"Нова Зора" - брой 45 - 9 декември 2008 г.

Кой е зад финансовата криза?
Мишел ШОСУДОВСКИ

Пазарът е силно манипулиран. Движещата сила зад кризата е спекулативната търговия. Системата на т. нар. частен контрол обслужва интересите на спекулаторите. Докато по-голямата част от индивидуалните инвеститори губят при сриването на пазара, институционният спекулатор (тоест, свързаният със или работещ в държавни и други институции) печели.
Предизвикването на срив на пазара може да бъде много печелившо мероприятие
Има признаци, че контрольорите от Комисията по сигурността на борсите (Security Exchange Commission – SEC) целенасочено са създали благоприятна среда за спекулативни сделки.
Когато борсовият пазар рухва, се отварят възможности за реализиране на големи печалби чрез умелото използване на финансовия инструментариум от фючърсни сделки, опции, индекс фондове, деривативни “ценни книжа” и прочие.
Колкото по-надолу пада – толкова по-големи печалби
Предизвикалите рухването на пазара се възползват спекулативно от този факт.
За лице, разполагащо с предварително знание и вътрешна информация една финансова криза предлага изключителна възможност за правене на пари. Избрана категория мощни субекти с възможности да манипулират пазара в съответната посока и в подходящото време се възползват от ситуацията.
Шорт селинг
Терминът означава предварителна продажба (продажба на стоки, ценни книжа и акции, които продавачът все още не притежава, но очаква да получи преди изтичане на договора). Става въпрос за важен инструмент, използван от спекулаторите за извличане на големи печалби при криза.
“Шорт селинг” се състои в продажба на големи количества акции, които не притежаваш – после ги купуваш на ниска цена на спот-пазара (на него стоките или ценните книжа се договарят по цени за незабавна доставка) - и приключваш сделката, придобвайки разликата в цените.
Ролята на “шорт селинга” в банкрута на някои компании е добре документиран. Сривът на банките “Леман”, “Мерил Линч” и “Беър Стърнс” се дължи частично точно на този вид операции.
Този инструмент се използва широко и на валутните пазари. По време на Азиатската криза от 1997 г. чрез шорт селинг спекулаторите предизвикаха банкрута на валутите на Тайван, Корея и Индонезия.
Спекулациите на главните валутни пазари характеризират и текущата криза. Наблюдават се игри с валутни стойности, които засегнаха например канадския долар – той загуби 10 % от стойността си в течение само на няколко търговски дни.
Временна забрана на “шорт селинга”
След сриването на пазара на 15 септември – “Черния понеделник”, Комисията по сигурността на борсите (SEC) въведе временна забрана на “шорт селинга” и – каква горчива ирония! - публикува списък на защитените компании. Оказа се, че забраната разтваря чадър главно над банки, застрахователни компании и някои други компании за финансови услуги.
Този списък нямаше никакъв ефект – или, по-точно казано, - въздействието му беше равностойно на вкарването на тези компании в списък с название “Компании за банкрутиране”. Ако Комисията по сигурността на борсите беше приложила на практика пълна и постоянна забрана на “шорт селинга”, съчетана с работещо замразяване на целия инструментариум на спекулативната търговия, включително индекс фондовете и опциите, имаше шанс поне за намаляване нестабилността на пазара и за забавяне на срива.
Забраната върху “шорт селинга” беше приложена с оглед оповестяване на списъка от “защитени” компании. Тази забрана изтече в полунощ на 8 октомври, сряда.
На следващата сутрин - четвъртък, 9 октомври – компаниите от списъка не бяха повече “защитени” и се превърнаха в прицел на свирепа спекулативна атака, която доведе до драматичното сриване на индекса Дау Джоунс два дни подред.
Развитието на събитията беше напълно предвидимо. Вдигането на забраната на “шорт селинга” ускори срива на пазара за акции. Компаниите от списъка “Компании за банкрутиране” се подредиха сред първите жертви.
Акциите на “Мерил Линч” паднаха с 26 % на 9 октомври – веднага след изтичане на забраната на “шорт селинга”, – и с още 25 % на следващия ден.
Финансова война
Има индикации, че банкрутирането на “Морган Станли” е разработено и осъществено от финансови съперници. Ден преди забраната на “шорт селинга” от 18 септември, Морган Станли стана обект на спекулативни атаки от страна на съперниците си: - на 17 септември Джон Мак, главен администратор на “Морган Станли”, се обръща към служителите на банката с вътрешен меморандум: “Какво става тук? Ясно е, че сме в центъра на един пазар, контролиран от страх и слухове - а някои целенасочено ни теглят към дъното чрез “шорт селинг”. (Файнаншъл таймс, 17.IХ.2008 г.)
“Морган Станли” беше и обект на съмнения, изразени от агенцията по рейтингите “Муудис” (рейтинг като финансов термин означава определяне на най-изрядните заемополучатели). Поведението на агенцията допринесе за срива на “Морган Станли”. Тя обяви, че “очакваният срив на глобалния пазар ще намали потенциала за приходи и печалби на “Морган Станли” не само за 2009 г., но и след нея”.
А междувременно акциите на “Дж. П. Морган Чейз”, контролирана от Рокфелерови, скочиха с 12 %. “Дж. П. Морган Чейз” и “Банк ъф Америка” заздравиха контрола си над банките на САЩ.
Комисията за сигурност на борсите беше наясно, че забраната върху “шорт селинга” с последваща отмяна ще послужи за ускоряване на срива.
Защо го направиха тогава? Как оправдаха решението си?
Истината е, че тази Комисия обслужва главно интересите на институционните спекулатори. Сега, с характерната за нея изкривена логика, тя цитира резултатите от академичен научен доклад, според който финансовият инструмент “шорт селинг” допринася за намаляване на нестабилността на пазара. Според Комисията отмяната на забраната върху “шорт селинга” от 18 септември е научно оправдана.

Нагоре
Съдържание на броя