"Нова Зора" - брой 45 - 9 декември 2008 г.

Техеран 1943:
Погребален звън за Хитлер
Методи ГЕОРГИЕВ

Техеран – столица на 2500-годишната държава Персия, не може да се оплаче от липса на световно внимание. През 20 век претовареният с история град събираше погледите от цял свят със знакови събития, кое от кое по-драматични и по-значителни.
През 1943 г., на 1 декември, в Техеран се открива първата обща конференция на съюзените държави от антихитлеристката коалиция: Англия, СССР, САЩ. Войната, която водеха срещу Хитлер, или която Хитлер водеше срещу тях, продължи с променливо надмощие четири години. Франция отсъства от конференцията, защото като държава е зачертана от картата на Европа. Зачертани са още Полша, Австрия, Чехия, Дания, Холандия, Норвегия, Белгия, Югославия и Гърция. Те не се съгласиха „да преговарят” с Хитлер и бяха пометени от неговите бързо преносими дивизии. Пречупеният кръст се развяваше от Шпицберген до Егея и от Айфеловата кула до Варшава. И всичко стана само за 10 месеца – от 1 септември 1939 до 16 юни 1940 г.
Можеше ли това да не се случи? Можеше!
Хитлер обладаваше инстинктите на хищник: никога да не посяга на плячка, ако плячката крие и най-малка опасност за нападателя. Съветска Русия, Москва, Сталин и Молотов чрез комисаря на външните работи Литвинов предлагаха настойчиво и неотклонно години наред на Англия и Франция, на Полша и Чехия пакт за колективна общоевропейска сигурност, насочен единствено срещу Хитлер. Западните шикалкавеха, усукваха, правеха уклончиви жестове като същевременно опъваха съвсем други струни.
На 1 септември 1939 г. Хитлер сграбчи Полша и за две седмици й видя сметката. След още 10 месеца фюрерът се наслаждаваше на окупираната от него Европа, а войниците му маршируваха под свода на Триумфалната арка в Париж. Немските летци пееха най-новия си марш: „Утре ще литнем срещу Англия...”
Заканата бе изпълнена с германска точност. В битката за Англия райхсмаршал Гьоринг хвърли цялата мощ на въздушната си флота. Британският остров пламна като целофан, а Лондон, Манчестер, Бирмингъм, Ковънтри престанаха да приличат на себе си. Гьобелс направи принос в немския език - от името Ковънтри състави глагола „ковънтрийрен”, т.е. опожарявам, разрушавам, сривам със земята.
С една дума нещата за Англия отиваха съвсем на зле, когато в един прекрасен за Уинстън Чърчил ден, в края на декември 1940 г., шефът на всевиждащото и всеузнаващото английско разузнаване поиска бърза среща с премиера. Английски агенти в Берлин се бяха добрали до директива № 21 на Хитлер от 18.12.1940 г. за започване подготовка за бърза и светкавична война за разгром и завладяване на Русия. Хитлер правеше завой на 180 градуса и от Запад обръщаше стрелката на своите армии на Изток, към Русия. „Достоверно ли е всичко това?” – запитал Чърчил крайно възбуден. „Да, сър! – отговорил шефът на разузнаването. – Имаме няколко засечки”. И с едва сдържано вълнение Чърчил наредил - „Проучването да продължи като най-първа, обща и единствена задача на всички ваши служби!”
Следващите седмици и месеци носят все нови и нови сведения в тази насока. Бомбардировките на немската авиация оредяват и през май съвсем секнали. На 15 юни 1941 г., неделя, маститият британски премиер се затваря в извънградската си резиденция Чекърс за цял ден. Привечер той е готов ако не с най-хубавата, то със сигурност – най-щастливата си реч.
Вечерта на 22 юни Чърчил произнася по Би Би Си тази реч, писана преди седмица и най-дълбоко премислена. Светът вече е научил, че призори същия ден 180 германски дивизии са прегазили границите на Русия и на фронт от 2 400 км е започнала най-гигантската битка в историята. Този ден – 22 юни 1941 г., обърна хода на Втората световна война.
„Няма по-последователен опонент на комунизма от мене през последните 25 години – заявява Чърчил в речта си по радиото. – Сега обаче не е време да говорим за минали грешки... Виждам руските войници, застанали на прага на своята родна земя... Заплахата за Русия е заплаха за нас, за Съединените щати, за целия свят... Ще се бием, докато с Хитлер и с нацистката чума не бъде свършено...”


Техеран. Ноември 1943 г. И. Сталин, Ф. Рузвелт, У. Чърчил

Конференцията между Сталин, Рузвелт и Чърчил в Техеран се открива две и половина години по-късно – на 28 ноември ( 1943 г.), от 16 ч, в една от залите на съветското посолство.
Втората световна война е преминала зенита си, но краят й още не се вижда. Заседанията на конференцията, срещите, официалните и неофициалните разговори протичат в съветското посолство. То е най-голямо, с най-много помещения – това първо. Второ, намира се в съседство с британското. За зла участ посолството на Съединените щати се оказва твърде далеч и американците сами решават, че е крайно притеснително от гледна точка на сигурността кортежът на Рузвелт по няколко пъти на ден да се придвижва по улиците на Техеран. Сталин предлага гостоприемство и на Рузвелт и свитата му се предоставят съответните апартаменти. Видимо развълнуван, Рузвелт искрено благодари. Чърчил не може да прикрие ревността си, задето съветското посолство в Техеран макар и само за няколко дни на 1943 г., става световен геополитически център. Случайният факт развеселява гостите, толкова повече, че всички забелязват потреса у Чърчил. Старият играч бързо се овладява, възвръща настроението си и на 29 ноември, преди второто пленарно заседание, поднася на Сталин меч, изкован от 12-инчова стомана.
„Имам чест от името на Негово Величество краля на Англия да Ви връча този меч и да Ви помоля да го предадете на гражданите на Сталинград. Със своя безпримерен героизъм те...”, и т.н.
С голямо въодушевление британският премиер изрича думи на благодарност и признателност към Русия, към нейните войници, които строшиха гръбнака на Хитлер при Сталинград и спасиха не само Англия, но и света. Без Сталинград нямаше да има Техеран...
За първи път заедно, очи в очи, Сталин, Рузвелт и Чърчил обсъждат проблемите на бушуващата война: американците водят лют спор с японците в басейна на Тихия океан, но надделява мнението, че обединените усилия на съюзниците трябва да се съсредоточат в Европа. Старият континент продължава да бъде в сянката на пречупения кръст, Хитлер, макар и с поизтънели гласни струни, продължава да витийства и да сее гнет, сълзи и кръв. Проблемът е как да се развият операциите през 1944 г.
Чърчил настоява посоката да бъде Италия, Балканите и Източното Средиземноморие, в „мекото подкоремие на Европа”. Сталин е категоричен: „Ако съюзниците не направят масиран десант във Франция най-късно до 6 месеца, за да бъде обхванат в клещи Хитлер, войната може и да продължи безкрайно дълго...”. Рузвелт незабавно добавя, че Вторият фронт, т.е. операцията „Овърлорд”, е в ход и нищо не може да я спре. Конференцията завършва с решение: в двуседмичен срок да бъде назначен главнокомандващ на бъдещата операция.
Сталин обещава за пролетта на 1944 г. мащабни операции на Червената армия и пожелава в недалечно бъдеще съюзниците да си стиснат ръцете в Берлин. Дните на Хитлер бяха преброени.
Това се случи точно преди 65 години на 1 декември 1943 г. в Техеран, столица на днешната Ислямска република Иран.

Нагоре
Съдържание на броя