачани. Спорът вероятно трудно ще затихне, защото в него като че ли спорят тъмната и светлата страна на българското битие.
Автор: Илияна ВЕЛЕВА>> Пълния текст...
Безсмъртието на един български роман
Поводите да напиша “Време разделно - Българската Голгота” не са един или два. Отдавна усещах необходимост да споделя като критик своето мнение за знаменития роман на Антон Дончев. В края на 60-те години публикувах книгата си “Овладяване на човешкия свят”, където помествам портрети за белетристите от поколението на А. Дончев, но неговото име не фигурира сред анализираните автори: Йордан Радичков, Николай Хайтов, Георги Марков, Георги Мишев, Дико Фучеджиев, Генчо Стоев и др.
Това може би е случайност. А може би защото при прочита на романа в средата на 60-те години го приех за прекалено традиционен - тогава се увличах по урбанизма и модернизма, така че фокусирах преди всичко творбите на Йордан Радичков, Георги Марков или Васил Попов.
Автор: Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
Среща с кмета на София
Настоящите редове са написани, за да запозная българската общественост с някои факти от моята съвместна дейност със софйския кмет, продължила един час, но показваща каква трагедия чака българския народ, ако г-н Бойко Борисов стане управник на България. Както е добре известно, задръстванията в София се превърнаха в кошмар, който столичани преживяват всеки работен ден. Трагичното е, че столичната община няма необходимото желание, воля и интелектуален капацитет, за да се справи с този въпрос. Парализиран от проблема, както стана с боклука и с кучетата , Бойко Борисов започна да замества ежедневната работа и стратегическото мислене с панаирджийски медийни прояви, с които сякаш иска да си скрие главата в пясъка. Пример за това е ремонтирането на няколко стотин метра от уличката до болница ”Токуда”, открита с фанфари от кмета.
Тази щраусова политика доведе до обновяване само на някои софийски улици, които след броени месеци се превръщаха в море от дупки. В срамната картина, вместо да отговори защо още няма “Генерална схема за организация на уличното движение в София”, се включи и главният архитект на София Петър Диков. В свое интервю г-н Диков заяви смело, че “животът в София е много-добър!”
Автор: Доц. д-р Георги САПУНДЖИЕВ>> Пълния текст...
Отново за “Време разделно”
Антон Дончев е писател с мисия. Той се появява в живота на нацията при върховни изпитания на духа и честта - и когато без него вече не може. Той не е силует от всекидневието, той по-скоро изглежда приобщен към култовата панорама на Отечеството. Именно тук - или там? - е Кръстогорието. Тук - за едни, там - за други... Моята собствена съдба на потомък на тракийски бежанци е изпълнена с родовото самовнушение, че отечеството, дори и да остане извън пределите на държавата, може да се съхрани в пределите на човека. Така е със стотици хиляди българи, прокудени от Тракия, Македония, Добруджа.
Автор: Никола ИНДЖОВ>> Пълния текст...
Празник на книгата и празник на духа
На тазгодишния 27-и международен панаир на книгата в НДК Руската федерация бе почетен гост, при това с подчертано многообразие, задълбоченост и настроение на експозиционните щандове. Всеки ден, в периода от 3 до 7 ноември, бе по своему забележителен и интересен както за любителите на художественото четиво, така и за изследователи, за филолози – русисти и за обикновения посетител, който цени добрата книга. Щандовете с руските книги бяха разположени заемаха целия втори етаж и още две полукрила. Бяха организирани 14 кръгли маси по различни теми с участието на руски и български писатели, преподаватели и дейци на литературата, под общото заглавие “Русия и България – литературен диалог”, “Кирилицата и кирилският шрифт като основа на руско-българското културно единство”, “Общество-четене-книга”, “Съвременна фантастика – развитие на жанра” и т.н., и т.н.
Към сериозните разисквания в описания формат се прибавиха творчески и силно емоционално оцветени срещи с автори като Едвард Радзински, Едуард Успенски и др. За българския читател, останал доста встрани от информацията за съвременното състояние на руската литература и култура, бе особено важно да се запознае и с младата руска поезия в лицето на водещи съвременни творци. Специално внимание бе отделено на въпроса за изучаването на руски език в България. Освен семинар на преподавателите по руски език, бяха проведени открити уроци и майсторски клас “Аз говоря руски”. Запознанството със съвременната руска книга се допълваха по особено красноречив начин от описанието и демонстрацията на изкуството за създаване и подвързване на книги–миниатюри. Така мотото, което посрещаше посетителите още на входа на НДК – “Читаем вместе – четем заедно”, се изпълни с автентично съдържание.
Автор: Мариана АНГЕЛОВА>> Пълния текст...
Невероятно!
  • Румен Воденичаров на 70 години!?
  • Невероятно изглежда, но няма все пак съмнение: Румен Воденичаров е навършил не 50, не 60, а цели 70 години. Трудно е наистина да се повярва, че това младо момче, което всяка година на бърза ръка се поразтичва из върховете на Хималаите, е вече на седемдесет години!
    От сърце ти желая, приятелю, още дълги години живот и здраве – за твоя собствена радост, но за радост и на твоите многобройни приятели.
    Преди да познавам Румен, познавах неговите много симпатични родители. Баща му бе беше известен учен-химик, майка му – известен прокурор. Случва се няколко пъти заедно да летуваме в станцията на Министерството на правосъдието и в някаква степен да се опознаем.
    Автор: Велко ВЪЛКАНОВ>> Пълния текст...


    Генерал Бойко Борисов: - Мутрата е мъртъв... Заснехте ли ме? Чао!..
    карикатура: Тодор Цонев